Напоследък често се чудя какво значи да можеш да носиш отговорност. Доскоро мислех, че отговорността е да предвиждаш възможните последствия от едно действие и да знаеш, да си сигурен, че си избрал верния път към най-доброто.
Само че, знаейки всички възможни последствия всеки благоразумен човек би бил вцепенен от немалката вероятност да уцели точно грешния път. И не би предприел нищо.
Излиза, че за да поемеш отговорност трябва да си в достатъчна степен безотговорен.
Отговорност
Re: Отговорност
всяко действие и противодействиеМнемозина написа: Излиза, че за да поемеш отговорност трябва да си в достатъчна степен безотговорен.
затова е трудно, защото никога не можеш да си сигурен, че си прав, когато става дума за отговорност.
понякога си мисля, че за сериозните неща може би е добре да разчитам предимно на интуицията си и на т.нар. съвест; всеки си има своя истина и от там определя отговорностите сякаш
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
Re: Отговорност
latrevw написа:всяко действие и противодействиеМнемозина написа: Излиза, че за да поемеш отговорност трябва да си в достатъчна степен безотговорен.
затова е трудно, защото никога не можеш да си сигурен, че си прав, когато става дума за отговорност.
понякога си мисля, че за сериозните неща може би е добре да разчитам предимно на интуицията си и на т.нар. съвест; всеки си има своя истина и от там определя отговорностите сякаш
аз бих го обърнала това
знаеш, че не си прав и въпреки това ...
Re: Отговорност
Мнемозина написа:Напоследък често се чудя какво значи да можеш да носиш отговорност. Доскоро мислех, че отговорността е да предвиждаш възможните последствия от едно действие и да знаеш, да си сигурен, че си избрал верния път към най-доброто.
Само че, знаейки всички възможни последствия всеки благоразумен човек би вцепенен от немалката вероятност да уцели точно грешния път. И не би предприел нищо.
Излиза, че за да поемеш отговорност трябва да си в достатъчна степен безотговорен.
Да го кръстим Парадоксът на Мнемо
а като го насоча към отговорност за мислите ще си го кръстя на мен
Правиш
каквото трябва (или ти смяташ, че трябва, което е същото) и става каквото ще. Отговорността има много лица. Но започва от това да си признаеш, че ти си счупил прозореца с топката (когато си правил каквото трябва, а именно си ритал мач и боцът ти е бил перфектен).
Re: Отговорност
Пресилен извод. Да носиш отговорност е, когато не си предвидил най-доброто, да може да приемеш последиците (без да хленчиш, да се оправдаваш и т.н.). Иначе - който не рискува, не прави нищо (да не използвам израза "не печели", щото не всичко в живота е печалба и загуба).Мнемозина написа:Напоследък често се чудя какво значи да можеш да носиш отговорност. Доскоро мислех, че отговорността е да предвиждаш възможните последствия от едно действие и да знаеш, да си сигурен, че си избрал верния път към най-доброто.
Само че, знаейки всички възможни последствия всеки благоразумен човек би вцепенен от немалката вероятност да уцели точно грешния път. И не би предприел нищо.
Излиза, че за да поемеш отговорност трябва да си в достатъчна степен безотговорен.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
да, това е и доблест, и честност, и смелостvyara написа:То ако можеше да сме сигурни всеки пък. А и то си е субективна преженка.
За мен отговорност е да поемеш последствията от постъпките си, без да мрънкаш и да прехвърляш вината на друг. Да стоиш зад думите и делата си, най-просто казано.
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
Re: Отговорност
това са глупости.Мнемозина написа:Напоследък често се чудя какво значи да можеш да носиш отговорност. Доскоро мислех, че отговорността е да предвиждаш възможните последствия от едно действие и да знаеш, да си сигурен, че си избрал верния път към най-доброто.
Само че, знаейки всички възможни последствия всеки благоразумен човек би вцепенен от немалката вероятност да уцели точно грешния път. И не би предприел нищо.
Излиза, че за да поемеш отговорност трябва да си в достатъчна степен безотговорен.
всеки си бръмчи по пътя.
това става на практика.
отговорности ,безотговорности и т н това са измислици пълни
напълно подкрепям и да добавя - да можеш да носиш отговорност е като да можеш да носиш на бой....твърде ми се връзват двете неща.vyara написа:То ако можеше да сме сигурни всеки пък. А и то си е субективна преженка.
За мен отговорност е да поемеш последствията от постъпките си, без да мрънкаш и да прехвърляш вината на друг. Да стоиш зад думите и делата си, най-просто казано.
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Егати, вече, нещото, егати!Gaspode написа:Веднъшшшш да съм съгласен с теб на 100%vyara написа:То ако можеше да сме сигурни всеки пък. А и то си е субективна преженка.
За мен отговорност е да поемеш последствията от постъпките си, без да мрънкаш и да прехвърляш вината на друг. Да стоиш зад думите и делата си, най-просто казано.
Чета, чета, и установявам, че ако трябва да отговоря на всеки поотделно, ще напиша едно и също. Затова отговарям на всички така:
Имам предвид не това да поемеш отговорност за някакви вече минали свои действия. Това е лесно.
Говоря за случаите, когато знаеш, че от нещо, което ще кажеш или направиш, зависи (примерно) нечие бъдеще. Примерно: ти си лидер на нещо си (в което има хора) и трябва да решиш как то ще се развива по-нататък. И имаш достатъчно време да помислиш над вариантите и да се сетиш за всички, за които можеш да се сетиш. Но то все пак не е безкрайно и решението трябва да бъде взето.
И какво правиш: или блокираш от мисълта за непосилния товар.
Или пък хващаш пътя, който е най-близък до представите ти за добри перспективи, пък да става каквото ще. Т.е. тушираш за момента всякакво чувство за отговорност.
Доколкото лидер не съм била и не ща да бъда, моля някой да ми обади как става този номер.
Знам, че има и хора, които са винаги убедени в абсолютната си правота и непогрешимост.
Тоест... има ли наистина такива хора?
Какво значи да си лидер - да нямаш съмнения или да ги тушираш?
Стана друга тема, но нищо.
Имам предвид не това да поемеш отговорност за някакви вече минали свои действия. Това е лесно.
Говоря за случаите, когато знаеш, че от нещо, което ще кажеш или направиш, зависи (примерно) нечие бъдеще. Примерно: ти си лидер на нещо си (в което има хора) и трябва да решиш как то ще се развива по-нататък. И имаш достатъчно време да помислиш над вариантите и да се сетиш за всички, за които можеш да се сетиш. Но то все пак не е безкрайно и решението трябва да бъде взето.
И какво правиш: или блокираш от мисълта за непосилния товар.
Или пък хващаш пътя, който е най-близък до представите ти за добри перспективи, пък да става каквото ще. Т.е. тушираш за момента всякакво чувство за отговорност.
Доколкото лидер не съм била и не ща да бъда, моля някой да ми обади как става този номер.
Знам, че има и хора, които са винаги убедени в абсолютната си правота и непогрешимост.
Тоест... има ли наистина такива хора?
Какво значи да си лидер - да нямаш съмнения или да ги тушираш?
Стана друга тема, но нищо.
Panta rhei...
Стана си друга готина тема. Отговор (мой си де) - ами да - без да си обмислил всичко и на 100% правиш това, за което считаш, че е правилно. Взимаш правилното за момента решение. По-добре не много добър вариант на решение, отколкото липса на каквото и да е решение.Мнемозина написа:Чета, чета, и установявам, че ако трябва да отговоря на всеки поотделно, ще напиша едно и също. Затова отговарям на всички така:
Имам предвид не това да поемеш отговорност за някакви вече минали свои действия. Това е лесно.
Говоря за случаите, когато знаеш, че от нещо, което ще кажеш или направиш, зависи (примерно) нечие бъдеще. Примерно: ти си лидер на нещо си (в което има хора) и трябва да решиш как то ще се развива по-нататък. И имаш достатъчно време да помислиш над вариантите и да се сетиш за всички, за които можеш да се сетиш. Но то все пак не е безкрайно и решението трябва да бъде взето.
И какво правиш: или блокираш от мисълта за непосилния товар.
Или пък хващаш пътя, който е най-близък до представите ти за добри перспективи, пък да става каквото ще. Т.е. тушираш за момента всякакво чувство за отговорност.
Доколкото лидер не съм била и не ща да бъда, моля някой да ми обади как става този номер.
Знам, че има и хора, които са винаги убедени в абсолютната си правота и непогрешимост.
Тоест... има ли наистина такива хора?
Какво значи да си лидер - да нямаш съмнения или да ги тушираш?
Стана друга тема, но нищо.
Разкарваш блокажа. Няма как. Даже да сбъркаш - това е. Знаеш го предварително, че е възможно. Вероятно това е най-гадно при хирурзите, от които зависи живот. Евентуални неуспехи (техни) не ги прави безотговорни. Прави същото и ти - пътят, който е най-сходящ за доброто.
Номера да си лидер няма. Носиш си го или не. И се научаваш (до някъде) или не. И това се учи. Не е ужасно трудно.
Има хора, убедени в своята непогрешимост. Те грешат честичко. Но опитните лидери знаят кога са сгрешили и си взимат поука. Няма и безгрешни сред тях. Има признаващи си и непризнаващи си. И кръги идиоти (но те са лидери заради случайности).
Лидер означава да взимаш решения. Това е.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
При хирурзите често няма и време за разсъждения.ELBI написа: Стана си друга готина тема. Отговор (мой си де) - ами да - без да си обмислил всичко и на 100% правиш това, за което считаш, че е правилно. Взимаш правилното за момента решение. По-добре не много добър вариант на решение, отколкото липса на каквото и да е решение.
Разкарваш блокажа. Няма как. Даже да сбъркаш - това е. Знаеш го предварително, че е възможно. Вероятно това е най-гадно при хирурзите, от които зависи живот. Евентуални неуспехи (техни) не ги прави безотговорни. Прави същото и ти - пътят, който е най-сходящ за доброто.
Номера да си лидер няма. Носиш си го или не. И се научаваш (до някъде) или не. И това се учи. Не е ужасно трудно.
Има хора, убедени в своята непогрешимост. Те грешат честичко. Но опитните лидери знаят кога са сгрешили и си взимат поука. Няма и безгрешни сред тях. Има признаващи си и непризнаващи си. И кръги идиоти (но те са лидери заради случайности).
Лидер означава да взимаш решения. Това е.
Да, прав си. И калиостро е прав - явно трябва да носиш лидерството в кръвта си, т.е. да има у теб някаква част безумие май. Най-разсъждаващите хора, които познавам, страшно трудно взимат решения. Понякога изобщо не могат.
Но: ако си убеден в собствената си непогрешимост, не е ли по-лесно да убедиш и околните в нея? Защото важна част от лидерството е другите да ти вярват.
И тогава ако имаш съмнения, трябва да ги криеш - и това е необходимо за един опитен лидер.
Panta rhei...
Не, не точно за да можеш да се измъкнеш сух и невинен.Мнемозина написа:Или винаги да можеш да кажеш "точно това имах предвид всъщност"?esti написа:Да имаш винаги вариант "Б".Мнемозина написа: Какво значи да си лидер - да нямаш съмнения или да ги тушираш?
Може би и това е част от лидерството.
По-скоро ако си лидер (под лидер аз разбирам не добър професионалист, като пилот или хирург, а човек, който може да убеди и повлече след себе си група хора, които да работят за неговата кауза), трябва да правиш така, че хем работата да върви, хем хората да са доволни.
Вариант "Б" се явява нещо, като гаранция, че и да си сбъркал с първото решение ти достатъчно отговорно си помислил и за резервен изход.
Някак си не мога да си представя лидер в безиходица.
Именно.bead_ написа:безизходицата е житейски факт. тя е временно състояние. и всеки може да изпадне в нея. предполага се, че лидерът бързо ще я превъзмогне.esti написа: Някак си не мога да си представя лидер в безиходица.
Защото има вариант "Б".
Или казано по друг начин: "Тефал - ти мислиш за всичко":lol:
ми кажи си направо какъв е проблемаМнемозина написа:Е на тебе пък няма да ти отговоря сериозно.caliostro написа:иска явно да ковне някой лидер
какво го усукваш
казваш - искам да му отрежа главата на един брой лидер и това е
и сме в темата директно
за какво сега да започваме от а и б
Последно промяна от Quid на 04.05.07, 15:05, променено общо 1 път.
цифрата е митична, епична и залегнала във фолклора.caliostro написа:няма нужда да се събира нищо
всичко имам по въпроса
за 1 месец ще е стиковано и готово за консумация
цифрата я позна ,но само първата
повече нули са необходими
нещата са доста ценни и скъпи
ама за повечето нули... да не стане "откъде са ви гредите?"
just perfect
Според мен темата сега стана по-ясна. Ако я беше пуснала така в началото щях да ти отговоря с онова, с което ти започна.Мнемозина написа:Чета, чета, и установявам, че ако трябва да отговоря на всеки поотделно, ще напиша едно и също. Затова отговарям на всички така:
Имам предвид не това да поемеш отговорност за някакви вече минали свои действия. Това е лесно.
Говоря за случаите, когато знаеш, че от нещо, което ще кажеш или направиш, зависи (примерно) нечие бъдеще. Примерно: ти си лидер на нещо си (в което има хора) и трябва да решиш как то ще се развива по-нататък. И имаш достатъчно време да помислиш над вариантите и да се сетиш за всички, за които можеш да се сетиш. Но то все пак не е безкрайно и решението трябва да бъде взето.
И какво правиш: или блокираш от мисълта за непосилния товар.
Или пък хващаш пътя, който е най-близък до представите ти за добри перспективи, пък да става каквото ще. Т.е. тушираш за момента всякакво чувство за отговорност.
Доколкото лидер не съм била и не ща да бъда, моля някой да ми обади как става този номер.
Знам, че има и хора, които са винаги убедени в абсолютната си правота и непогрешимост.
Тоест... има ли наистина такива хора?
Какво значи да си лидер - да нямаш съмнения или да ги тушираш?
Стана друга тема, но нищо.
В по-практичен план: откритите лидерите се раждат такива. Има и тихи дипломати и такива, които бавно и усърдно тикат лодчицата далеч от камъните на брега и от водовъртежите навътре...
В практичен план:
разработваш всички варианти и започваш тихичко да буташ лодката така, че тя сама да си намери пътя между крайностите. ....Да нямаш съмнения ще значи деспотизъм в случая, а и винаги...каквото и да е направил някой, все няма да е най-правилното...въртя около същото, ама ти ще ме разбереш...
ако не стане ще го повторя още по-заплетено