3o4o.net

ELBI написа: Опит придобиваш още когато тебе те възпитават и гледат. И след това е въпрос на желание и умение да видиш този процес на хората около тебе. Има много и има и "добри практики", стига да ти е интересно. Има педагожки, дето са изгледали повече от 100 чужди деца, но сякаш нищо не са научили от това.

Какво значи "нямаш право на грешки"? Някой път си бил не на кеф и си напрвил нещо неправилно към детето си (и най-добрите родители го правят) и ... кат не си му дал да изяде шоколада, детето какво - умряло? Айде моля те. Нямаш право на големи грешки. И дай да не изброяваме или класифицираме яденето на шоколад с пресичането на червено (например).

Това, че всяко дете е различно е също нормално. Основното е, че когато човек обича много децата си, намира подхода към тях. Хич не мога да приема, че щото си гледал едно, а второто е различно - дай да го хвърлим някъде или да се гръмнем, щото си бил упражнил насилие и родителството хич, ама хич не било просто.

Или да си седнем с глава в коленете в мазата и да се вайкаме?

Нищо такова не казвам. Заяждаш се само, чини ми се

Просто се дразня когато започнат да ми фърлят некви мнения от рода на "Всичко е любов" и прочие.
Може би защото аз не съм уверен, че съм добър родител. Хич и да не говорим за най-добрия. И се чудя как има хора, които са толкова непогрешими и уверени в правотата си. Нали знаеш, това, което ти липса те дразни у другите. Т.е. проблема си е в мен.

А нямаш право на грешки, щото всяко нещо, което правиш или не правиш, променя детето ти. И най-гадното е, че разбираш как си се справил с родителстването чаааак когато е късно да промениш нещо. Или поне мен от това ме е страх

въпроса е
млатите ли децата или не млатите?

Дай да ги оставим децата да се развиват сами и да бъдем неподвластни на стълбата към ада. Така де, те, децата, знаят най-добре какво, как, кога и колко. Пък и животът си е техен в крайна сметка. Ти си бил само едно средство...[/quote]

да,да...
знаят те какво ,къде,кога и как!?

книга
малоумници

Gaspode написа: Нищо такова не казвам. Заяждаш се само, чини ми се

Просто се дразня когато започнат да ми фърлят некви мнения от рода на "Всичко е любов" и прочие.
Може би защото аз не съм уверен, че съм добър родител. Хич и да не говорим за най-добрия. И се чудя как има хора, които са толкова непогрешими и уверени в правотата си. Нали знаеш, това, което ти липса те дразни у другите. Т.е. проблема си е в мен.

Кои са па тия бе?!? Мен ми се чини, че не познавам такива?!? Сигурно говориш за небесния отец...

Gaspode написа:А нямаш право на грешки, щото всяко нещо, което правиш или не правиш, променя детето ти. И най-гадното е, че разбираш как си се справил с родителстването чаааак когато е късно да промениш нещо. Или поне мен от това ме е страх

Тук пък ми се струва, че искаш да кажеш, не че нямаш право на грешки, а че грешките са неизбежни. Ми да, така е. Но поне може да се стараеш да не повтаряш известните ти (най-вече от твоето собствено детство) грешки, както и да се опитваш според силите и възможностите си да минимизираш щетите от лично твоите родителски гакива.

БоЕВ написа: Не съм съгласен с твоята формулировка и тва е!
Мнемо е написала част от отговора ми към теб, а аз ще напиша останалото. Малко познаваш "македонците" и времето когато тая фраза е била модна, тя(фразата) върви ръкъ за ръка с друга - който жали пръчката, не жали детето си!
Е, пак със шоколада, когато дете иска шоколад, а ти решиш, че няма да му дадеш и вземаш пръчка и го спукваш от бой - да, това е жестокост. Но когато дете има алергия и се обрива от яденето на шоколад, а на теб сърцето ти се свива, гледаш да му обясниш защо НЕ трябва да яде от това благо...Предполагам, че тогава си строг с дете и жесток към себе си.
По въпроса със 100-ците отгледани деца - не, не е необходимо да си отгледал толкова, достатъчно е да помниш как са те "отгледали" теб и следването на утъпкани коловози е само по себе си също опасно, защото от родители насилници често се пръкват насилници, от алкохолици - алкохолици и тн.

Бързам и нямам време да се обяснявам и затова така накъсано и разхвърляно.
Когато си строг към дете си жесток към себе си. Не ми се мисли какъв ще си ако найстина си жесток към дете.

Въобще не съм коментирал македонците. И не съм формулирал нещо конкретно... или поне не си спомням. Единствено задавам въпроси.
Само да вметна, че има и други начини да проявиш жестокост освен с пръчката. А пръчката, апропо, е била едно разпространено средство за възпитание на младите джентълмени на острова.

Така, както са ме гледали мен, не мога да гледам децата си, щото те са различни от мен. Това, което е вършело работа с мен не работи с тях.

ОК, понеже нещата зациклят, ще опитам да дефинирам позицията си.

Според мен, възпитанието е форма на насилие. Понякога упражненото с цел възпитание насилие може да бъде прието от детето като ненужна и неоправдана жестокост. Аз не мога да кажа за себе си, че НИКОГА до сега и НИКОГА в бъдеще няма да се получи такава ситуация. Завиждам на тези, които могат.

Това прави ли ме жесток родител?

така, смешно ми е

пускам тема и определени люде решават че аз съм жестока към децата

каква предвидима реакция. Да. Жестока съм. Вярвам, че в някои случаи е добре аз да съм жестока, повече пот в учението, по-малко кръв в боя

малко примери за жестокост:

- наказвам щерката защото е направила глупост и я държа 10 минути пред вратата, за да си помисли. Това е жестоко, тя се стряска от всяко отваряне на входната врата, срамува се, чувства се зле, плаче от вън. На мен сърцето ми се скъсва но изчаквам търпеливо 10-те минути.

- малкия се държи противно по време на вечеря, аз му взимам чинията и го пращам директно да си ляга. Момчето не заспива. Лежи и мълчи. Като отивам да ги целуна по-късно за лека нощ щерката плаче, защото и е мъчно за малкия и брат и ме моли да му дам да яде защото го боли коремчето. Аз не давам. Жестока съм. Боли ме, но не давам. Малкия е толкова кльощав, че прилича на връв без дрехи.

- големия като беше малък си харесва нещо от къщата на дядо си и го взима. Не признава веднага. Накарах го да отиде, да се извини и да го върне. Молеше ме да го направя вместо него. Срам го беше, каза ми че не може, че не иска да види дядо си и т.н. беше на 8 годинки тогава. Пратих го сам, баща ми каза, че се е извинил, върнал нещото, сълзи в очите но момчето е събрало сили да погледне дядо си в очите и да се извини. Жестокост. Жените от фамилията бяха ужасени колко съм лоша

- големия обичаше домашна баклава. Много. Страстно. Яде като разпран един път. само веднъж казах че ще му стане лошо. Стана му - след като изяде 1/2 голяма тава. Имах чувството че ще умре, но не му помогнах..... Оставих го сам

и други такива....

та така....възпитанието е жестокост

а това за македонците го написах защото навремето Н.Робева тренираше златните момичета близо до дома ни и определено беше жестока с тях по критерите на съвременния свят. Та от нея съм чувала това за македонците

Gaspode написа:....

Това прави ли ме жесток родител?

Тц. Това само те прави един истински, и според мен добър, родител.

Gaspode написа: Според мен, възпитанието е форма на насилие. Понякога упражненото с цел възпитание насилие може да бъде прието от детето като ненужна и неоправдана жестокост. Аз не мога да кажа за себе си, че НИКОГА до сега и НИКОГА в бъдеще няма да се получи такава ситуация. Завиждам на тези, които могат.

Това прави ли ме жесток родител?

ахъм, детето определено го възприема като безкрайна жестокост, чувства се ужасно нещастно, за миг или повече вярва че ти просто не го обичаш и затова му причиняваш такова нещо.....да...жестокост си е

еваларката на майсторите дето само целуват и галят.... - може би е добре да споделят ценен опит

Dark Lady написа:

за мен е жестока необходимост

hizoku написа:

Dark Lady написа:

за мен е жестока необходимост

"Много чело,много знай!"
"всичко е умишление"*




*"Чичовци"

Gaspode написа:

ELBI написа: Опит придобиваш още когато тебе те възпитават и гледат. И след това е въпрос на желание и умение да видиш този процес на хората около тебе. Има много и има и "добри практики", стига да ти е интересно. Има педагожки, дето са изгледали повече от 100 чужди деца, но сякаш нищо не са научили от това.

Какво значи "нямаш право на грешки"? Някой път си бил не на кеф и си напрвил нещо неправилно към детето си (и най-добрите родители го правят) и ... кат не си му дал да изяде шоколада, детето какво - умряло? Айде моля те. Нямаш право на големи грешки. И дай да не изброяваме или класифицираме яденето на шоколад с пресичането на червено (например).

Това, че всяко дете е различно е също нормално. Основното е, че когато човек обича много децата си, намира подхода към тях. Хич не мога да приема, че щото си гледал едно, а второто е различно - дай да го хвърлим някъде или да се гръмнем, щото си бил упражнил насилие и родителството хич, ама хич не било просто.

Или да си седнем с глава в коленете в мазата и да се вайкаме?

Нищо такова не казвам. Заяждаш се само, чини ми се

Просто се дразня когато започнат да ми фърлят некви мнения от рода на "Всичко е любов" и прочие.
Може би защото аз не съм уверен, че съм добър родител. Хич и да не говорим за най-добрия. И се чудя как има хора, които са толкова непогрешими и уверени в правотата си. Нали знаеш, това, което ти липса те дразни у другите. Т.е. проблема си е в мен.

А нямаш право на грешки, щото всяко нещо, което правиш или не правиш, променя детето ти. И най-гадното е, че разбираш как си се справил с родителстването чаааак когато е късно да промениш нещо. Или поне мен от това ме е страх

Споко. Нормално е да се дразниш поради собствени страхове. Или да се чудиш поради това. Нямаш гаранция за супер правилно и супер предвиждащо бъдещето възпитание.

Правиш, което считаш ти за редно и това е. Няма закон за родителството, дето да го следваш по алинеи, та след време някой за нещо да те обвини - така си го усещал, така си го правил. Аз си мисля, че е по-добре да направиш нещо, което може би да не е най-правилното, или даже да е грешно в даден момент, отколкото нищо да не правиш. Това е гадния случай, когато нямаш позиция и детето го вижда това. Понякога може да се случи, но да не е постоянно.

Dark Lady написа:... навремето Н.Робева тренираше златните момичета близо до дома ни....

едно от тези момичета ми разказва, че ги е наказвала, когато се разболеят, защото не се грижели за себе си и предават отбора
видяхме другите, с нежестоки методи, до къде я докараха

hizoku написа:за мен е жестока необходимост

Именно! Много добре казано! Sharpening your rapier wit!

Quid написа:въпроса е
млатите ли децата или не млатите?

отговорът е "Бий дупенце, за да не биеш дупище"

Преди години когато дъщеря ми беше малка и много палава:lol: в рамките на една седмица успя да си пукне главата, да си цепне брадата и на финала на седмицата на едно желязо си раздра кракът, никога няма да забравя как когато влезе в къщи с окървавен крак аз станах приближих се до нея и я... набих, до тогава винаги съм била на принципът че наказанието върши по добра работа, но в него момент не издържах, когато отидохме на лекар тя каза какво е направила майка и, лекарят ме изгледа като Горгона Медуза, това е единственият път в който съм я била, но от тогава до ден днешен не ми се е случвало да имаме проблем с глави, крака и други крайници.. Сега вече от разстоянието на времето ми казва:" Ама как ме напляска тогава, след това винаги внимавах къде и как стъпвам." Не ми се сърди - обича ме. Не зная дали съм била права, просто имаше резултат.

Gaspode написа: Просто се дразня когато започнат да ми фърлят некви мнения от рода на "Всичко е любов" и прочие.
Може би защото аз не съм уверен, че съм добър родител. Хич и да не говорим за най-добрия. И се чудя как има хора, които са толкова непогрешими и уверени в правотата си. Нали знаеш, това, което ти липса те дразни у другите. Т.е. проблема си е в мен.

А нямаш право на грешки, щото всяко нещо, което правиш или не правиш, променя детето ти. И най-гадното е, че разбираш как си се справил с родителстването чаааак когато е късно да промениш нещо. Или поне мен от това ме е страх

Ти си написал неща които вълнуват всички ни. Съмнявам се във всичко, най-вече в себе си и ролята си на родител.
Коя съм аз и къде отивам, може би.
Децата са нашият отговор, дано да е добър, за тях, за нас.
Нимой са дразниш.

Remmivs написа:

Gaspode написа: Нищо такова не казвам. Заяждаш се само, чини ми се

Просто се дразня когато започнат да ми фърлят некви мнения от рода на "Всичко е любов" и прочие.
Може би защото аз не съм уверен, че съм добър родител. Хич и да не говорим за най-добрия. И се чудя как има хора, които са толкова непогрешими и уверени в правотата си. Нали знаеш, това, което ти липса те дразни у другите. Т.е. проблема си е в мен.

Кои са па тия бе?!? Мен ми се чини, че не познавам такива?!? Сигурно говориш за небесния отец...

Gaspode написа:А нямаш право на грешки, щото всяко нещо, което правиш или не правиш, променя детето ти. И най-гадното е, че разбираш как си се справил с родителстването чаааак когато е късно да промениш нещо. Или поне мен от това ме е страх

Тук пък ми се струва, че искаш да кажеш, не че нямаш право на грешки, а че грешките са неизбежни. Ми да, така е. Но поне може да се стараеш да не повтаряш известните ти (най-вече от твоето собствено детство) грешки, както и да се опитваш според силите и възможностите си да минимизираш щетите от лично твоите родителски гакива.

да добавя, че все едно и аз съм ги написал тези реплики...

ELBI написа:

Quid написа:въпроса е
млатите ли децата или не млатите?

отговорът е "Бий дупенце, за да не биеш дупище"

абсолютно
всичко си е казано
другото е въпрос на вътрешна необходимост и потребности разни:-)

Всеки си избира подход. Щом като така е решил да си възпитава децата - той/тя си носи отговорност.

Няма такова животно като "универсален наръчник за правилното възпитание на децата ".

Едни - с бой, други - без, едни с наказания, други - без... повечето хора ги комбинират подходите. В края на краищата децата стават хора и после имат деца, които също стават хора и т.н. Отговорността за подхода е в родителя, а мерило за "правилността" е в душите на самите деца. За някои е било по-добре да бъдат набити, за други - не. Това тук нали не е някакво място да се хвалят хората как техния подход е по-по-най? И как всички други не са? Гаспод в едно е прав - че хората не рядко се мислят за непогрешими. А според мен е подходяща добавка на това място да се направи, че този начин на мислене не рядко се формира в децата от родителите им. Които са "винаги" прави.

И едни такива ми ти работи, като се зацикли горния пример във времето...

Remmivs написа: Кои са па тия бе?!? Мен ми се чини, че не познавам такива?!? Сигурно говориш за небесния отец...

Ето за такива хора говоря. Мъдри, справедливи, уверени в делата си, почти (защо пък само "почти"?) божиствени.

Remmivs написа: Но жестокост - никога. Отстъпване - понякога. Обич - винаги.

Дано дорастна някога и аз... Не да мога да го кажа - това не е проблем. Но да мога да го кажа с пълната увереност, че го правя винаги... Жалко, че местата за богове са вече разпределени

Remmivs написа: Тук пък ми се струва, че искаш да кажеш, не че нямаш право на грешки, а че грешките са неизбежни. Ми да, така е. Но поне може да се стараеш да не повтаряш известните ти (най-вече от твоето собствено детство) грешки, както и да се опитваш според силите и възможностите си да минимизираш щетите от лично твоите родителски гакива.

Искам да кажа точно това, което казвам. Нямаш право на грешки. А това, че грешките са неизбежни за съжаление е истина. И затова още повече се притеснявам. Щото нямам право да греша, а знам, че ще го направя. Човек съм, както вече казах...
Трудно ми е просто да махна с ръка и да кажа - бе кво се втелясвам толкова? Задавам си въпроси. Търся отговори. Променям се. Опитвам да съм добър родител. И се съмнявам.

Все едно. Темата се изчерпа за мен...
Айде със здраве

Quid написа:

ELBI написа:

Quid написа:въпроса е
млатите ли децата или не млатите?

отговорът е "Бий дупенце, за да не биеш дупище"

абсолютно
всичко си е казано
другото е въпрос на вътрешна необходимост и потребности разни:-)

Точно.

Днес с Рем сте ми като подизпълнители за без мангизи

Горе дали вали сняг? То и на 4-тото км. заваля. Горе колко ли е натрупало?

hizoku написа:

Dark Lady написа:... навремето Н.Робева тренираше златните момичета близо до дома ни....

едно от тези момичета ми разказва, че ги е наказвала, когато се разболеят, защото не се грижели за себе си и предават отбора
видяхме другите, с нежестоки методи, до къде я докараха

Май УбъркАхте двата щата! Жестокостта/строгостта(кой както иска така да го дефинира) са една нищожна част по пътя към успеха. Щото по тая логика, трябва да кажем, че ако искаме да имаме добри класирания на св. първенства по футбол в отбора трябва да цари хаос и недисциплинираност(справка Пеневата чета и св. първенство в САЩ )

БоЕВ написа:

hizoku написа:

Dark Lady написа:... навремето Н.Робева тренираше златните момичета близо до дома ни....

едно от тези момичета ми разказва, че ги е наказвала, когато се разболеят, защото не се грижели за себе си и предават отбора
видяхме другите, с нежестоки методи, до къде я докараха

Май УбъркАхте двата щата! Жестокостта/строгостта(кой както иска така да го дефинира) са една нищожна част по пътя към успеха. Щото по тая логика, трябва да кажем, че ако искаме да имаме добри класирания на св. първенства по футбол в отбора трябва да цари хаос и недисциплинираност(справка Пеневата чета и св. първенство в САЩ )

Във футбола/спорта не рядко си е необходим и късмет - там на късмет стигнахме до оня прословут четвъртфинал с Германия ... почнахме трагично с Нигерия, ако се сещаш. После с Мексико - дузпи... Е - като цяло имахме отбор с добри индивидуални изпълнители и дето викаш - пълен хаос на терена...

Това 4-то място има да го споменаваме ...

ELBI написа:

БоЕВ написа:

hizoku написа:

Dark Lady написа:... навремето Н.Робева тренираше златните момичета близо до дома ни....

едно от тези момичета ми разказва, че ги е наказвала, когато се разболеят, защото не се грижели за себе си и предават отбора
видяхме другите, с нежестоки методи, до къде я докараха

Май УбъркАхте двата щата! Жестокостта/строгостта(кой както иска така да го дефинира) са една нищожна част по пътя към успеха. Щото по тая логика, трябва да кажем, че ако искаме да имаме добри класирания на св. първенства по футбол в отбора трябва да цари хаос и недисциплинираност(справка Пеневата чета и св. първенство в САЩ )

Във футбола/спорта не рядко си е необходим и късмет - там на късмет стигнахме до оня прословут четвъртфинал с Германия ... почнахме трагично с Нигерия, ако се сещаш. После с Мексико - дузпи... Е - като цяло имахме отбор с добри индивидуални изпълнители и дето викаш - пълен хаос на терена...

Това 4-то място има да го споменаваме ...

Да де, двамата(Нешка/Пената) са тотални противоположности с еднаква известност.

БоЕВ написа: Май УбъркАхте двата щата! Жестокостта/строгостта(кой както иска така да го дефинира) са една нищожна част по пътя към успеха. Щото по тая логика, трябва да кажем, че ако искаме да имаме добри класирания на св. първенства по футбол в отбора трябва да цари хаос и недисциплинираност(справка Пеневата чета и св. първенство в САЩ )

аз нищо не съм обЪркала - щото от страни като се гледа строгостта често си е жива жестокост

жестокосттта проявена във възпитанието (тя е лична, щото и ти страдаш докато наказваш) след време, щото нещата са различни след 5 години изглежда като една разумна строгост проявена на място

ама към момента на проявлението, спрямо едно 3 годишно ангелче което мига срещу теб и зелените му очета са плувнали в сълзи....нал разбираш че изглеждаш като чудовището от синята лагуна за родата

Ей ме на тъкма навреме ида начи. Според мен най-хубавите неща се правят с любов и ако се отглеждат с такава това ще даде добри плодове.
Знам добре македоската пословица, отраснала съм не благодарение на нея, а въпреки нея знам колко много ми е липсвало в детството и не бих допуснала синовете ми да изпитват същата липса.

Dark Lady написа: чували ли сте какво казват македонците? - "дете се целува когато спи" - какво мислите?

Мачкам си ги и си ги целувам, когат ми паднат Даже и големия, дето вече стърчи над мен. Пък дребното ми идва да го смачкам от любов и целувки. Карам се и наказвам, когато заслужават...

4avdar4e написа:

Dark Lady написа: чували ли сте какво казват македонците? - "дете се целува когато спи" - какво мислите?

Мачкам си ги и си ги целувам, когат ми паднат Даже и големият, дето вече стърчи над мен. Пък дребното ми идва да го смачкам от любов и целувки. Карам се и наказвам, когато заслужават...

Абсолютно същото правя и аз. Ще видим какво ще покаже експеримента.:blum::blum:

Истината е, че децата проявяват жестокост към нас,
когато ни принуждават да прилагаме непопулярни мерки.

Lenny написа:

4avdar4e написа:

Dark Lady написа: чували ли сте какво казват македонците? - "дете се целува когато спи" - какво мислите?

Мачкам си ги и си ги целувам, когат ми паднат Даже и големият, дето вече стърчи над мен. Пък дребното ми идва да го смачкам от любов и целувки. Карам се и наказвам, когато заслужават...

Абсолютно същото правя и аз. Ще видим какво ще покаже експеримента.:blum::blum:

И аз.

след последните няколко мнения се сетих за една м-телска реклама "20 минути могат да бъдат ужасно много време....

оная, с хлапето дето влиза в стая пълна с щастливи лели/баби/вуйни/семейни приятелки

Dark Lady написа:след последните няколко мнения се сетих за една м-телска реклама "20 минути могат да бъдат ужасно много време....

оная, с хлапето дето влиза в стая пълна с щастливи лели/баби/вуйни/семейни приятелки

Пак че не си сетила за другата: "Батееее, ака ми се.." :rotfl24:

Mila написа:Истината е, че децата проявяват жестокост към нас,
когато ни принуждават да прилагаме непопулярни мерки.

е тва е
ясно точно и кратко
абсолютно е така

Dark Lady написа:при възпитанието на децата....

какво мислите Вие?

чували ли сте какво казват македонците? - "дете се целува когато спи" - какво мислите?

и като спят, и като са будни ги целувам

Не знам дали тук им е мястото. Попаднах на тях докато прехвърлях снимките от фотопапарака. И реших да ви ги покажа:

Тиква. Като мене. Като дете си спомням мнооого смътно, че сме правели динени фенери. Тиквен никога не бях. Е наложи ми се... направих два, щото нали всеки трябва да си има. Това е единия:




А това е призвания да го носи :)




Малкото дяволче спи в момента на снимката... затуй го няма.
Мдам, децата, благословия и проклятие

ПП. Днес четох перефразирана една народна мъдрост: Малки деца - големи проблеми. Големи деца - малки.... внуци