Страница 2 от 2
Публикувано на: 30.09.09, 08:30
от snowprincess
Green Light написа:
Аз си имам номер с книгите. Нещо като поздрав, плескаме си ръцете един вид, на срещане и за чао. Номера ми е че ги подвързвам с вестник. По- приятно ми е - всяка книга придобива свой вид. Една е част от заглавие "Отново киловатчас в..." "Божидар Димитров уреден със свое..." "Май ще... и отдолу в болд и италик -Слънчев ден ... и отдолу- и построят" има и снимки, цели, части, усти, очи, коли... Това много хора го правят, почти съм убеден, че и вие сте така.
интересно, за първи път чувам
аз дори учбниците и тетрадките на децата не подвързвам, а какво остава за книгите
после как ги разпознаваш, или слагаш вестника само докато ги четеш?
Публикувано на: 30.09.09, 08:51
от Green Light
snowprincess написа:Green Light написа:
Аз си имам номер с книгите. Нещо като поздрав, плескаме си ръцете един вид, на срещане и за чао. Номера ми е че ги подвързвам с вестник. По- приятно ми е - всяка книга придобива свой вид. Една е част от заглавие "Отново киловатчас в..." "Божидар Димитров уреден със свое..." "Май ще... и отдолу в болд и италик -Слънчев ден ... и отдолу- и построят" има и снимки, цели, части, усти, очи, коли... Това много хора го правят, почти съм убеден, че и вие сте така.
интересно, за първи път чувам
аз дори учбниците и тетрадките на децата не подвързвам, а какво остава за книгите
после как ги разпознаваш, или слагаш вестника само докато ги четеш?
Само докато ги чета. Често има по три четири подвързани книги. Когато чета само за да мине времето. Пр Ефтим Ефтимов или дори Петя Дубарова, Джек Лондон, Шекли, О'Хенри, Нещо на английски за тренинг обикновено Агата Кристи, понеже на нея най- лесно и разбирам. Сега Ремиус ми е дал Майкъл Крайтъйн, той също е подвързан. И така седят на шкафчето ми до леглото. Като реша че съм свършил с някоя, подвързията отива в кошчето за боклук, а книгата на мястото си в библиотеката. Има бърз начин за подвързване, без лепенки или лепило. Но става много удобно, като му хванеш цаката.
Публикувано на: 30.09.09, 09:25
от bead_
Green Light написа: Като реша че съм свършил с някоя, подвързията отива в кошчето за боклук, а книгата на мястото си в библиотеката.
още по-хубаво ще е, ако не махаш вестника... така ми се струва
аз намирам в книги, които сега вадя от библиотеката и предлагам на дъщеря ми, разни нещица, с които съм си отбелязвала страниците - билетче от 6 ст., календарче 19.. г., парченце вестник "антени", снимка на съученичка с надпис на гърба "спо-мен, скро-мен, от- мен". има шик в тая работа.
Публикувано на: 30.09.09, 19:27
от Мнемозина
Green Light написа:Мнемозина написа:...
"18 %" сиво е хубава, да.
...
Много ми хареса. Прочетох я преди сума време вече, но от мързел(пък и защото не е много важно) не съм написал тука.
Аз си имам номер с книгите. Нещо като поздрав, плескаме си ръцете един вид, на срещане и за чао. Номера ми е че ги подвързвам с вестник. По- приятно ми е - всяка книга придобива свой вид. Една е част от заглавие "Отново киловатчас в..." "Божидар Димитров уреден със свое..." "Май ще... и отдолу в болд и италик -Слънчев ден ... и отдолу- и построят" има и снимки, цели, части, усти, очи, коли... Това много хора го правят, почти съм убеден, че и вие сте така.
18% сиво я започнах набързо, грабнах я от плика и отидох с Терминатор 2 да кара колело в една градинка, че ми наду главата(иска да го видят че кара колелото на батко си. Вчера вече кара колелото на батко си, ДОКАТО е обут с ролери. Какво ли не измисля за да се пребие качествено). Книгата, до другия ден вечерта, беше прочетена. През нощта се събудих от някакъв скандал в съседи и кво да правя, кво да правя? Чай направих и си четох 3 часа и половина. Та не остана време да я подвържа. Отдавна не съм чел така книга. Прочетох някои места по три пъти. Осъзнавам, че не е шедьовър, но много ми хареса. Сега ще почакам още малко, не ми се чете нищо, но като се знам- следва дълъг период на четене на български книги. Ще драскам тука. Не за да ви препоръчвам, ми е така да сверя, да кажа, де да знам и аз защо.
Драскай, на мен ми е интересно.
Като толкова ти е допаднала, да ти кажа, че миналата година излезе и един сборник с негови разкази, на този същия - "Кратка история на самолета". Има хубави неща и там, има и не чак толкова хубави...
И като ги четох, исках да питам тукашните варненци - абе в кое село беше самолетът-сладкарница?
