Отговорност

[Дядо Капинчо]

...

[Semiramis]

няма сми
на главата си да застанеш ще стане каквото е писано
въобразяваме си, че контролираме, насочваме, издърпваме и поддържаме..
що ни е дошло до главата - първи важен въпрос
от кое ни е страх най-много - втори...
крушка винаги си има опашка
и на лидера му вадят душата с памук

[Мнемозина]

Според мен темата сега стана по-ясна. Ако я беше пуснала така в началото щях да ти отговоря с онова, с което ти започна.
...
въртя около същото, ама ти ще ме разбереш...
ако не стане ще го повторя още по-заплетено

Чакай да ходя да видя как съм я започнала.

Разбрах те. Но ако ти искаш да го повториш по-заплетено, постигнете единство за тарифата.

[Semiramis]

Според мен темата сега стана по-ясна. Ако я беше пуснала така в началото щях да ти отговоря с онова, с което ти започна.
...
въртя около същото, ама ти ще ме разбереш...
ако не стане ще го повторя още по-заплетено

Чакай да ходя да видя как съм я започнала.

Разбрах те. Но ако ти искаш да го повториш по-заплетено, постигнете единство за тарифата.

ми...ми...според мен горното ми е за 500
почнах да говоря ясно и ме обърка
да трия?

[ELBI]

хирурзите а?

има един човек на масата

един летец приземява самолет с 500 човека бре

Пилотите може да се разглеждат като "друг вид" хирурзи. То и шофьорите са някакъв друг вид пилоти - управляваш тон и половина желязо, което с лекота затира между 1 и 5 - 10 души. Дребни разлики... В статистиката.

Иначе ... хирургът няма автопилот, тренирани процедури (за случаите, за които говоря), понякога взима решения които спасяват или убиват за секунди. Основната разлика е, че един шофьор / пилот може да отнемат живот, по време на дейности, които по дефиниция са за улесняване на живота. Един хирург може да отнеме живот, когато спасява живот.

лидера се ражда лидер
и след това се шлифова научно
и всичко е само един рефлекс и интуиция
и докато му бачка рефлекса и интуицията и е печеливш е лидер
после става бивш лидер

Това всичкото го писах по-горе. Леко различно. Освен за лидерите важи и за доста други неща / професии / призвания / т.н.

[ELBI]

Доколкото лидер не съм била и не ща да бъда, моля някой да ми обади как става този номер.
Знам, че има и хора, които са винаги убедени в абсолютната си правота и непогрешимост.
Тоест... има ли наистина такива хора?
Какво значи да си лидер - да нямаш съмнения или да ги тушираш?

Стана друга тема, но нищо.

Аз не се имам за лидер, но по стечение на обстоятелствата отговарям за действията на 61 човека. Те са новобранци, редови, старши и мениджъри. Мениджърите взимат решения в рамките на своята компетентност и смелост (отговорност). За останалото питат мен. Има неща, за които съм достатъчно опитен, щото за 25 години съм минал по цялата стълбичка и направо казвам какво да се прави. Рядко греша, защото нещата не са толкова сложни. Когато не съм компетентен, питам старшите и мениджърите за техните за и против. В повечето случаи те имат достатъчно компетентност да вземат правилно решение, но не им стига смелост (ами ако сбъркам!?!?). Затова, след като ги изслушам АЗ взимам решението (поемам отговорността - на мен ще ми трият сол, ако нещото не работи). Доколкото ~80% от решенията ми се окажат правилни, смятам, че работя добре. Ако падна под 60-70% ще трябва да се замисля дали тази работа е за мен и ако преди това не са ме изгонили, би било редно да си потърся друга. Е тук вече започват големите компромиси, защото не е лесно да слезеш от служебния автомобил, само защото ти си преценил, че вече не те бива (ако шефовете не те притискат).

Разбира се правя уговорката, че не съм лекар или военен. Ако от моите решения зависеше човешки живот ... не знам ... или по-скоро знам, защото не съм станал лекар или военен.

Точно така. Вероятно и като лекар щеше да е същото. Може би щеше да се стремиш към 90% правилност. Няма 100% успеваемост, освен при Господ.

[4avdar4e]

Мнемо, мен пък твойта тема ме наведе на едни други мисли, ама чак сега успявам да открадна малко време.
Мислата ми беше за поемането на чужда отговорност. Понеже съм прост народ в слаба държава обичам да говоря с примерчета.

Децата, дето се бяха "провинили" (щото това е спорен въпрос!), по предложения на Зв. (щото щом има престъпление, трябва да има и наказание) бидоха наказани. Да боядисат едната стена на у-щето, дето някой е писал софизми за гуспужа директрисата Купиха боя със собствени пари и се изкефиха на мах.
Пък аз си мисля: добре, де, те фактически поеха и двата пъти чужда отговорност. Що вместо да роптаят им беше гот? Дали защото дълбоко и подсъзнателно усещат вина, дали защото изобщо не осъзнават кво точно се случва, или на принципа (чест, уви, в работата на възрастните) "миии, като няма кой друг.."

Та ако е лесно да поемем отговорност за собствените си постъпки, решения и т.н, до колко, кога и защо трябва да поемаме и за чуждите? Защото, без съмнение, го правим...

Чудя си се ...

Което пък ми дава директен "линк" към темата на Грийна с оръжията...

[vyara]

Децата, дето се бяха "провинили" (щото това е спорен въпрос!), по предложения на Зв. (щото щом има престъпление, трябва да има и наказание) бидоха наказани. Да боядисат едната стена на у-щето, дето някой е писал софизми за гуспужа директрисата Купиха боя със собствени пари и се изкефиха на мах.
Пък аз си мисля: добре, де, те фактически поеха и двата пъти чужда отговорност. Що вместо да роптаят им беше гот?

Те не са съзнавали, че поемат нечия отговорност, за да ги е яд. Не са се бръкнали и в собствения джоб за боята Освен това е толкова гот да мажеш с боя. Нещо, което в къщи едва ли биха им разрешили.

[bead_]

Освен това е толкова гот да мажеш с боя. Нещо, което в къщи едва ли биха им разрешили.

ей, том сойер такъв!

[4avdar4e]

Те не са съзнавали, че поемат нечия отговорност, за да ги е яд. Не са се бръкнали и в собствения джоб за боята Освен това е толкова гот да мажеш с боя. Нещо, което в къщи едва ли биха им разрешили.

Напротив, напротив. Първо, говорим за хора почти на 14. Много ясно си осъзнават. Парите са от собствения джоб на младежа, щото той си има негов си бюджет. Да се оправя
Всъщности аз чрез примера се опитах да тръгна от частното към общото. Ама нали все бързам, та после се доуточнявам, накрая става мазало

[Мнемозина]

Аз не се имам за лидер, но по стечение на обстоятелствата отговарям за действията на 61 човека. Те са новобранци, редови, старши и мениджъри. Мениджърите взимат решения в рамките на своята компетентност и смелост (отговорност). За останалото питат мен. Има неща, за които съм достатъчно опитен, щото за 25 години съм минал по цялата стълбичка и направо казвам какво да се прави...

Твоето мнение, не знам защо, ми подейства много успокояващо.
Но все си мисля, че лидерството след като си минал по стълбичката... Всъщност това би трябвало да е нормалното лидерство, естественото.
Лидерство поради натрупан опит. И възможност - и желание - за приемане на съвети.

[Мнемозина]

Та ако е лесно да поемем отговорност за собствените си постъпки, решения и т.н, до колко, кога и защо трябва да поемаме и за чуждите? Защото, без съмнение, го правим...

Чудя си се ...

Което пък ми дава директен "линк" към темата на Грийна с оръжията...

Извън твоя пример, може да има най-различни причини да поемеш чужда вина.
Друг е въпросът със справедливостта в случая.

Понякога човек изпитва необходимост да го направи. Да защити някого, да му осигури възможност за поправяне на стореното.

[doktorka]

[Твоето мнение, не знам защо, ми подейства много успокояващо.
Но все си мисля, че лидерството след като си минал по стълбичката... Всъщност това би трябвало да е нормалното лидерство, естественото.
Лидерство поради натрупан опит. И възможност - и желание - за приемане на съвети.[/quote]

....да е лидерство поради натрупан опит.
Опитът ти помага в ситуациите, които трябва да разрешиш...
да организираш и да накараш една група хора ,дори и един човек да работи добре си е въпрос на качества,от които опит и възраст би трябвало да са на последно място
лидерството не е смао отговорност,нали ?

[Мнемозина]

....да е лидерство поради натрупан опит.
Опитът ти помага в ситуациите, които трябва да разрешиш...
да организираш и да накараш една група хора ,дори и един човек да работи добре си е въпрос на качества,от които опит и възраст би трябвало да са на последно място
лидерството не е смао отговорност,нали ?

Че то това си влиза в отговорността на лидерството също.
И изобщо... аз не успявам да видя в лидерството нещо, което да не е свързано с отговорност. Поне така би трябвало да бъде по принцип.

[vyara]

Че то това си влиза в отговорността на лидерството също.
И изобщо... аз не успявам да видя в лидерството нещо, което да не е свързано с отговорност. Поне така би трябвало да бъде по принцип.

И шайките хулигани си имат лидер. Или то му се вика тартор...

[doktorka]

Че то това си влиза в отговорността на лидерството също.
И изобщо... аз не успявам да видя в лидерството нещо, което да не е свързано с отговорност. Поне така би трябвало да бъде по принцип.[/quote]

"Айййде да ставаме да работите..."..

[Мнемозина]

Че то това си влиза в отговорността на лидерството също.
И изобщо... аз не успявам да видя в лидерството нещо, което да не е свързано с отговорност. Поне така би трябвало да бъде по принцип.

И шайките хулигани си имат лидер. Или то му се вика тартор...

Ами да. Това какво променя? Той е отговорен пред тях. Защото ако той сбърка и те разберат, ще стане бивш лидер много бързо.

[Мнемозина]

"Айййде да ставаме да работите..."..

Гледай си работата.

П.П. Това не е лидерско поведение. Ако лидерът е на място, такова нещо изобщо няма нужда да се казва от него.

[doktorka]

"Айййде да ставаме да работите..."..

Гледай си работата.

П.П. Това не е лидерско поведение. Ако лидерът е на място, такова нещо изобщо няма нужда да се казва от него.

Мнемо,
мноооо сериозно ги вземаш нещата...

'Олаби малко...

[Мнемозина]

"Айййде да ставаме да работите..."..

Гледай си работата.

П.П. Това не е лидерско поведение. Ако лидерът е на място, такова нещо изобщо няма нужда да се казва от него.

Мнемо,
мноооо сериозно ги вземаш нещата...

'Олаби малко...

Ми не могаааа!
Отговорен човек съм в края на краищата!

[majemela4ka]

Ми не могаааа!
Отговорен човек съм в края на краищата!

Чета те и си мисля за отговорността ни към децата.

За другото лидерство нЕма какво толкова да му мислиш.
Има и други големи/пораснали хора.

[Мнемозина]

Ми не могаааа!
Отговорен човек съм в края на краищата!

Чета те и си мисля за отговорността ни към децата.

За другото лидерство нЕма какво толкова да му мислиш.
Има и други големи/пораснали хора.

Да, сутринта и за това си мислех, като пусках темата.
И се чудех дали ако тогава имах представа каква отговорност всъщност поемам, щях да посмея да родя. Добре, че съм била достатъчно безотговорна.