3o4o.net

Затварям врати. Какъв е смисълът да стоят отворени, като знам, че няма да се върна? Счупено гърне не се лепи, казваше баба ми и така си е.
Бизнес вратите най-лесно ги затварям. Даже и шум не вдигам. Друга врата ще намеря, после и нея ще затворя и така . С приятелите малко по-бавно, че докато се натутам на прага отнема време. За тях като си затворя сърцето е съвсем достатъчно, не ми пречи да се виждаме.
Не виждам смисъл да не приключвам нещата, когато те за мен са приключили, т.е. не виждам защо да не си разваля отношенията с някой ясно и категорично, като отрежа пътя за общи дела в бъдеще. Всички добрини които са ми правени до момента, никога не са били искани , подарявали са ми ги едни еей такива широко отворени врати, случайни най-често, и най-вече канели са ме. Не отварям врати с ритник, нито пък обичам да се боря и напъвам за някакви си неща. Та в този смисъл открехнатите врати не са моите врати, не ги одобрявам и понеже обичам реда ги затварям. Не съм си променила мисленето в това отношение. За което всъщност доста се уважавам и си се радвам на себе си като се върна назад:lol:

Мнемозина написа:

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Мдааа, и да се пазим сме почнали...

Е че то това е съвсем нормално, не може реакциите и поведението ни да са на 16-годишни. Макар че понякога (много рядко, разбира се) се случва да се държа ама точно така

Всичко си ни е нормално бе, Чаве, кой казва нещо друго?
Човек се пази заради децата си най-вече. Преди тях и на ум не му идва. Поне аз бях така.

Съпругът ми така спря цигарите - прочел някъде, че било вредно и мъжът да пуши, ако искал да има деца. Нищо друго не беше в състояние да го откаже.

Пипилота Шантиклер написа:Затварям врати. Какъв е смисълът да стоят отворени, като знам, че няма да се върна? Счупено гърне не се лепи, казваше баба ми и така си е.
Бизнес вратите най-лесно ги затварям. Даже и шум не вдигам. Друга врата ще намеря, после и нея ще затворя и така . С приятелите малко по-бавно, че докато се натутам на прага отнема време. За тях като си затворя сърцето е съвсем достатъчно, не ми пречи да се виждаме.
Не виждам смисъл да не приключвам нещата, когато те за мен са приключили, т.е. не виждам защо да не си разваля отношенията с някой ясно и категорично, като отрежа пътя за общи дела в бъдеще. Всички добрини които са ми правени до момента, никога не са били искани , подарявали са ми ги едни еей такива широко отворени врати, случайни най-често, и най-вече канели са ме. Не отварям врати с ритник, нито пък обичам да се боря и напъвам за някакви си неща. Та в този смисъл открехнатите врати не са моите врати, не ги одобрявам и понеже обичам реда ги затварям. Не съм си променила мисленето в това отношение. За което всъщност доста се уважавам и си се радвам на себе си като се върна назад:lol:

Късметлийка си ти!
Дано ти върви все така...

Мнемозина написа:

Пипилота Шантиклер написа:Затварям врати. Какъв е смисълът да стоят отворени, като знам, че няма да се върна? Счупено гърне не се лепи, казваше баба ми и така си е.
Бизнес вратите най-лесно ги затварям. Даже и шум не вдигам. Друга врата ще намеря, после и нея ще затворя и така . С приятелите малко по-бавно, че докато се натутам на прага отнема време. За тях като си затворя сърцето е съвсем достатъчно, не ми пречи да се виждаме.
Не виждам смисъл да не приключвам нещата, когато те за мен са приключили, т.е. не виждам защо да не си разваля отношенията с някой ясно и категорично, като отрежа пътя за общи дела в бъдеще. Всички добрини които са ми правени до момента, никога не са били искани , подарявали са ми ги едни еей такива широко отворени врати, случайни най-често, и най-вече канели са ме. Не отварям врати с ритник, нито пък обичам да се боря и напъвам за някакви си неща. Та в този смисъл открехнатите врати не са моите врати, не ги одобрявам и понеже обичам реда ги затварям. Не съм си променила мисленето в това отношение. За което всъщност доста се уважавам и си се радвам на себе си като се върна назад:lol:

Късметлийка си ти!
Дано ти върви все така...

така си е

Аз пък си мисля, че човек може да лепи врати и да отваря гърнета. Защото човек може да греши, но може и да осъзнава грешките си. Никой не е идеален. Обаче ще цитирам за енти път един мой добър познат, който обича да казва: седем пъти падни - осем пъти стани. Много по-достойно е отколкото да се правиш, че не си падал и да се плицикаш в калта, все едно си на морския бряг.

Remmivs написа:Аз пък си мисля, че човек може да лепи врати и да отваря гърнета. Защото човек може да греши, но може и да осъзнава грешките си. Никой не е идеален. Обаче ще цитирам за енти път един мой добър познат, който обича да казва: седем пъти падни - осем пъти стани. Много по-достойно е отколкото да се правиш, че не си падал и да се плицикаш в калта, все едно си на морския бряг.

Може освен това да осъзнава грешките си и да не му се налага да ги признава.
А може и да не му се налага да греши.
Което именно си е чист късмет.

Remmivs написа:Аз пък си мисля, че човек може да лепи врати и да отваря гърнета. Защото човек може да греши, но може и да осъзнава грешките си. Никой не е идеален. Обаче ще цитирам за енти път един мой добър познат, който обича да казва: седем пъти падни - осем пъти стани. Много по-достойно е отколкото да се правиш, че не си падал и да се плицикаш в калта, все едно си на морския бряг.

И аз така си мисля. Сега като чета Пипилота и се замислям - ми аз не съм затворила завинаги ни една врата. Това не е ли нормално. Другото не е ли високомерие и инат или знам ли...

Мнемозина написа:

Remmivs написа:Аз пък си мисля, че човек може да лепи врати и да отваря гърнета. Защото човек може да греши, но може и да осъзнава грешките си. Никой не е идеален. Обаче ще цитирам за енти път един мой добър познат, който обича да казва: седем пъти падни - осем пъти стани. Много по-достойно е отколкото да се правиш, че не си падал и да се плицикаш в калта, все едно си на морския бряг.

Може освен това да осъзнава грешките си и да не му се налага да ги признава.
А може и да не му се налага да греши.
Което именно си е чист късмет.

Кой е този, дето не му се налага да греши, па макар и неволно.

vyara написа:

Remmivs написа:Аз пък си мисля, че човек може да лепи врати и да отваря гърнета. Защото човек може да греши, но може и да осъзнава грешките си. Никой не е идеален. Обаче ще цитирам за енти път един мой добър познат, който обича да казва: седем пъти падни - осем пъти стани. Много по-достойно е отколкото да се правиш, че не си падал и да се плицикаш в калта, все едно си на морския бряг.

И аз така си мисля. Сега като чета Пипилота и се замислям - ми аз не съм затворила завинаги ни една врата. Това не е ли нормално. Другото не е ли високомерие и инат или знам ли...

защо пък високомерие или инат?
просто си подреждам нещата за улеснение, какво странно има?:shocked:

Пипилота Шантиклер написа:

vyara написа:

Remmivs написа:Аз пък си мисля, че човек може да лепи врати и да отваря гърнета. Защото човек може да греши, но може и да осъзнава грешките си. Никой не е идеален. Обаче ще цитирам за енти път един мой добър познат, който обича да казва: седем пъти падни - осем пъти стани. Много по-достойно е отколкото да се правиш, че не си падал и да се плицикаш в калта, все едно си на морския бряг.

И аз така си мисля. Сега като чета Пипилота и се замислям - ми аз не съм затворила завинаги ни една врата. Това не е ли нормално. Другото не е ли високомерие и инат или знам ли...

защо пък високомерие или инат?
просто си подреждам нещата за улеснение, какво странно има?:shocked:

И ако някой дойде и се разкае за постъпката си и поиска прошка или каквото там, ти ще го нариташ ли?

vyara написа:

Мнемозина написа:

Remmivs написа:Аз пък си мисля, че човек може да лепи врати и да отваря гърнета. Защото човек може да греши, но може и да осъзнава грешките си. Никой не е идеален. Обаче ще цитирам за енти път един мой добър познат, който обича да казва: седем пъти падни - осем пъти стани. Много по-достойно е отколкото да се правиш, че не си падал и да се плицикаш в калта, все едно си на морския бряг.

Може освен това да осъзнава грешките си и да не му се налага да ги признава.
А може и да не му се налага да греши.
Което именно си е чист късмет.

Кой е този, дето не му се налага да греши, па макар и неволно.

Ами може и да има такъв идеален случай.

vyara написа: И аз така си мисля. Сега като чета Пипилота и се замислям - ми аз не съм затворила завинаги ни една врата. Това не е ли нормално. Другото не е ли високомерие и инат или знам ли...

Е точно това беше въпросът:
едно е да затваряш вратите сама.
Друго е, когато твоето поведение ти затваря врати.

Мнемозина написа:

vyara написа:

Мнемозина написа:

Remmivs написа:Аз пък си мисля, че човек може да лепи врати и да отваря гърнета. Защото човек може да греши, но може и да осъзнава грешките си. Никой не е идеален. Обаче ще цитирам за енти път един мой добър познат, който обича да казва: седем пъти падни - осем пъти стани. Много по-достойно е отколкото да се правиш, че не си падал и да се плицикаш в калта, все едно си на морския бряг.

Може освен това да осъзнава грешките си и да не му се налага да ги признава.
А може и да не му се налага да греши.
Което именно си е чист късмет.

Кой е този, дето не му се налага да греши, па макар и неволно.

Ами може и да има такъв идеален случай.

Бе няма, бе. Не ни подтискай, че не сме от тези късметлии...

Мнемозина написа:

vyara написа: И аз така си мисля. Сега като чета Пипилота и се замислям - ми аз не съм затворила завинаги ни една врата. Това не е ли нормално. Другото не е ли високомерие и инат или знам ли...

Е точно това беше въпросът:
едно е да затваряш вратите сама.
Друго е, когато твоето поведение ти затваря врати.

Ахаааа, ами темата ти за кое беше?

vyara написа:

Пипилота Шантиклер написа:

vyara написа:

Remmivs написа:Аз пък си мисля, че човек може да лепи врати и да отваря гърнета. Защото човек може да греши, но може и да осъзнава грешките си. Никой не е идеален. Обаче ще цитирам за енти път един мой добър познат, който обича да казва: седем пъти падни - осем пъти стани. Много по-достойно е отколкото да се правиш, че не си падал и да се плицикаш в калта, все едно си на морския бряг.

И аз така си мисля. Сега като чета Пипилота и се замислям - ми аз не съм затворила завинаги ни една врата. Това не е ли нормално. Другото не е ли високомерие и инат или знам ли...

защо пък високомерие или инат?
просто си подреждам нещата за улеснение, какво странно има?:shocked:

И ако някой дойде и се разкае за постъпката си и поиска прошка или каквото там, ти ще го нариташ ли?

досега само един единствен път ми се е случвало някой да ми поиска прошка - една приятелка която макар без да иска ми причини кофти неща.
след 2 години се обади, но през това време много страдах, защото я обичах и се чувствах предадена. и досега сме си приятелки, макар и нещата вече да са различни
но...това е единичен и изолиран случай
никой от хората, които действително биха имали за какво да ми се извиняват, досега не го е направил, нито с дума, нито с действие, така че как да им простя? макар че сигурно бих:lol:

vyara написа:

Мнемозина написа:

vyara написа: И аз така си мисля. Сега като чета Пипилота и се замислям - ми аз не съм затворила завинаги ни една врата. Това не е ли нормално. Другото не е ли високомерие и инат или знам ли...

Е точно това беше въпросът:
едно е да затваряш вратите сама.
Друго е, когато твоето поведение ти затваря врати.

Ахаааа, ами темата ти за кое беше?

Забравих вече... няма значение.

Мнемозина написа:

vyara написа:

Мнемозина написа:

vyara написа: И аз така си мисля. Сега като чета Пипилота и се замислям - ми аз не съм затворила завинаги ни една врата. Това не е ли нормално. Другото не е ли високомерие и инат или знам ли...

Е точно това беше въпросът:
едно е да затваряш вратите сама.
Друго е, когато твоето поведение ти затваря врати.

Ахаааа, ами темата ти за кое беше?

Забравих вече... няма значение.

Тюх, язък. И аз се разсеях нещо. Отивам за кафенце. Пък ти изпуши една цигарка заради мен, става ли?

Не обичам да затварям врати, но те се затварят естествено - с изборите, които правя. Предложиха ми страхотна работа в циЛИвилизацията, избрах да замина на м.....а си, но да имам . Един човек ми тръшна вратата на приятелството си, защото съм се омъжила, а той си бил "мислел за нещо повече":shocked:. Ами понякога не можеш да спреш затварящите се врати . Важното е обаче да знаеш защо са се затворили и да не съжаляваш.

Иначе обичам да има мир около мен, да си тръгвам с добро. Неам нерви за гръмове и трясъци.

Stranniche написа:Не обичам да затварям врати, но те се затварят естествено - с изборите, които правя. Предложиха ми страхотна работа в циЛИвилизацията, избрах да замина на м.....а си, но да имам . Един човек ми тръшна вратата на приятелството си, защото съм се омъжила, а той си бил "мислел за нещо повече":shocked:. Ами понякога не можеш да спреш затварящите се врати . Важното е обаче да знаеш защо са се затворили и да не съжаляваш.

Иначе обичам да има мир около мен, да си тръгвам с добро. Неам нерви за гръмове и трясъци.

Висшият пилотаж е да приемеш затварянето с облекчение.
Но това невинаги е възможно.

Мнемозина написа:

Stranniche написа:Не обичам да затварям врати, но те се затварят естествено - с изборите, които правя. Предложиха ми страхотна работа в циЛИвилизацията, избрах да замина на м.....а си, но да имам . Един човек ми тръшна вратата на приятелството си, защото съм се омъжила, а той си бил "мислел за нещо повече":shocked:. Ами понякога не можеш да спреш затварящите се врати . Важното е обаче да знаеш защо са се затворили и да не съжаляваш.

Иначе обичам да има мир около мен, да си тръгвам с добро. Неам нерви за гръмове и трясъци.

Висшият пилотаж е да приемеш затварянето с облекчение.
Но това невинаги е възможно.

Тъй си е. Трудна работа.

Има само една врата, която винаги се затваря с облекчение - 00.

Stranniche написа:

Мнемозина написа:

Stranniche написа:Не обичам да затварям врати, но те се затварят естествено - с изборите, които правя. Предложиха ми страхотна работа в циЛИвилизацията, избрах да замина на м.....а си, но да имам . Един човек ми тръшна вратата на приятелството си, защото съм се омъжила, а той си бил "мислел за нещо повече":shocked:. Ами понякога не можеш да спреш затварящите се врати . Важното е обаче да знаеш защо са се затворили и да не съжаляваш.

Иначе обичам да има мир около мен, да си тръгвам с добро. Неам нерви за гръмове и трясъци.

Висшият пилотаж е да приемеш затварянето с облекчение.
Но това невинаги е възможно.

Тъй си е. Трудна работа.

Има само една врата, която винаги се затваря с облекчение - 00.

Дабеда
С облекчение
Ш`тъ видъ с кво облекчение ще изгледаш затварящата се под носа ти врата на последната свободна кабинка точно когато ти се пикае като на музикант в чуждо село

Проявявал съм тая слабост, да се опитвам да отварям затръшнати врати един два пъти.
Нямало е файда.
Принципно тръшне ли се врата, независимо от коя страна, си я харесвам и поддържам тръшната.