Semiramis написа:Баба Яга написа:Пенчо Заека написа:Чета една свръх любопитна книга - "Живот в равновесие" на Уейн Дайър. Той взе, че ме вдъхнови за експеримент. Като гледам, 3о4о сме съвсем подходящи за таргет група, затова, ако ви се мисли и ако имате неудържим напън да разберете нещо интересно за себе си, отговорете на ей тоз простичък въпрос:
Какво мислят за мен другите?
После, вярвам, ще има коментари - неее, ти не си баш такъв, ами ей такъв. Позволени са провокации. Накрая, призовавам всеки да си признае дали неговата представа за образа му в очите на другите съвпада с мненията на другите.
Май много сложно стана, но дайте да пробваме, а?

"Ние с охота признаваме малките си недостатъци, желаейки да покажем с това, че нямаме по-големи."

като нямаме собствени мисли-цитираме
ти за себе си какво каза

:blink::winkw:

Цитирам защото съм от съвсем скоро тук и не мога да изразя конкретно мнение, все още трупам впечатления, но за себе си мога да кажа че в определени моменти( повече отколкото ми се иска да са ) се дразня от нерешителността си, понякога ме гони такъв егоизъм че на хората около мен със сигурност не им е лесно, имам си разните чудатости и странности, искам да ги изкореня, но само с искане не става.Мъжът ми казва че съм много труден за съжителстване характер, а се познаваме от 22 години, все още го казва което ме навежда на мисълта че не съм постигнала велики успехи в тази насока. Много трудно признавам когато не съм права, научих се да го правя на 27-28 години, абе с две думи не съм цвете за мирисане и на хората покрай мен не им е лесно, но се опитвам във всеки един момент в който съм засегнала някой да се извиня и да видя нещата от неговата гледна точка - за съжаление не винаги успявам.

Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.