Вратите - безвъпросна тема

[Мнемозина]

Наскоро в дирския клуб една дама спомена, че не искала да затваря врати. Не казвам коя е, защото не за нея ми е думата, просто от там се сетих.

За една моя донякъде-преподавателка, но повече-приятелка, който ме учеше винаги да постъпвам така, че да не затварям вратите пред себе си. А аз понеже бях млада и проклета, смятах, че такова поведение те превръща във фурнаджийска лопата и човек трябва да има достойнство и т.н. И изобщо не ми пукаше за такива работи.

Та сега нещо ме прихвана да си правя равносметка за затворените врати. И установих, че:
Имаше една врата, която с трясък се затвори след мене без мое участие или вина - смятах, завинаги. После - в резултат на нещо, което направих, но не целейки това - се отвори гостоприемно. А аз се фръцнах и я тръшнах отново.

Има и врати, които също съм смятала за окончателно затворени: била съм обидена, чувствала съм се предадена и т.н. А сега установявам, че там все пак е проходимо, пътечката си стои. Не горя от желание да я изминавам просто защото вече не е същото. Но все пак...

Я, и въпрос измислих: от нас ли зависи това с повторното отваряне на вратите?
Май е риторичен само...

[vyara]

Наскоро в дирския клуб една дама спомена, че не искала да затваря врати. Не казвам коя е, защото не за нея ми е думата, просто от там се сетих.

За една моя донякъде-преподавателка, но повече-приятелка, който ме учеше винаги да постъпвам така, че да не затварям вратите пред себе си. А аз понеже бях млада и проклета, смятах, че такова поведение те превръща във фурнаджийска лопата и човек трябва да има достойнство и т.н. И изобщо не ми пукаше за такива работи.

Та сега нещо ме прихвана да си правя равносметка за затворените врати. И установих, че:
Имаше една врата, която с трясък се затвори след мене без мое участие или вина - смятах, завинаги. После - в резултат на нещо, което направих, но не целейки това - се отвори гостоприемно. А аз се фръцнах и я тръшнах отново.

Има и врати, които също съм смятала за окончателно затворени: била съм обидена, чувствала съм се предадена и т.н. А сега установявам, че там все пак е проходимо, пътечката си стои. Не горя от желание да я изминавам просто защото вече не е същото. Но все пак...

Я, и въпрос измислих: от нас ли зависи това с повторното отваряне на вратите?
Май е риторичен само...

От нас зависи много повече, отколкото предполагаме, но повечето хора дремят и не вярват в това.

Наистина ли си била проклета, ма Мнемо. Чак не вярвам. Обаче, да ти кажа, и аз бях голямо зло навремето, сега съм доста поомекнала. Одъртяла ли съм, кво ли?:blink:

[Мнемозина]

Наистина ли си била проклета, ма Мнемо. Чак не вярвам. Обаче, да ти кажа, и аз бях голямо зло навремето, сега съм доста поомекнала. Одъртяла ли съм, кво ли?:blink:

Като се гледам сега със задна дата... да, била съм.
Омекването е свързано с това, че все повече започваш да разбираш околните и техните постъпки. По-точно, все повече околни започваш да разбираш, защото някои си остават непроумяеми.

[Remmivs]

Наистина ли си била проклета, ма Мнемо. Чак не вярвам. Обаче, да ти кажа, и аз бях голямо зло навремето, сега съм доста поомекнала. Одъртяла ли съм, кво ли?:blink:

Като се гледам сега със задна дата... да, била съм.
Омекването е свързано с това, че все повече започваш да разбираш околните и техните постъпки. По-точно, все повече околни започваш да разбираш, защото някои си остават непроумяеми.

Разширява се кръгчето на Зенон. Повече неща разбираш, защото влизат в твоя хоризонт, но и расте допира ти непознатото. Пустият му периметър....

А за вратите... Ние май сме на въртяща се врата бе, Мнемо. За всичко. Животът е една въртележка. Само дето като малки някой друг плаща за нея и има повече атракции, светлини и звуци. А после започва да ти се извива свят, а и бъркаш в своя джоб/душа за ротацията. Но поне понякога световъртежът ни опиянява.

[snowprincess]

Наскоро в дирския клуб една дама спомена, че не искала да затваря врати. Не казвам коя е, защото не за нея ми е думата, просто от там се сетих.

За една моя донякъде-преподавателка, но повече-приятелка, който ме учеше винаги да постъпвам така, че да не затварям вратите пред себе си. А аз понеже бях млада и проклета, смятах, че такова поведение те превръща във фурнаджийска лопата и човек трябва да има достойнство и т.н. И изобщо не ми пукаше за такива работи.

Та сега нещо ме прихвана да си правя равносметка за затворените врати. И установих, че:
Имаше една врата, която с трясък се затвори след мене без мое участие или вина - смятах, завинаги. После - в резултат на нещо, което направих, но не целейки това - се отвори гостоприемно. А аз се фръцнах и я тръшнах отново.

Има и врати, които също съм смятала за окончателно затворени: била съм обидена, чувствала съм се предадена и т.н. А сега установявам, че там все пак е проходимо, пътечката си стои. Не горя от желание да я изминавам просто защото вече не е същото. Но все пак...

Я, и въпрос измислих: от нас ли зависи това с повторното отваряне на вратите?
Май е риторичен само...

От нас зависи много повече, отколкото предполагаме, но повечето хора дремят и не вярват в това.

Наистина ли си била проклета, ма Мнемо. Чак не вярвам. Обаче, да ти кажа, и аз бях голямо зло навремето, сега съм доста поомекнала. Одъртяла ли съм, кво ли?:blink:

а аз на дърти години започнах да затварям врати
даже, преди няколко години бях писала, че съм като двор без врата и ограда, всеки може да влезе, остане или да си тръгне..., но оттогава съм хлопнала няколко

[maggot]

Сама си го казала - и да оставиш вратата отворена, вече не е същото...
Така че - няма сми. (Явно съм си зло и в момента )

[Мнемозина]

Разширява се кръгчето на Зенон. Повече неща разбираш, защото влизат в твоя хоризонт, но и расте допира ти непознатото. Пустият му периметър....

А за вратите... Ние май сме на въртяща се врата бе, Мнемо. За всичко. Животът е една въртележка. Само дето като малки някой друг плаща за нея и има повече атракции, светлини и звуци. А после започва да ти се извива свят, а и бъркаш в своя джоб/душа за ротацията. Но поне понякога световъртежът ни опиянява.

Да. Ужас! А аз си мислех, че колкото повече расте човек, толкова повече неща са му известни!

С тая въртяща врата направо ме уби! Аз така се надявах да мога да поседна някъде за малко... някога.

[Мнемозина]

а аз на дърти години започнах да затварям врати
даже, преди няколко години бях писала, че съм като двор без врата и ограда, всеки може да влезе, остане или да си тръгне..., но оттогава съм хлопнала няколко

Ами те понякога и самички бааавничко и неусетно се затварят и ти го разбираш впоследствие.

[Мнемозина]

Сама си го казала - и да оставиш вратата отворена, вече не е същото...
Така че - няма сми. (Явно съм си зло и в момента )

Понякога има.
И двете описани от мен ситуации са професионални. Примерно човек, с когото си бил приятел, близък, и когото вече трудно понасяш като личност, но който ти е необходим в цялостната картина.
И точно затова си мисля, че третите врати - тези, дето никога не са били отворени - не е трябвало да бъдат отваряни, не е било възможно.

[Remmivs]

Да. Ужас! А аз си мислех, че колкото повече расте човек, толкова повече неща са му известни!

С тая въртяща врата направо ме уби! Аз така се надявах да мога да поседна някъде за малко... някога.

Що бе? И двете тези са верни. Хем повече знаем, хем повече не знаем.
Ми седни де? Какво чакаш? Наслади се малко на въртенето.

[ELBI]

Наскоро в дирския клуб една дама спомена, че не искала да затваря врати. Не казвам коя е, защото не за нея ми е думата, просто от там се сетих.

За една моя донякъде-преподавателка, но повече-приятелка, който ме учеше винаги да постъпвам така, че да не затварям вратите пред себе си. А аз понеже бях млада и проклета, смятах, че такова поведение те превръща във фурнаджийска лопата и човек трябва да има достойнство и т.н. И изобщо не ми пукаше за такива работи.

Та сега нещо ме прихвана да си правя равносметка за затворените врати. И установих, че:
Имаше една врата, която с трясък се затвори след мене без мое участие или вина - смятах, завинаги. После - в резултат на нещо, което направих, но не целейки това - се отвори гостоприемно. А аз се фръцнах и я тръшнах отново.

Има и врати, които също съм смятала за окончателно затворени: била съм обидена, чувствала съм се предадена и т.н. А сега установявам, че там все пак е проходимо, пътечката си стои. Не горя от желание да я изминавам просто защото вече не е същото. Но все пак...

Я, и въпрос измислих: от нас ли зависи това с повторното отваряне на вратите?
Май е риторичен само...

Не зависи само от нас (трябва да видиш, че са махнати резета, подпори и т.н.), но в нас остава крайното решение все пак...

[Мнемозина]

Да. Ужас! А аз си мислех, че колкото повече расте човек, толкова повече неща са му известни!

С тая въртяща врата направо ме уби! Аз така се надявах да мога да поседна някъде за малко... някога.

Що бе? И двете тези са верни. Хем повече знаем, хем повече не знаем.
Ми седни де? Какво чакаш? Наслади се малко на въртенето.

На вратата, нали?
Кончетата и каляските изчезнаха...

[4avdar4e]

Сама си го казала - и да оставиш вратата отворена, вече не е същото...
Така че - няма сми. (Явно съм си зло и в момента )

Явно и аз все съм си зло.
Тръшкам врати (със замах и колкото може повече шум), обръщам им гръб и повече не се връщам...

[Мнемозина]

Не зависи само от нас (трябва да видиш, че са махнати резета, подпори и т.н.), но в нас остава крайното решение все пак...

Да. Това е успокоително и натоварващо едновременно.
Напоследък май предпочитам да нямам избор.

[4avdar4e]

Да. Ужас! А аз си мислех, че колкото повече расте човек, толкова повече неща са му известни!

Аз пък си мисля, че колкото повече расте човек и научава повече, толкова по-ясно му става, че нищо не разбира. Как беше: аз знам, че нищо не знам, а вие, не знаейки нищо, мислите, че знаете всичко

[Мнемозина]

Сама си го казала - и да оставиш вратата отворена, вече не е същото...
Така че - няма сми. (Явно съм си зло и в момента )

Явно и аз все съм си зло.
Тръшкам врати (със замах и колкото може повече шум), обръщам им гръб и повече не се връщам...

Не сте зли бе, само сте активни.
А аз изпадам в съзерцателност нещо...

[Мнемозина]

Да. Ужас! А аз си мислех, че колкото повече расте човек, толкова повече неща са му известни!

Аз пък си мисля, че колкото повече расте човек и научава повече, толкова по-ясно му става, че нищо не разбира. Как беше: аз знам, че нищо не знам, а вие, не знаейки нищо, мислите, че знаете всичко

... а вие и това не знаете.
Да де, ама като бях зло иначе ми изглеждаше.

[maggot]

Понякога има.
И двете описани от мен ситуации са професионални. Примерно човек, с когото си бил приятел, близък, и когото вече трудно понасяш като личност, но който ти е необходим в цялостната картина.
И точно затова си мисля, че третите врати - тези, дето никога не са били отворени - не е трябвало да бъдат отваряни, не е било възможно.

Аз пък си мисля, че това са различни врати. На едната пише "Приятелство", a на другата - "Бизнес". Това за конкретния пример, де. Едното не би трябвало да пречи на другото?
Виж, врати от сорта на "приятелство" и "любов" малко трудно биха могли да останат отворени, ако едната се е хлопнала. Ама тва мисля е, защото са свързани.

[Мнемозина]

Понякога има.
И двете описани от мен ситуации са професионални. Примерно човек, с когото си бил приятел, близък, и когото вече трудно понасяш като личност, но който ти е необходим в цялостната картина.
И точно затова си мисля, че третите врати - тези, дето никога не са били отворени - не е трябвало да бъдат отваряни, не е било възможно.

Аз пък си мисля, че това са различни врати. На едната пише "Приятелство", a на другата - "Бизнес". Това за конкретния пример, де. Едното не би трябвало да пречи на другото?

Ако бяха разделени - не би трябвало.
Но ако не са, е много трудно.

[Remmivs]

На вратата, нали?
Кончетата и каляските изчезнаха...

Ми че там де. Къде другаде? Ама поне може да си позяпаме, ако не друго. Просто така - за разнообразие. И после пак на педалите. Пустите му врати. 21 век а се движат с човешка сила.

[Stranniche]

Наистина ли си била проклета, ма Мнемо. Чак не вярвам. Обаче, да ти кажа, и аз бях голямо зло навремето, сега съм доста поомекнала. Одъртяла ли съм, кво ли?:blink:

а аз на дърти години започнах да затварям врати

АЙДЕ СТИГА С ТОВА ОДЪРТЯВАНЕ!!! Аааа, на какво прилича това!

Ако сега сме дърти, какво ни остава като минем в горния, че и в по-горния клуб? Ще обсъждаме само докторите и сестрите, дето ни премерили кръвното последния път в поликлиниката, ще се фукаме кой има по-сложна диагноза... И ще правим конкурс за най-античен клубар. То вярно, че бъка от безработни археолози, ама чак пък...

[Мнемозина]

Наистина ли си била проклета, ма Мнемо. Чак не вярвам. Обаче, да ти кажа, и аз бях голямо зло навремето, сега съм доста поомекнала. Одъртяла ли съм, кво ли?:blink:

а аз на дърти години започнах да затварям врати

АЙДЕ СТИГА С ТОВА ОДЪРТЯВАНЕ!!! Аааа, на какво прилича това!

Ако сега сме дърти, какво ни остава като минем в горния, че и в по-горния клуб? Ще обсъждаме само докторите и сестрите, дето ни премерили кръвното последния път в поликлиниката, ще се фукаме кой има по-сложна диагноза... И ще правим конкурс за най-античен клубар. То вярно, че бъка от безработни археолози, ама чак пък...

Няма горен клуб, Странниче, тук сме з-чоо и само сме разместили гласните за благозвучие.

Ние не сме дърти, просто... били сме и по-млади.

[snowprincess]

Наистина ли си била проклета, ма Мнемо. Чак не вярвам. Обаче, да ти кажа, и аз бях голямо зло навремето, сега съм доста поомекнала. Одъртяла ли съм, кво ли?:blink:

а аз на дърти години започнах да затварям врати

АЙДЕ СТИГА С ТОВА ОДЪРТЯВАНЕ!!! Аааа, на какво прилича това!

Ако сега сме дърти, какво ни остава като минем в горния, че и в по-горния клуб? Ще обсъждаме само докторите и сестрите, дето ни премерили кръвното последния път в поликлиниката, ще се фукаме кой има по-сложна диагноза... И ще правим конкурс за най-античен клубар. То вярно, че бъка от безработни археолози, ама чак пък...

ми ний и сега можем да се фалим
я някой да пусне тема за болежките ще видиш, че половината сме с диагнози за фукане - един с високо кръвно, друг с дископатия, трети с болна жлъчка...

[Stranniche]

ми ний и сега можем да се фалим
я някой да пусне тема за болежките ще видиш, че половината сме с диагнози за фукане - един с високо кръвно, друг с дископатия, трети с болна жлъчка...

Не съм ходила на психиатър, но ако отида, нямате шансове!

[4avdar4e]

ми ний и сега можем да се фалим
я някой да пусне тема за болежките ще видиш, че половината сме с диагнози за фукане - един с високо кръвно, друг с дископатия, трети с болна жлъчка...

Може ли думата дископатия, както и всичко свързано с кръста да не се споменава днес точно????

[Мнемозина]

ми ний и сега можем да се фалим
я някой да пусне тема за болежките ще видиш, че половината сме с диагнози за фукане - един с високо кръвно, друг с дископатия, трети с болна жлъчка...

Не съм ходила на психиатър, но ако отида, нямате шансове!

Ами, ами. Не бъди толкова сигурна.

[Мнемозина]

ми ний и сега можем да се фалим
я някой да пусне тема за болежките ще видиш, че половината сме с диагнози за фукане - един с високо кръвно, друг с дископатия, трети с болна жлъчка...

Може ли думата дископатия, както и всичко свързано с кръста да не се споменава днес точно????

Уф!
Съчувствам ти...

[maggot]

Не съм ходила на психиатър, но ако отида, нямате шансове!

Хе-хе! Мечтай си! Тук всеки е от луд по-луд! А ти дори си и от кротките

[snowprincess]

ми ний и сега можем да се фалим
я някой да пусне тема за болежките ще видиш, че половината сме с диагнози за фукане - един с високо кръвно, друг с дископатия, трети с болна жлъчка...

Не съм ходила на психиатър, но ако отида, нямате шансове!

искаш да се мерим кой е по-луд ли
ти поне знаеш как да преметнеш психиатъра, за да не те освидетелства:lol:

[maggot]

Може ли думата дископатия, както и всичко свързано с кръста да не се споменава днес точно????

Ти кво се подреди? Дай го тоя кръст насам - и без тва се чудя де да излея беса

[vyara]

Не съм ходила на психиатър, но ако отида, нямате шансове!

Хе-хе! Мечтай си! Тук всеки е от луд по-луд! А ти дори си и от кротките

Ни ье верно туй. Аз съм нормална!!!

[maggot]

Ни ье верно туй. Аз съм нормална!!!

Мда. Те всички така говорят...

[snowprincess]

ми ний и сега можем да се фалим
я някой да пусне тема за болежките ще видиш, че половината сме с диагнози за фукане - един с високо кръвно, друг с дископатия, трети с болна жлъчка...

Може ли думата дископатия, както и всичко свързано с кръста да не се споменава днес точно????

разбирам кво ти е, мъж ми имаше дискова херния

[Stranniche]

ми ний и сега можем да се фалим
я някой да пусне тема за болежките ще видиш, че половината сме с диагнози за фукане - един с високо кръвно, друг с дископатия, трети с болна жлъчка...

Не съм ходила на психиатър, но ако отида, нямате шансове!

искаш да се мерим кой е по-луд ли
ти поне знаеш как да преметнеш психиатъра, за да не те освидетелства:lol:

Да, де, учила съм карате, но за много кратко време. За премятането май трябваше джудо.

[Semiramis]

Наскоро в дирския клуб една дама спомена, че не искала да затваря врати. Не казвам коя е, защото не за нея ми е думата, просто от там се сетих.

За една моя донякъде-преподавателка, но повече-приятелка, който ме учеше винаги да постъпвам така, че да не затварям вратите пред себе си. А аз понеже бях млада и проклета, смятах, че такова поведение те превръща във фурнаджийска лопата и човек трябва да има достойнство и т.н. И изобщо не ми пукаше за такива работи.

Та сега нещо ме прихвана да си правя равносметка за затворените врати. И установих, че:
Имаше една врата, която с трясък се затвори след мене без мое участие или вина - смятах, завинаги. После - в резултат на нещо, което направих, но не целейки това - се отвори гостоприемно. А аз се фръцнах и я тръшнах отново.

Има и врати, които също съм смятала за окончателно затворени: била съм обидена, чувствала съм се предадена и т.н. А сега установявам, че там все пак е проходимо, пътечката си стои. Не горя от желание да я изминавам просто защото вече не е същото. Но все пак...

Я, и въпрос измислих: от нас ли зависи това с повторното отваряне на вратите?
Май е риторичен само...

замисли ме. хм...зависи кой я е затворил вратата общо взето
имам чувството че сега по-бързо решавам
пазя си нервите от излишен шум
от онова "никога повече.." до сега е изтекла доста вода
много по-често давам в ляво, просто не ми се занимава... затварям врати елегантно, даже и това им спестявам някой път - тръгвам си тихо - ако искат да затварят...

[snowprincess]

ми ний и сега можем да се фалим
я някой да пусне тема за болежките ще видиш, че половината сме с диагнози за фукане - един с високо кръвно, друг с дископатия, трети с болна жлъчка...

Не съм ходила на психиатър, но ако отида, нямате шансове!

искаш да се мерим кой е по-луд ли
ти поне знаеш как да преметнеш психиатъра, за да не те освидетелства:lol:

Да, де, учила съм карате, но за много кратко време. За премятането май трябваше джудо.

не бе, ще му разказваш, че на сън свириш на пиано и той ще реши, че нищо ти няма, само ти е малко секса (нали това ти ми го писа за колежката ти)

[vyara]

Ни ье верно туй. Аз съм нормална!!!

Мда. Те всички така говорят...

Да бе, чак да не повярваш. И почти нямам фобии.

[Мнемозина]

замисли ме. хм...зависи кой я е затворил вратата общо взето
имам чувството че сега по-бързо решавам
пазя си нервите от излишен шум
от онова "никога повече.." до сега е изтекла доста вода
много по-често давам в ляво, просто не ми се занимава... затварям врати елегантно, даже и това им спестявам някой път - тръгвам си тихо - ако искат да затварят...

Ами то винаги можеш да кажеш, че ти си я затворила, но дали наистина е така, се разбира май точно по възможността за повторното й отваряне.
Не, не е така, първият ми случай, за който писах, беше точно обратен: те ми я затвориха и после я отвориха.

Мдааа, и да се пазим сме почнали... Странниче да не го чете това...

[4avdar4e]

Мдааа, и да се пазим сме почнали...

Е че то това е съвсем нормално, не може реакциите и поведението ни да са на 16-годишни. Макар че понякога (много рядко, разбира се) се случва да се държа ама точно така

[Мнемозина]

Мдааа, и да се пазим сме почнали...

Е че то това е съвсем нормално, не може реакциите и поведението ни да са на 16-годишни. Макар че понякога (много рядко, разбира се) се случва да се държа ама точно така

Всичко си ни е нормално бе, Чаве, кой казва нещо друго?
Човек се пази заради децата си най-вече. Преди тях и на ум не му идва. Поне аз бях така.