3o4o.net

wishes написа:

Пипилота Шантиклер написа: хаха борбена натура си ти, но въпроса беше за друго
ако видиш, че нещо не се получава, че контрола за реализацията му е съвсем извън тебе и няма изгледи за успех, какво правим тогаз? пренасочваме ли се или главата у стената?

за посредствеността ми е думата
как преодолявате усещането?
всеки в нещо е посредствен

избягвате ли нещата, в които сте посредствени или продължавате да настоявате, че ако ала бала се трудите и незнам какво и се развивате и ще постигнете успех?

не е ли разпиляване на ресурс едно такова упорство?
не е ли по-добре проба-грешка-проба-грешка и така до края на света, докато налучкаме таланта си?
или пък живота вземе че свърши:lol:

В днешно време царува всеобщата посредственост, не се притеснявай толкова много и не му мисли много.

Рекох ти, върви на курс, образовай се, тва е

тц, на различни честоти сме днес! на теб ти се майтапи,а на мен ми се говори:-)

Remmivs написа:

vyara написа:Напротив, не е верно тва. Ако знаеш, че 20см са достатъчно, значи ли, че ги имаш

А сега сериозно. Не е верно тва!

Напълно вярно е. Това е израз не на примирение, а на просветление.

За сантиметрите ще ти кажа само, че ти трябват 8. А това ВСЕКИ го има.

Вяра иска 20, ама нема

wishes написа: Ти пък пак не си разбрала темата

Много добре разбрах аз:

Не ми казвай, че си спряла да правиш секс

По-скоро на готвене ми прилича...

хахах ако се навия за този курс мъжа ми ще го финансира отвсякъде ама тц, ич никакъв интерес

Тоя си има любовница, да знаеш

Това е диалогът, е???

Пипилота Шантиклер написа: тц, на различни честоти сме днес! на теб ти се майтапи,а на мен ми се говори:-)

Ами че аз мълча ли?
Ок, няма те бъзикам

wishes написа: Трактовката е друга - да си доволен от това което имаш, а не да бягаш по нещо недостижимо.

да да, и ще си умреш от скука преживявайки с квото има - стига бе

много по-прекрасно е да се бориш за висоооооооооки цели - по-далеч ще стигнеш от колкото лежейки в обора

wishes написа:
Трактовката е друга - да си доволен от това което имаш, а не да бягаш по нещо недостижимо.

Или другояче казано - кво си се засилИл по врабеца в небето, кат си имаш Урел в ръката?

4avdar4e написа:

wishes написа: Ти пък пак не си разбрала темата

Много добре разбрах аз:

Не ми казвай, че си спряла да правиш секс

По-скоро на готвене ми прилича...

хахах ако се навия за този курс мъжа ми ще го финансира отвсякъде ама тц, ич никакъв интерес

Тоя си има любовница, да знаеш

Това е диалогът, е???

Хихихих

maggot написа:

wishes написа:
Трактовката е друга - да си доволен от това което имаш, а не да бягаш по нещо недостижимо.

Или другояче казано - кво си се засилИл по врабеца в небето, кат си имаш Урел в ръката?

Анджък!

Дарки, тва прочети

wishes написа:Трактовката е друга - да си доволен от това което имаш, а не да бягаш по нещо недостижимо.

И да завъртим колелото:

Carpe diem (сеа, който не го мързи, да си го търси Квинт Хораций и нескопосния ми превод по архивите).

Защото във вечността на мига осъзнаваш мимолетността на щастието, дъха на живота и суетата на преследваните всуе цели.

Хубаво е да си този, който си. Даже е прекрасно.

Remmivs написа:Хубаво е да си този, който си. Даже е прекрасно.

Абе аз малко му упущих края на седянката, ама за секс ли иде реч или за котлони и тундури?

Шантиклер, белиссима, дай по същество!

Пипилота Шантиклер написа:хаха борбена натура си ти, но въпроса беше за друго
ако видиш, че нещо не се получава, че контрола за реализацията му е съвсем извън тебе и няма изгледи за успех, какво правим тогаз? пренасочваме ли се или главата у стената?

за посредствеността ми е думата
как преодолявате усещането?
всеки в нещо е посредствен

избягвате ли нещата, в които сте посредствени или продължавате да настоявате, че ако ала бала се трудите и незнам какво и се развивате и ще постигнете успех?

не е ли разпиляване на ресурс едно такова упорство?
не е ли по-добре проба-грешка-проба-грешка и така до края на света, докато налучкаме таланта си?
или пък живота вземе че свърши:lol:

спорт - вече съм посредствена, много посредствена - реален шанс да стана добра не виждам.
- продължавам да ходя на стадиона - чувствам се добре
- не се състезавам повече с коли, спрях напълно. страхът ме парализира. а и се чувствам неудовлетворена като си спомням колко добра съм била, ядосвам си се по-точно и е опасно
- не карам ски - скучно ми е само по пистите. посредствено някак ми се гледа

посредствена съм в шев и кройка - като щерката беше мънинка и шиех рокличики тип принцеса, бяха толкова малки и красиви, че даже и да сбърках не си личеше - нали знаеш, несъвършенствата и грешките изпъкват повече в големите. знаех, че не са ок, но изпитвах радост да я обличам с такива неща

все се оглеждаме с мъжът ми - за нови неща, за нови идеи, той е по идеите напоследък, аз по реализации на разни нови неща

всъщност не го преодолявам - то си е там, н не го възприемам точно като посредственост. а като нещо дето не мога/не искам да правя


талант? не зная, наблюдавам децата /не само моите/ - има упорити деца които се борят до последно и постигат много трудни неща. има такива които без напън, просто ей така правят нещото. и май май талантливите са мързеливи

wishes написа: Дарки, тва прочети

е? прочетох

неща врабче

аз искам орел - щото съм грандоман

ПП/ за да фанеш нещо голямо трябва 2-те ръце да са ти свободни

Звеневия написа:

Remmivs написа:Хубаво е да си този, който си. Даже е прекрасно.

Абе аз малко му упущих края на седянката, ама за секс ли иде реч или за котлони и тундури?

Шантиклер, белиссима, дай по същество!

хахах ами то е все едно по същество

от цялата дандания ми стана готино - и посредствеността като успеха, красотата и младостта е въпрос на време да се преглътне и всичко да си дойде на мястото

Пипилота Шантиклер написа:всичко да си дойде на
мястото

Нали сме се сбрали затва, да туряме разни работи на местата им!!!

Пипилота Шантиклер написа: и посредствеността като успех...

Посредственост - лошо
Непосредствено... ("ст" - тва май го няма като термин) кво ли ще е??
Тинтири-минтири - пий една вода (на която са и имплантирали к) и готово!
Или тичай към Аспаруховия мост да скочиш с бънджи!

wishes написа:

Remmivs написа:

vyara написа:Напротив, не е верно тва. Ако знаеш, че 20см са достатъчно, значи ли, че ги имаш

А сега сериозно. Не е верно тва!

Напълно вярно е. Това е израз не на примирение, а на просветление.

За сантиметрите ще ти кажа само, че ти трябват 8. А това ВСЕКИ го има.

Вяра иска 20, ама нема

Аз немам, обаче мъжа ми....

vyara написа:

wishes написа:

Remmivs написа:

vyara написа:Напротив, не е верно тва. Ако знаеш, че 20см са достатъчно, значи ли, че ги имаш

А сега сериозно. Не е верно тва!

Напълно вярно е. Това е израз не на примирение, а на просветление.

За сантиметрите ще ти кажа само, че ти трябват 8. А това ВСЕКИ го има.

Вяра иска 20, ама нема

Аз немам, обаче мъжа ми....

Машаала

Dark написа: посредствена съм в шев и кройка

Мислех да се запиша на курс по кеф и шройка - именно защото съм родена с четири леви крака. Предизвикателство е да се захванеш с нещо, за което хич не те бива. Обичам подобни провокации.
Обаче време тъй и не остана.

Пипилота Шантиклер написа:спрях да правя нещо, което много обичам, защото осъзнах, че не само не съм най-добра, ами дори и не съм добра в него.
самолюбието ми е сразено от този факт и номера с моркова не минава - не мога да правя нещото без да си вярвам.
спрях да си губя времето, насочих си енергията в ежедневието и работата ми върви по-добре.
но ми е странно
мамка му и суета!
лишавам се сама от нещо което ме кефи, просто защото не мога да се примиря с посредствеността!
някой да е гълтал това хапче и да знае как става?

Ако ти доставя удоволствие- продължавай. Никой в нищо не е съвършен. Но да се усъвършенствуваш- можеш с постоянство.
Сигурно и други подобни мнения си прочела. Сори, ако повтарям някого.

Stranniche написа:
Мислех да се запиша на курс по кеф и шройка - именно защото съм родена с четири леви крака. Предизвикателство е да се захванеш с нещо, за което хич не те бива. Обичам подобни провокации.
Обаче време тъй и не остана.

честит ти нов аватар - просто прекрасен
ще ти се радвам като те виждам

четох книгата преди година в един парк и си поплаках, хареса ми много
харесвам такива книги - които напомнят за себе си отново и отново

Пипилота Шантиклер написа:
може не най, но добър

въпроса е какво правите когато разбирате че улицата по която вървите е задънена?
тръгвате по друга или се разхождате напред-назан по задънената и се наслаждавате на движението?

От години копая в дъното на задънена улица, наблюдавайки как тя все повече се затваря.
Изобщо не ме интересува добра ли съм или не, посредствена или непосредствена. Понякога ми харесва, понякога не ми харесва.
Явно важното е, че намирам това, което върша, за смислено.
Оценката на околните ме вълнува само доколкото по-нататъшното копаене зависи от нея.

Пипилота Шантиклер написа:спрях да правя нещо, което много обичам, защото осъзнах, че не само не съм най-добра, ами дори и не съм добра в него.
самолюбието ми е сразено от този факт и номера с моркова не минава - не мога да правя нещото без да си вярвам.
спрях да си губя времето, насочих си енергията в ежедневието и работата ми върви по-добре.
но ми е странно
мамка му и суета!
лишавам се сама от нещо което ме кефи, просто защото не мога да се примиря с посредствеността!
някой да е гълтал това хапче и да знае как става?

По важният въпрос е искаш или не искаш.

След това трябва да се въоръжиш с огромна доза смирение и търпение.

С времето разбрах, че истинският талант се състои в това, да изпитваш удоволствие от нещата, които правиш - така можеш да отделяш много голяма част от времето си, и това да бъде единствената ти награда. И така полека-лека ставаш все по-добър/добра... Естествено, има хора, които са родени с това, което ти постигаш с много труд, но това важи и за всяко друго нещо, с което се захващаш. Въпросът е личен.

За хапчето вече казах - смирение.

Dark написа:

Stranniche написа:
Мислех да се запиша на курс по кеф и шройка - именно защото съм родена с четири леви крака. Предизвикателство е да се захванеш с нещо, за което хич не те бива. Обичам подобни провокации.
Обаче време тъй и не остана.

честит ти нов аватар - просто прекрасен
ще ти се радвам като те виждам

четох книгата преди година в един парк и си поплаках, хареса ми много
харесвам такива книги - които напомнят за себе си отново и отново

каква книга?

Мнемозина написа:

Пипилота Шантиклер написа:
може не най, но добър

въпроса е какво правите когато разбирате че улицата по която вървите е задънена?
тръгвате по друга или се разхождате напред-назан по задънената и се наслаждавате на движението?

От години копая в дъното на задънена улица, наблюдавайки как тя все повече се затваря.
Изобщо не ме интересува добра ли съм или не, посредствена или непосредствена. Понякога ми харесва, понякога не ми харесва.
Явно важното е, че намирам това, което върша, за смислено.
Оценката на околните ме вълнува само доколкото по-нататъшното копаене зависи от нея.

хм, уравновесена личност си ти - такъв един поглед върху нещата е за завиждане

Пипилота Шантиклер написа:

Мнемозина написа:

Пипилота Шантиклер написа:
може не най, но добър

въпроса е какво правите когато разбирате че улицата по която вървите е задънена?
тръгвате по друга или се разхождате напред-назан по задънената и се наслаждавате на движението?

От години копая в дъното на задънена улица, наблюдавайки как тя все повече се затваря.
Изобщо не ме интересува добра ли съм или не, посредствена или непосредствена. Понякога ми харесва, понякога не ми харесва.
Явно важното е, че намирам това, което върша, за смислено.
Оценката на околните ме вълнува само доколкото по-нататъшното копаене зависи от нея.

хм, уравновесена личност си ти - такъв един поглед върху нещата е за завиждане

Всъщност не съм.
Но наистина ако насочиш вниманието си към това, което правиш, и не се замисляш за себе си-като-правеща-това-нещо, ми се струва, че ще намериш решението много лесно.

Mila написа:

Пипилота Шантиклер написа:спрях да правя нещо, което много обичам, защото осъзнах, че не само не съм най-добра, ами дори и не съм добра в него.
самолюбието ми е сразено от този факт и номера с моркова не минава - не мога да правя нещото без да си вярвам.
спрях да си губя времето, насочих си енергията в ежедневието и работата ми върви по-добре.
но ми е странно
мамка му и суета!
лишавам се сама от нещо което ме кефи, просто защото не мога да се примиря с посредствеността!
някой да е гълтал това хапче и да знае как става?

По важният въпрос е искаш или не искаш.

След това трябва да се въоръжиш с огромна доза смирение и търпение.

С времето разбрах, че истинският талант се състои в това, да изпитваш удоволствие от нещата, които правиш - така можеш да отделяш много голяма част от времето си, и това да бъде единствената ти награда. И така полека-лека ставаш все по-добър/добра... Естествено, има хора, които са родени с това, което ти постигаш с много труд, но това важи и за всяко друго нещо, с което се захващаш. Въпросът е личен.

За хапчето вече казах - смирение.

не мога да се смиря, мога да се примиря
не ми е толкова важно нещото:-)

Това е по-лошия вариант. Послушай Лейди Мила. Смирението е благодат.

Remmivs написа:Това е по-лошия вариант. Послушай Лейди Мила. Смирението е благодат.

като ме засърби между плешките ще дойда да се похваля, засега обаче - тц, няма индикации:(

Пипилота Шантиклер написа:като ме засърби между плешките ще дойда да се похваля, засега обаче - тц, няма индикации:(

Що бе, можеш и да се почешеш просто. За това говорим.

Пипилота Шантиклер написа:спрях да правя нещо, което много обичам, защото осъзнах, че не само не съм най-добра, ами дори и не съм добра в него.
самолюбието ми е сразено от този факт и номера с моркова не минава - не мога да правя нещото без да си вярвам.
спрях да си губя времето, насочих си енергията в ежедневието и работата ми върви по-добре.
но ми е странно
мамка му и суета!
лишавам се сама от нещо което ме кефи, просто защото не мога да се примиря с посредствеността!
някой да е гълтал това хапче и да знае как става?

не мога да се смиря, мога да се примиря
не ми е толкова важно нещото:-)[/quote]

Хм. Що да не го правиш ако те кефи? Може пък с времето да надобрееш - занаят се учи с времето. Зависи за аккво стаав дума - ако е нещо като хоби - занимавай си се. Ако е свързано с професионална реализация (по-скоро не, както разбирам?) - по-добре прави това, в което наистина те бива...
И какво толкова ти страда суетата - сигурно има нещо друго, в което си страшно добра, пък други не са.

vyara написа: Аз немам, обаче мъжа ми....

Ма си ги носи у Украйна.. /па ти не звънкаш /.

Пипилота Шантиклер написа:

Dark написа:

Stranniche написа:

честит ти нов аватар - просто прекрасен
ще ти се радвам като те виждам

четох книгата преди година в един парк и си поплаках, хареса ми много
харесвам такива книги - които напомнят за себе си отново и отново

каква книга?

Упс! Като видях картинката, хареса ми и си я сложих за аватар. Не съм си мислила за "Мемоарите на една гейша". И когато Дарки ми писа, разтърсих се из Интернет и се оказа, че било от филма, който не съм гледала.
Както и да е, книгата е настина хубава.