именно, редуктио ;-)pocti_bezobidna написа:Ако не можеш, но намираш начин да дадеш.
Така ги виждам аз нещата.
Другото са алабалистики и еквилибристики.
безкрайно
е
богатството
на
щедрия
Аууу, как само го каза, горкия Андерсен.Green Light написа:И е хабила складовата наличност. Който мисли за майка си по време на бач и си хаби складовата наличност, нищо добро не го чака.
Green Light написа:Ех и ти! Това е приказка. Освен това извраетена. За майка си е мислела. И е хабила складовата наличност. Който мисли за майка си по време на бач и си хаби складовата наличност, нищо добро не го чака.
а, тва ли билоRemmivs написа: и според мен не означава това
щедростта не е материалната част
истинската й същност е духовна
светлината вътре в щедрия
и топлината пак там
помисли щедър ли си ако искаш да дадеш, но не можеш
или си щедър ако даваш, щото можеш, но не искаш, сърцето ти не резонира на тази вълна
премирно
сичку е приказкиGreen Light написа:Ех и ти! Това е приказка. Освен това извраетена. За майка си е мислела. И е хабила складовата наличност. Който мисли за майка си по време на бач и си хаби складовата наличност, нищо добро не го чака.
завиждам тиGaspode написа:а, тва ли било
ми то аз съм щедър повече от всички други зети накуп бе
щото знаеш ли как искам да давам. ама мнооого да давам. манжа на гладните, подслон на бездомните, надежда на ... а не, надето ще си я оставя за мене... та докъде бях... ааа да - здраве на болните, пари на бедните...
ама нямам
но самото искане да давам ме прави щедър
и мога спокойно да изхвърлям храна
да купувам бакогани, гурмити и прочее
да ходя на почивка и на екскурзии
...
съвестта ми е чиста
Е нали точно същото се опитвам от самото начало да намекна деликатно и извънредно Фнимателно - че всички гледаме различно на света.Green Light написа:
Аз бих го наместил вътре. Това което казваш много прилича на работа и значи попада в най- долните два сегмента. Но ние всички гледаме различно на този свят. Имаше едно цигане в казармата, което непрекъснато пееше, барабанеше, свиреше на каквото му падне. Много хубаво свиреше и пееше. Викам му ако те вържа за да не можеш да барабаниш и ти запуша устата, ще успеш ли да мирясаш? И то ми вика, да, ама сигурно ще умра. Та за тва лапе смърт е живота без да пее. То има различни от моите нужди. Моите са от хляб, вода, Джак Даниелс такива работи, а неговите- от песен. То не би разбрало пирамидата, така както я разбирам аз. Искам да кажа, че си цигане. Ъъъ. Обърках се малко, ама дет вика Холидей, знам чимъ рабираш, та не ме е страх!
лелеееее колко съм прозрачна, нищо не намеквам, направо натвърдям, но още не съм си избрала моделholi_day написа:глей я ти хитрушатаsnowprincess написа:измъчих се с един лаптоп
как намеква на какъв коледен подарък шъ се зарадва

Gaspode написа:а, тва ли билоRemmivs написа: и според мен не означава това
щедростта не е материалната част
истинската й същност е духовна
светлината вътре в щедрия
и топлината пак там
помисли щедър ли си ако искаш да дадеш, но не можеш
или си щедър ако даваш, щото можеш, но не искаш, сърцето ти не резонира на тази вълна
премирно
ми то аз съм щедър повече от всички други зети накуп бе
щото знаеш ли как искам да давам. ама мнооого да давам. манжа на гладните, подслон на бездомните, надежда на ... а не, надето ще си я оставя за мене... та докъде бях... ааа да - здраве на болните, пари на бедните...
ама нямам
но самото искане да давам ме прави щедър
и мога спокойно да изхвърлям храна
да купувам бакогани, гурмити и прочее
да ходя на почивка и на екскурзии
...
съвестта ми е чиста

"В така изразената йерархия може да има изключения. Според Маслоу творческите личности например, могат да творят независимо от социалното си положение и затруднения. Хора със силно изразена ценностна система и идеали не престават да ги отстояват дори най-ниско разположените им потребности (физиологичните) да са незадоволени. Също така е възможно някои да създадат своя собствена йерархия на потрбности в зависимост от особеностите на характера."Gaspode написа:Тая пирамида е като всички обобщения май май май :)snowprincess написа:
та, кое точно им е обърнато с дупето нагоре - какво им липсва от пирамидата
така все едно слагате знак за равенство между отшелник и клошар
и аз мисля като Грийн - Те отговарят на условията на пирамидата. Задоволили са напълно (много по- пълно от всички други) нуждите си от храна, здраве, послон, принадлежност и увереност. Желаят да знаят, да се самоусъвършенстват.
Вярна е, ама "средно"
Ако седна да секспериментирам с подправки и ингредиенти и открия хляба да речем, наместо да се натъпча с восъчно-зрялото жито и да полея с водица, това задоволяване на потребностттта от храна ли е или (само)усъвършенстване
Чеша си езика
Видя ли как го уплашихме?Semiramis написа:
"В така изразената йерархия може да има изключения. Според Маслоу творческите личности например, могат да творят независимо от социалното си положение и затруднения. Хора със силно изразена ценностна система и идеали не престават да ги отстояват дори най-ниско разположените им потребности (физиологичните) да са незадоволени. Също така е възможно някои да създадат своя собствена йерархия на потрбности в зависимост от особеностите на характера."
ама много забавна е станала темата

Много готино, Фриски.frisky lioness написа:Преди малко прочетох това, та се сетих за тази тема
и колко от нас са в състояние да направят нещо подобно за напълно непознат човек
Красива история
Някои от вас, сигурна съм, са я чели:winkw:
„Осмият”.
Може би твоят момент още не е дошъл..Green Light написа:Много готино, Фриски.frisky lioness написа:Преди малко прочетох това, та се сетих за тази тема
и колко от нас са в състояние да направят нещо подобно за напълно непознат човек
Красива история
Някои от вас, сигурна съм, са я чели:winkw:
„Осмият”.
Иначе по въпроса моят отговор е не, не съм в състояние. И за познат не съм в състояние. Оказа се, че аз съм доста ограничен откъм способности да помагам дори и на близки роднини, камо ли на непознати.
Ако трябва да съм докрай честен, бих казал, че изглежда, аз помагам с желание само тогава, когато знам, че от помощта ми ще има полза. Ако не съм сигурен в това, желанието ми се изпарява.

Не бях я чела.frisky lioness написа:Преди малко прочетох това, та се сетих за тази тема
и колко от нас са в състояние да направят нещо подобно за напълно непознат човек
Красива история
Предполагам е изхождал от предишните си 6 опита, които чини ми се са били успешниМнемозина написа:Не бях я чела.frisky lioness написа:Преди малко прочетох това, та се сетих за тази тема
и колко от нас са в състояние да направят нещо подобно за напълно непознат човек
Красива история
![]()
Благодаря.
Не знам дали съм способна на такова нещо.
Дори и да живеех сама и никой да не зависеше от мен, едва ли би ми дошло на ум да го сплаша по такъв начин.
Пък и в крайна сметка и това сплашване можеше да не свърши работа, а да го пропие съвсем, нали?

Ъъъ, не съм си изпила още кафето и тази ти идея ме вкара в смут и потрес.frisky lioness написа:Предполагам е изхождал от предишните си 6 опита, които чини ми се са били успешниМнемозина написа:
Не бях я чела.![]()
Благодаря.
Не знам дали съм способна на такова нещо.
Дори и да живеех сама и никой да не зависеше от мен, едва ли би ми дошло на ум да го сплаша по такъв начин.
Пък и в крайна сметка и това сплашване можеше да не свърши работа, а да го пропие съвсем, нали?
(историята мълчи за това, дали е действал по гореописания пиротехнически начин):winkw:
frisky lioness написа: ....
ама пък е добре това, дето го каза:winkw:
така няма да те ангажирам с молби, за да не те поставям в положение да ми отказваш:blum::winkw:
даже можеше да не го уплаши, а да го зарадва. дет се вика - пей сърце, ше си порка без да му дуднат на главата и тва еМнемозина написа: Пък и в крайна сметка и това сплашване можеше да не свърши работа, а да го пропие съвсем, нали?
Теоретично - да.bead_ написа:даже можеше да не го уплаши, а да го зарадва. дет се вика - пей сърце, ше си порка без да му дуднат на главата и тва еМнемозина написа: Пък и в крайна сметка и това сплашване можеше да не свърши работа, а да го пропие съвсем, нали?
понякога мотивите се губят сред празните бутилки в ъгъла...Мнемозина написа: да се пропие от срам, угризения и т.н.
повечето хора не минават тези изпитиМнемозина написа:Теоретично - да.bead_ написа:даже можеше да не го уплаши, а да го зарадва. дет се вика - пей сърце, ше си порка без да му дуднат на главата и тва еМнемозина написа: Пък и в крайна сметка и това сплашване можеше да не свърши работа, а да го пропие съвсем, нали?
Обаче на практикапосоката на мислене в разказа предполага да се пропие от срам, угризения и т.н.
Защото той ни учи да предполагаме доброто у хората.
ми като ги подреждат по ъглите...bead_ написа:понякога мотивите се губят сред празните бутилки в ъгъла...Мнемозина написа: да се пропие от срам, угризения и т.н.
аз съм с две ръце за РЕЦИКЛИРАНЕТОELBI написа:
ми като ги подреждат по ъглите...
нали ще пропуснеш да споделиш за какво си с двата крака?bead_ написа:аз съм с две ръце за РЕЦИКЛИРАНЕТОELBI написа:
ми като ги подреждат по ъглите...
ELBI написа:повечето хора не минават тези изпитиМнемозина написа:
Теоретично - да.
Обаче на практикапосоката на мислене в разказа предполага да се пропие от срам, угризения и т.н.
Защото той ни учи да предполагаме доброто у хората.
Мразя да ми говорят такаELBI написа:повечето хора не минават тези изпитиМнемозина написа:Теоретично - да.bead_ написа:даже можеше да не го уплаши, а да го зарадва. дет се вика - пей сърце, ше си порка без да му дуднат на главата и тва еМнемозина написа: Пък и в крайна сметка и това сплашване можеше да не свърши работа, а да го пропие съвсем, нали?
Обаче на практикапосоката на мислене в разказа предполага да се пропие от срам, угризения и т.н.
Защото той ни учи да предполагаме доброто у хората.
Тва е доста жестоко. Да вмениш вина за смъртта на човек у друг човек, па било то и за да му помогнеш. Жестоко е...frisky lioness написа:Преди малко прочетох това, та се сетих за тази тема
и колко от нас са в състояние да направят нещо подобно за напълно непознат човек
Красива история
Някои от вас, сигурна съм, са я чели:winkw:
Някъде далече в края на селата се гушела малка къщичка, почти колибка. Отпред имало работни инструменти,две стаи и кухня, а отзад примитивна баня.
Но Хоакин не се оплаквал. През Последните две години, за дърводелска работилница” Седмият”, се разчуло в селото. Той печелел добре и не се налагало да посяга към нищожните си сппестявания.
Една сутрин, както винаги, Хоакин станал, в шест и половина, за да види изгрева. Но не успял да стигне да езерото. По пътя, на около двеста метра от дома си , едва не се спънал в тялото на пребит младеж.
Дърводелецът тутак си коленичил и доближил ухо до гърдите му Някъде дълбоко в тях едно сърце се борело със сетни сили за остатъка живот в това мръсно, вонящо на кръв , на нечистотии и алкохол тяло.
Хоакин отишъл да вземе количката и натоварил младежа на нея. Когато стигнал в къщи, положил тялото на леглото си, разкъсал дрипавити дрехи и грижливо го измил с вода, сапун и спирт.
Момчетобило не само пияно, но и жестоко пребито.Имоло рани от нож по ръцете и гърба, а десният му крак бил счупен.
През следващити два дни Хоакин посветил цялото си време на грижите за неканения гост:той лекувал и превързвал раните му, сложил шина на крака му и му давал пилешки бульон с малка лъжичка.
Когато младежът се свестил, Хоакин бил до него и го гледал загрижено и нежно.
- Как си?- попитал го той.
- Ами... мисля- отвърнал младежът, оглеждайки чистото си и излекувано тяло.- Кой ме излекува?
- Аз.
- Защо?
- Защото беше наранен.
- Само за това ли?
- Не. Защото имам нужда от помощник
И двамата се разсмели от сърце.
Като се хранел и спял добре и като на пиел алкохол, Мануел-така се казвал младежът- възвърнал веднага силите си.
Хоакин искал да го научи на занаят, а Мануел все гледал да бяга от работата. Дърводелецът се мъчел да набие в тая очукана от разгулния живот глава колко по-добре е да имаш добра работа, добро име и да водиш почтен живот. И не веднъж Мануел сякаш разбирал това, но след два часа или след два дни отново заспивал или забравял да свърши работата, която Хоакин му заръчвал.
Минали месеци и младежът се възстановил напълно. Хоакин му отстъпил най- голямата си стая, направил го съдружник и му позволил пръв да влиза в банята, в замяна на обещанието, че ще се захване за работа.
Една вечер, когато Хоакин заспал, Мануелрешил, че шест месеца въздържание му стигат, и си помислил, че няма да му стане нищо, ако изпие чашка алкохол в селото. Заключил стаята си отвътре и излязъл през прозиреца, оставяйки свеща да гори, за да създаде впечатлиние, че е вътре, в случай, че Хоакин се събуди през ноща.
След първата чашка изпил втора, а след нея трета и четвърта, и още много...
Мануел вече пеел с другарите си , когато чул сирената на пожарната, минаваща пред вратата на кръчмата. Но не се досетил какво става, докато призори, залитайки не стигнал до къщата и не видял тълпата, събрала се на улицата.
След пожара останали само една стена и няколко инструмента. Всичко друго било погълнато от огъня. От Хоакин открили само четири-пет обгорели кости, които погребали в гробището под паметна плоча, на която Мануел поръчал да изпишат надпис:
ЩЕ ГО НАПРАВЯ ХОАКИН, ЩЕ ГО НАПРАВЯ!
С усилен труд Мануел построилотново дърводелската работилница. Бил лентяй, но бил и сръчен и всичка, което научил от Хоакин, му помогнало да успее в занаята.
Живеел непрекъснато с чувството, че дърводелецът го гледа отнякъде и го подкрепя. Мануел го споменавал при всяко важно събетие: сватбата си, раждането на първото си дете, покупката на първата си кола...
А на петдесет километра оттам, все така жив и здрав, Хоакин се питал дали е било редно да лъже, да мами и да подпалва такава хубава къщичка, само за да спаси един младеж.
Отговорил си, че е редно, и сам се разсмял, като си помислил за селската полиция, която взела свинските кости за човешка...
Новата му работилница била малко по- скромна от предишната, но вече била известна в селото. Нарекъл я „Осмият”.

Жестоко, жестоко, ама наЪн написа: Жестоко е...
