3o4o.net

защо така се стряскате?

bead_ написа:

vyara написа:Приятели са ми само хората най-близо около мен, които няма да ме предадат никога. Това е. Изобщо не е по-различно отколкото при повечето хора, защо така се стряскате?

верче, има ли поне един сред тези приятели, който няма да си свали обувките?!?

Kent написа:

защо така се стряскате?

наиш ли винаги ме е стряскала фразата
българите сте такива или онакива
казана от някой нашенец
а нешенеца/ката къф е
сенегалец пристигнал скрит в туба от бензин?:lol:
от черна африка дъге
та и за форума, не сме ли всички които пишеме
ние
ако еди кои сме ние, другите сте вие
то може да има и те
и става съвсем страшно:lol:
стефан кралев ряпа да яде:blink:

vyara написа: Не.

pocti_bezobidna написа:

bead_ написа:

vyara написа:Приятели са ми само хората най-близо около мен, които няма да ме предадат никога. Това е. Изобщо не е по-различно отколкото при повечето хора, защо така се стряскате?

верче, има ли поне един сред тези приятели, който няма да си свали обувките?!?

Ами един да е - стига. Важното е да попаднеш с него в при лъвицата, нали?

Мнемозина написа: Защото така отношението към приятелството е малко консуматорско, да ме прощаваш. И към хората изобщо.

pocti_bezobidna написа: Ами един да е - стига.

а ти как ме мъчиш напоследък с тоя речник дето си минАл не него, не е истина...

bead_ написа:

vyara написа: Не.

къде тогава е шибаната разлика между тези и онези?!?

п.п. желая ти приятен ден и си позволявам да си мисля, че самотата гротескно окачва табели по дърветата в една гора. в Гората.

Kent написа: има опасност да я забравя:lol:

vyara написа:

pocti_bezobidna написа: Ами един да е - стига.

Абсолютно!

bead_ написа:

pocti_bezobidna написа:

bead_ написа:

vyara написа:Приятели са ми само хората най-близо около мен, които няма да ме предадат никога. Това е. Изобщо не е по-различно отколкото при повечето хора, защо така се стряскате?

верче, има ли поне един сред тези приятели, който няма да си свали обувките?!?

Ами един да е - стига. Важното е да попаднеш с него в при лъвицата, нали?

няма ни един. и слава богу. щот ше е много жалко да го изяде лъвицата този уникат, не ли?

п.п. лъвицата я срещаме всеки ден, не ли?

bead_ написа:

vyara написа:

pocti_bezobidna написа: Ами един да е - стига.

Абсолютно!

е, нали каза, че няма ни един!?!

vyara написа:

Мнемозина написа: Защото така отношението към приятелството е малко консуматорско, да ме прощаваш. И към хората изобщо.

Както искаш го виждай. Но аз никому нищо не дължа. Квит съм с всички хора. Просто обичам само най-близките си и само за тях ми пука. Абсолютно безкористно при това. Останалия свят за мен е маса.

vyara написа: Ако искаш да ми кажеш нещо така, че да те разбера, кажи ми го по-ясно.

bead_ написа:

vyara написа: Ако искаш да ми кажеш нещо така, че да те разбера, кажи ми го по-ясно.

ти го каза много ясно. тези, които обичаш, семейството и близките ти са в сърцето ти. останалите са маса. и аз те питах като никой от масата няма да остане с обувки заради теб как различаваш тези приятели от онези приятели?

Kent написа:

а ти как ме мъчиш напоследък с тоя речник дето си минАл не него, не е истина...

Това е разговорна граматика. В учебника по патоанатомия пише, че всеки човек, образно казано, започва да затъпява след около 35 години. Пък аз съм на 40. Ако не "изстрелям" веднага мисълта която е обладала кората ми в момента, впоследствие има опасност да я забравя:lol:

Мнемозина написа: Тъй.
Сега вече приятелството е въпрос на твоето собствено отношение към част от околните, а не на техните заслуги към теб.

Всеки си има своите представи за тия неща.

И аз затъпявам. Карай да върви.

vyara написа:

Мнемозина написа: Тъй.
Сега вече приятелството е въпрос на твоето собствено отношение към част от околните, а не на техните заслуги към теб.

Всеки си има своите представи за тия неща.

Моето отношение в много случаи е изключително добро към останалите. Просто те не са приятели. Това е. Може би не е въпрос на отношение, а на терминология, която използваме различно. Влагаме различен смисъл в думата приятел. Аз влагам много по-дълбок смисъл.

Мнемозина написа: За мен приятелството е някакво сродство, дори и по неведоми пътища, съвсем необяснимо е. И може да не е свързано изобщо с помощ или услуги или някакви такива неща.
И като съм казала, че възприемам БоЕВ като един от приятелите си, далеч не подценявам думата. Същото бих могла да кажа и за много други хора тук.

Всъщност по-важното е, че ако Боев е казал, че приема хората тук като приятели, няма как ти да му кажеш, че те не са такива.
Той така ги усеща - и толкова.

vyara написа: Просто хората с лекота лепят този етикет,

vyara написа:а аз не го лепя на никого, защото от никого нищо не търся и не очаквам.

сър Айвънхоу написа:

БоЕВ написа:Предполагам никой не обича да има/трупа такива.
А какъв по хубав ден от днешния за разчистване - едни си идват от света на мъртвите, а други отиват на там.
Обстановката в клуба се нормализира и е време да дам обяснение за някой от постъпките си.
Бележката към къпина - да, написах я. И пак бих я написал. Защото това е единственият начин да бъде държан далеч от тук - заплахата. Дискомфортът който съм му причинил е в пъти по-малък от това което той е направил срещу други. Ако се наложи даже бих стигнал и по-далеч, защото аз не изоставям приятелите си и това което обичам. За приятел съм готов да мина през огън, кал, помия и повръщано от животно, дори това да ми струва грозни петна по лицето. Приятелите са за това - да се подкрепят, а когато има разногласие и няколко приятелски, отрезвителни, шамара не биха били проблем.
Накратко това е - който е имал очи е видял и който е имал сърце е разбрал, а за останалите колкото и да пиша - все е тая.
Защо го пиша това ли? Ами защото заминавам на круйз - уредих се - кухненски персонал на кораб, ще мия чинии, ще беля картофи и ей такива неща, та едва ли ще имам време за нет-а.

Не знам дали се получи, но нещо такова Ви дължах, а го дължах и на себе си - защото 3о4о много ми даде. Надявам се все нещичко полезно и аз да съм му дал.

пп От дъртаняните съм спрял да се интересувам горе-долу от времето когато Ести ги напусна, а оскъдната информация която имах от тогава умело я използвах като блъф.

е, явно е време да разчистим с теб, каквото натворихме...
не знам дали беше недоразумение, или момент на загуба на съзнание, но... беше глупаво и гадно...
просто не очаквах от теб това, което направи, а после реагирах магарешки!
съжалявам за глупостите, които натворихме!
искрено се надявам да се опитаме да забравим това... поне доколкото можем!...
нека остане просто едно недоразумение.
винаги съм те имал за приятел... дори, когато се псувахме тук... и ми беше болно...
извинявай приятелю!
попътен вятър и успехи!

Gaspode написа: Аз си мисля, че имам много приятели. Това са хора, на които съм готов да помогна и т.н. Може би се заблуждавам само защото все още никой от тях не ми е поискал помощ . Но колко от тези мои приятели също ме смятат за свой приятел (т.е. да са готови те да останат с мен при лъва) - това не знам. И се надявам да не разбера никога. Едно, защото се надявам никога да не ми се наложи, и второ, защото чисто приятелски не искам да ги товаря с моите проблеми...

vyara написа:
Сродни са ми всички хора. Абсолютно. Всеки тук ми е сроден с нещо, но никой не ми е приятел. Това, че се ласкаете да се наричате така мен не ме бърка. И аз едно време си мислех, че тук има хора, които мога да наричам приятели и да си мисля, че тук е едно задружно общество. Отдавна не си правя илюзии. Илюзиите не са лошо нещо. Лошо е да ти ги разбият. Пожелавам ти непокътнати илюзии. Да не ти се налага да изпадаш в нужда, че да си преброиш приятелите, с други думи. Аз винаги съм се страхувала от това да не ми се наложи да опра до някого, че да разбера приятел ли ми е в нужда. Народа хубаво го е казал. Ти си го наричай консуматорско колкото си искаш, но е така.

Gaspode написа:Чета ви размислите за приятелството и се чудя. Карате ме да се замислям, което никак не обичам да правя

Но ми се струва, че слагате каруцата пред магарето. Не ти определяш дали един човек ти е приятел. Той/тя го определя. Т.е. аз мога да определя за себе си дали съм приятел на Х, но Х не може да определи дали аз съм му приятел. На собствен ред той може да реши, че ми е приятел на мен. Аз мога да си мисля каквото си искам, но дали ми е приятел не мога да знам. Дори в случая с лъвовете - от де да знам дали той се е върнал да се бори с лъва от едното голо приятелство, или си е правел тънки сметки кво ще получи/загуби ако мен ме излапа лъФ и чисто меркантилно е решил, че е по-изгодно да ми помогне? Какво става в главата на един човек може (с някакъв процент вероятност ) да каже само тоЙзи човек.
Та тъй. Приятелството, както и любоФта, се дава, не се взема.
Аз си мисля, че имам много приятели. Това са хора, на които съм готов да помогна и т.н. Може би се заблуждавам само защото все още никой от тях не ми е поискал помощ . Но колко от тези мои приятели също ме смятат за свой приятел (т.е. да са готови те да останат с мен при лъва) - това не знам. И се надявам да не разбера никога. Едно, защото се надявам никога да не ми се наложи, и второ, защото чисто приятелски не искам да ги товаря с моите проблеми...

Уморих се да мисля.

А, последно - тук имам много приятели.

latrevw написа: точно!
интересно се получи това за приятелството
егати, никога не съм възприемала приятелството като нещо, което някой трябва да направи за мен. някой трябва да жертва живота си или пък да ми даде бъбрека си, за да ми е приятел ли? и ако не го направи, значи ме е предал - боже!!!
за мен приятел е този, който не иска нищо насреща. приятели сме, хубаво ни е, понякога може да си помагаме, друг път - не. това е живота, необходимо ли е някой да ми е роб, за да ми е приятел.

относно разбитите илюзии в клуба - приятели сме точно, защото можем да си простим и да забравим всички простотии, които неизбежно за дългото време, което сме заедно, се случват. никой не е само черен или само бял, никой не е докрай безкористен, никой не е безгрешен. въпросът е като цяло какво ти е донесъл даден човек.

аз затова и така не мога да разбера позицията на Вяра, особено на Ести, вероятно и на Амаранта - предали сме ви, били сме несправедливи, двоен стандарт и какво ли още не. ок, дори да е било така. ако сме приятели можем да загърбим всичко това. защото другите не са просто "маса", те са тези, с които така или иначе живеем всеки ден, донякъде може да се изключиш и да обичаш само семейството си. но нима в него е изключено да се случи същото, което и тук. не, не е, но на близките си прощаваш и забравяш. е, аз прощавам и на приятелите си и не е необходимо да ги изяде лъва, за да докажат приятелството си.

Мнемозина написа: Да, нещо подобно се опитвах да обясня и аз, но ако (си готов да) направиш нещо за някого, кой тогава е приятелят - ти или онзи отсреща?

latrevw написа:...аз затова и така не мога да разбера позицията на Вяра, особено на Ести, вероятно и на Амаранта - предали сме ви, били сме несправедливи, двоен стандарт и какво ли още не. ок, дори да е било така. ако сме приятели можем да загърбим всичко това. защото другите не са просто "маса", те са тези, с които така или иначе живеем всеки ден, донякъде може да се изключиш и да обичаш само семейството си. но нима в него е изключено да се случи същото, което и тук. не, не е, но на близките си прощаваш и забравяш. е, аз прощавам и на приятелите си и не е необходимо да ги изяде лъва, за да докажат приятелството си.

Gaspode написа:

Мнемозина написа: Да, нещо подобно се опитвах да обясня и аз, но ако (си готов да) направиш нещо за някого, кой тогава е приятелят - ти или онзи отсреща?

Ми това е неква словесна неразбория тук, понеже се използва една и съща дума за обонзачаване на двете страни. Щото някак се предполага, че е двупосочно. Т.е. ако аз съм му приятел то и той е. Да, ама не. Това е утопия неква. И май тази точно неразбория стои в основата на куп други - щом аз съм му приятел (и значи по подразбиране и той на мен) значи аз мога да изисквам от него... което не е вярно просто. Тва е.

Амаранта написа: По въпроса с приятелството - не вкарвам излишен драматизъм. Какво означава да не ме предадат, или аз да не предам някого?! Не приемам да ме лъжат и заблуждават, с цел да ме използват, но от там нататък - редно ли е да изисквам някой да ме подкрепя, когато мисли, че греша, или когато няма сили?! или да го подкрепям аз?! Или да ми помага при всеки случай?!...да - споделяне, разбиране, подкрепа за неща, в които вярвам и аз, помощ, когато ми е по силите - такива неща мога да раздавам щедро (и да получавам). Но ако говорим за лъвове - лично аз бих се жертвала само за да спася децата си и никой друг. Така че, ако сте си въобразявали, че няма да си събуя обувките заради вас, сега е момента да ви разбия илюзиите. Толкова за приятелството.

Мнемозина написа: Не, не, за друго питам.
Готов си да направиш нещо за някого, защото го усещаш като приятел - или защото ти си му приятел.
Дори и когато е еднопосочно, пак има субект и обект. Тоест то точно тогава има субект и обект.
Не става въпрос да искаш от него, в моя случай, де.

Само обяснявам вече, не питам. Иначе мисля като теб.
Е, има я и другата подробност - че нещата са много по-богати и разнообразни.

Иначе бих бягал ЗАЕДНО с приятеля си.

Gaspode написа:
За същото става изнавъпрос де - приятел е този, който или този НА който? М?
И пак каруцата пред крантата - приятел ми е, защото съм готов да направя... Не обратното. Т.е. не съм готов да направя нищо защото ми е приятел. Сега ясно ли е?

Gaspode написа: Та тъй. Приятелството, както и любоФта, се дава, не се взема.

А, последно - тук имам много приятели.

І написа:Та.. /и за зВерчето специално/, да си перефразираме онова... "Красотата е в очите на гледащия."