Дистанцията е там, където я поставиш!:-)esti написа:Аз съм точно обратното.БоЕВ написа:Град ли е не ми го хвали.
Село ли е или малко градче - не ми го хвали.
И чистия въздух, природата и красивите залези нямат нищо общо.
В малките селища хората са различни.
Заговарят те за щяло и нещяло, вглеждат се в теб, задават въпроси, не спазват почти никаква дистанция.
Дишат ми въздуха.
А в голям град това рядко се случва.
Ооо има невероятни положения, никога няма да забравя как в самото начало когато дойдохме да живеем се сблъсках с биволи. Цял живот съм живяла във Варна и никога не бях виждала такова нещо. Излизам от двора и срещу мен се показва едно огромно, черно и космато нещо което ме гледа ужасно страшно. Изпадам в пристъп на огромна паника и бегом обратно, мъжът ми в това време се показва на врата вижда ужасеният ми поглед и пита:"Какво става?", аз не мога да обясня какво е нещото и започвам да крещя:"Мамутиииии, има мамути на улицата!":rotfl24:И досега като се съберем ме бъзикат.ppi написа:Това ми напомни дивия възторг на сина ми когато видя естествени домати за първи път. не спря да се диви, че във всеки двор растат домати и друг зарзават.Баба Яга написа:...
детето ми е по добре да живее сред природата и да не надава звуци на див ужас виждайки крава,
Баба Яга написа:Ооо има невероятни положения, никога няма да забравя как в самото начало когато дойдохме да живеем се сблъсках с биволи. Цял живот съм живяла във Варна и никога не бях виждала такова нещо. Излизам от двора и срещу мен се показва едно огромно, черно и космато нещо което ме гледа ужасно страшно. Изпадам в пристъп на огромна паника и бегом обратно, мъжът ми в това време се показва на врата вижда ужасеният ми поглед и пита:"Какво става?", аз не мога да обясня какво е нещото и започвам да крещя:"Мамутиииии, има мамути на улицата!":rotfl24:И досега като се съберем ме бъзикат.ppi написа:Това ми напомни дивия възторг на сина ми когато видя естествени домати за първи път. не спря да се диви, че във всеки двор растат домати и друг зарзават.Баба Яга написа:...
детето ми е по добре да живее сред природата и да не надава звуци на див ужас виждайки крава,
В големият град нищо не поставяш, там всичко е размито и размазано. Място обитавано от сенки. Там си никой, силует някакъв, анонимна статистическа единица.esti написа: Но в голям град със забързани хора е по-лесно да я поставиш там, където искаш без това да направи впечатление или някакви кофти настроения.
Е, не - признай си че сега го измисли!Баба Яга написа:Ооо има невероятни положения, никога няма да забравя как в самото начало когато дойдохме да живеем се сблъсках с биволи. Цял живот съм живяла във Варна и никога не бях виждала такова нещо. Излизам от двора и срещу мен се показва едно огромно, черно и космато нещо което ме гледа ужасно страшно. Изпадам в пристъп на огромна паника и бегом обратно, мъжът ми в това време се показва на врата вижда ужасеният ми поглед и пита:"Какво става?", аз не мога да обясня какво е нещото и започвам да крещя:"Мамутиииии, има мамути на улицата!":rotfl24:И досега като се съберем ме бъзикат.ppi написа:Това ми напомни дивия възторг на сина ми когато видя естествени домати за първи път. не спря да се диви, че във всеки двор растат домати и друг зарзават.Баба Яга написа:...
детето ми е по добре да живее сред природата и да не надава звуци на див ужас виждайки крава,
Въпрос на гледна точка, и на личностни особености. Не всичко, добро за един е добро за друг - едва ли има място за спор.БоЕВ написа:В големият град нищо не поставяш, там всичко е размито и размазано. Място обитавано от сенки. Там си никой, силует някакъв, анонимна статистическа единица.esti написа: Но в голям град със забързани хора е по-лесно да я поставиш там, където искаш без това да направи впечатление или някакви кофти настроения.
аз не си падам много по обобщенията, но да споделя едни свои наблюдения по повод дистанцията, любопитство, нахалство и т.н. при неградските хора.esti написа:Така е.БоЕВ написа:
Дистанцията е там, където я поставиш!:-)
Изборът е плод на разумен компромис.
Но в голям град със забързани хора е по-лесно да я поставиш там, където искаш без това да направи впечатление или някакви кофти настроения.
до някъде е така, но особеността е, че там има много единици и можеш да си избереш към коя/кои да се присъединиш - дали да си на концерт, дали на ресторант, дали да си сам, дали на пиано бар, дали да си с тълпата на площада или в къщи без хора - в големия град имаш голям избор...БоЕВ написа:В големият град нищо не поставяш, там всичко е размито и размазано. Място обитавано от сенки. Там си никой, силует някакъв, анонимна статистическа единица.esti написа: Но в голям град със забързани хора е по-лесно да я поставиш там, където искаш без това да направи впечатление или някакви кофти настроения.
, не съм, а лошото е че не е само една такава ситуация, бях решила да се науча как се сеят салатки и решавам че съм многознаеща и няма нужда да питам никой, започвам едно лудо копане на един трап и в това време минава една съседка и пита какво ще заравям там, аз започвам да обяснявам и виждам как жената започва да се тресе от смях и през сълзи да ми обяснява че в тази яма мога да опека агне и ми показа за какво става дима, а аз в него момент се сетих за един разказ на Чудомир "Американска леща"па се поуспокоих че има и други като мен, когато първите домати в живота ми вързаха всяка сутрин бягах на прозореца да видя дали не са червени вече и едната вечер ги гледам още много зелени, ставам сутринта и какво да видя един домат червеееен, само чака да го откъсна, започвам да викам из цялата къща и хуквам към градината, познай каква беше изненадата когато разбрах че доматът е боядисан със блажна боя, на мъжът ми му писнало да слуша за доматите и с един приятел го вапцали като съм си легнала.а не е ли това ключов въпрос? да стигнеш до някого, да разбереш какъв е, да предположиш какво можеш да очакваш от него, евентуално да намериш някаква далечна роднинска връзка, за да ти е по-лесно да го допуснеш до себе си, в края на краищата приказката за крушката и дървото...4avdar4e написа:Любим въпрос: Чийо дете си ти??bead_ написа: в рила - безогледно се докопват до инфото, което ги вълнува
Що пък рипнахте на БоЕВ. Прав е в голяма степен. Това не прави големия град кофти. По-горе направих някои уточнения...ppi написа:Ма много те е обидил Големия град.Ако ми кажеш кой беще одма ще дотърча да му изтегля ушите:-)БоЕВ написа:
В големият град нищо не поставяш, там всичко е размито и размазано. Място обитавано от сенки. Там си никой, силует някакъв, анонимна статистическа единица.
То тези, дето летят през балконите, как да де....разбираемо е.Green Light написа:Днеска се запознаваш с него, а утре - ей го, лети през балкона4avdar4e написа:Ми то на твойте съседи като постоянно им се случват разни инциденти, за кво да ги познаваш??esti написа: Аз почти не си познавам съседите и то съвсем осъзнато не искам да ги познавам.
Гледна точка:-)ELBI написа: Що пък рипнахте на БоЕВ. Прав е в голяма степен. Това не прави големия град кофти. По-горе направих някои уточнения...
Има си периоди в живота, когато е страхотно да си извън големия град. Извън шума, суетата, възможностите. Но не винаги е така. Поне за мен. Мисля си, че най-вероятно след време ще изчезна от големия град. Но ще се връщам от време на време. Ще видим. Като поживеем. Едно го мисля/представям сега, но какво ще стане...
Такива ми ти работи.
що? Като ходя по улицата/площадите се чувствам личност, но и едновременно (ако погледна площада/улицата отгоре) - и анонимна единица. Което си има чара. Намираш си приятно за купон/изкарване място и си точно някаква единица - на концерт, на мач... в смисъл на това, че си заедно (по интерес) с много други единици. А е кеф да си ходиш анонимен по улицата. Както добре бе направена аналогията - в малко градче/село - това е невъзможно.4avdar4e написа:Щото не се чувствам нито сянка, нито силует, нито анонимна статистическа единицаELBI написа: Що пък рипнахте на БоЕВ.
А иначе съм напълно съгласна с тебе - един месец на ски в Алпите, един месец на море на Аруба...
Хубу. Тогава аз черпя ЧВRemmivs написа:И аз. Съм съгласен де. С Алпите и прочее. И за града също тоже. И ако прочетеш фнимателно, ще фидиш, че съм казал почти същото като теб.ELBI написа: Що пък рипнахте на БоЕВ.
Но не съм. Че сме му рипнали. Просто си бием (и ние) камбанките.
Бягат, а? А някои направо..esti написа:То тези, дето летят през балконите, как да де....разбираемо е.Green Light написа:Днеска се запознаваш с него, а утре - ей го, лети през балкона4avdar4e написа:Ми то на твойте съседи като постоянно им се случват разни инциденти, за кво да ги познаваш??esti написа: Аз почти не си познавам съседите и то съвсем осъзнато не искам да ги познавам.
Ама и оня, Ники, дето ми паднаха бикините на неговия балкон и той изчезна - дали не прие гащите ми, като някакво проклятие и да си плю на петите....
а целуфффките на Ана де останаха ,бе Елби?ELBI написа:Хубу. Тогава аз черпя ЧВRemmivs написа:И аз. Съм съгласен де. С Алпите и прочее. И за града също тоже. И ако прочетеш фнимателно, ще фидиш, че съм казал почти същото като теб.ELBI написа: Що пък рипнахте на БоЕВ.
Но не съм. Че сме му рипнали. Просто си бием (и ние) камбанките.
:blum:А аз не търся контакти.БоЕВ написа:Друг е въпросът с търсените контакти и прекарването на свободното време - за възможностите по принцип.
Баба Яга написа:...не, не съм, а лошото е че не е само една такава ситуация, бях решила да се науча как се сеят салатки и решавам че съм многознаеща и няма нужда да питам никой, започвам едно лудо копане на един трап и в това време минава една съседка и пита какво ще заравям там, аз започвам да обяснявам и виждам как жената започва да се тресе от смях и през сълзи да ми обяснява че в тази яма мога да опека агне и ми показа за какво става дима, а аз в него момент се сетих за един разказ на Чудомир "Американска леща"
Но се научих, сега номерата не минават вече.
:rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24:ммм... те са комплект с всичко друго. Живот без цалуффки, не е живот...doktorka написа:а целуфффките на Ана де останаха ,бе Елби?ELBI написа:Хубу. Тогава аз черпя ЧВRemmivs написа:И аз. Съм съгласен де. С Алпите и прочее. И за града също тоже. И ако прочетеш фнимателно, ще фидиш, че съм казал почти същото като теб.ELBI написа: Що пък рипнахте на БоЕВ.
Но не съм. Че сме му рипнали. Просто си бием (и ние) камбанките.
нали?ELBI написа:ммм... те са комплект с всичко друго. Живот без цалуффки, не е живот...doktorka написа:а целуфффките на Ана де останаха ,бе Елби?ELBI написа:Хубу. Тогава аз черпя ЧВRemmivs написа:И аз. Съм съгласен де. С Алпите и прочее. И за града също тоже. И ако прочетеш фнимателно, ще фидиш, че съм казал почти същото като теб.ELBI написа: Що пък рипнахте на БоЕВ.
Но не съм. Че сме му рипнали. Просто си бием (и ние) камбанките.
мда...doktorka написа:нали?ELBI написа:ммм... те са комплект с всичко друго. Живот без цалуффки, не е живот...doktorka написа:а целуфффките на Ана де останаха ,бе Елби?ELBI написа:Хубу. Тогава аз черпя ЧВRemmivs написа:И аз. Съм съгласен де. С Алпите и прочее. И за града също тоже. И ако прочетеш фнимателно, ще фидиш, че съм казал почти същото като теб.ELBI написа: Що пък рипнахте на БоЕВ.
Но не съм. Че сме му рипнали. Просто си бием (и ние) камбанките.
Ню Йорк е супер. Фриско - също. Другите велики са Рим, Париж, Лондон.. космополитни са.Dark Lady написа:обичам градовете, големите - в града се чувствам чудесно
не че не обичам планината - обичам я....дава ми сила
и морето обичам
но града.....градска жена
ПП/ обичам Берлин, Белград, Атина, София, Дрезден, Хамбург, ...и други разни....вероятно в Ню Йорк бих се влюбила
Пък аз найш кво си мислех: обичам хотелите, летищата, бензиностанциите... Все едни такива .. безлични места, където си сам и си за малко. Преминаваш, прелиташ, препускаш. Обичам нощните магистрали и табелките на МакДоналдс, тоалетните на ШЕЛ (не и в България!!!), бе все такива едни.Dark Lady написа:обичам градовете, големите - в града се чувствам чудесно
Може би е трябвало да се родя в щатите и през 60-те да фана пътя 
интересно къв ще е резултата, дали ще е реален, според критериите или според емоционалните предпочитанияБаба Яга написа:и дали има такъв?
