...........
Re: Не бъди безразличен
говори ми се за това. но от друга страна нямам какво да кажа. защото е проблем колкото на децата, толкова на родителите. четат ли родителите в очите на децата си? познават ли приятелите им? поне веднъж наблюдавали ли са ги дискретно как се държат в своята среда - сред съучениците, сред приятелите в двора? повечето ми познати - не.
just perfect
Re: Не бъди безразличен
Даbead_ написа:говори ми се за това. но от друга страна нямам какво да кажа. защото е проблем колкото на децата, толкова на родителите. четат ли родителите в очите на децата си? познават ли приятелите им? поне веднъж наблюдавали ли са ги дискретно как се държат в своята среда - сред съучениците, сред приятелите в двора? повечето ми познати - не.
Re: Не бъди безразличен
В цифровата ера е много просто.bead_ написа: повечето ми познати - не.
И в старото, и в новото училище му връчвам дигито, и му давам задача:
"Фотопортрети на всички съученици, учители..."
Първият път се опули, но после като седнахме пред монитора, като започна да разказва за всеки един по отделно... Сам се досети, за какво иде реч и се увлече.
Е ли това достатъчно първоначално познаване?
Re: Не бъди безразличен
зависи. но е хитро.Звеневия написа:Е ли това достатъчно първоначално познаване?
обаче... винаги го има артистизма. защото иска да се представи в най-добрата светлина. особено пред теб като глава на семейството и пр. /въпреки митичната точилка/. затова аз залагам на прякото впечатление от реалното му общуване с фотографираните. колкото е по-голяма разликата между него и това, което е разказал, толкова по-възможно е да попадне в множеството от стихотворението.
моето дете - първи клас в едно училище, втори го преместих. чудех се как ще се намести. разправяше едно вкъщи, а всъщност беше друго в училище. нормално - за да ме успокои, за да изговори сама пред себе си "идеалната ситуация".
just perfect
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Бе, сложна работа. Аз не съм наясно. Къде свършва порицанието на злосторника и почва лова на вещици? Имаше две лапета в нашия двор и двете проблемни, от проблемни семейста, и двете доста заядливи, все имаше някой ударен, караници разправии, дядовци и майки идваха че да разследват кой кому какво бил направил. И след един такъв скендъл с междуродителска война, двете лапета бяха дружно изгонени от двора. Една година оттогава Дворният ни родителско - детски Фронт държи тия лапета далече от нашия двор. Има значи една готина тайфа която играе на какво ли не, строи бази от картон и клони, играе с водни пистолети и зад оградата има нежелани две момчета. Калин и Мони.
аджък. идват след тва с високомерието на последна инстанция и очакват да открият истината и да възтържествува справедливостта. баси!Green Light написа: дядовци и майки идваха че да разследват кой кому какво бил направил. .
а по повод на двете момчетии... може ли да цитирам една детска книжка "ни едно дете не знае как самичко да играе"
just perfect
Най-страшното за мен е, че родителите извършват много по-голямо престъпление спрямо децата си, отколкото изглежда на пръв поглед. Още по-страшно е, че го правят, защото някой някъде преди така е постъпвал с тях. Всеки омагьосан кръг е страшен. Трудно се излиза и трудно е да обвиниш конкретно. И е болезнено тъжно, ако се абстрахираш от страха си.4avdar4e написа:По страшното е, че след години има голяма вероятност със сила да съборят оградата и да превземат двораvyara написа: Тъжно ти е за тях, нали? Родителите им явно са ги обрекли все те да са извън оградите.
Ма язе сам мажко! Или това беше за една друга тема...bead_ написа:има една причина - женските ти дечиня.
:blink::shocked:PS
Бруталността и насилието са част от човешката ни природа. Както се казваше там, в приказката с очакван край, зависи кой вълк или вълчица ще избереш да нахраниш. Лошото е друго. А аз вчера видях част от новото му старо лице. Това, че губим дори борбата между тези две начала в себе си и ставаме нехора, а еманацията на консумацията.
PPS
Мет
http://documentation-films.nnm.ru/samyj ... j_narkotik
Последно промяна от Remmivs на 20.11.07, 12:28, променено общо 3 пъти.
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Аха! Тъжно ми е за тях.vyara написа:Тъжно ти е за тях, нали? Родителите им явно са ги обрекли все те да са извън оградите.Green Light написа: Има значи една готина тайфа която играе на какво ли не, строи бази от картон и клони, играе с водни пистолети и зад оградата има нежелани две момчета. Калин и Мони.
А за Терминатора те са олицетворение на злото. Не може да разбере мойта гледна точка и се обърква. Сложна работа.
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
О да! Тоя дворен родителски комитет е точно като излязъл от разказ на Щрунца. Абсурд, тесногръдие и откровенна тъпота. Тия хора се биха, бе. На мен и до ден днешен ми е трудно да го повярвам. После и едната и другата страна дойде у нас да настоява, да свидетелствам в тяхна полза, като очевидец на бъдещия съдебен процес. Факта че съм бил на работа по това време им се стори не по темата и маловажен. Не можаха да разберат защо въобще го казвам и ми се обидиха. Да очаквам от тях, да подходят отговорно и да възпитат децата на толерантност ли?bead_ написа:аджък. идват след тва с високомерието на последна инстанция и очакват да открият истината и да възтържествува справедливостта. баси!Green Light написа: дядовци и майки идваха че да разследват кой кому какво бил направил. .
а по повод на двете момчетии... може ли да цитирам една детска книжка "ни едно дете не знае как самичко да играе"
П.П. Пиша го и осъзнавам, че всъщност, да, очаквам точно това.
да,да...Remmivs написа:Ма язе сам мажко! Или това беше за една друга тема...bead_ написа:има една причина - женските ти дечиня.
PS
Бруталността и насилието са част от човешката ни природа. Както се казваше там, в приказката с очакван край, зависи кой вълк или вълчица ще избереш да нахраниш. Лошото е друго. А аз вчера видях част от новото му старо лице. Това, че губим дори борбата между тези две начала в себе си и ставаме нехора, а еманацията на консумацията.
Правят си ги в задния двор...
спряха да продават сиропчета за кашлица и носотеч в аптеките-именно за да нямат толкова свободен достъп до псевдоефедрин и спирт и пр,за да не могат да си правят амфетамини в индустриални количества
което естествено не ограничава продажбата по интернет...:)
Re: Не бъди безразличен
Аз винаги.bead_ написа:говори ми се за това. но от друга страна нямам какво да кажа. защото е проблем колкото на децата, толкова на родителите. четат ли родителите в очите на децата си? познават ли приятелите им? поне веднъж наблюдавали ли са ги дискретно как се държат в своята среда - сред съучениците, сред приятелите в двора? повечето ми познати - не.
Лошото е, че досега не съм срещнал родител, който дори само да предположи, че неговото дете може да тормози друго дете. Все ние и нашите деца сме безгрешни.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
Re: Не бъди безразличен
Срещал си: нас. Просто никога не сме обсъждали тази тема. Всъщност, обсъждахме я преди време... Зв. разказваше, в старото у-ще на Фил имаше ситуация...[unknown] написа: Лошото е, че досега не съм срещнал родител, който дори само да предположи, че неговото дете може да тормози друго дете. Все ние и нашите деца сме безгрешни.
Мразя обобщенията
Re: Не бъди безразличен
Аз не обобщавам. Не казвам- няма такива родители. Казвам само- аз не съм срещал.4avdar4e написа:Срещал си: нас. Просто никога не сме обсъждали тази тема. Всъщност, обсъждахме я преди време... Зв. разказваше, в старото у-ще на Фил имаше ситуация...[unknown] написа: Лошото е, че досега не съм срещнал родител, който дори само да предположи, че неговото дете може да тормози друго дете. Все ние и нашите деца сме безгрешни.
Мразя обобщенията
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
Re: Не бъди безразличен
Охх, адски ми е трудно райт нау да съм сериозна, съсредоточена и т.н. Ако искаш, ако не ми вярваш, разрови се из темите назад. Ние поне никога не вярваме, че наште ангелски крила са предадени по наследство на наследниците[unknown] написа: Аз не обобщавам. Не казвам- няма такива родители. Казвам само- аз не съм срещал.
И хич не им вярваме като кажат "Ама не бях аз....
".Ерго: срещал си
Макар че ужасно ми се иска по-чести да са тези срещи 
Много ви мисля и ми липсвате 
На децата трябва да се помага - свои, чужди - едно рамо никога не е излишно.Remmivs написа: Личният пример, личното отношение, личната добрина, топлота и разбиране. Всички го можем. Дано всички го раздаваме.
Понякога, когато семейството се върти в порочен кръг и всичко се повтаря,
един външен човек може да има решаващо значение. Всеки може да бъде този, дори за собствените си деца да е отрова.
Re: Не бъди безразличен
Е, убаво- срещал съм, ама не съм разбрал, щото не сме говорили за това. Нали?4avdar4e написа:
Ерго: срещал си
Кой ти липсва повече от двама ни? Шът... Знам! Аз!Макар че ужасно ми се иска по-чести да са тези срещи
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
Дано обществото да се промени. Мисля, че се променя бавно в правилната посока. Възрастните не са вече толкова безучастни към проблемите на чуждите деца, колкото бяха навремето. По Татово време бяхме роби по презумция. Дете или възрастен, няма значение- мачкан е наред и подчиняван. Какво значение имаше, че някой е тормозен повече от допустимото. И че е бил дете. Аре ся- лиготии. Шъ търпи и тва е...Mila написа:На децата трябва да се помага - свои, чужди - едно рамо никога не е излишно.Remmivs написа: Личният пример, личното отношение, личната добрина, топлота и разбиране. Всички го можем. Дано всички го раздаваме.
Понякога, когато семейството се върти в порочен кръг и всичко се повтаря,
един външен човек може да има решаващо значение. Всеки може да бъде този, дори за собствените си деца да е отрова.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
Уффф, пак не си прав.. Не е до строй. Докато съм жива ще помня татко, Бог да го прости, който купуваше елха за Коледа!!!, украсявахме я с купени от ГДР и Чехия играчки и обикаляше и пееше на немски, който помни от детството си "О, таненбаум, о, таненбаум". И Великден, будеше ме в 11,30 и ходехме на църква... И това човек, който беше пълен, тотален, атеист... Оххх, бе, четете книги[unknown] написа: Дано обществото да се промени. Мисля, че се променя бавно в правилната посока. Възрастните не са вече толкова безучастни към проблемите на чуждите деца, колкото бяха навремето. По Татово време бяхме роби по презумция. Дете или възрастен, няма значение- мачкан е наред и подчиняван. Какво значение имаше, че някой е тормозен повече от допустимото. И че е бил дете. Аре ся- лиготии. Шъ търпи и тва е...
Не те настъпвам по мазола, давам ти друга гледна точка
И никога не съм била роб в оня смисъл, нито тогава, нито сега..
4avdar4e написа:
Уффф, пак не си прав.. Не е до строй. Докато съм жива ще помня татко, Бог да го прости, който купуваше елха за Коледа!!!, украсявахме я с купени от ГДР и Чехия играчки и обикаляше и пееше на немски, който помни от детството си "О, таненбаум, о, таненбаум". И Великден, будеше ме в 11,30 и ходехме на църква... И това човек, който беше пълен, тотален, атеист... Оххх, бе, четете книги
Не те настъпвам по мазола, давам ти друга гледна точка
И никога не съм била роб в оня смисъл, нито тогава, нито сега..
Ох, извинявай, моля, другарче, ама не виждам връзката между формалното изпълняване на религиозни ритуали и домашното насилие. 
Доколкото си спомням темата, де.:lol:Иначе за другото си права, че не е от обществения строй. По-скоро от манталитета, но и той се променя.
Виж сега, Чаве, аз съм прав в случая.4avdar4e написа:Уффф, пак не си прав.. Не е до строй. Докато съм жива ще помня татко, Бог да го прости, който купуваше елха за Коледа!!!, украсявахме я с купени от ГДР и Чехия играчки и обикаляше и пееше на немски, който помни от детството си "О, таненбаум, о, таненбаум". И Великден, будеше ме в 11,30 и ходехме на църква... И това човек, който беше пълен, тотален, атеист... Оххх, бе, четете книги[unknown] написа: Дано обществото да се промени. Мисля, че се променя бавно в правилната посока. Възрастните не са вече толкова безучастни към проблемите на чуждите деца, колкото бяха навремето. По Татово време бяхме роби по презумция. Дете или възрастен, няма значение- мачкан е наред и подчиняван. Какво значение имаше, че някой е тормозен повече от допустимото. И че е бил дете. Аре ся- лиготии. Шъ търпи и тва е...
Не те настъпвам по мазола, давам ти друга гледна точка
И никога не съм била роб в оня смисъл, нито тогава, нито сега..
Друг е въпроса дали ти ме разбираш... Обществото като цяло беше смазано и на индивида(дали дете или възрастен) не се обръщаше никакво внимание. Да си страда- какво пък толкова, нали и ние страдаме...
И такова беше мислинето на 90% от хората.
Тук твоят баща или моят (като негова противоположност) са непричем. Някакви малки проценти от цялата маса.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
Знам, че си прав, и ти знаеш, че те разбирам, нали??[unknown] написа: Виж сега, Чаве, аз съм прав в случая.
Обществото като цяло беше смазано и на индивида(дали дете или възрастен) не се обръщаше никакво внимание. Да си страда- какво пък толкова, нали и ние страдаме...
И такова беше мислинето на 90% от хората.
Тук твоят баща или моят (като негова противоположност) са непричем. Някакви малки проценти от цялата маса.
Но и не си прав...
И никога няма да приема твоята теза...Най-интелигентният човек, ама наистина, той ми е едно мерило в далечината, когото познавам, който за съжаление много млад (на 39) ни напусна, беше нашият кум. Внук на Теодор Траянов, семейство, преследвано почти до дупка. Сашо знаеше толкова, колкото ние с теб накуп не знаем. И с удоволствие го споделяше... Физика, астрономия, математика, театър, поезия, за всичко намираше думи.. Чадото на социализма. Човекът, който би трябвало да е смазан, защото баща му 30 години живееше в една стая в инвалидна количка (следствие на опит за бягство от Белене).
Понякога хората се възпитаваме взаимно, не с разлики в поколенията.
П.П. В моя скромен опит процентите са поне 50
Всъщност, най- интелигентният човек, според повечето хора, които са общували с него, а и според мен самия е... сега ще те шокирам- баща ми. Да, така е. Той беше невероятно ерудиран. Е, и? Какво от това? Това какво само по себе си означава? Аз познавам много интелигентни хора, които са абсолютни мижитурки. Така че мерило не може да ми бъде човек, който е много ерудиран(но само това). Трябва и друго да притежава, за да заслужава уважение.4avdar4e написа:Знам, че си прав, и ти знаеш, че те разбирам, нали??[unknown] написа: Виж сега, Чаве, аз съм прав в случая.
Обществото като цяло беше смазано и на индивида(дали дете или възрастен) не се обръщаше никакво внимание. Да си страда- какво пък толкова, нали и ние страдаме...
И такова беше мислинето на 90% от хората.
Тук твоят баща или моят (като негова противоположност) са непричем. Някакви малки проценти от цялата маса.
Но и не си прав...
Най-интелигентният човек, ама наистина, той ми е едно мерило в далечината, когото познавам, който за съжаление много млад (на 39) ни напусна, беше нашият кум. Внук на Теодор Траянов, семейство, преследвано почти до дупка. Сашо знаеше толкова, колкото ние с теб накуп не знаем. И с удоволствие го споделяше... Физика, астрономия, математика, театър, поезия, за всичко намираше думи.. Чадото на социализма. Човекът, който би трябвало да е смазан, защото баща му 30 години живееше в една стая в инвалидна количка (следствие на опит за бягство от Белене).
Понякога хората се възпитаваме взаимно, не с разлики в поколенията.
П.П. В моя скромен опит процентите са поне 50
Ти сигурно говориш по- скоро за силен дух, а не толкова за ерудиция... А при него- Физика, астрономия, математика, театър, поезия... са без значение.
Е, такива хора има и винаги е имало и винаги са били малцинство.
П.П.
В моят скромен опит процентите са 90
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
-
Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Безспорно, то и аз това казах - всички.Mila написа:На децата трябва да се помага - свои, чужди - едно рамо никога не е излишно.
Понякога, когато семейството се върти в порочен кръг и всичко се повтаря,
един външен човек може да има решаващо значение. Всеки може да бъде този, дори за собствените си деца да е отрова.
Просто семейството и приятелите имат най-голямо значение (принципно, но обобщенията са обречени - дори това също ) поради по-голямото сечение с детския свят.