Най-големият страх

[vyara]

От смъртта? Нееее... Най-големият страх май е да бъдеш жив. Без упойката на предразсъдъците и дресировката, на която сме подложени от раждането си, преминаваща после в самодресировка, превърнала се в кредо и непоклатими устои, и безусловни "истини". Хмммм...
А?

[Green Light]

От смъртта? Нееее... Най-големият страх май е да бъдеш жив. Без упойката на предразсъдъците и дресировката, на която сме подложени от раждането си, преминаваща после в самодресировка, превърнала се в кредо и непоклатими устои, и безусловни "истини". Хмммм...
А?

Ами май да. Страх от старостта е това. Тогава се изправяш срещу всичко, дори собственото ти тяло вече не ти е приятел, а враг. Тогава незбежно кредото ще се промени защото непоклатимите устои ще се разклатят. Това ще да е най- големия от страховете

[ELBI]

От смъртта? Нееее... Най-големият страх май е да бъдеш жив. Без упойката на предразсъдъците и дресировката, на която сме подложени от раждането си, преминаваща после в самодресировка, превърнала се в кредо и непоклатими устои, и безусловни "истини". Хмммм...
А?

Ади сега...

Ако имам някакъв страх (по-скоро опасение) е от безкрайна болка, която е писано, че няма да свърши - т.е. ще си пукнеш, а преди това ще се мъчиш. Смърта е неизбежна и като си го приемеш този факт, не че си спокоен, но е нещо като изгрев и залез слънце- щом си се родил, ще умреш. В живота има супер моменти и предстоят още такива. Ерго - да му се кефим на живота, че иначе е прахосан. А може да не е. Не знам и какво бих правил, ако ... ми се нарушат възможностите/физическите способности да правя повечето неща, но съм решил - тогава да го мисля. Хич не ме е страх да съм жив - даже е супер.

Е - нека да споделя, че тези истини са си мои. В това отношение всеки индивид има право на избор - какви истини за живота и смърта да избере за себе си. И да живее с тях. И да умре с тях.

[4avdar4e]

Единственото, от което ме е страх, е да не надживея любимите си хора

[Глас в пустиня]

От смъртта? Нееее... Най-големият страх май е да бъдеш жив. Без упойката на предразсъдъците и дресировката, на която сме подложени от раждането си, преминаваща после в самодресировка, превърнала се в кредо и непоклатими устои, и безусловни "истини". Хмммм...
А?

Най-големият страх е от самия страх.
Не го разбирам това периодично възставане срещу "дресировката" и "предрасъдъците".
В природата няма хаос и никой не прави каквото му се иска - газелата е бърза или мъртва, тигърът е ловък или гладен - респективно мъртав, пчелата е силна в своя рояк...Рано или късно се "самодресирарш" с риск за живота, но по-добре е да те "дресират" овреме, като по тоя начин намалят рисковете в приемливи граници.
Май пак нищо не казах...ама е нещо такова.

[Gaspode]

Наскоро препрочитах Дюн:

Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз.

Лесно е да се каже...

Мен май ме е повече страх от това, което може да се случи на другите около мен. За мен някак си не ме толкоз брига - като/ако (не дай боже) дойде, ще му търся решение... Страх ме е от безсилието
Е, и от зъболекар ме е страх...

[Remmivs]

Обичам живота!
Наистина го обичам!
Все повече и повече!
Просто е прекрасен!

Страх ме е от прехода, но това е страха от неизвестното. Както и да е. Не бих заменил възможността за липсата на този страх с алтернативата да не съм се раждал въобще. Просто... улови мига, Лейди Вяра. Пий от него, вдъхни от аромата му и нека светлината на това вълшебство изгрее в очите ти! Това е то!

[Green Light]

Наскоро препрочитах Дюн:

Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз.

Лесно е да се каже...

Мен май ме е повече страх от това, което може да се случи на другите около мен. За мен някак си не ме толкоз брига - като/ако (не дай боже) дойде, ще му търся решение... Страх ме е от безсилието
Е, и от зъболекар ме е страх...

Страхотна книга и страхотен цитат, помня го дословно. Страхът е най- големия ни враг. Най- големия МИ враг. Нещата са лични

[Remmivs]

вижте
само безумците са истински безстрашни
така мисля аз
страхът е полезен
но не бива да е водачът ни
просто трябва да знае кой държи бича (и/или кожените ботуши, белезниците и прочее атрибути)

[Green Light]

вижте
само безумците са истински безстрашни
така мисля аз
страхът е полезен
но не бива да е водачът ни
просто трябва да знае кой държи бича (и/или кожените ботуши, белезниците и прочее атрибути)

Да, да, пцолютно. Има друг страх който те хваща за дълго и те опустошава. Страха за работата, за здравето... на него трябва да му се извива врата

[ELBI]

вижте
само безумците са истински безстрашни
така мисля аз
страхът е полезен
...)

разбира се - страхът е помагал в редица ситуации да оцелееш. Тъпо е да си безстрашен пред летяща към теб кола, трамвай, влак. Както е и странно да не изпиташ страх при скок с бъднжи, на ръба на пропаст... но пък когато може да го контролираш и знаеш силата - примерно като си в планината...на пистите, в небето като летиш - там страхът не помага. Само пречи.

Та - зависи от ситуацията и от тебе. Дали ти контролираш или позволяваш на страха да се появи или обратното!

[bead_]

От смъртта? Нееее... Най-големият страх май е да бъдеш жив. Без упойката на предразсъдъците и дресировката, на която сме подложени от раждането си, преминаваща после в самодресировка, превърнала се в кредо и непоклатими устои, и безусловни "истини". Хмммм...
А?

страхувам се от болката във всичките й смисли.
и тъй като тя е част от живота, това вероятно означава, че се страхувам от живота, т.е. от част от него. но го обичам, заради всичко останало.

[Глас в пустиня]

вижте
само безумците са истински безстрашни
така мисля аз
страхът е полезен
но не бива да е водачът ни
просто трябва да знае кой държи бича (и/или кожените ботуши, белезниците и прочее атрибути)

Не си спомням в кой точно от броевете на НГ четох за едно пътуване далеч през северната пустош, авторът сподели - "страхуваш ли се ще умреш, не се ли страхуваш пак ще умреш, тогава защо да се страхуваш" - просто следваш целта и се справяш с критичните ситуации на момента.

[Quid]

От смъртта? Нееее... Най-големият страх май е да бъдеш жив. Без упойката на предразсъдъците и дресировката, на която сме подложени от раждането си, преминаваща после в самодресировка, превърнала се в кредо и непоклатими устои, и безусловни "истини". Хмммм...
А?

неам никво време за подобни дилеми
ама никвоооооооооооо

[esti]

От смъртта? Нееее... Най-големият страх май е да бъдеш жив. Без упойката на предразсъдъците и дресировката, на която сме подложени от раждането си, преминаваща после в самодресировка, превърнала се в кредо и непоклатими устои, и безусловни "истини". Хмммм...
А?

Абе, какво толкова лошо има в предразсъдъците и дресировката, ако това ни създава комфорт и ако не пречим особено на околните?
Целта на живота не е ли да ни е готино?

[vyara]

страхувам се от болката във всичките й смисли.
и тъй като тя е част от живота, това вероятно означава, че се страхувам от живота, т.е. от част от него. но го обичам, заради всичко останало.

Да, болката във всичките й смисли. До голяма степен си я налагаме сами, като наказание. Още от малки са ни свикнали така - лош ли си, трябва наказание. Въпросът е, че заради една и съща грешка ни боли милион пъти...
Кой е казал, че не обичам живота. Замислям се понякога, това е всичко. Не пречи на комфортната инерция, защото нищо не правя, само се замислям и после забравям... И без друго мозъкът ми е схванат от предразсъдъци.

[vyara]

Абе, какво толкова лошо има в предразсъдъците и дресировката, ако това ни създава комфорт и ако не пречим особено на околните?
Целта на живота не е ли да ни е готино?

Ами и аз не знам. Ако изляза от пуха на илюзорната си сигурност, ще ти кажа каква е разликата.

[vyara]

Не го разбирам това периодично възставане срещу "дресировката" и "предрасъдъците".

Не е възставане. Отвращение е. Усещане, че ти не си ти. Кой да възстане всъщност?!

[esti]

Абе, какво толкова лошо има в предразсъдъците и дресировката, ако това ни създава комфорт и ако не пречим особено на околните?
Целта на живота не е ли да ни е готино?

Ами и аз не знам. Ако изляза от пуха на илюзорната си сигурност, ще ти кажа каква е разликата.

И как без да знаеш разликата разбра, че са лоши тези неща, като предразсъдъци и т.н.?

[esti]

Не е възставане. Отвращение е. Усещане, че ти не си ти. Кой да възстане всъщност?!

Или по-скоро усещането, че ти не си това, което искаш да бъдеш.
Ми не може винаги и всичко да става на нашето ся...

[Мнемозина]

От смъртта? Нееее... Най-големият страх май е да бъдеш жив. Без упойката на предразсъдъците и дресировката, на която сме подложени от раждането си, преминаваща после в самодресировка, превърнала се в кредо и непоклатими устои, и безусловни "истини". Хмммм...
А?

Всеки си има различен най-голям страх.
А предразсъдъците и дресировката могат да бъдат не само упойка, но и неща, спрямо които да се ориентираш.
Бъди сигурна, че ако ги нямаше, щеше да ти е много по-трудно да възставаш срещу това свое аз, което е ограничено от тях.
Никога нищо не е еднозначно.

[vyara]

Бъди сигурна, че ако ги нямаше, щеше да ти е много по-трудно да възставаш срещу това свое аз, което е ограничено от тях.

То и сега не ми е лесно. Почти ми е невъзможно дори.... Парадоксално, но факт.

[Мнемозина]

Бъди сигурна, че ако ги нямаше, щеше да ти е много по-трудно да възставаш срещу това свое аз, което е ограничено от тях.

То и сега не ми е лесно. Почти ми е невъзможно дори.... Парадоксално, но факт.

Не, не е невъзможно.
Невъзможно би било, ако това, срещу което възставаш, няма никакви очертания.
А то има.
От там нататък е въпрос на решение.

[vyara]

Невъзможно би било, ако това, срещу което възставаш, няма никакви очертания.
А то има.

Да бе! Нито то има, нито аз. Питай Рем. Тъкмо четох за тонала и нагуала и за мъглата. Всичко е мъгла. И аз съм в нея.

[Мнемозина]

Невъзможно би било, ако това, срещу което възставаш, няма никакви очертания.
А то има.

Да бе! Нито то има, нито аз. Питай Рем. Тъкмо четох за тонала и нагуала и за мъглата. Всичко е мъгла. И аз съм в нея.

А, ей това е.
Да се очертаеш.
Отново.

[4avdar4e]

Тъкмо четох за тонала и нагуала

Ъъъъъ, я пак и по-бавно

[Мнемозина]

Тъкмо четох за тонала и нагуала

Ъъъъъ, я пак и по-бавно

Шшшшт, не питай, това ще е нещо неприлично.

[Green Light]

Бъди сигурна, че ако ги нямаше, щеше да ти е много по-трудно да възставаш срещу това свое аз, което е ограничено от тях.

То и сега не ми е лесно. Почти ми е невъзможно дори.... Парадоксално, но факт.

Не, не е невъзможно.
Невъзможно би било, ако това, срещу което възставаш, няма никакви очертания.
А то има.
От там нататък е въпрос на решение.

и на оставени мостове назад

[Мнемозина]

Не, не е невъзможно.
Невъзможно би било, ако това, срещу което възставаш, няма никакви очертания.
А то има.
От там нататък е въпрос на решение.

и на оставени мостове назад

И според мен е така, но всъщност и това е въпрос на решение.
Има и неудържими авантюристи...

[vyara]

Тъкмо четох за тонала и нагуала

Ъъъъъ, я пак и по-бавно

Ще цитирам възможно най-бавно.

ПРЕДИ ТРИ ХИЛЯДИ ГОДИНИ близо до скътан сред планини град живеел един човек, досущ като вас и мен. Той учел за лечител, искал да усвои познанията на своите предци, но не бил съвсем съгласен с всичко, което научавал. В сърцето си усещал, че трябва да има нещо повече.
Един ден, докато спял в една пещера, сънувал, че вижда собственото си спящо тяло. Излязъл от пещерата в нощ на новолуние. Небето било ясно, обсипано с милиони звезди. Тогава вътре в него се случило нещо, което променило живота му завинаги. Погледнал ръцете си, опипал тялото си и чул собствения си глас да казва: „Аз съм направен от светлина; аз съм направен от звезди".
Погледнал отново звездите и осъзнал, че не звездите създават светлината, а по-скоро светлината създава звездите. „Всичко е направено от светлина - рекъл той - и междинното пространство не е празно". И разбрал, че всичко съществуващо всъщност е едно живо същество, а светлината е вестоносецът на живота, защото е жива и съдържа цялата информация.
После осъзнал, че макар да е направен от звезди, той не е тези звезди. „Аз съм междузвездието", помислил си той. Така че нарекъл звездите тонал, а светлината по-между им - нагуал, и си дал сметка, че онова, което създава хармонията и пространството между двете, е Животът или Намерението. Без живота тоналът и нагуалът не могат да съществуват. Животът е силата на абсолютното, върховното, Творецът, който създава всичко. Ето какво открил: всичко съществуващо е проява на единното живо същество, което наричаме Бог. Всичко е Бог. И стигнал до извода, че човешкото възприятие е само светлина, възприемаща светлина. Освен това осъзнал, че материята е огледало - всичко е огледало, отразяващо светлината и създаващо от нея образи - и светът на илюзията, Сънят, е досущ като мъгла, която не ни позволява да видим истинската си същност. „Истинската ни същност е чиста любов, чиста светлина", —казал той.
Това прозрение променило живота му. След като проумял истинската си същност, той насочил поглед към останалите хора и към природата и останал изумен от видяното. Видял себе си във всичко - във всеки човек, във всяко животно, във всяко дърво, във водата, в дъжда, в облаците и в почвата. И разбрал, че животът смесва тонала и нагуала по различни начини, за да създаде милиарди проявления на живота.
През тези няколко мига той разбрал всичко. Бил много развълнуван и сърцето му се изпълнило с покой. Нямал търпение да разкаже на близките си какво е открил. Но не разполагал с думи да го обясни. Опитал се да разкаже на другите, но те не го разбирали. Виждали, че се е променил, че очите му и гласът му излъчват някаква красота. Забелязали, че вече не осъжда нищо и никого. Различавал се от всички останали.
Разбирал всекиго много добре, но никой не можел да разбере него. Вярвали, че е въплъщение на Бога, а той се усмихвал, когато го чуел, и отвръщал: „Вярно е. Аз съм Бог. Но ти също си Бог. Ние сме едно и също, ти и аз. Ние сме образи от светлина. Ние сме Бог". Но хората пак не разбирали.
Той открил, че е огледало за останалите хора, огледало, в което виждал себе си. „Всеки е огледало", казвал той. Виждал себе си във всекиго, но никой не виждал в него себе си. И той разбрал, че всички сънуват, но без да го съзнават, без да знаят какво представляват всъщност. Не можели да видят себе си в него, защото между огледалата съществувала стена от мъгла или дим, съставена от тълкуванията на образи от светлина - Сънят на хората.
Тогава разбрал, че скоро ще забрави всичко научено. Искал да запомни всичките си видения, така че започнал да нарича себе си Замъгленото огледало, за да не забравя никога, че материята е огледало, а междинният дим ни пречи да разберем какво представляваме. Той казал: „Аз съм замъгленото огледало, защото виждам себе си във всеки от вас, но не се познаваме заради дима помежду ни. Този дим е Сънят, а огледалото си ти, сънуващият".

[Dark Angel]

сигурно съм сбъркана ама най ме е страх за хората които обичам
ужасно ме е страх
свива ме корема от ужас

[4avdar4e]

Ще цитирам възможно най-бавно.

Мерси, много познато ми звучи Ама тез думи сякаш за пръв път ги чувам ..

[Мнемозина]

Ще цитирам възможно най-бавно.

А можеш ли да ми кажеш изясни ли ти се нещо от това, което прочете? С какво ти помага то? Казва ти, че яснота всъщност няма?

[Green Light]

Ще цитирам възможно най-бавно.

А можеш ли да ми кажеш изясни ли ти се нещо от това, което прочете? С какво ти помага то? Казва ти, че яснота всъщност няма?

Мисля, че на нашия клуб ще му дойде дюшеш един богослов. Сега не знам откъде и как но ми се струва че нещо много подобно беше писал някой от нашите си обикновенни такива, православни попове. И друг път съм споменавал - присъствах на една теоложка конфереция на Рилски манастир. Тия хора си лафиха за страшно интересни неща, само за нашия клуб са

[Мнемозина]

Ще цитирам възможно най-бавно.

А можеш ли да ми кажеш изясни ли ти се нещо от това, което прочете? С какво ти помага то? Казва ти, че яснота всъщност няма?

Мисля, че на нашия клуб ще му дойде дюшеш един богослов. Сега не знам откъде и как но ми се струва че нещо много подобно беше писал някой от нашите си обикновенни такива, православни попове. И друг път съм споменавал - присъствах на една теоложка конфереция на Рилски манастир. Тия хора си лафиха за страшно интересни неща, само за нашия клуб са

Възможно е.
Аз обаче някак избягвам да контактувам с богослови. Не знам защо. Сигурно защото съм малко неверница.
Или защото готовите отговори на религията ми изглеждат като... абе като тези предразсъдъци, за които говореше Вяра в началото.
Когато приемеш готов отговор на нещо, рано или късно започваш да се бунтуваш срещу него. Виж, когато сам достигнеш до същия отговор, вече е друго.

Но ако разполагаш с богослови, давай ги насам.

[Green Light]

Но ако разполагаш с богослови, давай ги насам.

Тц! Не разполагам. Загубихме си дирите

[Niya]

С риск да повторя трима или вече четирима - страх ме е за тези,които обичам.
Най-вероятно това означава, че се страхувам и за себе си.
Животът е труден, но смъртта е бездна. Има време за всичко.

[4avdar4e]

Но ако разполагаш с богослови, давай ги насам.

Ние разполагаме с един
Пие повече от нас взети заедно, работеше като асистент-режисьор и беше гадже на доведената дъщеря на Б. Димитрова.
Искаш ли да те запозная???:rotfl24:

[4avdar4e]

Ще цитирам възможно най-бавно.

А можеш ли да ми кажеш изясни ли ти се нещо от това, което прочете? С какво ти помага то? Казва ти, че яснота всъщност няма?

Аз, след като подремнах, прочетох пак текста и се сетих, че много ми напомня Кастанеда. Бам, чичко Гугъл, и кво? Ами кво
Примерно
Щях да падна от смях на последното изречение. Въртим, сучим, все до Фройд опираме

[Мнемозина]

Ще цитирам възможно най-бавно.

А можеш ли да ми кажеш изясни ли ти се нещо от това, което прочете? С какво ти помага то? Казва ти, че яснота всъщност няма?

Аз, след като подремнах, прочетох пак текста и се сетих, че много ми напомня Кастанеда. Бам, чичко Гугъл, и кво? Ами кво
Примерно
Щях да падна от смях на последното изречение. Въртим, сучим, все до Фройд опираме

А зяпачът как ти хареса, а? Пак в последния абзац?

Не мога да чета такива неща...
В период на увреждания съм, извинявайте.