Green Light написа:Към Елби: Да, и аз мисля че не се различаваме съществено. Но там където се различаваме - ти бъркаш. Относно прословутите инциденти в къщи - броя им е малък, огромния процент от тоя малък брой е с незаконно оръжие(а това говори за определен вид морал и отношение), но всичко това с лека ръка го пропускаме само при един разказ за наранено дете. Както и да е, не мисля че ще те убедя. Няма голямо значение дали бъркаш за инцидентите с писатолети в семействата в Америка или бъркам аз. Мисля че е излишно да ползваме статистиката в тоя спор, това се опитах да ти кажа. Според мен: повече оръжие в хората, по- независим народ, по- малко престъпност, повече отговорност. Тва си мисля
Към Сноу: Най- вероятната причина при която може да ми потрябва оръжието е да се опитат да ме оберат. Не че съм грозен или нещо, де... Бе, да не дава господ
що не питате някой разминал ли се е с инциденти?не ми се искаше да разказвам, понеже съм се нагледала на простотиите на хора с разрештелни за оръжие и с професии с оръжие. хиляда наум имам, познавам човек, който не е бил в затвора за невнимание; пияни, на които им се търкаля оръжието по земята - достатъчно; малоумник, стрелящ уж във въздуха, но му е размътен погледа .... Психично здрави иначе.
Ще разкажа само как аз, която съм с претенции за отговорност, щях да застрелям човек. Бившият ми мъж имаше оръжие /
жив е още/. Напълно отговорен и с много опит. Реши, че ще ме учи да зареждам и подобни ... така няколко пъти... Един ден го чисти и аз мрънкам да ми го даде за малко... Пълним, вади, проверява, натискам спусъка в стаята, нищо, после пак...после патрон в цевта така се слага, това е предпазителя, дрън-дрън..пълним, изпразваме, проверка, прицели се, усещаш ли спусъка, натисни, до тук ок .. стои до мен и внимаваме... В един момент стоя с празния пистолет и съм го насочила към него. Смея се докато се прицелвам и го питам дали знае колко ме дразни понякога, невнинни шегички ... Не знам кое ме спря тогава, не натиснах и му подавам пистолета... засмързна...останал патрон в цевта..аз загубих говор и картина. Просто не можех да осмисля как, като сме толкова отговорни, по дяволите!!! Той го изби на майтап бързо. Вика "Виж сега колко е хубаво, че се караме тихо, хората щяха да ти повярват, че е инцидент.." Тука ти си различен, Сет е различен, Бейби - също, децата на Сет ... Аз съм се разминала само с шок и не ми попречи да дойда на стрелбите, но отдавна не страдам от прекалена самоувереност. Беше ми за урок, понеже винаги съм твърдяла, че е от безотговорност...
:shocked::?
