3o4o.net

Remmivs написа:не знам
искам да мога все така да ги обичам и да им давам
без да им досадя

мисля си още, че ходя по въже над пропаст и без осигуровки

мисля си, че е толкова хубаво
като си затварям очите за истинската дълбочина на пропастите.

latrevw написа:

Green Light написа:Относно хармонията аз имам един въпрос.

Някой от вас приятел ли е с децата си?

Към отговорлите с да имам подвъпроси:

Имате ли си доверие един на друг, така както приятелите си имат? Как го постигнахте? Отсамосебе си ли стана или вложихте специално усилие?

това не е здравословно на този етап

приятелски отношения може да има като станат къде 20-годишни според мен.

обаче какво се постила, за да се изгради това приятелство като порастнат - идея си нямам.
а всеки според детето си, нали знаеш универсална рецепта няма

Сестра ми вървяла по улицата след един баща и син. Таткото казал -много хубаво яке си си купил, сине, дали ще го видя на гърба ти и добечера.
Обикновен тон, но странни думи, систър се заслушала. Момчето слабо и болнаво на вид.
- Пак ли ще се събирате добечера?
- Да, в Боги. Обичайната компания.
- Недей да ходиш, бе мойто момче! Пак ще има да мисля цяла нощ, дали ще се завърнеш и в какъв вид ще те видя.

До края на деня на моята сестра и било студено. Няма за тези двама хармония нито вътре в тях, ни в света. Доверието е хармонията, понеже да се вържа за темата и да не ми се кара Бийд. Тя ще ми се кара, де, все и сипвам олово в темите.

Чудя се колко време са го рушили. Откакто детето е било на 15 години? 13? Или 10?

windcolours написа:

ELBI написа:

Нефертити написа: една му...
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже - и той я гледа, - мила, засмена!

вярно - това не сме го анализирали - що тя е била мила, засмена, като той хвърля топа... никво състрадание.

щото знае, че той отива на едно по-добро място!:blum:

кой знае - моловете не са били открити тогава...

Semiramis написа: мисля си, че е толкова хубаво
като си затварям очите за истинската дълбочина на пропастите.

страшничко е и особено, но обожавам да гледам надолу в пропастите. Погледът те пренася надолу и надолу и заедно със страха усещаш и летежа. Дали се разбиваш - все не знам, макар и това го виждам понякога. Но летежът е адреналина и тръпката.

Green Light написа:Относно хармонията аз имам един въпрос.

Някой от вас приятел ли е с децата си?

Към отговорлите с да имам подвъпроси:

Имате ли си доверие един на друг, така както приятелите си имат? Как го постигнахте? Отсамосебе си ли стана или вложихте специално усилие?

Аз им имам доверие, както и те на мен. Дъщеря ми например от време на време ми говори на малко име. Така беше свикнал и племенника ми преди сестра ми да го научи да ми казва лельо. Всъщност Вяра сама си е решила така и от време на време ми говори на галено име.
Един пример давам за доверие. Например около коледа и НГ децата посъбраха пари от тоз и оня и се оформиха две техни сумички, за които не сме решили за какво да ги похарчим, мислим за колелета, примерно. Но тези пари са им дадени на тях (деца на 6 и 7 години) и те си носят отговорност къде да ги съхраняват и т.н. Аз например наскоро всех назаем от Вяра и след няколко дни й върнах парите.
Знаем си например, че като се каже и обещае нещо, то задължително се спазва.
Друг пример е, че се отговаря честно на всички въпроси. Аз досега за нищо не съм ги лъгала, всичко им се обяснява, дори и нещата за по-големи, просто си разговаряме.
Но не знам дали можем да се наречем приятели. Всъщност те са ми най-близките човечета, но не мога да им споделя абсолютно всичко, докато те засега могат.

Green Light написа:Относно хармонията аз имам един въпрос.

Някой от вас приятел ли е с децата си?

Към отговорлите с да имам подвъпроси:

Имате ли си доверие един на друг, така както приятелите си имат? Как го постигнахте? Отсамосебе си ли стана или вложихте специално усилие?

Мисля, че да. Поне на този етап. Не знам за бъдещето - може да е друго - хабер си нямам. Ще опитам да задържа статуквото, но я аз откача, я нещо друго стане. Все пак на този етап го усещам категорично положително. По всичко личи, че и те така.

Да.

Правех това, което исках с мен да правят като дете и гледах добрите примери.

О, вложих доста и специално усилие. Тук-таме имаше грешки, бих поправил само 1-2 неща, но като цяло, ако върна времето бих постъпвал по абсолютно същия начин и бих се държал (с тези 1-2 изключения, но те са за нещо много конкретно, над което после съм си мислил дълго време, но пък не е било определящо в отношенията ни на по-високо ниво) отново така. Рецепти няма, защото и децата са различни, а и ситуациите във времето са различни. Обаче е важно да поддържаш диалог, да имате доверие един в друг, ти да им даваш пример и да не правиш това, което не искаш те да правят и ... още 1001 неща. Те са най-вероятно различни за всяко дете и за всеки родител. Не мисля, че има рецепти, освен да си прям, диалогичен и да знаеш какво точно искаш от тях.

vyara написа: Всъщност те са ми най-близките човечета, но не мога да им споделя абсолютно всичко, докато те засега могат.

всяко нещо си има времето и мястото на споделяне. Аз съм споделял много неща, които не съм споделял с никого - даже неудобни истории. Е - наистина - не всичко, но то и не може всичко с всекиго да се сподели. Понякога има неща, които почти не споделяме и със себе си или се правим, че не се случват, или си намираме причини... просто защото животът не е черно бял в някои аспекти, обусловени от религия, социум и т.н. Та - абсолютно всичко - няма!

ELBI написа:

vyara написа: Всъщност те са ми най-близките човечета, но не мога да им споделя абсолютно всичко, докато те засега могат.

всяко нещо си има времето и мястото на споделяне. Аз съм споделял много неща, които не съм споделял с никого - даже неудобни истории. Е - наистина - не всичко, но то и не може всичко с всекиго да се сподели. Понякога има неща, които почти не споделяме и със себе си или се правим, че не се случват, или си намираме причини... просто защото животът не е черно бял в някои аспекти, обусловени от религия, социум и т.н. Та - абсолютно всичко - няма!

Точно така е.

ELBI написа:
Правех това, което исках с мен да правят като дете и гледах добрите примери.

...Обаче е важно да поддържаш диалог, да имате доверие един в друг, ти да им даваш пример и да не правиш това, което не искаш те да правят и ...

Да! Мерси!

ELBI написа: всяко нещо си има времето и мястото на споделяне. Аз съм споделял много неща, които не съм споделял с никого - даже неудобни истории. Е - наистина - не всичко, но то и не може всичко с всекиго да се сподели. Понякога има неща, които почти не споделяме и със себе си или се правим, че не се случват, или си намираме причини... просто защото животът не е черно бял в някои аспекти, обусловени от религия, социум и т.н. Та - абсолютно всичко - няма!

Не намерих емотикона [thumb up]. Готин пост!

Green Light написа:

ELBI написа: всяко нещо си има времето и мястото на споделяне. Аз съм споделял много неща, които не съм споделял с никого - даже неудобни истории. Е - наистина - не всичко, но то и не може всичко с всекиго да се сподели. Понякога има неща, които почти не споделяме и със себе си или се правим, че не се случват, или си намираме причини... просто защото животът не е черно бял в някои аспекти, обусловени от религия, социум и т.н. Та - абсолютно всичко - няма!

Не намерих емотикона [thumb up]. Готин пост!

ЕЛБИ,
за тия думи и аз ти стискам ръката!

:гууд:


ps
просто трябва да сме ние
да се опитаме да им помогнем те да бъдат себе си
и да се надяваме, че пропастите са красиви безумно, но и също толкова далеч
хармонията е вяра
и вярата е хармония

Remmivs написа:
и да се надяваме, че пропастите са красиви безумно, но и също толкова далеч
хармонията е вяра
и вярата е хармония

Този тук трябва да го държим далеч от безумно красивите пропасти, че един Бог знае какво ще му хрумне в момент на желание да се почувства ЕДНО с Живота, Вселената и всичко останало