3o4o.net

Мнемозина написа:

[unknown] написа:

Мнемозина написа: Това - очевидно, при така зададения въпрос.
Но има и не-мъдри хора, които са необикновени.

Но са обикновенни в немъдростта си.

Пак зависи от това какво е мъдрост.

esti написа:Мъдри са тези, които имат ясен поглед върху....абе върху всичко (сега не съм философски настроена, ама за да не ми пишете отсъствие, ще се включа), та мъдрите хора обикновено са с потресаващо опростена и изчистена житейска философия.
Колко пъти се е случвало на сложен и засукан (за нас) въпрос, някой мъдрец да даде най-простия и ясен отговор и ти да си кажеш "верно бе, просто и логично е, а аз не съм се сетил".
Мъдрите не са обременени. Те са свободни хора.
И както ти каза, мъдростта е състояние на духа.
(засега стига, когато ми дойде музата, ще мъдрувам повече):blum:

Звеневия написа:

Не е задължително човек да стане будист - всеки има потенциала да води мирен, смислен живот.

Далай Лама

Мнемозина написа:мъдростта?

doktorka написа: Мъдростта е поглед върху живота.
Житейска позиция,която не те прикрепва с карфичка към таблото,подчинен на догми , нрави и порядки...а те оставя да се равиваш..и да създаваш сам себе си
както посочи Незнайко, има вътрешна,лична свобода.
Няма окови,не е обременен.
Живее живот,който сам е избрал и ще продължи пътя си.

...
те могат да си позволят да са добри...
омразата също е окови...
та тъй..и млади има

опърничава написа:

Мнемозина написа:мъдростта?

Ум, житейски опит, проницателност, дълновидност и доброта.
Помирение със света и себе си.

А теб защо толкова те интересува въпроса за мъдростта?

Мнемозина написа:

esti написа:Мъдри са тези, които имат ясен поглед върху....абе върху всичко (сега не съм философски настроена, ама за да не ми пишете отсъствие, ще се включа), та мъдрите хора обикновено са с потресаващо опростена и изчистена житейска философия.
Колко пъти се е случвало на сложен и засукан (за нас) въпрос, някой мъдрец да даде най-простия и ясен отговор и ти да си кажеш "верно бе, просто и логично е, а аз не съм се сетил".
Мъдрите не са обременени. Те са свободни хора.
И както ти каза, мъдростта е състояние на духа.
(засега стига, когато ми дойде музата, ще мъдрувам повече):blum:

Значи са освободени от страсти?
Или от страхове?
Или изобщо от лично отношение към проблема - просто спокойно, трезво и отстранено разсъждение?

Мнемозина написа:Намислила съм да помъдрявам и се чудя как става номерът.

esti написа:

Мнемозина написа:Намислила съм да помъдрявам и се чудя как става номерът.

Кажи на Незнайни да ти имплантира още някой мъдрец и ще стане работата.

Remmivs написа:Тъга

Remmivs написа:Не.

Просто тъга. Бяла.

Мнемозина написа:Затрудни ме.
Искаш ли да ми кажеш защо така мислиш или днес си лаконичен?

Мнемозина написа:

ELBI написа:

Мнемозина написа:мъдростта?

Не, не ми казвайте, че мъдър е този, който знае, че нищо не знае. Това и аз го знам, пък не съм мъдра.

Познавате ли някой мъдър човек? Ама истински, жив, не от книгите или телевизията...

Мъдър е който може да прави верни преценки. Умен, улегнал и с опит (поради което преценява вярно).

Да - познавах (не са между живите) такива хора, но освен от миналото и от настоящето познавам такива. Само дето не мога да се сетя за мъдри връстници... май всичките са по-възрастни...

Преценки за какво?

И аз точно това си мислех, като пусках темата: дали пък не ни изглеждат някои хора мъдри, просто защото са по-улегнали и опитни от нас?

Мнемозина написа:

Не се ли сещаш? Намислила съм да помъдрявам и се чудя как става номерът.

Remmivs написа:

Мнемозина написа:Затрудни ме.
Искаш ли да ми кажеш защо така мислиш или днес си лаконичен?

Извини ме. Нямах такова намерение. Май съм от Лакония днес, да.

Ще се опитам да обясня малко по-подробно. Мъдростта се постига с провали. Успехите рядко водят до помъдряване. И мисля, че Цицерон беше казал, че функцията на мъдростта е да може да разграничи доброто от злото. Както и да го погледнеш мъдростта ти е пропорционална на тъгата ти.

Не съм сигурен, че точно това питаш. Май не. Но аз така те прочетох.

Мнемозина написа:Това питах.
Мога да кажа, че съм познавала двама мъдри хора.
За единия наистина мога да кажа, че е имало... не провали, но много несгоди и отхвърляне в живота му.
Но за втория не бих могла да кажа същото. Той беше човек някак обсебен от мисията си, обичаше хората и около него направо струеше светлина.

Remmivs написа:

Мнемозина написа:Това питах.
Мога да кажа, че съм познавала двама мъдри хора.
За единия наистина мога да кажа, че е имало... не провали, но много несгоди и отхвърляне в живота му.
Но за втория не бих могла да кажа същото. Той беше човек някак обсебен от мисията си, обичаше хората и около него направо струеше светлина.

Може бе си приела просветлението за мъдрост. И в ивестен смисъл си била и си права.

Аз мисля, че не познавам истински мъдри хора.

Мнемозина написа: Не знам, може би така е по-добре.
Те имат свойството бързо да си отиват.

ELBI написа:

Мнемозина написа: Преценки за какво?

И аз точно това си мислех, като пусках темата: дали пък не ни изглеждат някои хора мъдри, просто защото са по-улегнали и опитни от нас?

Интиутивният ми (и може би правилен) отговор е "за всичко". Е - вероятно е пресилен. Затова да го кажа - за повечето важни неща за нас, за живота, за отношенията, за поведенията (както човешки, така и природни ... не говоря за познаване на даден урок по физика), за Бога, за Себе си ...

По-възрастните хора са по-опитни от нас (но има поговорка - не питай старо, а патило!!!), в редица случаи са и по-улегнали (но от това, което са били като млади...), като това са необходими, но не и достатъчни условия. Потребни са още ум, опит, божествената искра (не ме карай да я дефинирам, моля те) и сърце.

Може би това е сместта за мъдрост... отново - необходима, но не и достатъчна... Може и да намеря няколко мъдри дефиниции, но това е като любовта и красотата - усещаш я като я видиш, не като прочетеш какво е!

опърничава написа:

Мнемозина написа:

Не се ли сещаш? Намислила съм да помъдрявам и се чудя как става номерът.

То помъдряването си идва от самосебе си. Да не мислиш, че всички мъдреци искат да са мъдри. Живеят си хората и хоп един ден вземат, че помъдрят. Ама искат ли да са мъдри или не, никой не ги пита. Мъдростта взела че се настанила в тях. Мда.

БоЕВ-ски написа:

Мнемозина написа: Не знам, може би така е по-добре.
Те имат свойството бързо да си отиват.

Мислех да не се изказвам по темата, ама нейсе!

Не, не си отиват бързо Мнемо, ние просто късно ги забелязваме, а това е така, защото хората имат чудното своиство да се преценяват по това, с какво тоя е по-лош от мен, а не с какво е по-добър.

За да бъде мъдър един човек е необходимо да натрупа знание, а това знание трябва да бъде осмислено и пречупено през опита на годините. Не е важно човек да е достатъчно препатил, а трябва и да си е направил верните изводи от дистанцията на годините освободени от всякакъв субективизъм. Затова за младите(наборите) казваме, че са "зрели", но не и мъдри. Мъдрият човек е самотник, ненатрапчив, освободен от битовизми и суета, може би и за това мъдреците си ги представяме като отшелници, а мъдри хора има навсякъде между нас, но ние рядко ги разпознаваме. Мъдроста не се влияе от произход, раса, семейно положение, социален статус, образование, тя е плод на живота, опита и верността/стойноста на направените изводи.

Мнемозина написа:После все повече започваш да разбираш, че всеки някога е грешил, ...

4avdar4e написа:
ПознаваХ, за съжаление. На Звеневия дядото. Дядо Панчо живееше в една махала на село Фролош (на около 5 км). Това е високо в Рила, родното място на Майстора. На един зверски за изнеженото градско чедо баир. Гледаше животинки, вареше ракийца. Сух, жилав, винаги усмихнат и енергичен (запознах се с него, когато беше почти на 80). Вярно, учил е във Виена (смятай кога!), цял живот е бил дърводелец, правил е мебели. Оженил се за най-богатата мома (щерка на кмета, с огромно количество земя наоколо - тва не е ли мъдро?:winkw:) Слушаше радио, нямаше телевизор. Но толкова мъдрост, благост и доброта, които струяха от него, никога не съм срещала. Само съжалявам, че си отиде рано - на 90 и нещо, можех да го познавам по-дълго.

Дали това е придобита житейска мъдрост или винаги е бил такъв? Не знам....

Звеневия написа:

Мнемозина написа:После все повече започваш да разбираш, че всеки някога е грешил, ...

Мъдър е този, който, като види, че срещу него лети куршум - заляга.

Мнемозина написа: Ти се шегуваш, обаче ...

Anonymous написа: Гост не гост - все тая.

Anonymous написа:

Мнемозина написа: Ти се шегуваш, обаче ...

Изобщо не се шугувквам!

Ако не си жив- за какво ти е да си мъдър, знаещ, добърррррр...?
Понеже нас ни гази точно момента с оцеляването чрез или при пълната липса на мъдрост, най-разумно е да се пре/бъде, което е висша форма на мъдрост.
И за кво да посрещаш нещо унищожаващо с обич, след като след този акт едното от двете ще го отняма?

Мнемозина написа:мъдростта?

Не, не ми казвайте, че мъдър е този, който знае, че нищо не знае. Това и аз го знам, пък не съм мъдра.

Познавате ли някой мъдър човек? Ама истински, жив, не от книгите или телевизията...

Мнемозина написа: ...стремеж към смъртта, а липса на страх от нея? Не е ли и това част от мъдростта?

Звеневия написа:

Мнемозина написа: ...стремеж към смъртта, а липса на страх от нея? Не е ли и това част от мъдростта?

Ей - отиди една сутрин в събота, примерно, на партерния етаж на Пирогов...

Много мъдри хора има там, ама всички стенат от болка и липса на вяра.
Лично присъствах на една ***** случка, - шофьор на тир - сменял гума, всичко ОК, обаче крика изпуснал и прицепа му беше захапал половината таз и надолу. Пломбите ми в устата се отделиха от гнездата си от...
Сигурно е бил един от неМЪДРИТЕ.

РР Дано да са го спасили!

Мнемозина написа:
Ти се шегуваш, обаче аз се чудя дали точно мъдрецът не би посрещнал куршума едва ли не с обич.

Мнемозина написа:

Звеневия написа:

Не е задължително човек да стане будист - всеки има потенциала да води мирен, смислен живот.

Далай Лама

Мъдростта е да приемеш съдбата си?

Fairy of the Flowers написа:

Мнемозина написа:
Мъдростта е да приемеш съдбата си?

По скоро да приемеш слабостите си.

Мнемозина написа:

Fairy of the Flowers написа:

Мнемозина написа:
Мъдростта е да приемеш съдбата си?

По скоро да приемеш слабостите си.

Това е твърде лесно.

4avdar4e написа:

Мнемозина написа:

Fairy of the Flowers написа:

Мнемозина написа:
Мъдростта е да приемеш съдбата си?

По скоро да приемеш слабостите си.

Това е твърде лесно.

И освен това ние съвършените значи ли, че не сме не мъдри??:blum:

Remmivs написа:абсолютно!

съвършенството е много повече от мъдрост...

къде ти ще се мерим с вас, ние дето дори и до мъдрост не моем го добутаме