3o4o.net

4avdar4e написа:

esti написа: Дори е задължително да превърти, защото току виж го помислят за дебил.

Начи така, идиот, инфантил и дебил ме наричаш, така ли???

Наскоро четох, че у нас все още е много силно патриархалното мислене, хората споделят с приятели, роднини и близки и затова терапевтите нямат почва тук все още...

П.П. Ох, сетих се нещо покрай падането и драскотините. Дзвера да е бил къде 3 г. На площадката сме, пристига и реве, та се къса.. Какво, стана, бе, дете? Ударих сеееееее. Къде бе? А той се обръща и сочи с пръст към камъните.. Ей таааааааам. Още я разнасят тая случка майките

уф....пък аз, да пази Господ, като си имах големите проблеми преди години само мълчах. И една съседка, даже не ми беше близка... Тя всъщност не общуваше с никой от квартала .. един ден ме спря на улицата и ме покани на кафе. Поне с 30 години по-възрастна от мен беше. Първото и изречение беше Наблюдавам те и знам какво ти е. То аз не знаех тогава, та тя. Аз упорита - нищо ми няма - казвам. Та тази жената всъщност ми предлагаше да ме заведе при психиатър, даже при психолог, да не съм се стряскала... да поговоря просто... Пък аз се озъбих много остро, че кой пък ще ми каже какво ми е и кой е тоя, дето по-добре от мен ще знае .... и психиатрите ДГД. мога и сама. Тогава жената започна да разказва за себе си.
Мина време, стигнах си сама до решения и направих каквото съм смятала за правилно. и днес, когато се видя какви съм ги свършила се сещам за оня разказ и се гледам. Не ми е най-приятното, но за много неща стъпвам точно като нея - едни са път, други са избор, едни избягва, други - няма как.... И не ми се пие кафе с нея. Не сме съседки вече, виждаме се веднъж в годината. Все едно ме е анализирала вече и не искам да ми се рови в душата. Предпочитам да си чета и да слушам, някак...

vyara написа:

МЪЖжжж написа: "Искам" е най-вредната дума.

И аз това им разправям на моите деца, ама кой да ме чуе. Забранила съм изречения с "искам".

аз пък уча голямата да иска, щото никога не го прави, а хората не са телепати, та да и отгатват желанията

по един предмет щяха да и пишат 5 и и казах, че ако иска 6 ще трябва да каже на госпожата да я изпита
ако парите са и сваршили да си поиска
ако иска някаква дреха, книга, нещо за ядене или да отиде някъде, трябва да ни каже

в живота не винаги да се изпъняват желанията, но все пак, за да стане някое от тях, трябва да бъде изречено на глас, може и да те чуе златната рибка

Капинчо написа:, а аз не мога. Какъв мъж съм тогава?

Отговорите...у меренето на пишки в статиите в линка на зВерчето.
Това беше у детството, Къпине.
Порастни. Или поне остави децата ти да порастнат. "Делегиране на права и отговорности". Към себе си също ... делегирай.
Ма и 2-те.
Другия вариант е у предаването на бат ти Енчо "Кой е по, по, най"

esti написа: Зочо развлечение ли ти е?

3о4о ми е необходимост. Затова се върнах. Мадлен взима по 70 лева за такива разговори, при това е само една и за мен изчерпана. А тук сте много и различни.
Защо мислиш през целия ден в работно време съм на линия. Защото не мога да работя повече от половин час без да отскоча до 3о4о, за да ми се случи НЕЩО. Нещо поне малко интересно и все още не омръзнало ми.

esti написа:

МЪЖжжж написа:Е те от там идва равновесието вътрешното. Когато решиш, че "Искам" не е необходимо в тоя случай и се убедиш, че "НЕискам" е точната дума за ситуацията.

Капиши?

Ей тва е по моята философия.
Аз в свободното си време създавам философии ако не знаете...Но само ако не съм заета с писането на закони по физика.

Може ли вие двамата да ми заемете малко философия такава?? Щот везната не знае точно какво иска и какво не

Физика не ми трябва, не благодаря, освен ако не е някой закон за изместване на вода във вана ...

4avdar4e написа:

Semiramis написа: Все едно коя от тях ще си вземеш за подчадъра, но я си вземи Уди Алън по-добре.

Така, така, дотук Нушич и Уди, добра компания

А на мен всъщност НИЩО не ми се чете. Искам само да гледам, да слушам (пу-пу, дано не стане като в Поморие - от едната страна руснаци, от другата - чехи и аз се побърквах чий разговор по-напред да слушам ), да вдъхвам.. Четенето ще го оставим за зимата..

В офиса ни влиза един сладур-клиент. Пее нещо обикновено, ама приповдигнато ... нали си представяш. И с широка усмивка - добро утро, слънчица мои. да сте все така прекрасни, в душите ви да никнат цветята на любовта и сърцата ви да преливат от радост .... целува ръка винаги. Таков сияние се носи от него!
колежката го отбягва, щото мисли, че е луд. Пък аз си мисля, че е много по-нормален от много нормалните.

за такива книжки - да ти пратя списък, ама ще изглеждам като тоя, лудия...

Капинчо написа:

МЪЖжжж написа: Даването е вътрешна потребност, както и много други неща.

Не бе Мъжжж. Нищо не си разбрал. Както писах и по-горе проблемът не е, че съм дал пари и как са ги употребили. Аз обичам да давам а и евала им правя, че могат така да си отпуснат душата. Проблемът е, че АЗ не мога да си отпусна душата и да отида криво-ляво на море, на барака, на палатка, на стоп. На мен всичко трябва да ми е подредено. Иначе не го искам. И не е самоза морето така.

егати, кви дащни сте
идва при мен сестрата на приятелка и ми казва, че и трябвали пари на заем, щото нейните били на влог и да не го разваля
дадох и, минаха три месеца и я питам, що не си връща заема, а тя ми отговаря, щото не съм и била казала, че ми трябват парите
пфу, нейният влог стои, лихвите и се трупат, пък на мен не ми трябвали парите
не искам благодарност, но когато някой ми се прави на тарикат отива зад борда

Капинчо написа:
3о4о ми е необходимост. Затова се върнах. Мадлен взима по 70 лева за такива разговори, при това е само една и за мен изчерпана. А тук сте много и различни.
Защо мислиш през целия ден в работно време съм на линия. Защото не мога да работя повече от половин час без да отскоча до 3о4о, за да ми се случи НЕЩО. Нещо поне малко интересно и все още не омръзнало ми.

Правиш се на по-хлъзгав и от риба бе душа.
Искаш ли да ми чуеш диагнозата?
Нищо ти няма.
Артистична натура си, но добрата новина е, че не е в патологична форма.

snowprincess написа: аз пък уча голямата да иска, щото никога не го прави,...

Това искане е друго... Не ме качвай на 306* ся..
Тя си подценява възможностите. Нейното е с отрицателен знак /също не е добре/.
Сега говорим за онова с положителен, доста над прага на възможностите.

Ма ако аз точно на тебе почна да се ококорвам.. до къде отидОха нещата.
*автобус от Ректората до кв. Младост.
б.А


П.П. На теб ли иска да прилича, или на баща си? Питала ли си я някога?

4avdar4e написа:
Може ли вие двамата да ми заемете малко философия такава?? Щот везната не знае точно какво иска и какво не

Една везна освен равновесие,какво друго би искала?
То ви се получава по естествен начин, вродено ви е.

4avdar4e написа:
Физика не ми трябва, не благодаря, освен ако не е някой закон за изместване на вода във вана ...

Точно тя май ти трябва. физиката. трябва да си искаме от живота, Чаве. Нали във Вселената имало достатъчно за всички. И от една страна да се внимава какво си искаш, но от друга - да не оставиш всичко на самотек. Страхът да искаш, или казано като в линка в началото - страх да бъдеш себе си и да си позволиш да живееш както искаш.
така де..стига ми за тази вечер

и лека

Semiramis написа: уф....пък аз, да пази Господ, като си имах големите проблеми преди години само мълчах. И една съседка, даже не ми беше близка... Тя всъщност не общуваше с никой от квартала .. един ден ме спря на улицата и ме покани на кафе. Поне с 30 години по-възрастна от мен беше. Първото и изречение беше Наблюдавам те и знам какво ти е. То аз не знаех тогава, та тя. Аз упорита - нищо ми няма - казвам. Та тази жената всъщност ми предлагаше да ме заведе при психиатър, даже при психолог, да не съм се стряскала... да поговоря просто... Пък аз се озъбих много остро, че кой пък ще ми каже какво ми е и кой е тоя, дето по-добре от мен ще знае .... и психиатрите ДГД. мога и сама. Тогава жената започна да разказва за себе си.
Мина време, стигнах си сама до решения и направих каквото съм смятала за правилно. и днес, когато се видя какви съм ги свършила се сещам за оня разказ и се гледам. Не ми е най-приятното, но за много неща стъпвам точно като нея - едни са път, други са избор, едни избягва, други - няма как.... И не ми се пие кафе с нея. Не сме съседки вече, виждаме се веднъж в годината. Все едно ме е анализирала вече и не искам да ми се рови в душата. Предпочитам да си чета и да слушам, някак...

3 пъти го прочетох...

Семи, най-добрият урок, който научих напоследък, писах вече, беше: викай за помощ. Ако не поискаш, няма как да получиш. И Сноу е написала нещо такова. И аз така, като теб, мислех си: сама, споко, никой няма да ми рови.. И се самоизяждаш, отровата прониква надълбоко... Докато не разбрах, че трябва да се вика, нека има рев и сополи, нека. Така е по-леко. Което ми дава шанс да не грохна емоцонално и физически. Викам. Където мога. Който иска да ме чуе. Тук и на още много други места, виртуално и реално.

Ма ти си била много млада, бе, тогава

esti написа:
Правиш се на по-хлъзгав и от риба бе душа.

Не знам как стигна до този извод, но ...
Абе нема значение. Тази вечер нещо се поувлякох с откровенията.
Нищо, утре ще компенсирам с глупостите.

Semiramis написа: Точно тя май ти трябва. физиката. трябва да си искаме от живота, Чаве. Нали във Вселената имало достатъчно за всички. И от една страна да се внимава какво си искаш, но от друга - да не оставиш всичко на самотек. Страхът да искаш, или казано като в линка в началото - страх да бъдеш себе си и да си позволиш да живееш както искаш.
така де..стига ми за тази вечер

и лека

Писали сме едно и също, с различни думи, по едно и също време

Лека!

esti написа: Искаш ли да ми чуеш диагнозата?
Нищо ти няма.
Артистична натура си, но добрата новина е, че не е в патологична форма.

не е така
прекален перфекционист е
не отпуска напрежението
няма нещо което да го отпуска
ами ти не случайно чакаш нещо да ти се случи за да може да те обсеби и да не мислиш за другите неща
ти едва ли не го чакаш и искаш като спасение
да се направя на психолог докато я няма мнемо
капине защо си мислиш че построяването на къщата ще те спаси се чудя аз
дано да ти помогне ами ако не стане

4avdar4e написа: 3 пъти го прочетох...

Семи, най-добрият урок, който научих напоследък, писах вече, беше: викай за помощ. Ако не поискаш, няма как да получиш. И Сноу е написала нещо такова. И аз така, като теб, мислех си: сама, споко, никой няма да ми рови.. И се самоизяждаш, отровата прониква надълбоко... Докато не разбрах, че трябва да се вика, нека има рев и сополи, нека. Така е по-леко. Което ми дава шанс да не грохна емоцонално и физически. Викам. Където мога. Който иска да ме чуе. Тук и на още много други места, виртуално и реално.

Ма ти си била много млада, бе, тогава

за кое искане. Много станаха. Казах нещо за искането от Оня Горе.
За искането на помощ ...хм... бе не ме слушай .. аз нали все най-добре знам. Не съм цъфнала и вързала и аз. Мисълта ми е, че колкото и да викаш ако сам не се задърпаш нагоре никой не може да ти помогне. На същия принцип например не сработват първите връзки веднага след развод - факт. Защото чакаш да дойде някой да те спаси. То е подсъзнателна реакция. Не е нужно да си Мадлен, за да го знаеш. Всяко скачане от камъче на камъче без да отвиеш от краката въжето към камъка на дъното са безсмислени. Гледаш един и същи филм по сто пъти. Повтаряме се.
Иначе ЗоЧо помага, да .. и към Капинчо това.

А гледам, че тази вечер Змеят говори отново вместо мен.

esti написа: Една везна освен равновесие,какво друго би искала?
То ви се получава по естествен начин, вродено ви е.

Спане до обед, пуснати пердета и само един лъч да я гъделичка по карминения нокът на крака.. Лека, вкусна и красива вечеря с бутилка ледено бяло вино.. Един голям диамант, обкръжен със сапфири и рубини, като цвете... Една норка, едно ферари..

Ей такива едни прости житейски неща искат везните, питай Бийд, бе, тя ще потвърди

zmeu написа: капине защо си мислиш че построяването на къщата ще те спаси се чудя аз
дано да ти помогне ами ако не стане

Ако знаеш колко си прав.
Това ми е вторият голям страх, след този, че няма да успея да я построя - че ще успея. И че тогава ще се окаже, че това абсолютно нищо не решава, както десетки пъти досега, когато съм си казвал "Само това да постигна и край! Лягам по гръб", а се е оказвало, че това постигнатото ме кара да тичам още по-бързо за да го задържа.

zmeu написа: прекален перфекционист е
не отпуска напрежението
няма нещо което да го отпуска

Затва и пуснах клипчето от "Вчера"...на Клас /или Нова генерация... знам ли вече как се казват.
До кво води обикновено натегането.. А си требе да разлабиш.
НАЗДРАВЕ!

Капинчо написа:

esti написа:
Правиш се на по-хлъзгав и от риба бе душа.

Не знам как стигна до този извод, но ...
Абе нема значение. Тази вечер нещо се поувлякох с откровенията.
Нищо, утре ще компенсирам с глупостите.

Не го приемай насериозно.
Понякога и аз се увличам в откровения, но също мисля да компенсирам с глупостите.

Капинчо написа:И че тогава ще се окаже, че това абсолютно нищо не решава.....

проблемът ти е един
и той е че прекалено много мислиш
но това не се лекува май

ти не пиеш не пушиш по жени не ходиш
как разпускаш
какво те кефи
кое е яко за теб

МЪЖжжж написа:

zmeu написа: прекален перфекционист е
не отпуска напрежението
няма нещо което да го отпуска

Затва и пуснах клипчето от "Вчера"...на Клас /или Нова генерация... знам ли вече как се казват.
До кво води обикновено натегането.. А си требе да разлабиш.
НАЗДРАВЕ!

Момчета това не е перфекционизъм, а чиста комплексарщина.
Нямам предвид Капина, разбира се - не го познавам човека.
По принцип говоря.
Един перфекционист се чувства щастлив и отпуска напрежението точно, когато се натяга. Той винаги успява - инак няма да е перфекционист.
А другото си е избиване на комплекси.

Капинчо написа:

zmeu написа: капине защо си мислиш че построяването на къщата ще те спаси се чудя аз
дано да ти помогне ами ако не стане

Ако знаеш колко си прав.
Това ми е вторият голям страх, след този, че няма да успея да я построя - че ще успея. И че тогава ще се окаже, че това абсолютно нищо не решава, както десетки пъти досега, когато съм си казвал "Само това да постигна и край! Лягам по гръб", а се е оказвало, че това постигнатото ме кара да тичам още по-бързо за да го задържа.

обичай си такъв де. и се харесвай. защо се вкопаваш толкова в нямането /на цели/. сменяй гледната точка просто - всичко това, което си изписал в тази тема ако го дадеш с положителен знак. спокойно, бе . нещата сами ще идват. на светът не му пука за теб общо взето - позволи си да си си ти.

Капинчо написа: Ако знаеш колко си прав.
Това ми е вторият голям страх, след този, че няма да успея да я построя - че ще успея.

Цел живот Къпине гоним влакове. Мъжете винаги се качваме на тях, щото знаем кой точно влак гоним.
Обаче...пътувал си за Бургас, па си настигнал влака чак у пловдивско. И кат се качиш.. Б@СИ. Ми точно за Бургас ли ми се ходи ся?! Т`ва беше вчера... Днес ми се ходи у трънско.
Иначе целта е постигната, но не носи удовлетворение. Щото "таргета" е друг вече. Онова е било за "вчера"

Намери си хоби. Нещо, за което да копнееш /щото не можеш да го правиш всеки ден/. Некво такова трудно. Ко щеш да хванеш 4 килограмова щука, или да минеш няколко пъти през "Харамийската" пещера докато не се ориентираш и без фенера на челника. Ко щеш се научи на сноуборд или на параглайдинг.
"Мъжкото" начало е на Съзидателя. "Женското" е на грижите.
Объркал си приоритетите нещо... Иначе и жените щяха да имат хоби.


п.п. Да ти изглежда недоволен, че няма такъв?

А логото е "Някой ден и такъв ще имаме"... Е, тогава ще се питаме "що ли ни требвА на дърти години дърво без корен... Ма ще е тогава..в дъртите години гат плащаш такса "хангар".

zmeu написа:

Капинчо написа:И че тогава ще се окаже, че това абсолютно нищо не решава.....

проблемът ти е един
и той е че прекалено много мислиш
но това не се лекува май

ти не пиеш не пушиш по жени не ходиш
как разпускаш
какво те кефи
кое е яко за теб

Ще добавя: не спортувам и не гледам спорт.
Докато бях млад, разговорите с жената, срещите с познати (вие им викате приятели), в голяма част от времето ходенето на работа - харесваше ми и работата, а и с колегите се забавлявахме дори повече отколкото тук в клуба. През 40-те си години събирах монети 4-5 години. Голяма краста беше. Замразих ги и сега към 4000 парчета са скрити в къщи, така че не мога и да ги разглеждам. После се вманиачих по бита на българите 1800-1944. Събрах към 200 книги по въпроса. От година не съм чел нищо от тях. Сега без да си кривя душата имам само две развлечения - 3о4о и "къпинака". Всичко останало ми е насила. Добре, че женичката ме трае и ми уйдисва на патологиите.

Semiramis написа:
обичай си такъв де. и се харесвай. защо се вкопаваш толкова в нямането /на цели/. сменяй гледната точка просто - всичко това, което си изписал в тази тема ако го дадеш с положителен знак. спокойно, бе . нещата сами ще идват. на светът не му пука за теб общо взето - позволи си да си си ти.

Този етап вече го минах - със самообичането. Няма шанс да се самозалюбя особено, но това не ме тормози вече. Проблемът е в празнотата, в липсата на желания и съответно удоволствие от сбъдването на желанията. Не искам кой знае колко от живота - просто да не ми е толкова скучно.

МЪЖжжж написа:
На теб ли иска да прилича, или на баща си? Питала ли си я някога?

не съм я питала, но е "взела" от характера на баща си, и мисля, че иска да прилича на него и той да я харесва винаги

snowprincess написа:и той да я харесва винаги

п.п. Обаче я попитай.

Капинчо написа: Докато бях млад, разговорите с жената, срещите с познати (вие им викате приятели)

на познатите не им викам приятели
и обратно
я удари едно уиски и си готов
ще имаш друг голям проблем утре
ще те боли главата

Капинчо написа:срещите с познати (вие им викате приятели)

Викаме на приятелите Приятели. И влагаме точно това съдържание вътре.
Май единственият ти приятел е жена ти.
Тъжно. Но...търси причините в себе си.

Можеше да дойдеш на някоя среща...да видиш кое, кое е.

МЪЖжжж написа: Цел живот Къпине гоним влакове. Мъжете винаги се качваме на тях, щото знаем кой точно влак гоним.
Обаче...пътувал си за Бургас, па си настигнал влака чак у пловдивско. И кат се качиш.. Б@СИ. Ми точно за Бургас ли ми се ходи ся?! Т`ва беше вчера... Днес ми се ходи у трънско.
Иначе целта е постигната, но не носи удовлетворение. Щото "таргета" е друг вече. Онова е било за "вчера"

Намери си хоби. Нещо, за което да копнееш /щото не можеш да го правиш всеки ден/. Некво такова трудно. Ко щеш да хванеш 4 килограмова щука, или да минеш няколко пъти през "Харамийската" пещера докато не се ориентираш и без фенера на челника. Ко щеш се научи на сноуборд или на параглайдинг.
"Мъжкото" начало е на Съзидателя. "Женското" е на грижите.
Объркал си приоритетите нещо... Иначе и жените щяха да имат хоби.


п.п. Да ти изглежда недоволен, че няма такъв?

А логото е "Някой ден и такъв ще имаме"... Е, тогава ще се питаме "що ли ни требвА на дърти години дърво без корен... Ма ще е тогава..в дъртите години гат плащаш такса "хангар".

Нищо не мога да ти кажа напреки. Звучиш логично, ама за тебе си. Не за мен. Едно време все нещо майсторях. Електроники разни, шкафове (кухнята на шурея аз съм я правил от сачак и шпервани плоскости - дъска по дъска, фурнироване с туткал, знаеш ли как смърди). Сега не мога да се насиля едно трикрако столче да довърша. Бях и рибар, висял съм по цели дни на реката с цялото домочадие. една риба едва не удави щерката като я хвана (беше на 4-5 години). Не съм ходил за риба от 4 години. И не ми се ходи. Жал ми е вече за рибата. Пък и реката вече не е същата. Писах горе и за други хобита. Изчерпах се. НЕ МИ Е ИНТЕРЕСНО НИЩО. Синът има над 1200 филма и аз имам над 200 български. Единстевото, което съм гледал в последните 3 месеца е "Двама мъже и половина" - 4-те сезона по 3 пъти. Сега вече и те не ми се гледат (естествено).
Хареса ми да кося миналата събота и неделя, ама ми е далеко за всяка седмица, пък и сигурно скоро и това ще ми омръзне.

Как беше песента "Ние сме безнадежден случай ..."

МЪЖжжж написа: Май единственият ти приятел е жена ти.

Всъщност да.

МЪЖжжж написа: п.п. Обаче я попитай.

бе, на нея думите с ченгел трябва да вадиш и емоциите трудно отгатваш, а да не говорим за желанията и мислите
може да си пропуснал, тази година три момичета в класа и я обиждаха и настройвали всички против нея- зубрачка, курва... каква ли не са я наричали, опитвали се да настроят класа против нея, а на нашата не и пролича по никакъв начин
аз случайно разбрах и я притиснах, чак тогава ми разказа
само игнорирала момичетата, минавала покрай тях, все едно не ги познава, а с едното и легло са делили по лагерите
вчера се обиди на приятелката си, онова плаче, моли и се, извинява и се, а тя като че ли в гърдите си камък има
обожавам я, но който я вземе, шъ тегли, щото не е пей сърце

Капинчо написа: Хареса ми да кося миналата събота и неделя, ама ми е далеко за всяка седмица, пък и сигурно скоро и това ще ми омръзне.

Е те туканка загубихме един самолет из високия треволяк.


Идвай на следващата сбирка да косиш, белким го намерим. Наградата ще стигне за поне 4-5 яки скари на въглища сред природата.
"Треволяка"





п.п. То това е "Хобито". Не можеш всеки ден...иначе става рутина.
А теб рутината те гази яко.

п.п.2. Треволяка е с човешки бой нищо, че е полегнал.. Така се вижда от въздуха на около 50 м. височина.

snowprincess написа:[ но който я вземе, шъ тегли, щото не е пей сърце

Ш`ъ пее кУ успее да се сприятели.
Ама за това си требат яко "топки" и ...разбиране. Всеки обича да бъде изслушван. До сега обратното не съм срещал.
Корава мацка е щерка ти! Поздрави я за куража от мен.
Такава май търсех преди има няма 20-тин години...
Ама...ти гледай да се сприятелиш. Не оставяй това благо само за мъжа ти.

МЪЖжжж написа: Е те туканка загубихме идшн самолет из високия треволяк.

Забравих да ти кажа, че в юношеските години бях в авиоклуба. Направих един "Тренкорд" (тренировъчен кордов), най-елементарния модел с двигател и един планер с ластичен двигател. Планерът се потроши при първия полет. След казармата - студент и така и не се върнах към авиомоделизма.

Капинчо написа:и така и не се върнах към авиомоделизма.

А можеш.
Отказал си се, щото резултата е бил под твоите изисквания.
Мъжете обичаме да управляваме, нали. Дистанционното за ТВ-то ти го държиш... /познах /.
Е те това е "Клубния тренер".

www.youtube.com/watch?v=IT56Rf8Prjw

Почти винаги нося нещо подобно по сбирките за да може всеки начинаещ да покара и да види, че не се трошат /ако са правилно конструирани/. Просто във всичко трябва разум да се влага.
Баланс. Баланс на коравина, тежест, управляемост и ресурси. Ма кво ли ти го говоря кат играеш у живота "мениджър". Знаеш го.
Е..използвай знанията си и за забавление.
Обаче и почти всички начинаещи също като теб се вторачват в Су-27. И искат първия им самолет да е такъв...

www.youtube.com/watch?v=nt6svZ-Mv9E

Е не може до вчера си карал тротинетка, днес Ф-1.
Е те т`ва ги карам да научат.
Стъпка по стъпка. Вместо бирите и цигарите по капанчетата...

Баланс. Равновесие.

МЪЖжжж написа:Вместо бирите и цигарите по капанчетата...

та кога казваш ша пийм бира по капанчетата?

П.П. са СУ27 мноу ма изкефи! еваларка, батка!

МЪЖжжж написа:

Капинчо написа:и така и не се върнах към авиомоделизма.

А можеш.

Баланс. Равновесие.

Оценявам желанието ти да ми помогнеш, но няма да се получи. Има далеч, по близики ми и обективно интересни неща, които сега не могат да събудят любопитството ми, та моделизма. Няма смисъл. Просто не исках да те оставя без отговор.