ми припомниха сега по кю-то, да взема да ви го споделя:
Вече не ща да чукам 18 годишни!!! Велико, нали? Имам един Опел, дизел, хубаво топли, с овчи кожи на задната седалка.
Температурите вън 10 градуса в мороза, а вътре все едно е с парно от Жигули, 45 градуса на сянка, радиото Нощен блок на Хоризонт...
18 годишната на задната седалка...едно малко дупенце...прашчица...да ти потекат лигите...бях си взел и хляб да топя.
Ама не е хубаво. Хубава, ама ...Не си пада по оралния секс. Гнус я било. Мен как не ме е гнус? А?
Малките не ползват толкова кремове за лице, антипърспиранти...
Не се движат много по време на секс
Консуматорки
А искат..
След някой друг оргазъм, предимно мои и много пот поиска да се чукаме на капака на колата. "Ти луда ли си? В тоя студ" "Искам пък"
Ок! Излязохме и айде на капака на багажника. Метнахме се. И по едно време изрева
"Какво ти стана бе?"
"Ооооооооох.....залепна ми задника на багажника....оооооо....боли...."
Ами да, потта й замръзнала и ...дърпам я, а тя реве - боли я. Задника й трайно залепнал.
Отключих багажника и заедно с нея го отворих.
Тя, 18 годишната да е 45 кила, не тежи.
Напънах се вдигнах го докато й опре главата в тавана на капака. Тя реве, а аз в паника.
Имах горелка в багажника, викам си ще я подгрея отдолу белким я отлепя. Ама горелката я нямаше.
Сетих се, че я бях дал да пърлят едно прасе в Крушево.
Вадя запалката и паля....файда никаква...а онази горе реве с глас вече...Реших се - ПРАС!!! - рязко затворих багажника.
Онова изкрещя все едно се отели.
Затворих и какво да видя - боята на багажника останала на задника й. Вярно, че и преди това се лющеше щото Кольо Осталъка ми я боядиса,
ама сега две елипси с боя липсваха от багажника.
Сега го карам с ваденка на еди орел, половин метър и отдолу пише Монтана Райдърс...нещо на михайловградски ще да е ...
Ама не ща вече 18 годишни...нещо не е за мен
Едно старо писание на Strunz-a
Едно старо писание на Strunz-a
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
-
сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Re: Едно старо писание на Strunz-a
:rotfl24::rotfl24:Птикиния има сериозна конкуренция!
:rotfl24::rotfl24:Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
-
сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Ейййй, пак ме изпревари, значиииии!4avdar4e написа:Който не чете темата с вицовете
плаща глоба
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
И това
Урок по салса
Като бъдещ кръстник трябваше да мога да водя хоро. А моето хоро се изразява в грациозно газене по мазолите на застаряващи сватбарки, окъпани в духи, с което се пръскат по специални случаи ( за първи път на поклонението на портрета на Брежнев по случай едноимената кончина). Настъпаната застаряваща сватбарка има странното свойство да си промени лицето до неузнаваемост, да зяпне като за пародонтозно дефиле и да увековечи болката си от това, че си я настъпал с обърсване на гранясалото си червило по току що излезлия от химическо чистене ти костюм.
Тази последователност от действия и церемониалното гълчащо префърцунено и сърдито гледане изпод вежди изрисувани като от майстор на саркофази през цялата сватба те кара да се замислиш относно танцуването на хоро. Ще трябва да се научи. Хорото му с хоро.
Читалище "Маяковски". Качих стъпалата плахо, с изражение на хемороидопритежател пред военна комисия. Видях разписание "Танцова група - всеки четвъртък от 19:30". Тук ще ме научат на хоро. Отидох и си платих за едно посещение. Като ограничих диалога максимално излязох и зачаках четвъртъка. Мен четвъртъка не ме плаши. Но танцовата - определено. Дали нямаше да ми се подиграват или просто щяха да ме замерят с камъни заради некадърността ми? Или можеше да получа доживотен договор за ролята на дърво в детски спектакъл ?
Четвъртък. Ден като ден. Свърши. 18:50. Аз там.
Надпис на вратата. "Гостуващ репетитор - Хосе Мартинес, Куба" Това ме учуди, но знам ли? Може и кубинците да са фенове на нашия фолклор и танци.
Съблякох се по моряшка фанелка тип юнашка, 3/4-и шорти и маратонки Ромика. Наредих се най-отзад. Дойде Хосето и някакъв преводач. Представи го и каза, че е прочут танцьор на салса. Е, дано и нашите танци да ги умее.
Било група за напреднали. Нямаше връщане. Ще тропам ако ще и ...абе ще тропам.
Подготвят музиката. Казаха коя фигура ще правят. Странно, имаше испанско име. Всички се наредиха. И аз Петко с мъжете.
Пуснаха я..."Суавементе.....беса ме....суавементе..."
Това беше салса?!
Реших да не правя сеир и почнах и аз да повтарям стъпките.
Ако бях повърнал върху Хосето или ако бях си събул гащите и питам дали не намират прилика долу с Фидел Кастро като малък може би нямаше да направя такова впечатление.
Всички ме изгледаха с пренебрежение, граничещо с адско такова.
Хосе ги успокои, дойде, усмихна ми се, потупа ме по гърба и ме окуражи с "Вива ла револусион!", на който му изкърцах "И аз твойта!"
След това обясни, че ще се танцува по двойки. И все едно отиде до склада със стари моми от агенции за запознанства и ми зачисли онази, чиято плът е виждала секс по-рядко от колкото ХХ век Халеевата комета. Това беше див родопски трол с трудно откриваеми първични полови белези, ако не броим гърдите. Те бяха огромни. Те караха тялото й да се накланя напред и само изпружените назад ръце ( по около 35 кг едната) успяваха да я запазят права.
"Суавементе...беса ме..."
Вихъра на танца. За едни вихър, а за мен и глътка въздух би ми свършила работа. Тя ме залепи на себе си като Абтроник на корем, за контактен гел използваше собственото си изпотяване, а за да не се изсуля на земята притискаше главата ми на рамото си. Деколтето й беше с размери на масичка, достатъчна за средно добри бриджори.
"Суавементе....беса ме". Стъпките не ме интересуваха. Аз не стъпвах. Но не окрилен, а залепен. За малко ме изпусна. Аз се спънах и забих лице в деколтето й. Чу се едно "шляп" от мокрото лице в мокрите гърди. После се чу още едно шляп от мократа й ръка в мокрото ми лице.
Хосе спря музиката и дойде да я укроти. Мен ме изкараха изпод столовете за кибици. Отдалечиха ни в различни ъгли, дадоха ни наставления, махаха ни с кърпа в лицето, дадоха ни вода да се нажабурим и да я изплюем в кофа и пак ни върнаха на дансинга. Леко накуцвах, но аз ще се науча да танцувам. Четеше се в очите ми.
- И този път без своеволия, младежо - измомоти партньорката ми и отново ме сгъна през кръста.
"Суавементе....беса ме..."
Очите ми кръвясаха. Тя ме стиска. Нямам въздух. Изпълзях се от нея, но се подхлъзнах и ...шляп. Мокрото ми лице в мокрите й гърди. Шляп! Мокрото й круше в челюстта ми. Отново се сурнах между столовете за кибици. Минута несвяст и после пак наставления, бърсане с кърпи, жабурене и плюене в кофа. Преди да се прегърнем пак стиснахме ръце. Феър плей.
"Суавементе.....беса ме..."
Отново ме смачка с лекотата на сумо борец оригами.
Ще оцелея.
Бях като Матросов пред дулото на картечницата. Ще я изтърпя, но на сватбата хоро ще играя. Имах кауза
Тя ме върти някак си. Аз я блъскам с юмруци в корема за да ме пусне. Тя не усеща. Иска да ме омаломощи. Тактик е. Привидно се примирих. Дори изсъсках комплимент за прическата й. Тя отпусна хватката си и ме ритна гальовно в слабините. Причерня ми и се срутих. Падайки....шляп...забих нос в деколтето й. Мокрото. Тя замахна отново събрала силата на два вола, но аз се наведох. Телесата, представляващи ръка, просвистяха над главата ми. Подскочих после и й стоварих удар tet-a-tet. Приземих се, падайки на гърба си и не посмях да стана. Тя се олюля и се стовари почти върху ми. Това почти ми костваше три претъркулвания. Чу се тласък. Теракота се пукна. Теракота, който беше под паркета на залата, който се разхвърча на трески.
"Суавементе....беса ме..."
Хосе се разбесня. Всички ме гледаха гневно. И тръгнаха към мен със свити юмруци. Като от клипа на Майкъл Джексън дето вампирясваха.
Хосе се разпсува. През дума крещеше "кохонес". Не знам какво означава, но не останах да разбера. Кохонес или няма да го кохонес, това не беше въпроса. Петите ми ме удряха в гърба. Една отдалечаваща се мила картинка на моряшка фанелка.
На следващия ден си занесох костюма на химическо чистене.
Казах да не се престарават. Сватбата е след седмица. Дано не пускат там "Суавементе....беса ме...". Явно пак ще го нося след нея.
Copyright: Strunz
Като бъдещ кръстник трябваше да мога да водя хоро. А моето хоро се изразява в грациозно газене по мазолите на застаряващи сватбарки, окъпани в духи, с което се пръскат по специални случаи ( за първи път на поклонението на портрета на Брежнев по случай едноимената кончина). Настъпаната застаряваща сватбарка има странното свойство да си промени лицето до неузнаваемост, да зяпне като за пародонтозно дефиле и да увековечи болката си от това, че си я настъпал с обърсване на гранясалото си червило по току що излезлия от химическо чистене ти костюм.
Тази последователност от действия и церемониалното гълчащо префърцунено и сърдито гледане изпод вежди изрисувани като от майстор на саркофази през цялата сватба те кара да се замислиш относно танцуването на хоро. Ще трябва да се научи. Хорото му с хоро.
Читалище "Маяковски". Качих стъпалата плахо, с изражение на хемороидопритежател пред военна комисия. Видях разписание "Танцова група - всеки четвъртък от 19:30". Тук ще ме научат на хоро. Отидох и си платих за едно посещение. Като ограничих диалога максимално излязох и зачаках четвъртъка. Мен четвъртъка не ме плаши. Но танцовата - определено. Дали нямаше да ми се подиграват или просто щяха да ме замерят с камъни заради некадърността ми? Или можеше да получа доживотен договор за ролята на дърво в детски спектакъл ?
Четвъртък. Ден като ден. Свърши. 18:50. Аз там.
Надпис на вратата. "Гостуващ репетитор - Хосе Мартинес, Куба" Това ме учуди, но знам ли? Може и кубинците да са фенове на нашия фолклор и танци.
Съблякох се по моряшка фанелка тип юнашка, 3/4-и шорти и маратонки Ромика. Наредих се най-отзад. Дойде Хосето и някакъв преводач. Представи го и каза, че е прочут танцьор на салса. Е, дано и нашите танци да ги умее.
Било група за напреднали. Нямаше връщане. Ще тропам ако ще и ...абе ще тропам.
Подготвят музиката. Казаха коя фигура ще правят. Странно, имаше испанско име. Всички се наредиха. И аз Петко с мъжете.
Пуснаха я..."Суавементе.....беса ме....суавементе..."
Това беше салса?!
Реших да не правя сеир и почнах и аз да повтарям стъпките.
Ако бях повърнал върху Хосето или ако бях си събул гащите и питам дали не намират прилика долу с Фидел Кастро като малък може би нямаше да направя такова впечатление.
Всички ме изгледаха с пренебрежение, граничещо с адско такова.
Хосе ги успокои, дойде, усмихна ми се, потупа ме по гърба и ме окуражи с "Вива ла револусион!", на който му изкърцах "И аз твойта!"
След това обясни, че ще се танцува по двойки. И все едно отиде до склада със стари моми от агенции за запознанства и ми зачисли онази, чиято плът е виждала секс по-рядко от колкото ХХ век Халеевата комета. Това беше див родопски трол с трудно откриваеми първични полови белези, ако не броим гърдите. Те бяха огромни. Те караха тялото й да се накланя напред и само изпружените назад ръце ( по около 35 кг едната) успяваха да я запазят права.
"Суавементе...беса ме..."
Вихъра на танца. За едни вихър, а за мен и глътка въздух би ми свършила работа. Тя ме залепи на себе си като Абтроник на корем, за контактен гел използваше собственото си изпотяване, а за да не се изсуля на земята притискаше главата ми на рамото си. Деколтето й беше с размери на масичка, достатъчна за средно добри бриджори.
"Суавементе....беса ме". Стъпките не ме интересуваха. Аз не стъпвах. Но не окрилен, а залепен. За малко ме изпусна. Аз се спънах и забих лице в деколтето й. Чу се едно "шляп" от мокрото лице в мокрите гърди. После се чу още едно шляп от мократа й ръка в мокрото ми лице.
Хосе спря музиката и дойде да я укроти. Мен ме изкараха изпод столовете за кибици. Отдалечиха ни в различни ъгли, дадоха ни наставления, махаха ни с кърпа в лицето, дадоха ни вода да се нажабурим и да я изплюем в кофа и пак ни върнаха на дансинга. Леко накуцвах, но аз ще се науча да танцувам. Четеше се в очите ми.
- И този път без своеволия, младежо - измомоти партньорката ми и отново ме сгъна през кръста.
"Суавементе....беса ме..."
Очите ми кръвясаха. Тя ме стиска. Нямам въздух. Изпълзях се от нея, но се подхлъзнах и ...шляп. Мокрото ми лице в мокрите й гърди. Шляп! Мокрото й круше в челюстта ми. Отново се сурнах между столовете за кибици. Минута несвяст и после пак наставления, бърсане с кърпи, жабурене и плюене в кофа. Преди да се прегърнем пак стиснахме ръце. Феър плей.
"Суавементе.....беса ме..."
Отново ме смачка с лекотата на сумо борец оригами.
Ще оцелея.
Бях като Матросов пред дулото на картечницата. Ще я изтърпя, но на сватбата хоро ще играя. Имах кауза
Тя ме върти някак си. Аз я блъскам с юмруци в корема за да ме пусне. Тя не усеща. Иска да ме омаломощи. Тактик е. Привидно се примирих. Дори изсъсках комплимент за прическата й. Тя отпусна хватката си и ме ритна гальовно в слабините. Причерня ми и се срутих. Падайки....шляп...забих нос в деколтето й. Мокрото. Тя замахна отново събрала силата на два вола, но аз се наведох. Телесата, представляващи ръка, просвистяха над главата ми. Подскочих после и й стоварих удар tet-a-tet. Приземих се, падайки на гърба си и не посмях да стана. Тя се олюля и се стовари почти върху ми. Това почти ми костваше три претъркулвания. Чу се тласък. Теракота се пукна. Теракота, който беше под паркета на залата, който се разхвърча на трески.
"Суавементе....беса ме..."
Хосе се разбесня. Всички ме гледаха гневно. И тръгнаха към мен със свити юмруци. Като от клипа на Майкъл Джексън дето вампирясваха.
Хосе се разпсува. През дума крещеше "кохонес". Не знам какво означава, но не останах да разбера. Кохонес или няма да го кохонес, това не беше въпроса. Петите ми ме удряха в гърба. Една отдалечаваща се мила картинка на моряшка фанелка.
На следващия ден си занесох костюма на химическо чистене.
Казах да не се престарават. Сватбата е след седмица. Дано не пускат там "Суавементе....беса ме...". Явно пак ще го нося след нея.
Copyright: Strunz
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
От днес сутринта при това 
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
бе и ти си образ безподобен. Кой не те познава, кой не те познава?Green Light написа:"Винаги си носи горелка в багажника!"bead_ написа:а поука взе ли си?Green Light написа:Образ безподобен е Щрунца. Кой не го познава? Кой не го познава? Той е умен, весел и сърдечен. И ме ухили до ушите още преди обед. Да
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
спокойна съм за вас!Remmivs написа:Още по-силният вариант (щот съм по-умен затваGreen Light написа:"Винаги си носи горелка в багажника!"
Без багажник може, но без горелка си за никъде!
вече мога да склопя очи и да си ида от тоя свят сигурна в безоблачното ви бъдеще!п.п. освен тема "вицове" е наложително да се отвори тема "притчи", както и "разкази с неочакван край"
just perfect
-
сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Re: И това
latrevw написа:Урок по салса
:rotfl24::rotfl24:Дъх нямам просто!
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
