3o4o.net

4avdar4e написа:Единственото, от което ме е страх, е да не надживея любимите си хора

това е и моят страх

snowprincess написа:

4avdar4e написа:Единственото, от което ме е страх, е да не надживея любимите си хора

това е и моят страх

Абе нема ли да сготвите една петъчна вечеря, ми се занимавате с глу-пусти?

Мнемозина написа:

vyara написа: Ще цитирам възможно най-бавно.

А можеш ли да ми кажеш изясни ли ти се нещо от това, което прочете? С какво ти помага то? Казва ти, че яснота всъщност няма?

Да.
Попрочетох разни неща още за твоя нагуал и наистина ми е интересно какво ще кажеш - остави, че се будалкаме с Чавето.
Откриваш ли своите отговори тук или още си търсиш въпросите?

Звеневия написа:

snowprincess написа:

4avdar4e написа:Единственото, от което ме е страх, е да не надживея любимите си хора

това е и моят страх

Абе нема ли да сготвите една петъчна вечеря, ми се занимавате с глу-пусти?

Аз я сготвих още в сряда.

Мнемозина написа: Аз я сготвих още в сряда.

Кой месец?

Звеневия написа:

Мнемозина написа: Аз я сготвих още в сряда.

Кой месец?

Издребняваш сега.

Мнемозина написа:остави, че се будалкаме с Чавето.

Що, бе, аз не се будалкам? Добре, де, не много

Някога, преди едни двадесетина години, много харесвах Кастанеда. Тогава тоя тип литература даже още не беше модерен... Поглъщах го, докато не научих, че е брилянтен мистификатор

Всъщност даже се замислих, че ако успея да стигна до тавана и ако имам нерви да ровя по кашоните, бих го препрочела. Пък и в lib.ru го има... Ама нещо не съм на тая вълна

Но страшно ми допадна един цитат, на който попаднах, докато ровичках:

"Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко."

Мнемозина написа:Издребняваш сега.

Не!
Кило шкеБмета в 6 литра вода къкрят вече, че ...
Са белимо чесъно и нощес ако не ме пратят да се прая на астРоном...

4avdar4e написа:

Мнемозина написа:остави, че се будалкаме с Чавето.

Що, бе, аз не се будалкам? Добре, де, не много

Някога, преди едни двадесетина години, много харесвах Кастанеда. Тогава тоя тип литература даже още не беше модерен... Поглъщах го, докато не научих, че е брилянтен мистификатор

Всъщност даже се замислих, че ако успея да стигна до тавана и ако имам нерви да ровя по кашоните, бих го препрочела. Пък и в lib.ru го има... Ама нещо не съм на тая вълна

Но страшно ми допадна един цитат, на който попаднах, докато ровичках:

"Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко."

Мистификатор не съм убедена, че е. Ама за него ще си говорим друг път.
И аз тогава го харесвах. Сега бих го прочела по съвсем различен начин, да, но не за това ми е думата.
Искам да изчакам и да видя какво ще рече Вяра, пък тогава да се доизприкажа.

Най- големият ми страх е за близките ми. Което е вид егоизъм, мисля...

Мнемозина написа:

vyara написа: Ще цитирам възможно най-бавно.

А можеш ли да ми кажеш изясни ли ти се нещо от това, което прочете? С какво ти помага то? Казва ти, че яснота всъщност няма?

Не, не ми се изясни. Не е нещо ново, макар и думичките да са нови. С какво ми помага? За разбирането с нищо. Иначе ми харесва и ми се струва самата истина. Хубаво ми е като чета такива неща. Не ми казва, че няма яснота. Яснота може и да има, но за определени малки неща. Всеки си има неговите, различни по брой и големина ясноти.
Ти за всичко прочетено ли си задаваш горните въпроси?

Най-големият страх е от самия страх.


Абсилютно!
И аз съм на това мнение!
Ако успеем да извадим страховете си навън ще разберем,че не са толкова опасни.
Така мисля аз:)

vyara написа:

Мнемозина написа:

vyara написа: Ще цитирам възможно най-бавно.

А можеш ли да ми кажеш изясни ли ти се нещо от това, което прочете? С какво ти помага то? Казва ти, че яснота всъщност няма?

Не, не ми се изясни. Не е нещо ново, макар и думичките да са нови. С какво ми помага? За разбирането с нищо. Иначе ми харесва и ми се струва самата истина. Хубаво ми е като чета такива неща. Не ми казва, че няма яснота. Яснота може и да има, но за определени малки неща. Всеки си има неговите, различни по брой и големина ясноти.
Ти за всичко прочетено ли си задаваш горните въпроси?

Не бе, не, просто исках да видя ти как го четеш, за да знам какво да ти кажа.

Защото на мен това не ми хареса и ще опитам да ти кажа защо: подобен род писания би трябвало да ти дадат някаква сламчица.
А тук я няма.
Не в идеята за тонала и нагуала - тук, в това конкретно нещо я няма. Самата истина - чиято и да е истина - обикновено е проста. Тя може да се обясни и покаже с роман, но винаги може да се каже и в едно изречение.
Аз тук не я открих.
Всичките тези замъглени огледала, дим между човеците... Виж сега, като четеш такива неща е добре да имаш предвид, че по принцип те са свързани с някакъв тип шамански практики - което си е по идея за избраници, това са по същността си езотерични учения.
Ние, обикновените хора, трябва много внимателно да поглеждаме натам. Защото... абе имаше един разказ за лезнериженето, дето така и не можах да се сетя от кого беше.

Една от тайните на баланса в живота според мен е да знаеш къде си. Какво ти е дадено и къде е по-добре да не опитваш.
Да знаеш какво бива и какво не бива - и сега ако си прочетеш първия въпрос в темата, ще го видиш по друг начин.
Като не пропускаме и това, че човек се променя и с времето може би придобива повече начини да обяснява света си.

Нещо такова.
Това - пак ти казвам - е за по принцип.
Това четиво ми е съмнително и измислено, но явно не мога да обясня добре защо. Инстинктите ми обаче тъй говорят.

Божкеееей, никога не съм писала толкова разбъркано... извинявайте. Ама днес това е положеието.
Обаче, Вяра, за реванш довечера или утре ще ти пусна едно нещо. Само да ми го изпратят...

Мнемозина написа:
Не бе, не, просто исках да видя ти как го четеш, за да знам какво да ти кажа.

Защото на мен това не ми хареса и ще опитам да ти кажа защо: подобен род писания би трябвало да ти дадат някаква сламчица.
А тук я няма.
Не в идеята за тонала и нагуала - тук, в това конкретно нещо я няма. Самата истина - чиято и да е истина - обикновено е проста. Тя може да се обясни и покаже с роман, но винаги може да се каже и в едно изречение.
Аз тук не я открих.
Всичките тези замъглени огледала, дим между човеците...

Този цитат го пуснах само защото Чавето попита за тези две думички. Не е било за да си отговарям на въпроса.

Мнемозина написа: Виж сега, като четеш такива неща е добре да имаш предвид, че по принцип те са свързани с някакъв тип шамански практики - което си е по идея за избраници, това са по същността си езотерични учения.
Ние, обикновените хора, трябва много внимателно да поглеждаме натам. Защото... абе имаше един разказ за лезнериженето, дето така и не можах да се сетя от кого беше.

Като се сетиш, кажи. Не виждам нищо специално или страшно за обикновените хора тук.

Мнемозина написа: Една от тайните на баланса в живота според мен е да знаеш къде си. Какво ти е дадено и къде е по-добре да не опитваш.

Можеш да знаеш само относително. Къде си спрямо какво или кого? Как можеш да знаеш къде си по принцип. Няма такова нещо. Виж си подписа

Мнемозина написа: Да знаеш какво бива и какво не бива - и сега ако си прочетеш първия въпрос в темата, ще го видиш по друг начин.

Какво бива и не бива сме дресирани да знаем. За много неща правилно са ни учили, за други - не. Хубаво е човек да прави нещата със сърцето си, а не защото така бива.

Мнемозина написа: Обаче, Вяра, за реванш довечера или утре ще ти пусна едно нещо. Само да ми го изпратят...

Ще ми е интересно. И не се плаши и ограничавай толкова. Темата ми беше точно за това

vyara написа:
Този цитат го пуснах само защото Чавето попита за тези две думички. Не е било за да си отговарям на въпроса.

Да, но преди това каза, че си чела за това точно по повод на нещо, дето го говорехме, и затова реших, че си си намерила някакъв отговор в тоя цитат.

vyara написа:
Като се сетиш, кажи. Не виждам нищо специално или страшно за обикновените хора тук.

То в момента няма голямо значение от кого е точно, но ако някой се сети и ми каже от кого беше това с лезнериженето, много ще се радвам.
Като не си го чела, ще е много дълго да ти разкажа за какви точно опасности говоря, но ще опитам по-долу за биването и небиването.

vyara написа:Можеш да знаеш само относително. Къде си спрямо какво или кого? Как можеш да знаеш къде си по принцип. Няма такова нещо. Виж си подписа
...
Какво бива и не бива сме дресирани да знаем. За много неща правилно са ни учили, за други - не. Хубаво е човек да прави нещата със сърцето си, а не защото така бива.

Сега ще опитам да ти обясня кое къде и спрямо какво е.
Ако си представиш света не само като пространство, но и като времепространство, ще видиш, че не е съвсем несмислено това "къде си".
Ако си представиш света като състоящ се от различни пластове на разбиране и вникване в причините и следствията, в началата и завършеците или вечните кръговрати - тогава "всичко тече" не противоречи на знаенето "къде си".
За това говорех.

И именно поради това "къде си" в цялата тая паяжина (много ми харесва тази аналогия) от причини и следствия, ако видиш себе си и всичките си постъпки и мисли като част от част от част от (повтори го още няколко пъти) нея - тогава наистина ще видиш, че има "бива" и "не бива" и те не са просто дресировка.
Но трябва да ги усетиш като необходимост - за да знаеш къде си и защо си там.

Да не би да стана по-ясно?
Нямам такова усещане, но поне опитах.

Мнемозина написа:
Сега ще опитам да ти обясня кое къде и спрямо какво е.
Ако си представиш света не само като пространство, но и като времепространство, ще видиш, че не е съвсем несмислено това "къде си".
Ако си представиш света като състоящ се от различни пластове на разбиране и вникване в причините и следствията, в началата и завършеците или вечните кръговрати - тогава "всичко тече" не противоречи на знаенето "къде си".
За това говорех.

И именно поради това "къде си" в цялата тая паяжина (много ми харесва тази аналогия) от причини и следствия, ако видиш себе си и всичките си постъпки и мисли като част от част от част от (повтори го още няколко пъти) нея - тогава наистина ще видиш, че има "бива" и "не бива" и те не са просто дресировка.
Но трябва да ги усетиш като необходимост - за да знаеш къде си и защо си там.

Да не би да стана по-ясно?
Нямам такова усещане, но поне опитах.

Това ми звучи по-скоро като приемане. Защо пък следствието трябва да ми е необходимо. За мен лично много неща не са необходими. Да не говоря пък колко са направо вредни и излишни. Може и да им знам причините, но какво от това.
Искам да кажа, че това е инертно, това приемане. И изглежда няма избор. След като всеки е част от цялото, от волята и намерението, което движи и "съществува" нещата, кое е мен и кое то. Аз като поискам нещо, аз ли го искам или всичкото? Ето в този смисъл не знам докъде съм, а не защото не разбирам последиците от действията си.

vyara написа:
Това ми звучи по-скоро като приемане. Защо пък следствието трябва да ми е необходимо. За мен лично много неща не са необходими. Да не говоря пък колко са направо вредни и излишни. Може и да им знам причините, но какво от това.
Искам да кажа, че това е инертно, това приемане. И изглежда няма избор. След като всеки е част от цялото, от волята и намерението, което движи и "съществува" нещата, кое е мен и кое то. Аз като поискам нещо, аз ли го искам или всичкото? Ето в този смисъл не знам докъде съм, а не защото не разбирам последиците от действията си.

Уф, де го Рем сега да ти каже, че всичко е едно.
Ти си част от едното, което движи и "съществува" нещата.
Това, което искаш, си е твое. Това, което правиш - или ще направиш - вече не е само твое. Него го иска всичкото.
Ако следствията не са ти необходими - на теб! - значи не трябва да го правиш. Но във всички случаи е добре да имаш максимална яснота за тях, доколкото изобщо е възможно това. Защото всичкото, дето е едно, така или иначе ще те доведе до там, където трябва.
Не е примиряване, а разбиране на всичко това - което води до успокояване (не до бездействие).
Ако ти ще направиш нещо, то ти е заложено вече някъде. Номерът е да го разбереш какво е - и ей това е да разбереш докъде си.

Уф, какви неща ме караш да пиша в събота. Днес трябваше да сме на Бокачо.

Ще ти го пусна онова нещо от Платон, само да ми го пратят...

разказа е на Р.Шекли

а по темата Ви - няма граници.
граница е страха
нещата стават с действие, а не с приказки

Чета ви и мислено се включвам в темата, като я приемам за съвсем нормална, а вашите мнения, като още по-нормални.
Веднъж, като кръшках по други форуми един ме упрекна, че прекалено философски се изразявам. Представяте ли си АЗ! Философски!
Значи съвсем отговорно сега мога да ви обвиня, че заради такива, като вас - никак не сте изключения тук - съм получила явно някакви трайни увреждания, които дори не осъзнавам, за да мога да прикрия, когато попадна на чуждо място. Имам чувството, че съм жигосана с голям червен печат "ЗОЧО"!

Dark Angel написа:разказа е на Р.Шекли

а по темата Ви - няма граници.
граница е страха
нещата стават с действие, а не с приказки

Ей, благодаря!
Аз пак ще го забравя, но поне ще знам кой го знае да питам.

Много си официална нещо...

esti написа:Чета ви и мислено се включвам в темата, като я приемам за съвсем нормална, а вашите мнения, като още по-нормални.
Веднъж, като кръшках по други форуми един ме упрекна, че прекалено философски се изразявам. Представяте ли си АЗ! Философски!
Значи съвсем отговорно сега мога да ви обвиня, че заради такива, като вас - никак не сте изключения тук - съм получила явно някакви трайни увреждания, които дори не осъзнавам, за да мога да прикрия, когато попадна на чуждо място. Имам чувството, че съм жигосана с голям червен печат "ЗОЧО"!

Ти сега оплакваш ли се?

Аз бях виновна в тази тема, обаче какво да направя, просто ме избива понякога и като има с кого да си говориш така...
Обаче за трайните увреждания не се кахъри. За тях с пълна сила важи едно изречение от това, дето го писах на Вяра: Ако ще направиш нещо, то ти е заложено вече някъде. Туй е положението.

Мнемозина написа:
Ти сега оплакваш ли се?

Аз бях виновна в тази тема, обаче какво да направя, просто ме избива понякога и като има с кого да си говориш така...
Обаче за трайните увреждания не се кахъри. За тях с пълна сила важи едно изречение от това, дето го писах на Вяра: Ако ще направиш нещо, то ти е заложено вече някъде. Туй е положението.

Ама разбира се, че ми е заложено.
Аз много пъти съм доказвала, колко философски мога да.......си развявам гащите тук.

esti написа: Ама разбира се, че ми е заложено.
Аз много пъти съм доказвала, колко философски мога да.......си развявам гащите тук.

Що се правиш сега и ти...

Ама виж какво ще ти кажа: философското веене на гащи не е като обикновеното, да. Имат си значение тия работи...

Мнемозина написа:
Що се правиш сега и ти...

Ама виж какво ще ти кажа: философското веене на гащи не е като обикновеното, да. Имат си значение тия работи...

Не бе, сериозно.
Когато ми казаха така го приех, като заяждане, но все пак си направих труда да прегледам повторно всички мнения и то, като страничен наблюдател.
Наистина за мой ужас забелязах, че съм се изразявала някак....абе по зочовски.
Тук си има някакъв особен стил, който не се среща навсякъде.
Мисля, че сте ме асимилирали.
Само не знам това сега, дали ми нарушава правата и дали мога да търся някакво обещетение.

esti написа:
Не бе, сериозно.
Когато ми казаха така го приех, като заяждане, но все пак си направих труда да прегледам повторно всички мнения и то, като страничен наблюдател.
Наистина за мой ужас забелязах, че съм се изразявала някак....абе по зочовски.
Тук си има някакъв особен стил, който не се среща навсякъде.
Мисля, че сте ме асимилирали.
Само не знам това сега, дали ми нарушава правата и дали мога да търся някакво обещетение.

Хихи, като говориш за асимилация и обезщетение и се сетих за бащата на една моя съученичка, който беше май директор на един консервен комбинат. Та отишла веднъж при него една от работничките в тоя комбинат - циганка - и възмутено искала "обезчестение" за нещо си там, дето не била доволна от него.

Това със стила ми е малко странно - според мен всички пишем различно. От друга страна възможно е да има нещо такова, да.
Но, да ти призная, май предпочитам да не се замислям върху това.
Лъжа. Замисляла съм се, но това са неуловими неща. Ти можеш ли да определиш кое точно е било зочовското в израза ти?

Аз самата като зочовски виждам други неща някакви, не самото писане. Но са също трудни за обясняване.

Мнемозина написа: Хихи, като говориш за асимилация и обезщетение и се сетих за бащата на една моя съученичка, който беше май директор на един консервен комбинат. Та отишла веднъж при него една от работничките в тоя комбинат - циганка - и възмутено искала "обезчестение" за нещо си там, дето не била доволна от него.

Това със стила ми е малко странно - според мен всички пишем различно. От друга страна възможно е да има нещо такова, да.
Но, да ти призная, май предпочитам да не се замислям върху това.
Лъжа. Замисляла съм се, но това са неуловими неща. Ти можеш ли да определиш кое точно е било зочовското в израза ти?

Аз самата като зочовски виждам други неща някакви, не самото писане. Но са също трудни за обясняване.

Ми а де!
Уж пишем различно, а аз тогава видях нещо от онези неуловимите, дето не могат да се обяснят, но въпреки това се усещат.
Получи се нещо, като "от симптома към диагнозата"

Вяра,
Като се обръщаш към притчи, метафорични и прочие "духовни наставления", виж какво прочетох вчера - сега го преразказвам приблизително:

Става дума за Платоновата метафора от “Държавата” - пещерата, в която са оковани хора с гръб към горящия далеко огън. Освобождаването от оковите, обръщането на погледа от сенките (видимия, телесен и вечно променлив свят) към огъня (образ на слънцето), излизането от пещерата на открито, където може да се съзерцава съществуващото (умозримия свят на идеите и самото благо) е дълъг и сложен процес, който Платон означава с думата παιδεια (пайдейа), превеждана като възпитание и образование (или както иначе го определят, "ръководство за обръщането на целия човек в неговата същност”).
Платон маркира етапите на провиждане на светлината, през които преминават очите на изтръгнатия от оковите човек, като: болка – свикване (по време на което човекът, излязъл на светло, наблюдава във водата сенките и отражението на съществуващото) – божествено съзерцание (когато човек гледа самите животни, самите звезди и “самото слънце в собствената му среда”).


Сега, по-нататък става дума за това, че именно тези възлови етапи на излизането от скритото към все по-нескритото символизират в притчата за пещерата етапите на възпитание и образование (ама не това от училище, а другото, дето обръща целия човек към същността му). Че един от тези етапи - "свикването" - е свързан с усвояването на математическите науки и то в следния ред: аритметика, геометрия, астрономия и музика. Те формират цикъла на т.нар. математа (μαθήματα, тая пък дума колко е богата на значения) и т.н. Но това не ти го казвам, щото не те интересува.
Обичам античността, толкова е поетична и кристална... Ето например според Платон аритметиката е "първата наука, която води душата нагоре"; геометрията е наука за това, "което винаги съществува, а не за това, което някога става или погива" и т.н.

Та мислата ми беше, че си имаме тук наблизо не по-малко важни и ценни неща, но ги мислим като банални. И аз в това число, де, но напоследък ми се налага да чета разни работи и... много е хубаво.
Платон, пфу.

Мнемозина написа:Вяра,
Като се обръщаш към притчи, метафорични и прочие "духовни наставления", виж какво прочетох вчера - сега го преразказвам приблизително:

Става дума за Платоновата метафора от “Държавата” - пещерата, в която са оковани хора с гръб към горящия далеко огън. Освобождаването от оковите, обръщането на погледа от сенките (видимия, телесен и вечно променлив свят) към огъня (образ на слънцето), излизането от пещерата на открито, където може да се съзерцава съществуващото (умозримия свят на идеите и самото благо) е дълъг и сложен процес, който Платон означава с думата παιδεια (пайдейа), превеждана като възпитание и образование (или както иначе го определят, "ръководство за обръщането на целия човек в неговата същност”).
Платон маркира етапите на провиждане на светлината, през които преминават очите на изтръгнатия от оковите човек, като: болка – свикване (по време на което човекът, излязъл на светло, наблюдава във водата сенките и отражението на съществуващото) – божествено съзерцание (когато човек гледа самите животни, самите звезди и “самото слънце в собствената му среда”).


Сега, по-нататък става дума за това, че именно тези възлови етапи на излизането от скритото към все по-нескритото символизират в притчата за пещерата етапите на възпитание и образование (ама не това от училище, а другото, дето обръща целия човек към същността му). Че един от тези етапи - "свикването" - е свързан с усвояването на математическите науки и то в следния ред: аритметика, геометрия, астрономия и музика. Те формират цикъла на т.нар. математа (μαθήματα, тая пък дума колко е богата на значения) и т.н. Но това не ти го казвам, щото не те интересува.
Обичам античността, толкова е поетична и кристална... Ето например според Платон аритметиката е "първата наука, която води душата нагоре"; геометрията е наука за това, "което винаги съществува, а не за това, което някога става или погива" и т.н.

Та мислата ми беше, че си имаме тук наблизо не по-малко важни и ценни неща, но ги мислим като банални. И аз в това число, де, но напоследък ми се налага да чета разни работи и... много е хубаво.
Платон, пфу.

Мъчейки се да свържеш последното интересно нещо, което си чела с темата за страха, доста ме озадачи. Кой е казал, че няма интересни други неща. Но сега не съм на вълна точни науки.

vyara написа: Мъчейки се да свържеш последното интересно нещо, което си чела с темата за страха, доста ме озадачи. Кой е казал, че няма интересни други неща. Но сега не съм на вълна точни науки.

Не, не с темата за страха.
Темата отдавна не е за страха.
Друго исках да ти покажа, но спирам дотук.

Мнемозина написа:

vyara написа: Мъчейки се да свържеш последното интересно нещо, което си чела с темата за страха, доста ме озадачи. Кой е казал, че няма интересни други неща. Но сега не съм на вълна точни науки.

Не, не с темата за страха.
Темата отдавна не е за страха.
Друго исках да ти покажа, но спирам дотук.

Честно казано не мога да те разбера. Най-много ме учуди твърдението ти, че това са някакви шамански истории, които кой знае защо са много опасни. Нещо те дразни, но не мога да разбера какво. Какво "източно" и метафорично имаше тук? Интересното е, че оня цитат за звездите и т.н. е толкова близо до науката. Ако погледнеш нещата на квантово ниво, ще видиш как всичко е изградено от едни и същи частици и как "наблюдателят" променя резултата от научни експерименти.
Не разбрах и какво искаш да ми покажеш накрая с Платон. Явно мъглата наистина я имаше в нашия случай с тебе.

vyara написа:
Честно казано не мога да те разбера. Най-много ме учуди твърдението ти, че това са някакви шамански истории, които кой знае защо са много опасни. Нещо те дразни, но не мога да разбера какво. Какво "източно" и метафорично имаше тук? Интересното е, че оня цитат за звездите и т.н. е толкова близо до науката. Ако погледнеш нещата на квантово ниво, ще видиш как всичко е изградено от едни и същи частици и как "наблюдателят" променя резултата от научни експерименти.
Не разбрах и какво искаш да ми покажеш накрая с Платон. Явно мъглата наистина я имаше в нашия случай с тебе.

Да, точно мъглата ми дращеше в оня цитат. Ама чак пък да ме ядосва - не. Всъщност - ама няма да се ядосваш сега - ядоса ме усещането за сурогатност на онова нещо, обаче то е на ниво "инстинкт" и не мога да го мотивирам (което пък още повече ме ядосва). Пък може и да греша.
И казала ли съм, че е източно, не помня, не би трябвало, то всъщност е толкова източно, че чак е западно.
Платон ти го пуснах не заради точните науки, естествено. Тях ги добавих просто за да покажа върху какви примери се изведени трите етапа (болка-привикване-виждане/съзерцание) на всеки един преход в живота. И, ако забелязваш, пътят там е към просветляване, избистряне, изясняване (при обръщането на човека към същността му) - а не към приемане на мъглата (и не е ли точно това инертното, а?).
Това, че в ония времена го свързват предимно с точните науки е отделна тема, макар че и тя не е без значение.
Исках само да ти покажа по-близък до мен модел на справяне с тия неща. Пък ако ти свърши работа...

vyara написа: Честно казано не мога да те разбера. Най-много ме учуди твърдението ти, че това са някакви шамански истории, които кой знае защо са много опасни.

А какви други да са щом гугъл казва, че нагуал означава шаман?

Верче тези неща наистина са ако не опасни, то при всички случаи не са безопасни.
Често подобни творения са плод на някакви мозъчни патологии и за един нормално функциониращ мозък наистина са опасни, ако той се подведе по тях.
Вземи и автора на цитата, който пусна - дон Мигел.
Направих си труда да му прочета част от биографията - дядо му е бил нагуал т.е. шаман.
А той е прописал тези неща едва след, като е претърпял катастрофа и вероятно е бил в кома за известно време.
Наистина никой не знае, какво "вижда" човек, когато е в кома, но според мен е наистина вредно да се опитваме да се вкарваме в някакви изкуствени коми с цел търсене на телета под вола.
Помниш предполагам темата ми за тези, които все още търсят себе си.
Според мен точно тези четива, особено приемани без резерви водят до още по-голямо лутане и губене.

Веднъж бях казала на една приятелка, че четенето е вредно и не е за всеки.
Сега ще го кажа пак.
С цялата ми симпатия към теб, не го приемай, като заяждане.
Просто ми се иска да се чувстваш комфортно в/със себе си и реалния свят около нас с цялата му простота и красота - без шаманските мъгли в които наистина човек може да се изгуби

esti написа: А какви други да са щом гугъл казва, че нагуал означава шаман?

Верче тези неща наистина са ако не опасни, то при всички случаи не са безопасни.
Често подобни творения са плод на някакви мозъчни патологии и за един нормално функциониращ мозък наистина са опасни, ако той се подведе по тях.
Вземи и автора на цитата, който пусна - дон Мигел.
Направих си труда да му прочета част от биографията - дядо му е бил нагуал т.е. шаман.
А той е прописал тези неща едва след, като е претърпял катастрофа и вероятно е бил в кома за известно време.
Наистина никой не знае, какво "вижда" човек, когато е в кома, но според мен е наистина вредно да се опитваме да се вкарваме в някакви изкуствени коми с цел търсене на телета под вола.
Помниш предполагам темата ми за тези, които все още търсят себе си.
Според мен точно тези четива, особено приемани без резерви водят до още по-голямо лутане и губене.

Веднъж бях казала на една приятелка, че четенето е вредно и не е за всеки.
Сега ще го кажа пак.
С цялата ми симпатия към теб, не го приемай, като заяждане.
Просто ми се иска да се чувстваш комфортно в/със себе си и реалния свят около нас с цялата му простота и красота - без шаманските мъгли в които наистина човек може да се изгуби

Спокойно, прочетох онова нещо минути преди да го пусна, не ми е настолно четиво. Защо пък да не четем от всичко. Няма да си затварям очите за нещо, което не познавам, само защото някой вече има готово мнение за това. Ще ти кажа например, понеже и Кастанеда беше споменат, че три пъти го подхващах и трите пъти безуспешно. Има надежда за мен, все пак.

esti написа: А какви други да са щом гугъл казва, че нагуал означава шаман?

Верче тези неща наистина са ако не опасни, то при всички случаи не са безопасни.
Често подобни творения са плод на някакви мозъчни патологии и за един нормално функциониращ мозък наистина са опасни, ако той се подведе по тях.
Вземи и автора на цитата, който пусна - дон Мигел.
Направих си труда да му прочета част от биографията - дядо му е бил нагуал т.е. шаман.
А той е прописал тези неща едва след, като е претърпял катастрофа и вероятно е бил в кома за известно време.
Наистина никой не знае, какво "вижда" човек, когато е в кома, но според мен е наистина вредно да се опитваме да се вкарваме в някакви изкуствени коми с цел търсене на телета под вола.
Помниш предполагам темата ми за тези, които все още търсят себе си.
Според мен точно тези четива, особено приемани без резерви водят до още по-голямо лутане и губене.

Веднъж бях казала на една приятелка, че четенето е вредно и не е за всеки.
Сега ще го кажа пак.
С цялата ми симпатия към теб, не го приемай, като заяждане.
Просто ми се иска да се чувстваш комфортно в/със себе си и реалния свят около нас с цялата му простота и красота - без шаманските мъгли в които наистина човек може да се изгуби

Веела си била гащите, а?

vyara написа: Спокойно, прочетох онова нещо минути преди да го пусна, не ми е настолно четиво. Защо пък да не четем от всичко. Няма да си затварям очите за нещо, което не познавам, само защото някой вече има готово мнение за това. Ще ти кажа например, понеже и Кастанеда беше споменат, че три пъти го подхващах и трите пъти безуспешно. Има надежда за мен, все пак.

Точно - не трябва да се приема без резерви готовото мнение на всеки, който е написал и издал нещо. Независимо от името му!

А Кастанеда трябва да се чете в млада възраст, защото тогава е интересен.
Ако се чете сега, на тези години ще е малко....смехотворен.
Или Куелю, който е още по-зле де, защото е само негов блед имитатор.
Както и да е....

Ти си поетична натура и е нормално да даваш отклонения на моменти
(това е майтап, да не се вържеш)
Според мен е най-добре да си захранваш музата от любовна мъка, а не от ровене в шамански мъгли в търсене на някакви абсолютни истини.

Мнемозина написа:
Веела си била гащите, а?

Асимилирахте ме.
Искам си обезЧестението!

esti написа: Ти си поетична натура и е нормално да даваш отклонения на моменти
(това е майтап, да не се вържеш)
Според мен е най-добре да си захранваш музата от любовна мъка, а не от ровене в шамански мъгли в търсене на някакви абсолютни истини.

утрепа ме направо! Така е, така е, майтап или не, много си близо до истината. А тя е, че ги редувам, но за съжаление любовната мъка ми се случва нарядко и ме държи задълго за разлика от периодичните ми отклонения. Кефиш ме, Ести, казвала ли съм ти го.

vyara написа: утрепа ме направо! Така е, така е, майтап или не, много си близо до истината. А тя е, че ги редувам, но за съжаление любовната мъка ми се случва нарядко и ме държи задълго за разлика от периодичните ми отклонения. Кефиш ме, Ести, казвала ли съм ти го.

Благодаря
И аз ако не те харесвах изобщо нямаше да си пиля ноктите по клавиатурата в тази дъждовна и с аромат на пролетни цветенца, марулки, репички и краставици (от онези за ядене) неделя.

esti написа:
А какви други да са щом гугъл казва, че нагуал означава шаман?

Верче тези неща наистина са ако не опасни, то при всички случаи не са безопасни.
Често подобни творения са плод на някакви мозъчни патологии и за един нормално функциониращ мозък наистина са опасни, ако той се подведе по тях.
Вземи и автора на цитата, който пусна - дон Мигел.

Ей на, сега ще те обез...щетя.

Поначало шаманството в някои отношения прилича на патология и е наистина трудно да се определи границата. Шаманите действително са (били) хора с по-различни способности.

Това, което мен ме притеснява, идва от там, че един истински шаман няма да тръгне да разтръбява това, което знае, на всеки срещнат, нито ще го публикува в книга, нито ще го каже цялото и така, както е, на някой друг извън този, който ще му стане наследник.
Така или иначе това "тайно знание" идва до нас изкривено, дори изопачено - и затова трябва много да се внимава. Но съм някак сигурна, че го има.
Кастанеда е особен случай, пак да кажа.

snowprincess написа:

4avdar4e написа:Единственото, от което ме е страх, е да не надживея любимите си хора

това е и моят страх

И мен от това ме е страх. Но също ме е страх, че ако умра първа, няма кой да се погрижи за тях. Това ме е карало да се боря в някои моменти... Ако не бяха те, нямаше да ме е грижа за собствената ми смърт.