се научава да живее с неща - далеч не идеални".
Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се
събрали, за да посетят бившия си професор от университета.
Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в
живота.
След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се
върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови,
пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи,
трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по
чаша с кафе, професорът казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо
изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха
непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това
ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не
променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо,
а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше
кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после
започнахте да оглеждате чашите на останалите..."
Сега помислете върху това, казал професорът: "Животът е кафето, а работата,
парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които
удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито
променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата,
забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог... Насладете се на
кафето си!"
Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават
най-доброто от това, което ни заобикаля.
пускаха ми се умности
