3o4o.net

latrevw написа:
даааа, много ми е приятно да те чета тази вечер, истинско удоволствие

за мен ти си прекрасен пример тук в клуба затова как болката, проблемите, не те забиват, как успяваш да се справиш, всичко ти мина през главата, споделял си част от нещата тук, но успя някак естествено и без излишни драми да запазиш себе си

Не е ли странно това, че вече се възхищаваме на нормалното (човек да не откача от проблемите), а приемаме за нормално всякакви патологии вследствие на трудностите житейски.
Накъде вървим, егати...

Капинчо написа: Ей това е голямата разлика между мен и нормалните хора. Аз искам ако е гарга, задължително да е рошава.

може и погрешно да те разбирам, но все ми се струва, че се сравняваш с другите, съдиш себе си, съдиш и тях. ситуацията, която описваш е неприятна, и аз щях да се издразня, но на мен бързо ми минава, а ти май помниш. и сам си измисляш ситуацийки, без да чуеш мнението отсреща.

latrevw написа:

Капинчо написа: Ей това е голямата разлика между мен и нормалните хора. Аз искам ако е гарга, задължително да е рошава.

може и погрешно да те разбирам, но все ми се струва, че се сравняваш с другите, съдиш себе си, съдиш и тях. ситуацията, която описваш е неприятна, и аз щях да се издразня, но на мен бързо ми минава, а ти май помниш. и сам си измисляш ситуацийки, без да чуеш мнението отсреща.

Не си ме разбрала. Проблемът не е в това, че те отидоха на море с мои пари. Проблемът е, че аз не заведох семейството си на море, макар че сигурно можех, но ситуацията не беше идеална, а аз съм по идеалните неща.

Капинчо написа: Да подписа на Сноу е квинтесенция (виж кви думички знам), ама от три неща, двете при мен липсват - не ми се прави почти нищо, т.е. не изпитвам желание и удоволствие от правенето и не се надявам на нищо, т.е. ще ми се да ме подминат бедите и да ми се случват само хубави неща, но не се надявам на нищо конкретно. Колкото до обичта, обичам само семейството си и повечето животни. Е, как да се чувствам щастлив?

А защо не, бе, Капине?? Аз се чувствам щастлива и благодарна. За всеки нов ден, за всяка приятелска дума, за всяко зъбче и смях Толкова е лесно и просто всъщност да е щастлив човек.. Дори и в трудностите и нелепостите. Не, бе, не ти казвам: О, стани утре и бъде щастлив
Може би трябва да се отпуснеш и да оставиш реката да те носи. По гръб, със затворени очи, отваряй ги понякога и гледай облаците...

П.П. А как лесно се дават съвети отстрани, не е истина

Капинчо написа: Проблемът е, че аз не заведох семейството си на море, макар че сигурно можех, но ситуацията не беше идеална, а аз съм по идеалните неща.

е и аз съм по идеалните неща, даже и когато не са ми по "джоба"

абе, много се разприказвах тук, а явно не съм особено наясно с темата, лека нощ ще ви пожелая, че утре отивам на работа пак

искам те утре с усмивка

и да ти кажа честно иде ми да дойда и да ти забия два шамара, това с голяма любов, да не си помислиш нещо

айде лека

МЪЖжжж написа: Агресивната пролет, срещу студената и "тиха" зима..

Примерно.

Я кажи нещо и за есента, а? Златна, циганска, ненормална.. Няма жега, няма студ, има топлота и лек аромат на запалено дърво нейде там на баира.. Студени сутрини и топли обеди, червено, оранжево, жълто...

Капинчо написа: Знам, че си права, но аз съм си аз.
едно приятелско семейство
и не отидохме на море

Даването е вътрешна потребност, както и много други неща.
Ако чакаш благодарност за даването... значи не е от вътре и не е даване, а търговия.
Имали сме доста приказка с "бившата" по този повод. Тя е с благородна професия.. кинезитерапевт. Дига хора от легло след инсулти, инфаркти.. Почти отписани в БГ действителността.
Понякога се сърдеше, че ей го на...не са минали дори 1 кутия бомбони /примерно/ да оставят или поне да кажат "благодаря" за довиждане. Ама.. за мен и нея 1 кутия бомбони е ..нищо. А за хората лежали след такова състояние без доходи и за тяхните семейства може да си е цяло състояние. А много често изразяването на благодарността с 1 проста кутия бомбони им се струва и подигравка с лекаря. Затова...може би предпочитат да не го направят. А "водейки се по обществените нагласи" не могат само с 1 дума "Благодаря". Щото така са научени... че "благодаря" семейство не храни. И ги е срам заради това, което смятат, че дължат на лекаря си не може да се възмезди нито с дуемата, нито с бомбоните..и обикновено предпочитат да избегнат ситуацията.
Тогава така и говорех. Ако искаш да помагаш и смяташ наистина за призвание своята професия- прави нужното и не чакай благодарност. Ако все пак я получиш /независимо в какъв вид/, знай че това е потвърждението и за всички останали под върха на ледника /който е 10% видим- другото е под водата/ за това, което си направила. Е тогава наистина ще си доволна от себе си.
Понякога се съгласяваше...

Та така и с теб. Или са ПРИЯТЕЛИ и си им дал безусловно, или не са...а ти просто си им дал, чакайки нещо си... благодарност поне.
От там е и дразнението ти. Аз затова винаги, когато съм давал нещо в заем съм го смятал за подарено. Ако го върнат...добре. Ако не го върнат..пак добре. Имали са нужда. Може пък за тях това да е било първият празник от години насам- да отидат на море.
Аз бих подарил такъв празник на ПРИЯТЕЛИ. И би ме зарадвало,независимо от какво положение съм аз /стига да съм жив /.
Но...хора. Различни сме.

esti написа: Не е ли странно това, че вече се възхищаваме на нормалното (човек да не откача от проблемите), а приемаме за нормално всякакви патологии вследствие на трудностите житейски.
Накъде вървим, егати...

А кое е нормалното, Ести?? Сериозно си питам.. Щото аз най-ненормалните хора, които познавам, все са лекари и психиатри Пък те би трябвало да са най-нормални.

МЪЖжжж написа: Но...хора. Различни сме.

Обичам те, бе, човеко, наистина! Само този пост да беше написал, пак щях да те обичам

Някой тия дни някъде беше написал, че мъж е състояние на духа, не пол...

4avdar4e написа:отваряй ги понякога и гледай облаците...

Поздравче
www.vbox7.com/play:29b09b57

vyara написа: Тъжно ми стана, защото го пуснах, за да може някой да се замисли и това да му помогне... Но хората искат само хубави неща да чуват за себе си. Като чуват неприятни, не им вярват.

Замислих са ма Веркей
Сериозно, наистина, но не за себе си, а за децата... Майната ми на мен, кучета ме яли, но има неща, които си струва да се помислят.

П.П. Бе ти чела ли си "Пилешка супа за женската душа"? От 2 места ми я препоръчват, ама надали ще ми се чете под чадъра край морето

П.П. 1. Вярват, вярват, некои и на неприятните вярват. Ама не става само с ядене..

Сбъгьоса ми се нета.

4avdar4e написа:
Може би трябва да се отпуснеш и да оставиш реката да те носи. По гръб, със затворени очи, отваряй ги понякога и гледай облаците...

Не може Чаве! И ти много добре го знаеш. Не мога да се нося по течението, защото много скоро ще падна във водопада, от който няма да мога да изплувам. Това е големият ми проблем. Трябва да плувам срещу течението, всеки ден, всеки час. Отпусна ли се за малко - край. И ако на по млада възраст има варианти, то на моята няма. На колко места може да намери работа един над 50 годишен мениджър, който иска просто да се носи по течението. Няма такава опция. И единственото, което ми остава е да плувам в моята река, защото нея поне я познавам - къде са бързеите, къде са подмолите и водовъртежите. Само че ми е омръзнала, до смърт ми е омръзнала.

4avdar4e написа:
А кое е нормалното, Ести?? Сериозно си питам.. Щото аз най-ненормалните хора, които познавам, все са лекари и психиатри Пък те би трябвало да са най-нормални.

Нормалното е да можем да ставаме след падане и да ни остават само леки драскотини, като от рекламата на оная водка. Ненормалното е да не можем да се изправим или ако все пак успеем, то да се окаже, че сме инвалиди за цял живот.
Жалкото е, че май започнахме да приемаме, че най-нормалното нещо е човек да превърти от проблемите.
Дори е задължително да превърти, защото току виж го помислят за дебил.
Всичко живо е луднало по психиатри и психолози, защото живота бил труден....
Търсят се рецепти, панацеи някакви.....а то няма нужда, защото оцеляването ни е заложено генетично.
Но и в това явно има мода.

[quote="latrevw
и да ти кажа честно иде ми да дойда и да ти забия два шамара.

айде лека[/quote]

Нареди се на опашката!

Лека нощ и на теб!

к проблема ти е че всичко се е стекло лесно
не си драпал със зъби нокти
и всичко се е нареждало
когато си се бил за нещо
може да е 5 лева го цениш
а когато идва сравнително лесно
защото си вървял по правилната пътека
стигаш някъде
оглеждаш се и си викаш това ли е то
баси
или поне както го описваш

4avdar4e написа: П.П. Бе ти чела ли си "Пилешка супа за женската душа"? От 2 места ми я препоръчват, ама надали ще ми се чете под чадъра край морето

П.П. 1. Вярват, вярват, некои и на неприятните вярват. Ама не става само с ядене..

Не не съм я чела.
И не става само с ядене. което си е така, така е. Ама кво ти обяснявам аз на теб.

4avdar4e написа:

vyara написа: Тъжно ми стана, защото го пуснах, за да може някой да се замисли и това да му помогне... Но хората искат само хубави неща да чуват за себе си. Като чуват неприятни, не им вярват.

Замислих са ма Веркей
Сериозно, наистина, но не за себе си, а за децата... Майната ми на мен, кучета ме яли, но има неща, които си струва да се помислят.

П.П. Бе ти чела ли си "Пилешка супа за женската душа"? От 2 места ми я препоръчват, ама надали ще ми се чете под чадъра край морето

П.П. 1. Вярват, вярват, некои и на неприятните вярват. Ама не става само с ядене..

хм... що я отбягвам тази тема. да взема да го видя това, което е пуснала Верчето ли?

Пилешката супа е ... прекалено лека, така да кажа.
"как да преодолеем безпокойството" е първата книга въобще която съм прочела на тема .. коя и е темата? .. от типа книги за душата да кажем. От нея е стихчето "Едничка стъпчица ми стига .. "
Има много по-сериозни книги за същото, но понякога пък ти се чете леко нещо.
Все едно коя от тях ще си вземеш за подчадъра, но я си вземи Уди Алън по-добре.

МЪЖжжж написа: Даването е вътрешна потребност, както и много други неща.

Не бе Мъжжж. Нищо не си разбрал. Както писах и по-горе проблемът не е, че съм дал пари и как са ги употребили. Аз обичам да давам а и евала им правя, че могат така да си отпуснат душата. Проблемът е, че АЗ не мога да си отпусна душата и да отида криво-ляво на море, на барака, на палатка, на стоп. На мен всичко трябва да ми е подредено. Иначе не го искам. И не е самоза морето така.

МЪЖжжж написа: Поздравче
www.vbox7.com/play:29b09b57

Мирси

П.П. Замислял ли си се някога какво се е случало с класа от "Вчера" днес?? (Щото клипа е от филма де...)

Капинчо написа: Само че ми е омръзнала, до смърт ми е омръзнала.

Ако наистина ти е омръзнала толкова със сигурност щеше да промениш нещо.
Признай си, че познатите свои води, колкото и бурни и дълбоки да са ти дават чувство за сигурност.
А ако искаш не си признавай.
Просто си дращя....

bead_ написа:

snowprincess написа:повечето известни психолози са дълголетници (ако не и всичките), явно са открили някакво разковниче
дори да ви се струва изсмукано от пръстите, не е лошо статията да се прочете и човек да се замисли дали/или/защо/как

продължителност на живота vs качество на живота

ахам
много дава психологията, но и много деформира

zmeu написа:к проблема ти е че всичко се е стекло лесно
не си драпал със зъби нокти
и всичко се е нареждало
когато си се бил за нещо
може да е 5 лева го цениш
а когато идва сравнително лесно
защото си вървял по правилната пътека
стигаш някъде
оглеждаш се и си викаш това ли е то
баси
или поне както го описваш

А може, Змею, само отстрани така да е изглеждало - лесно, просто, идеално, съвършено..

Когато преди един партиен конгрес ремонтираха трамвайните линии на Витошка, прибирам се една вечер, рано беше, но вече тъмно, и изведнъж - бам в дупка. Някой махнал жълтата предупредителна лента.. Добре, че не беше много дълбоко, ама бях с токчета.

Та така и в живота, в тъмното понякога можеш да паднеш лошо ..

П.П. Друго си е човек да си философства с пълен корем, не е работа за бедни и гладни това

Капинчо написа: Не може Чаве! И ти много добре го знаеш. Не мога да се нося по течението, защото много скоро ще падна във водопада, от който няма да мога да изплувам. Това е големият ми проблем. Трябва да плувам срещу течението, всеки ден, всеки час. Отпусна ли се за малко - край. И ако на по млада възраст има варианти, то на моята няма. На колко места може да намери работа един над 50 годишен мениджър, който иска просто да се носи по течението. Няма такава опция. И единственото, което ми остава е да плувам в моята река, защото нея поне я познавам - къде са бързеите, къде са подмолите и водовъртежите. Само че ми е омръзнала, до смърт ми е омръзнала.

Не ме разбра... Не става въпрос да се носиш по течението, не, а да си оставяш минутки за отпускане, за гонене на облаци и пеперуди. Което мисля, че ти правиш там на оная чуждо-твоя къща..

Иначе те разбирам, твърде и прекалено добре и болезнено.. Ма нали ти казах, акъл лесно се дава

Капинчо написа: Проблемът е, че АЗ не мога да си отпусна душата и да отида криво-ляво на море, на барака, на палатка, на стоп. На мен всичко трябва да ми е подредено. Иначе не го искам. И не е самоза морето така.

И това тормози ли те?
Питам, защото и аз не бих отишла на почивка ако ще трябва да спя в землянка и да се къпя в локвите.
Но ако условията не отговарят на изискванията ми въобще не се тормозя и не изпитвам вина, че "не съм си отпуснала душата" - това отпускане не е моето отпускане, що да се тормозя?

МЪЖжжж написа:

Капинчо написа:Страхувам се за тях, тревожа се. Не мога да се зарадвам.

Която и книжка да прочетеш на тази тема /квантова физика примерно / ще се сетиш за една стара поговорка.
"Каквото повикало- такова се и обадило. Що викаш злите духове, а?

И други подобни мъдрости мога да ти припомня...
"Дано да не ти се случва товма, което мислят родителите ти"
"Дано да ти се случи това, за което ти завиждат съседите"
и т.н.

Мисълта е яко оръжие. Ама...може и да не го знаеш.
Защо обучението на децата до една възраст е само ИГРА? Помисли малко над това.

Мъж, да ти кажа, че напоследък ...много странен те виждам, което е комплимент. По-точно искам да кажа онова за очите, на Сет. Казвам го не заради това ти мнение, просто ..сигурно аз съм започнала да виджам различно.

Наздраве.

zmeu написа:к проблема ти е че всичко се е стекло лесно
не си драпал със зъби нокти
и всичко се е нареждало
когато си се бил за нещо
може да е 5 лева го цениш
а когато идва сравнително лесно
защото си вървял по правилната пътека
стигаш някъде
оглеждаш се и си викаш това ли е то
баси
или поне както го описваш

точно с тези думи съм го му го казвала

esti написа: Дори е задължително да превърти, защото току виж го помислят за дебил.

Начи така, идиот, инфантил и дебил ме наричаш, така ли???

Наскоро четох, че у нас все още е много силно патриархалното мислене, хората споделят с приятели, роднини и близки и затова терапевтите нямат почва тук все още...

П.П. Ох, сетих се нещо покрай падането и драскотините. Дзвера да е бил къде 3 г. На площадката сме, пристига и реве, та се къса.. Какво, стана, бе, дете? Ударих сеееееее. Къде бе? А той се обръща и сочи с пръст към камъните.. Ей таааааааам. Още я разнасят тая случка майките

Semiramis написа: точно с тези думи съм го му го казвала

е а наздраве тогава

Капинчо написа:Проблемът е, че АЗ не мога да си отпусна душата и да отида криво-ляво на море, на барака, на палатка, на стоп. На мен всичко трябва да ми е подредено. Иначе не го искам.

Е ми..?! По кое се отличаваме с теб ся ми кажи?! И аз така предпочитам. И кО не стане...просто не отивам. Ма това не ми драще с нокти у душата, просто щото обстоятелствата са били извън рамките на моите разбирания и ТОВА Е МОЕ РЕШЕНИЕ защото НЕ ПОДЛЕЖИ ПОЧИВКАТА МИ НА КОМПРОМИСИ!
Да ти звучи познато..
Малиии... да тръгна занякъде и да няма "бели чаршафи" дет да съ сгуша след пътя... /при това запазени с час и ден, и сигурността, че са ги постлали за мен. Часа няма значение.
Само Security&Safety. Ма "Стрелец" При нас всичко трябва да е на 98% сигурно /1% мързел и 1% природни бедствия/. Всичките останали 98% трябва да са с предвидим риск.

Е те от там идва равновесието вътрешното. Когато решиш, че "Искам" не е необходимо в тоя случай и се убедиш, че "НЕискам" е точната дума за ситуацията.

Капиши?

Semiramis написа: Все едно коя от тях ще си вземеш за подчадъра, но я си вземи Уди Алън по-добре.

Така, така, дотук Нушич и Уди, добра компания

А на мен всъщност НИЩО не ми се чете. Искам само да гледам, да слушам (пу-пу, дано не стане като в Поморие - от едната страна руснаци, от другата - чехи и аз се побърквах чий разговор по-напред да слушам ), да вдъхвам.. Четенето ще го оставим за зимата..

уго чавес ви помага в търсенето
http://news.ibox.bg/news/id_1591823935

4avdar4e написа:

esti написа: Дори е задължително да превърти, защото току виж го помислят за дебил.

Начи така, идиот, инфантил и дебил ме наричаш, така ли???

Да, и то с удоволствие те наричам така.
На твое място разни, дето се увличат по модите вече щяха да са си изпяли песента.

esti написа:[ това отпускане не е моето отпускане, що да се тормозя?

Semiramis написа: Наздраве.

Е те това е мъжка приказка!

zmeu написа:уго чавес ви помага в търсенето
http://news.ibox.bg/news/id_1591823935

Лелеееее

Чавес съветва военните да гледат хората в очите, да харчат по-малко отколкото печелят и да се отнасят с другите така, както искат да се отнасят с тях самите.

Венецуелският лидер призовава военните винаги да признават грешките си и да поемат отговорност за постъпките си, "никога да не отнемат надеждата на хората, дори когато тя е последното, което им е останало", както и "да не очакват животът да бъде справедлив".

esti написа:

Капинчо написа: Само че ми е омръзнала, до смърт ми е омръзнала.

Ако наистина ти е омръзнала толкова със сигурност щеше да промениш нещо.
Признай си, че познатите свои води, колкото и бурни и дълбоки да са ти дават чувство за сигурност.
А ако искаш не си признавай.
Просто си дращя....

Не мога бе душичко да променя нещо. Нали съм се вторачил в тази пуста къща в къпинака, а само с тази заплата имам шанс да я направя и само тук мога да получавам такава заплата без да се скъсвам от работа, за което вече нямам желание и енергия. Другия проблем, дори да се примиря, че ще я карам за единия хляб е, че няма работа, която да ми харесва. Нещо повече. Няма развлечение, което да ми харесва.

МЪЖжжж написа:Е те от там идва равновесието вътрешното. Когато решиш, че "Искам" не е необходимо в тоя случай и се убедиш, че "НЕискам" е точната дума за ситуацията.

Капиши?

Ей тва е по моята философия.
Аз в свободното си време създавам философии ако не знаете...Но само ако не съм заета с писането на закони по физика.

Капинчо написа:
Не мога бе душичко да променя нещо. Нали съм се вторачил в тази пуста къща в къпинака, а само с тази заплата имам шанс да я направя и само тук мога да получавам такава заплата без да се скъсвам от работа, за което вече нямам желание и енергия. Другия проблем, дори да се примиря, че ще я карам за единия хляб е, че няма работа, която да ми харесва. Нещо повече. Няма развлечение, което да ми харесва.

Нали и аз това казвам - още можеш.

За развлечението не ти вярвам.
Зочо развлечение ли ти е?

esti написа:

Капинчо написа: Проблемът е, че АЗ не мога да си отпусна душата и да отида криво-ляво на море, на барака, на палатка, на стоп. На мен всичко трябва да ми е подредено. Иначе не го искам. И не е самоза морето така.

И това тормози ли те?
Питам, защото и аз не бих отишла на почивка ако ще трябва да спя в землянка и да се къпя в локвите.
Но ако условията не отговарят на изискванията ми въобще не се тормозя и не изпитвам вина, че "не съм си отпуснала душата" - това отпускане не е моето отпускане, що да се тормозя?

Ми тормози ме. Как може един мъж с пет пъти по ниска от моята заплата да вземе пари на заем и да си заведе семейството на море, а аз не мога. Какъв мъж съм тогава?

Капинчо написа:Нещо повече. Няма развлечение, което да ми харесва.

Това е .. много тъжно Всеки се нуждае от опорни стълбове, от бягства, от адреналин и смях.. Нали разправях как като се вкисна и почвам да си правя физиономии в огледалото, докато не се разсмея? Пробвай някой път, за разнообразие


Шъ видиш ти кат станеш един дядо, развлечение, та дрънка