3o4o.net

caliostro написа: да
и по после тимаджиите ме търсят да ме питат как съм а
а по полека сестро

Те няма да те питат как си, а направо ще почнат да те лекуват

Не е за вярване, но е възможно.

Влизах няколко пъти във форума и се чудех дали да подхвана темата или не, но сега съм убедена, че трябва.
Знам, че беше отдавна, когато говорихме за картините на Павел Митков и аз определено не бях впечатлена. Живота е странно нещо и ето, че по някакво странно стечение на обстоятелствата ме поканиха да представям негова изложба...
Не е за вярване, но се чувствам обсебена от платната и личността на художника.
Не е тайна, че бях предубедена и с нежелание очаквах срещата ни. Преди това бях разпечатала информация от нета за него и изложбите му в различни страни. Подготвих се почти безстрастно. Запознахме се в 14:00, изложбата беше в 17:30 и до тогава имах усещането, че го познавам от 100 години. Още с пристигането си в галерията се срещнахме с представители на различни светски клубове. Разоворите отначало започваха с възхищение пред картините, за да достигнат до предвидимата цел-молби за дарение, с цел благотворителност. Момчето , като че ли очакваше развръзката, само се усмихна и каза: "Разбира се, че ще даря картини, но мисля, че благотворителността е нещо повече-даряване на възможности". Това ме накара окончателно да взема решението си и да споделя своите усещания, както и да осъзная, че изкуството е нещо повече от видимото, то е полет на душата.

Не безопасно потапяне

Да попаднеш в ураган, от който не желаеш да излезеш. Някаква магнетичност към скоростта и размазаните около теб силуети, те карат да искаш още и още от усещането, от бягството навътре и навън, от себе си и света такъв, какъвто го познаваш.
Изложбата бе преди три дни, но все още не мога да придобия реално възприятие за заобикалящия ме свят. Все още не съм сигурна кое е илюзия, кое е проекция на собствените ми очаквания, в следствие натрупаните през годините образи. Не съм така убедена и за очертанията на материалността. Със сигурност знам едно нещо, че да се потопиш в този ураган не е безопасно, защото полепналите по теб парчета впечатления силно граничат с чувството на обсебеност, от което доброволно не ти се излиза. Чисто наркотично е изживяването да потънеш в платно, пропито от друг живот, друго проникване към света, друго дишане -неравномерно и накъсано, обагрено от яркостта на кървавото червено, чиито макови трептения на полутоновете
те карат да разбереш,че съвсем не си тук, не и тук…
Опитвам се някак да обясня чувството на абсолютно сливане с огнедишащите цветове, потъването в хладната равномерност на аквамарина, или поне споменът за присъствието му, но нищо друго не мога да почувствам толкова силно, както собствените разбушувани удари на сърцето си, разпръснатостта на душата ми по всички ъгли, детайли от рамките, лъчи, вкусове на кафе, сенки на клони, пропадането ми там някъде.
От време на време ми се иска да съм сигурна, че детайлите на реалността са се подредили някак в мислите ми и точно в този момент, разбирам какво искам.
Когато съм тъжна, да валя като дъжд по тялото на жена, бавно отдалечаваща се от обяснимото.
Когато мечтая, да ухая на мак, заслушан в отражението на дишането си.
Когато се усмихвам, да бъда отражение върху пеперудени крила.
Когато съм себе си, да бъда калдаръм, по който да стигна до дома
в мен.
Онова, което можеш да откриеш в един ураган е може би собствената ти войнствена същност, трептяща в синхрон с безразсъдното препускане от ръба на този свят, до ръба на изящният хоризонт, който безусловно е едно единствено-надмогване на случващото се, за да създадеш безкрайността-елегантно докосване на собствената ти сянка до грапавото тяло на камъка, или безпощадното напрежението на очакването, до последния удар на сърцето ти.

П.П. А така ми се искаше да мога да го пресъздам с думи.

*Представените впечатления са наслагвания от мои мисли и споделени усещания на художника, така, както съм го почувствала.

http://209.85.129.104/search?q=cache:d8 ... d=27&gl=bg

Глен написа:

Мдаааа, знаех си, че имам усет към тези неща. Не, че се фукам, ама... Пък и на бутилка вино, кво друго да кажа...

[unknown] написа:

Глен написа:

Мдаааа, знаех си, че имам усет към тези неща. Не, че се фукам, ама... Пък и на бутилка вино, кво друго да кажа...

То и аз на вино, ама така съм потънала, че не мога да се измъкна..:)
Ама твоят заек е прекрасен като мезе;)!

тва е новото ламборджини
малиииииии
2008
ако искате още снимки мъцнете щото са е момента
утре е късно

е разкажи нещо повече за него де, за него като човек, тази фраза ли беше най-впечатляващата - извини ме, но ми е любопитно, искам и аз като теб да се заразя, но съм ужасно предубедена

Lamborghini-Reventon 2008

Wallpapers - Lamborghini Reventon 2008
11 pic | 1600*1200 | JPG | 1,77 Mb

http://avaxhome.info/graphics/wallpaper ... iwall.html

http://www.auto-motor-und-sport.bg/?act ... &rec=10621

http://money.ibox.bg/news/id_544097957

човеко, ти съвсем пощуря с тез коли, гуми и так далее

latrevw написа:човеко, ти съвсем пощуря с тез коли, гуми и так далее

друго ме е зашаматило
колело:-)
оня ден го видях в нета и край
обсебиме тва колело
но не казвам кво е
тайна е

виж колелото по-спокойно ще го приема

latrevw написа:е разкажи нещо повече за него де, за него като човек, тази фраза ли беше най-впечатляващата - извини ме, но ми е любопитно, искам и аз като теб да се заразя, но съм ужасно предубедена

Не знам какво точно да ти кажа, защтото дишането около този човек е различно, атмосферата е с високо напрежение, аз съм обсебена от дълбочината, която в която можеш да летиш, а също и да се удавиш.
Имаше една поговорка, ако се страхуваш от мечки, не ходи в гората, аз правя винаги обратното...всичко, до което се докосваме правим с нашият си вътрешен избор.

Глен написа:
То и аз на вино, ама така съм потънала, че не мога да се измъкна..:)
Ама твоят заек е прекрасен като мезе;)!

Малко закъсняло-
Наздраве!

Quid написа:тва е новото ламборджини
малиииииии
2008

Ъ-хъ...