Търся метър и осемдесет, сиви джинси. Не помня обувките. Май бяха черни кубинки.
Те не са важни. Човек може да ходи и бос.
И блузата не помня, може да ходи и гол. Но помня искрите в очите. И алените устни, май недокосвали фас.
И акцента помня.
Помня даже виното и свинския език в масло. И ребърцата.
Валя ни дъжд. Подпирахме се един на друг, щото толкова носим на пиене.
Жалки опити любовта да се материализира. Но не би. Остана си в оня хубав вид, в който се появи и реалността така и не можа да я задоволи.
Може да ходиш като сянка между хората, но боли да се разхождаш като сянка в душите им. Да наглеждаш чекмеджетата пълни ли са, празни ли, какво се крие в тях. И вечно да стоиш в страни. Като скрита съвест в мозъка и душата.