Ако приемем, че моралът е някаква система от норми и принципи за поведение, аз напълно заставам зад 10-те Боже заповеди като морален кодекс. И днес, и преди, и утре.. Оттам нататък всичко е разтегливо. От друга страна наказателният, семейният кодекс, че даже ако щеш Закона за движение по пътищата са носители на моралната норма. Това, което аз твърдя е, че монетата има две страни. За да се види хубавото, трябва да има грозно. И вече е въпрос на естетическа оценка за кого кое какво е. Тоест, нагазваме в един куп взаивосвързани понятия, където няма точни мерки и теглилки. И където може би единствено собствената си съвест може да ни е съдник.Мнемозина написа: Абе чудя се цял ден днес... не, не дали да те бия, защото тази тема не я четох много внимателно.
Моралното, разбира се, е било винаги различно, различни са били и начините на престъпването му.
Но моралът винаги - откак съществува етиката, значи от античността насам - е съществувал като някаква норма. Може и да не се е спазвал, но се е знаело, че такова нещо има. Дори и само там някъде в света на идеите.
Можем ли да кажем същото за днешното време?
Какво е морално днес? Би трябвало да е това, което винаги е стояло в основата на морала - да не причиняваш умишлено зло на околните.
Нека не бъркаме морала с някакви догми за пристойно поведение (то наистина е много разтегливо), макар че често се смесват нещата. По обясними причини.
Апропо, сега се сещам, когато Боев пусна ония ужасяващи снимки по повод 7 ноември, никой не ревна, че фотографът е циник..
Бе, чеша си пръстите и се опитвам да убеждавам някого в някакви тези, дето не мога да убедя никого, ако не погледне през оградата:winkw:

