Но особно любезно се разговаряше Варлаам. Копринарката с Кона Крилатия, съседа му през барата, който повече приличаше на бъчва, обута в гащи, отколкото на хвъркато пиле. Седнеха например лятна вечер, по месечина, на праговете си, гологлави, по риза и по бели гащи, обути на босо, и захващаха да си бъбрят мирно за това и за онова, за политиката, за кокошките или за преждата, или за луната. И Коно Крилатият (Боже Господи, какъв крилат?) пухнеше дим от цигарето право към небето и речеше:Dark написа:ще летиш като птичките божии?Мнемозина написа:
Аха, добре.
Отивам да свободея тогава.Или свободнича?
а те всъщност дали са съвсем свободни???
сещам се за котарака как ги лови по асмата как са си свободни и те свободно влизат в корема му
- Виж, това месечината, Варлааме, ще да е нещо голямо... Дали е живо нещо? Санким, ако му гледаш лицето, прилича на живо... но кой знае пак.
Варлаам метнеше тих поглед към небосвода и речеше:
- Може да е живо, може да е мъртво, всичкото е умишление... Виж тая бара, ако една мравунка се спре при нея, ще каже: море е, ти ще кажеш: бара е, а Фарлам ти казва: море е! Чудесата Господни са чудесни.
А Коно Крилатият се позамисли и пак запита:
- Ами ако би да падне въз нас... тъй както стоим... а? Страшно!
Тогава Варлаам отговаряше:
- Не пада.
- А ти вярваш ли, че тя е звезда? Нашият копелак това го учат в школото, протестантин цял.
- Звезда ли? Звездата си е звезда, но пророци, и учени, и благородни, според списанията, както са писували, така са го и нарекли, и така си е било от века и до века... "Солнце позна запад свой..." Каква ти звезда и какво ти удивление!
Коно Крилатият се пак задълбочаваше в астрономически разсъждения и с вида на една възклицателна влазяше у тях си, като пришушваше: "Много чело, много знай."
v 
