Необходима жестокост

[Dark Angel]

при възпитанието на децата....

какво мислите Вие?

чували ли сте какво казват македонците? - "дете се целува когато спи" - какво мислите?

[Амаранта]

Не мисля, че има някакво "желязно" правило - караш по детето.

Ако е притеснено и уплашено - целувки, ако е лигаво и отпуснато- .

[Звенения]

"дете се целува когато спи"

Добрите думи раждат доверие.
Добрите помисли раждат мъдрост.
Добрите постъпки раждат любов.

Лао Дзъ

[Ън]

"дете се целува когато спи"

Значи аз според тях съм антивъзпитател.

[Баба Яга]

Когато си мислиш, че не те гледам

Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.

Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.

[Kent]

при възпитанието на децата....

какво мислите Вие?

чували ли сте какво казват македонците? - "дете се целува когато спи" - какво мислите?

аз не го наричам това жестокост
жестокост е преднамерено зло
дето ражда също зло
аз си ги целувам и когато са будни
е не много често, най-вече за лека нощ и довиждане
иначе терор....ако се ослушват за разни важни неща
които няма кой да им ги свърши дори на тая възраст
терор без бой, рядко "бум" в гъзът стига
с Жена се стараем да не ги лишаваме
от детството им и игрите и въздуха и морето и планината
смея да мисля, че до момента са видели и усетили
доста повече места от сред.стат.българче
/имам наблюдения наоколо/
стараем се да отсъждаме спаведливо без излишни емоции
ако спорят почти винаги биват изслушвани
случвало се е да се съгласим с аргументите им
усещат когато прекаляват
може да са сякакви, но не са глезльовци
/един от бичовете на сегашното възпитание/
според мен за възрастта си са оптимално подготвени за
авантюрата наречена самостоятелен живот

[Глас в пустиня]

Когато си мислиш, че не те гледам

Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.

Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.

[Глас в пустиня]

при възпитанието на децата....

какво мислите Вие?

чували ли сте какво казват македонците? - "дете се целува когато спи" - какво мислите?

Жестокостта Дарки, поражда само желание за мъст и реваншизъм, с жестокост се възпитават роби - вярвай ми.

[Ън]

Жестокостта Дарки, поражда само желание за мъст и реваншизъм, с жестокост се възпитават роби - вярвай ми.

Абсолютно съгласен!

[ELBI]

при възпитанието на децата....

какво мислите Вие?

чували ли сте какво казват македонците? - "дете се целува когато спи" - какво мислите?

Ами - някакви стари концепции...

Целуваш, когато може да го целунеш и когато иска (по-точно, когато не се дърпа). Има възраст, когато му е "неудобно", макар и да не му е неприятно. А когато спи е много сладко, защото тогава си някак си само ти и то ... има някаква (сякаш) магия

[Remmivs]

Там са нещата. Както обикновено, всъщност.

Но жестокост - никога. Отстъпване - понякога. Обич - винаги.

[ELBI]

Там са нещата. Както обикновено, всъщност.

Но жестокост - никога. Отстъпване - понякога. Обич - винаги.

И аз не разбрах защо трябва да има жестокост, ама това е без значение.

Освен горното - разум и разбиране. И прошка, разбира се...

[Remmivs]

Освен горното - разум и разбиране. И прошка, разбира се...

Така е, да. За мен те са част от обичта. Прошката и разбирането де. А разумът е в баланса на отстъпките.

Всъщност, това последното е адски трудно, поне за мен, макар че се старая. Просто... много обичам децата (си).

Добро утро!

[Niya]

при възпитанието на децата....

какво мислите Вие?

чували ли сте какво казват македонците? - "дете се целува когато спи" - какво мислите?

Жестокост - НЕ. Може би строгост в определени моменти.
Децата трябва да знаят, че са обичани.
Целувам и прегръщам, само да ми паднат.

[Gaspode]

Жестокостта Дарки, поражда само желание за мъст и реваншизъм, с жестокост се възпитават роби - вярвай ми.

Абсолютно съгласен!

Жестоко е да не дадеш на детето си да изяде всичкия шоколад, който му се яде в момента. А можеш да си позволиш да му/и го купиш, та не е в това проблема.
Жестоко е да го караш да си легне точно когато му се играе. Верно, ти знаеш, че утре ще трябва да става рано и е добре да се наспри преди тежкия ден в училище. Но въпреки това е жестоко да му разваляш играта.
Жестоко е да го водиш със себе си някъде просто защото не можеш да го оставиш само.
Жестокостта има много страни.
Айде пак ми обяснете за робите, ако можете да кажете с чиста съвест, че НИКОГА не сте проявявали жестокост в тази и формулировка.
Самото възпитание е пречупване и съответно е жестокост. Ще ги оставите ли невъзпитани?
Лесно се философства...

[ELBI]

Освен горното - разум и разбиране. И прошка, разбира се...

Така е, да. За мен те са част от обичта. Прошката и разбирането де. А разумът е в баланса на отстъпките.

Всъщност, това последното е адски трудно, поне за мен, макар че се старая. Просто... много обичам децата (си).

Добро утро!

Нямаш проблеми, пич! Когато обичаш, даже да сгрешиш или да сбъркаш в баланса - децата го усещат и всичко е наред. Забелязал съм, че правя доста повече отстъпки, отколкото трябва, но пък като гледам - моите имаха хубаво детство - с усмивка и желание се научиха на толкова много неща, изживяха прекрасни моменти и ги усещам, че са щастливи и позитивни към много неща от живота. Вече са на годинки, където "могат" всичко сами, но пък и това е забавно. Имат си вече свят на "не-деца", но даже на това ниво е така приятно да може да си говориш с тях, да споделяте за какво ли не... Става и по-трудно и по-лесно едновермено. Ще го зърнеш след някоя друга годинка ...

Добро утро и добра седмица

[Remmivs]

Жестокостта Дарки, поражда само желание за мъст и реваншизъм, с жестокост се възпитават роби - вярвай ми.

Абсолютно съгласен!

Жестоко е да не дадеш на детето си да изяде всичкия шоколад, който му се яде в момента. А можеш да си позволиш да му/и го купиш, та не е в това проблема.
Жестоко е да го караш да си легне точно когато му се играе. Верно, ти знаеш, че утре ще трябва да става рано и е добре да се наспри преди тежкия ден в училище. Но въпреки това е жестоко да му разваляш играта.
Жестоко е да го водиш със себе си някъде просто защото не можеш да го оставиш само.
Жестокостта има много страни.
Айде пак ми обяснете за робите, ако можете да кажете с чиста съвест, че НИКОГА не сте проявявали жестокост в тази и формулировка.
Самото възпитание е пречупване и съответно е жестокост. Ще ги оставите ли невъзпитани?
Лесно се философства...

Уебстър:

жестокост:

Нечовешко отношение, качеството и позицията да бъдеш жесток.

жесток:

Предразположен да провокира болка или страдание, предизвикващ нараняване, унищожение или болка

Вики:

Жестокостта може да се опише като индиферентност по отношение на страданието или дори в удоволствие от предизвикването му. Жестоките начини за предизвикване на страдание могат да включват насилие, но то не е непременно необходимо, за да бъде едно действие жестоко. Например, ако някой моли за помощ и друг е способен да помогне, но просто наблюдава с незаинтересованост или му е забавно и дори приятно, то вторият е жестока личност и без да е проявил насилие.


Извод:
Жестокост можем да наричаме отношението си към децата само ако тяхното страдание ни е безразлично или ни доставя удоволствие. Лично аз съм напълно съгласен с тези дефиниции на жестокост и не мисля, че има истински родител, който е жесток към децата си.

[Gaspode]

Извод:
Жестокост можем да наричаме отношението си към децата само ако тяхното страдание ни е безразлично или ни доставя удоволствие. Лично аз съм напълно съгласен с тези дефиниции на жестокост и не мисля, че има истински родител, който е жесток към децата си.

Измихме си ръцете, с други думи.
Квото и да правя, понеже го правя за тяхно добро, не може да е жестоко.
Супер. Мерсигодаря. Спести ми сумати главобобия и главоблъскания.
Щото аз винаги се съмнявам в преценките си, чувствам се несигурен... виновен дори... Дори когато знам, че го правя за тяхно добро. Щото те не го разбират в момента. И за тях е неоправдана и ненужна жестокост. Ама кво ми пука за тяхното мнение?
Пътят към ада и добрите намерения...

[ELBI]

...
Жестоко е да не дадеш на детето си да изяде всичкия шоколад, който му се яде в момента. А можеш да си позволиш да му/и го купиш, та не е в това проблема.

Да бе - много е жестоко. Направо ужас. Аз съм оставял децата си да хапват шоколад, но не считам, че родители, които ограничават (защото според тях това е вредно за здравето, примерно) яденето на шоколад са жестоки.
...

Самото възпитание е пречупване и съответно е жестокост. Ще ги оставите ли невъзпитани?
Лесно се философства...

Пич, за философстване могат да говорят тези, които не са гледали деца, или са ги гледали по прокси (т.е. те са носили пари, а други са ги гледали...).

Възпитанието хич не е задължително да е само пречупване, а и когато родителят прецени, че е необходимо такова, хич не е жестокост. Защото е по-жестоко да направиш детето си едно глезено същество, което след някоя година ще се сблъска на арената на живота с много по-големи пречупвания и дали тогава психиката му на супер пощадено ще издържи?

Всеки си има методи и подходи на възпитание. Различните епохи се различават в тези подходи и не е рядко родителите да копират популярните за времето си подходи. Въпрос и на вътрешно израстване и на мироглед. Много сложна, макар и човешка тема.

[Remmivs]

Измихме си ръцете, с други думи.
Квото и да правя, понеже го правя за тяхно добро, не може да е жестоко.
Супер. Мерсигодаря. Спести ми сумати главобобия и главоблъскания.
Щото аз винаги се съмнявам в преценките си, чувствам се несигурен... виновен дори... Дори когато знам, че го правя за тяхно добро. Щото те не го разбират в момента. И за тях е неоправдана и ненужна жестокост. Ама кво ми пука за тяхното мнение?
Пътят към ада и добрите намерения...

Моля, пак заповядай. Това, че се съмняваш и имаш угризения е истинската жестокост. Но тя не е насочена към тях, а към теб. Това, че си причиняваш страдание, както и всеки нормален родител, е нормално. И не виждам никъде да съм казал, че не ни боли нас, или не ни пука на нас, или не виждаме в очите им, че според тях сме жестоки. Казах, само и единствено, че ако не ти доставя удоволствие или пък ти е безразлично, ако детето ти страда, значи не е жестоко спрямо него. Не виждам къде се закачи ама айде.

[ELBI]

...
Моля, пак заповядай. Това, че се съмняваш и имаш угризения е истинската жестокост. Но тя не е насочена към тях, а към теб. Това, че си причиняваш страдание, както и всеки нормален родител, е нормално. И не виждам никъде да съм казал, че не ни боли нас, или не ни пука на нас, или не виждаме в очите им, че според тях сме жестоки. Казах, само и единствено, че ако не ти доставя удоволствие или пък ти е безразлично, ако детето ти страда, значи не е жестоко спрямо него. Не виждам къде се закачи ама айде.

Сега пък и ти - угризения не е равно на жестокост. Съмнения, угризения, всичко това е нормално. Хората по-бавно се учат да взимат решения, а имаш угризения и съмнения, когато взимаш решения, за които не си сигурен дали са правилни.

Нещо се отвяхме в дъждовната ноемврийска сутрин

[Niya]

Жестокостта Дарки, поражда само желание за мъст и реваншизъм, с жестокост се възпитават роби - вярвай ми.

Абсолютно съгласен!

Жестоко е да не дадеш на детето си да изяде всичкия шоколад, който му се яде в момента. А можеш да си позволиш да му/и го купиш, та не е в това проблема.
Жестоко е да го караш да си легне точно когато му се играе. Верно, ти знаеш, че утре ще трябва да става рано и е добре да се наспри преди тежкия ден в училище. Но въпреки това е жестоко да му разваляш играта.
Жестоко е да го водиш със себе си някъде просто защото не можеш да го оставиш само.
Жестокостта има много страни.
Айде пак ми обяснете за робите, ако можете да кажете с чиста съвест, че НИКОГА не сте проявявали жестокост в тази и формулировка.
Самото възпитание е пречупване и съответно е жестокост. Ще ги оставите ли невъзпитани?
Лесно се философства...

Ти пък сега отвори една вратичка, дето може да се окаже вратище.
Ако възпитание е равно на жестокост, защото е пречупване, трябва ли въобще да възпитаваме. И тогава?
Ние сме говорили за това, възпитанието не е жестокост, за мен.
Нали трябва да науча детето си да не лъже, да не краде, да не обижда, да може да работи.
Дали ще му взема шоколада - не. Оставям им го целия. Дали ще го принудя да си ляга - карам го сам да разбере, че му се спи.
Формулировката ми е друга.

[Gaspode]

Пич, за философстване могат да говорят тези, които не са гледали деца, или са ги гледали по прокси (т.е. те са носили пари, а други са ги гледали...).

Точно затова се заядох
Щото едва ли има някой от нас, който да не е правил нещо спрямо детето си, за което да съжалява после. Просто защото в момента му е дошло до гуша. Или не е успял да се въздържи. Или просто защото е човек и никой не е идеален.
Затова говоря за философстване. Прочети мненията назад - блага дума, прошка, разбиране, личен пример... сърбеж над лопатките е леееека светлина над главата.
Е няма такива филми.

Айде, понеже за шоколада ми се заяде, да дам друг пример: казват, че най-добре се учи човек от грешките си. Може сто пъти да кажеш на едно дете да не пипа горещ котлон за да не се опари. Не те слуша. Когато се опари ще се научи само. Не е ли жестокост да го оставиш да се опари за да се научи? Което понякога е просто единствения изход. Или по дефиниция не е жестокост, щото не ти доставя удоволстие. Но си можел да го спреш. Не си го направил, щото няма да се научи така. М?
Айде, че и аз се разфилософствах

ПП. Завиждам на всички, които винаги са убедени в правотата си, знаят кое е право и кое не и въобще светът е черно-бял за тях.

[Мнемозина]

Извод:
Жестокост можем да наричаме отношението си към децата само ако тяхното страдание ни е безразлично или ни доставя удоволствие. Лично аз съм напълно съгласен с тези дефиниции на жестокост и не мисля, че има истински родител, който е жесток към децата си.

Измихме си ръцете, с други думи.
Квото и да правя, понеже го правя за тяхно добро, не може да е жестоко.
Супер. Мерсигодаря. Спести ми сумати главобобия и главоблъскания.
Щото аз винаги се съмнявам в преценките си, чувствам се несигурен... виновен дори... Дори когато знам, че го правя за тяхно добро. Щото те не го разбират в момента. И за тях е неоправдана и ненужна жестокост. Ама кво ми пука за тяхното мнение?
Пътят към ада и добрите намерения...

Гасподе, съгласна съм с теб, обаче наистина всичко е въпрос на гледна точка.
Строгостта понякога се възприема като жестокост от децата и това е неизбежно. Но прекалената мекошавост е по-вредна.
Балансът действително е труден и се постига всеки ден, винаги отначало.

[Gaspode]

Моля, пак заповядай. Това, че се съмняваш и имаш угризения е истинската жестокост. Но тя не е насочена към тях, а към теб. Това, че си причиняваш страдание, както и всеки нормален родител, е нормално. И не виждам никъде да съм казал, че не ни боли нас, или не ни пука на нас, или не виждаме в очите им, че според тях сме жестоки. Казах, само и единствено, че ако не ти доставя удоволствие или пък ти е безразлично, ако детето ти страда, значи не е жестоко спрямо него. Не виждам къде се закачи ама айде.

Глупости на търкалета, шмъ прущаваш
Айде пак за шоколада - ако на теб ти се яде шоколад отиваш и си купуваш, нали? Никой не може да ти каже копче. И ако някой дойде и ти каже - не, сега няма да ядеш шоколад, дали ще го приемеш или ще станеш зъл? Замени шоколад с каквото там ти е важно на теб.
ОК, може би жестокост не е правилната дума. Насилие. Това е.

[ELBI]

...
ПП. Завиждам на всички, които винаги са убедени в правотата си, знаят кое е право и кое не и въобще светът е черно-бял за тях.

Това, което схващам от многото написано е, че не си сигурен в много неща. Това не прави останалите, които са сигурни за доста неща да имат черно-бял свят или да нямат съмнения или трудности във възпитанието.

Сякаш смесваш няколко категории. Да не говорим, че когато хората имат опит, имат и решения за не малко проблеми. За ситуации, където опитът липсва и където мислите ти сочат в няколко възможни посоки (какво може да стане) - разбира се, че се опитваш да направиш някаква оценка и да вземеш решение.

Днес една патка пред мен се чудеше 1000 пъти дали да тръгне на кръговото или не и за малко щях да я прасна от зад, защото почти всеки друг би минал... Но за нея имаше куп ситуации, дето се колебаеше и направи задръставане... Е - не може да преценява, чакахме я.

[ELBI]

...ОК, може би жестокост не е правилната дума. Насилие. Това е.

А - тогава може да говорим ...

Да - понякога родителите проявяват вид насилие - спор по това няма. Защо, обаче се проявява насилие (и в каква степен) е друга тема. И пак се връщаме за преценката и решимостта.

[Gaspode]

Дали ще му взема шоколада - не. Оставям им го целия. Дали ще го принудя да си ляга - карам го сам да разбере, че му се спи.
Формулировката ми е друга.

Айде, като сте рекли шоколад... тоя шоколад стана исторически вече

Оставяш им целия? А що не два? И всеки път когато поискат ли? Пробвала ли си на масата винаги да има шоколад? Дали ще хапнат въобще нещо друго? А само на шоколад могат ли да живеят? Що не пробваш, м? Па лека полека ще стигнем до формулировката... ако има такава

[Gaspode]

Гасподе, съгласна съм с теб, обаче наистина всичко е въпрос на гледна точка.
Строгостта понякога се възприема като жестокост от децата и това е неизбежно. Но прекалената мекошавост е по-вредна.
Балансът действително е труден и се постига всеки ден, винаги отначало.

Уффф, поне един... и то отчасти... е пак е нещо де

[Niya]

Дали ще му взема шоколада - не. Оставям им го целия. Дали ще го принудя да си ляга - карам го сам да разбере, че му се спи.
Формулировката ми е друга.

Айде, като сте рекли шоколад... тоя шоколад стана исторически вече

Оставяш им целия? А що не два? И всеки път когато поискат ли? Пробвала ли си на масата винаги да има шоколад? Дали ще хапнат въобще нещо друго? А само на шоколад могат ли да живеят? Що не пробваш, м? Па лека полека ще стигнем до формулировката... ако има такава

Стига с тоя шоколад, бе.
Кажи за лъжите.
Купувам само един.

На всички ни е ясно, че говориш за строгост, ама защо толкова силни думички трябва да я заместват.
Кажи строгост и всички ще си признаем.

[Амаранта]

.
ОК, може би жестокост не е правилната дума. Насилие. Това е.

Така е - възпитанието е насилие.

Трудното е хем да упражниш насилие, когато се налага,
хем детето да продължи да се чувства обичано и прието.

Ама то никъде не пише, че трябва да е лесно.

[Gaspode]

Това, което схващам от многото написано е, че не си сигурен в много неща. Това не прави останалите, които са сигурни за доста неща да имат черно-бял свят или да нямат съмнения или трудности във възпитанието.

Сякаш смесваш няколко категории. Да не говорим, че когато хората имат опит, имат и решения за не малко проблеми. За ситуации, където опитът липсва и където мислите ти сочат в няколко възможни посоки (какво може да стане) - разбира се, че се опитваш да направиш някаква оценка и да вземеш решение.

Днес една патка пред мен се чудеше 1000 пъти дали да тръгне на кръговото или не и за малко щях да я прасна от зад, защото почти всеки друг би минал... Но за нея имаше куп ситуации, дето се колебаеше и направи задръставане... Е - не може да преценява, чакахме я.

Кои са тия хора с опит? Изгледали са 100-тина чужди деца, видели са всичко възможно и сега от позиция на богатия си опит отглеждат и възпитават своите? Де ги тия?
Лошото е, че нямаме право на грешки. Няма от къде да натрупаме опит - учим се в движение. И още по-лошо - ти, предполагам, също го знаеш - децата са различни. Това, че си гледал първото не значи, че имаш опит и можеш да гледаш и второто. Щото регарат по различен начин, искат различни неща и прочие...

Де да беше като шофирането...

[Remmivs]

Глупости на търкалета, шмъ прущаваш
Айде пак за шоколада - ако на теб ти се яде шоколад отиваш и си купуваш, нали? Никой не може да ти каже копче. И ако някой дойде и ти каже - не, сега няма да ядеш шоколад, дали ще го приемеш или ще станеш зъл? Замени шоколад с каквото там ти е важно на теб.
ОК, може би жестокост не е правилната дума. Насилие. Това е.

Насилие казваш... Животът е едно постоянно насилие... Защото естествения ход на нещата е към хаос, не към космос. А за да има ред, трябва да се извършва работа в противовес на естествения ход на нещата. Това е пар екселанс насилие спрямо природата във всеки един аспект.

[doktorka]

На всички ни е ясно, че говориш за строгост, ама защо толкова силни думички трябва да я заместват.
Кажи строгост и всички ще си признаем.

не,на всички ни е ясно че говорим за жастокост..
ама някои хора се стряскат от думите...
други -не.
аз съм проклета и жестока с моите деца...
Ако ги питаш,тяхната майка е най-добрата майка...
Иди -разбЕри!
(п.с.-не защото ги е страх...)

[ELBI]

Това, което схващам от многото написано е, че не си сигурен в много неща. Това не прави останалите, които са сигурни за доста неща да имат черно-бял свят или да нямат съмнения или трудности във възпитанието.

Сякаш смесваш няколко категории. Да не говорим, че когато хората имат опит, имат и решения за не малко проблеми. За ситуации, където опитът липсва и където мислите ти сочат в няколко възможни посоки (какво може да стане) - разбира се, че се опитваш да направиш някаква оценка и да вземеш решение.

Днес една патка пред мен се чудеше 1000 пъти дали да тръгне на кръговото или не и за малко щях да я прасна от зад, защото почти всеки друг би минал... Но за нея имаше куп ситуации, дето се колебаеше и направи задръставане... Е - не може да преценява, чакахме я.

Кои са тия хора с опит? Изгледали са 100-тина чужди деца, видели са всичко възможно и сега от позиция на богатия си опит отглеждат и възпитават своите? Де ги тия?
Лошото е, че нямаме право на грешки. Няма от къде да натрупаме опит - учим се в движение. И още по-лошо - ти, предполагам, също го знаеш - децата са различни. Това, че си гледал първото не значи, че имаш опит и можеш да гледаш и второто. Щото регарат по различен начин, искат различни неща и прочие...

Де да беше като шофирането...

Опит придобиваш още когато тебе те възпитават и гледат. И след това е въпрос на желание и умение да видиш този процес на хората около тебе. Има много и има и "добри практики", стига да ти е интересно. Има педагожки, дето са изгледали повече от 100 чужди деца, но сякаш нищо не са научили от това.

Какво значи "нямаш право на грешки"? Някой път си бил не на кеф и си напрвил нещо неправилно към детето си (и най-добрите родители го правят) и ... кат не си му дал да изяде шоколада, детето какво - умряло? Айде моля те. Нямаш право на големи грешки. И дай да не изброяваме или класифицираме яденето на шоколад с пресичането на червено (например).

Това, че всяко дете е различно е също нормално. Основното е, че когато човек обича много децата си, намира подхода към тях. Хич не мога да приема, че щото си гледал едно, а второто е различно - дай да го хвърлим някъде или да се гръмнем, щото си бил упражнил насилие и родителството хич, ама хич не било просто.

Или да си седнем с глава в коленете в мазата и да се вайкаме?

[Gaspode]

Насилие казваш... Животът е едно постоянно насилие... Защото естествения ход на нещата е към хаос, не към космос. А за да има ред, трябва да се извършва работа в противовес на естествения ход на нещата. Това е пар екселанс насилие спрямо природата във всеки един аспект.

Не виждам с какво това пар екселанс мнение допринася за дискусията.
Вселената и прочие нямат отношение
Филисиф

[Глас в пустиня]

Гасподе, съгласна съм с теб, обаче наистина всичко е въпрос на гледна точка.
Строгостта понякога се възприема като жестокост от децата и това е неизбежно. Но прекалената мекошавост е по-вредна.
Балансът действително е труден и се постига всеки ден, винаги отначало.

Уффф, поне един... и то отчасти... е пак е нещо де

Не съм съгласен с твоята формулировка и тва е!
Мнемо е написала част от отговора ми към теб, а аз ще напиша останалото. Малко познаваш "македонците" и времето когато тая фраза е била модна, тя(фразата) върви ръкъ за ръка с друга - който жали пръчката, не жали детето си!
Е, пак със шоколада, когато дете иска шоколад, а ти решиш, че няма да му дадеш и вземаш пръчка и го спукваш от бой - да, това е жестокост. Но когато дете има алергия и се обрива от яденето на шоколад, а на теб сърцето ти се свива, гледаш да му обясниш защо НЕ трябва да яде от това благо...Предполагам, че тогава си строг с дете и жесток към себе си.
По въпроса със 100-ците отгледани деца - не, не е необходимо да си отгледал толкова, достатъчно е да помниш как са те "отгледали" теб и следването на утъпкани коловози е само по себе си също опасно, защото от родители насилници често се пръкват насилници, от алкохолици - алкохолици и тн.

Бързам и нямам време да се обяснявам и затова така накъсано и разхвърляно.
Когато си строг към дете си жесток към себе си. Не ми се мисли какъв ще си ако найстина си жесток към дете.

[doktorka]

Насилие казваш... Животът е едно постоянно насилие... Защото естествения ход на нещата е към хаос, не към космос. А за да има ред, трябва да се извършва работа в противовес на естествения ход на нещата. Това е пар екселанс насилие спрямо природата във всеки един аспект.

Не виждам с какво това пар екселанс мнение допринася за дискусията.
Вселената и прочие нямат отношение
Филисиф

ааа.имат ,имат отношение
като се "раждат" звездите всичко става с огромни количества налягане и натиск...
до степен ,че като станат звездите тинейджъри и толкова енергия и натиск,че започват да "изпускат пара"

знае Рема кво говори,ама се инати заради думата...

[Niya]

На всички ни е ясно, че говориш за строгост, ама защо толкова силни думички трябва да я заместват.
Кажи строгост и всички ще си признаем.

не,на всички ни е ясно че говорим за жастокост..
ама някои хора се стряскат от думите...
други -не.
аз съм проклета и жестока с моите деца...
Ако ги питаш,тяхната майка е най-добрата майка...
Иди -разбЕри!
(п.с.-не защото ги е страх...)

Жестока като Cool ли?:blum:
Шегувкам се, шегувкам се.

Абе, определено не се стряскам от думичките, изяснявам позиции.
Всеки сам за себе си.

[Remmivs]

Не виждам с какво това пар екселанс мнение допринася за дискусията.
Вселената и прочие нямат отношение
Филисиф

Ти каза насилие, нали така, аз само допълних - животът е насилие по дефиниция.

Друго искам да те питам аз, като си толкова отворен!

Ти обичаш ли децата си? Или обичаш да им причиняваш страдание? Или използваш силовия принцип по силата на принципа на по-малкото зло? М? Дай да ги оставим децата да се развиват сами и да бъдем неподвластни на стълбата към ада. Така де, те, децата, знаят най-добре какво, как, кога и колко. Пък и животът си е техен в крайна сметка. Ти си бил само едно средство...