3o4o.net

vyara написа: Кой решава кое е добро ли? У всеки у нас има един безпогрешен съдник и той много добре знае, колкото и да си кривим душата и да се въртим и сучем, така че да не си виждаме задницата. Той си е закодиран дълбоко в нас, не можеш да му избягаш.
Свободен трябва да си от цветните призми на личните си емоции, породени от чужди мнения, нагласи, очаквания, клишета и т.н.

Свободен в мечтите си! Че хората дори мечтаят клиширано. Питай ги за какво мечтаят и ще видиш, че е едно и също. Много харесвам "Сталкер" за това - завеждаш хората на тайното място и им казваш - ще ти се сбъдне мечтата, но само ако е съкровена и наистина е мечта и те са готови да го удушат, защото нямат съкровено, имат си клишета и на всичкото отгоре не им вярват. Мечти-клишета.

Не, няма такъв съдник. "Добро" и "зло" не съществуват извън човешкия свят. А самите те са много различни в различните човешки светове.
Вярно е, че човек се чувства по-добре, когато се освободи от чуждите мнения, нагласи и очаквания, но много е важно преди това да ги е имал като ориентир. Иначе може да бъде страшно. И ако го помислиш по този начин, ще видиш, че клишетата са абсолютно необходими за постигането на истинска свобода.

По повод на мечтите: много лоши неща мислиш за хората, да ти кажа.

vyara написа:

windcolours написа: Хубаво де,
ама си представи, че двама души са убедени, че сърцата им са чисти. Но двамата виждат една и съща ситуация по различен начин. И истините се оказват две.... Кое е "доброто" в случая?
Следвайки твоето твърдение излиза, че винаги, когато възникват спорове, единият не следва "доброто"...

Ами да, така излиза. То може да е неволно или неинформирано неследване на доброто. Законът оневинява ли, когато го нарушиш без да си го познавал? Не оневинява, само смекчава присъдата ти.

интересно...
оттук следва, че абсолютизираме доброто. Но опитът ми показва, че хората често са на различни мнения. Всяко изградено на база собствени убеждения. И при най-добро желание двете страни не могат да достигнат консенсус.
Думите ти ми дават вероятен отговор защо се получава така....

Амаранта написа:
Аха, разбрах. Грешиш.

Тц, щом мислиш, че греша, значи не си разбрала.

Мнемозина написа:
Тц, щом мислиш, че греша, значи не си разбрала.

винаги е така....

vyara написа: Много харесвам "Сталкер" за това - завеждаш хората на тайното място и им казваш - ще ти се сбъдне мечтата, но само ако е съкровена и наистина е мечта и те са готови да го удушат, защото нямат съкровено, имат си клишета и на всичкото отгоре не им вярват. Мечти-клишета.

Готови са да те удушат, щото мечтата им е друга, Верче. И ще го направят, както и прави героят в "Пикник край пътя", а Тарковски е интерпретирал текста, както той го вижда
В тази приказка за Буда (както аз я чета) правенето на добро изисква отказване от нещо съкровено (както и в "Пикник край пътя" ).
Загубата на универсален коректив, какъвто е вярата например (все тая дали ще е християнство или друго вероизповедание), разрешава абсолютно всичко, защото поставя индивидуалната личност в центъра на Вселената. Ти ставаш най-важен за себе си и оттам нататък нищо не може да те спре - стига да си сигурен, че няма да има последствия. Не че ми харесва, обаче днешното общество работи и се движи от този модел. Ако не се придържам или поне съобразявам с него съм обречена да съм аутсайдер. Ще ти дам банален пример - имотите по морето, отпуснати на "крайно нуждаещи се". Ами това си е чиста проба злоупотреба и облагодетелстване за чужда сметка. Направено е, защото има вратичка в закона и с лек финт можеш да си "на далавера". Ако не се възползваш - по днешните стандарти си глупак. Ще ти се смеят. Ако ги попиташ тях - тези, които са купили имотите, и тези, които са уредили закупуването им на занижени цени - дали са направили зло (или просот дали смятат постъпката си за нередна), как мислиш ще ти отговорят?

Мнемозина написа:
Не, няма такъв съдник. "Добро" и "зло" не съществуват извън човешкия свят. А самите те са много различни в различните човешки светове.
Вярно е, че човек се чувства по-добре, когато се освободи от чуждите мнения, нагласи и очаквания, но много е важно преди това да ги е имал като ориентир. Иначе може да бъде страшно. И ако го помислиш по този начин, ще видиш, че клишетата са абсолютно необходими за постигането на истинска свобода.

По повод на мечтите: много лоши неща мислиш за хората, да ти кажа.

Напротив, аз мисля много хубави неща за хората. Мисля например, че понеже са частица от Създателя си, те носят закодирано в себе си чувството за хармония, което е доброто и във Вселената извън нашия свят.
Не е въпроса да се отръскаш от нещо, че да се почувстваш свободен. Въпросът е да пренебрегнеш кухите клишета в името на Дълбоката Извечна Божествена Хармония на Всичкото.

windcolours написа: интересно...
оттук следва, че абсолютизираме доброто. Но опитът ми показва, че хората често са на различни мнения. Всяко изградено на база собствени убеждения. И при най-добро желание двете страни не могат да достигнат консенсус.
Думите ти ми дават вероятен отговор защо се получава така....

Това, че хората са на различни мнения, не означава, че поне едно от тях е правилното.

Кажи си отговора на въпроса, интересно ми стана.

pocti_bezobidna написа:
Ти ставаш най-важен за себе си и оттам нататък нищо не може да те спре - стига да си сигурен, че няма да има последствия.

Вчера като умувах по темата, мислех да кажа също, че добро е, когато знаеш, че няма да има последствия от лошата ти постъпка и въпреки това избереш доброто. Пример - знаеш, че жена ти няма как да научи, но не й кръшкаш. Знаеш, че никой не те вижда как намираш портфейл с много пари, но въпреки това го връщаш комуто принадлежи. Това е доброто въпреки. За имотите няма нужда да коментирам. Тези сбъркани човеци са на върха на съдебната система, кой да ги накаже, ако не Бог или както там би била наречена някаква върхована сила или закон, в когото, както сама казваш, те не вярват.

windcolours написа:
Дали Хитлер е притежавал този "безпогрешен съдник"? Ами ако човек има някакави нарушения на неврологично ниво, които изкривяват оценката на въпросния "съдник" ??

Хитлер, както и другите диктатори от този тип, вероятно са имали зверски изкривена ценностна система.

vyara написа:
Кажи си отговора на въпроса, интересно ми стана.

имах предвид това

vyara написа:Ами да, така излиза. То може да е неволно или неинформирано неследване на доброто. Законът оневинява ли, когато го нарушиш без да си го познавал? Не оневинява, само смекчава присъдата ти.

значи излиза, че най-малко едната от страните не познава "закона", или в случая абсолютното "добро". И това води до конфликт и до невъзможност той да бъде разрешен.
Та най-общо въпросът ми беше : защо при най-добро желание страните не са в състояние да достигнат консенсус.

vyara написа:Тези сбъркани човеци са на върха на съдебната система, кой да ги накаже, ако не Бог или както там би била наречена някаква върхована сила или закон, в когото, както сама казваш, те не вярват.

Да де, ама това е нещо, което оказва виляние върху функционирането на системата като цяло.
Както с темата за матурата - няма виновни.
Е как няма, като темата е изтекла?
Още от училище ли ще ни учат вече, че няма правила?
Ние все пак живеем в някакво общо пространство, някакви норми трябва да се спазват.
Това е форма на конкурс, всички трябва да са равни.
И тук не става въпрос за "наказание свише" а за общоприети правила, разписани в закон.

pocti_bezobidna написа:

windcolours написа:
Дали Хитлер е притежавал този "безпогрешен съдник"? Ами ако човек има някакави нарушения на неврологично ниво, които изкривяват оценката на въпросния "съдник" ??

Хитлер, както и другите диктатори от този тип, вероятно са имали зверски изкривена ценностна система.

да де, аз затуй намесих уврежданията на неврологично ниво. Когато ги има /в случая приемам, че ги има/. Това уврежда и "безпогрешния съдник", доколкото него го има. И до степента, в която му дава гласност всеки от нас

windcolours написа:

vyara написа:
Кажи си отговора на въпроса, интересно ми стана.

това не го схванах, извинявай...обясни, моля...
около мене две деца вдигат шум до Бога и ми пречат да разговарям с него

"Думите ми ти дават вероятен отговор..". Аз питам на кой въпрос по-точно и какъв отовор е това. Нали това са твои думи от твоя цитат.

pocti_bezobidna написа:

windcolours написа:
Дали Хитлер е притежавал този "безпогрешен съдник"? Ами ако човек има някакави нарушения на неврологично ниво, които изкривяват оценката на въпросния "съдник" ??

Хитлер, както и другите диктатори от този тип, вероятно са имали зверски изкривена ценностна система.

Едва ли е толкова просто,
като се има предвид широката подкрепа, която са получавали.

pocti_bezobidna написа:

vyara написа:Тези сбъркани човеци са на върха на съдебната система, кой да ги накаже, ако не Бог или както там би била наречена някаква върхована сила или закон, в когото, както сама казваш, те не вярват.

Да де, ама това е нещо, което оказва виляние върху функционирането на системата като цяло.
Както с темата за матурата - няма виновни.
Е как няма, като темата е изтекла?
Още от училище ли ще ни учат вече, че няма правила?
Ние все пак живеем в някакво общо пространство, някакви норми трябва да се спазват.
Това е форма на конкурс, всички трябва да са равни.
И тук не става въпрос за "наказание свише" а за общоприети правила, разписани в закон.

Как да няма "виновни" (нека го наречем отговорни, че да избегнем добро и зло). Има, разбира се. Това, че някой казал...

vyara написа: Напротив, аз мисля много хубави неща за хората. Мисля например, че понеже са частица от Създателя си, те носят закодирано в себе си чувството за хармония, което е доброто и във Вселената извън нашия свят.
Не е въпроса да се отръскаш от нещо, че да се почувстваш свободен. Въпросът е да пренебрегнеш кухите клишета в името на Дълбоката Извечна Божествена Хармония на Всичкото.

А защо тогава мислиш, че хората дори мечтаят в клишета?

Според мен бъркаш, защото поставяш някаква цел, а пренебрегваш пътя към нея.

Ако дълбоката извечна божествена хармония на всичкото не е търсена и постигана (дори и само в мислите ни) от нас, а просто ни е дадена, ние не сме хора, а животни.
Пътят към нея ни очовечава.

Амаранта написа: Е, това в подписа ми е по-скоро закачка,
според мен логиката далеч не изчерпва всички възможности, защото са и необходими някакви изходни факти, които рядко са налице. ...

Така де, и аз това казвам - опитваме се да вкараме чрез някаква логика понятия за добро и зло, обаче забравяме, че логиката е различна при всеки. Опитваме се да определим кога някой е свободен, пак чрез логични схеми, при условие, че живота на собствената ни планета е такъв, че за едни свободата означава да убиваш вместо да бъдеш убит, а за други - да обърнеш и другата си страна за шамар.
Демек - приказваме си ги някакви дето хич не сме наясно с тях

Хубав пост и история. Повечето пъти за това говорим - за свободата. И за това не харесвам разни режими и герои, които отнемат свободата на други хора, отнемат живот заради идеологии и вярата, че са месии.

А свободата всеки (когато я има) я използва различно - според характера си, според убежденията си, според обстоятелствата.

vyara написа: "Думите ми ти дават вероятен отговор..". Аз питам на кой въпрос по-точно и какъв отовор е това. Нали това са твои думи от твоя цитат.

имах предвид това

vyara написа:Ами да, така излиза. То може да е неволно или неинформирано неследване на доброто. Законът оневинява ли, когато го нарушиш без да си го познавал? Не оневинява, само смекчава присъдата ти.

значи излиза, че най-малко едната от страните не познава "закона", или в случая абсолютното "добро". И това води до конфликт и до невъзможност той да бъде разрешен.
Та най-общо въпросът ми беше : защо при най-добро желание страните не са в състояние да достигнат консенсус.

Амаранта написа:

pocti_bezobidna написа:

windcolours написа:
Дали Хитлер е притежавал този "безпогрешен съдник"? Ами ако човек има някакави нарушения на неврологично ниво, които изкривяват оценката на въпросния "съдник" ??

Хитлер, както и другите диктатори от този тип, вероятно са имали зверски изкривена ценностна система.

Едва ли е толкова просто,
като се има предвид широката подкрепа, която са получавали.

Предполагам, че не е.
Предполагам, че е някакъв стаден ефект - всички (добре де, мнозинството) са "за". Ако се цепиш от колектива, колектива, нали - колективно.
На мен ми е много интересно, чисто психологически как се получава - нещо, което е откровено безумно - получава широка обществена подкрепа. Или поне мълчаливо съгласие. Имало е и страх, ясно. Не мога да си го обясня това, и не съм намерила обяснение за него - ни в книгите, ни във филмите, които разглеждат периода. За документални произведения говоря, не за художествена интерпретация.

Мнемозина написа:
А защо тогава мислиш, че хората дори мечтаят в клишета?

Ти за какво мечтаеш?

Аз няма какво да мисля, водя си статистика от фактите. Те мечтаят за пътешествие някъде. Да имат къща или имот, да имат кола. Мечтаят да срещнат любовта (ако не са). Мечтаят за семейство. Мечтаят за пари. Мечтаят да видят нещо някъде. Това са мечтите и желанията на повечето хора, които аз съм чувала. Мечтаят да имат нещо от някоя реклама или нещо, което съседът/идолът им има. Това не е ли клише?

vyara написа:

Мнемозина написа:
А защо тогава мислиш, че хората дори мечтаят в клишета?

Ти за какво мечтаеш?

Аз няма какво да мисля, водя си статистика от фактите. Те мечтаят за пътешествие някъде. Да имат къща или имот, да имат кола. Мечтаят да срещнат любовта (ако не са). Мечтаят за семейство. Мечтаят за пари. Мечтаят да видят нещо някъде. Това са мечтите и желанията на повечето хора, които аз съм чувала. Мечтаят да имат нещо от някоя реклама или нещо, което съседът/идолът им има. Това не е ли клише?

ти за какво мечтаеш?
ако е твърде личен въпроса- подмини го:-)

windcolours написа: Та най-общо въпросът ми беше : защо при най-добро желание страните не са в състояние да достигнат консенсус.

Ако това е въпрос към мен, първо да те питам защо мислиш, че не могат, щом толкова силно го искат и двете страни? Според мен не го искат, т.е. това не е най-доброто им желание. Те са в състояние да го постигнат, според мен. А защо някой не постига единомислие с някого вече трябва да се говори в конкретика, защото причините може да са много.

vyara написа: Как да няма "виновни" (нека го наречем отговорни, че да избегнем добро и зло). Има, разбира се. Това, че някой казал...

точно в казването е проблема. В общественото пространство остава усещането за безотговорност. Всеки може да прави каквото си иска, стига да успее да се скатае. И това се приема за нормално. Нещо повече - приема се като правилно (или успешно, като между "правилно" и "успешно" границите почват да ес губят ) и като модел, на който трябва да се пордъжава... И този който спазва правилата, накрая се оказва глупак, на когото се смеят.

в тази женска тема
няма да пиша

windcolours написа:
ти за какво мечтаеш?
ако е твърде личен въпроса- подмини го:-)

За нищо. Аз имам всичко, за което много хора мечтаят. Много от хората по планетата, искам да кажа. Имам точно толкова, колкото е трябвало, дори повече. Нямам някаква ясно определена мечта. И това всъщност е проблем. Планирам разни неща, които ми се искат, но не си мечтая. Може би искам да видя децата си пораснали и щастливи. Не знам дали това е мечта или по-скоро желание. Но работя по въпроса да е така.

vyara написа:

windcolours написа: Та най-общо въпросът ми беше : защо при най-добро желание страните не са в състояние да достигнат консенсус.

Ако това е въпрос към мен, първо да те питам защо мислиш, че не могат, щом толкова силно го искат и двете страни? Според мен не го искат, т.е. това не е най-доброто им желание. Те са в състояние да го постигнат, според мен. А защо някой не постига единомислие с някого вече трябва да се говори в конкретика, защото причините може да са много.

Въпросът няма абсолютно нищо с теб, честно!

Но и при най-добро желание не мога да постигна единомислие с Хитлер

С последното съм съгласна, но в случая засягаме глобални въпроси, не конкретни конфликти и няма как да говорим в конкретика

jazz написа:в тази женска тема
няма да пиша

Елби писа, дори и ти. Вътре си с двата крака, край!

jazz написа:в тази женска тема
няма да пиша

:lol::lol:
Добре, че се обади.

windcolours написа: Въпросът няма абсолютно нищо с теб, честно!

Но и при най-добро желание не мога да постигна единомислие с Хитлер

С последното съм съгласна, но в случая засягаме глобални въпроси, не конкретни конфликти и няма как да говорим в конкретика

Бе защо го приемаш лично това с въпроса!

Не можеш да постигнеш единомислие с Хитлер, защото той не иска. Помислих, че говориш за случай, когато и двете страни имат голямо желание за единомислие.

windcolours написа:

Но и при най-добро желание не мога да постигна единомислие с Хитлер

...

Разсъждаваш така, защото гледаш от друга позиция, от друго време. Днес вероятно и той не би постигнал единомислие със себе си от тогава. Трудно е да се каже как би разсъждавала ако беше германка през 35-та, да речем.

vyara написа:

windcolours написа:
ти за какво мечтаеш?
ако е твърде личен въпроса- подмини го:-)

За нищо. Аз имам всичко, за което много хора мечтаят. Много от хората по планетата, искам да кажа. Имам точно толкова, колкото е трябвало, дори повече. Нямам някаква ясно определена мечта. И това всъщност е проблем. Планирам разни неща, които ми се искат, но не си мечтая. Може би искам да видя децата си пораснали и щастливи. Не знам дали това е мечта или по-скоро желание. Но работя по въпроса да е така.

радвам се, че е така, наистина! Радвам се, когато срещам такива хора!
И искрено ти пожелавам да видиш децата си в пораснали и достойни хора! С човек като теб до себе си, вероятно така и ще стане

pocti_bezobidna написа:


Предполагам, че не е.
Предполагам, че е някакъв стаден ефект - всички (добре де, мнозинството) са "за". Ако се цепиш от колектива, колектива, нали - колективно.
На мен ми е много интересно, чисто психологически как се получава - нещо, което е откровено безумно - получава широка обществена подкрепа. Или поне мълчаливо съгласие. Имало е и страх, ясно. Не мога да си го обясня това, и не съм намерила обяснение за него - ни в книгите, ни във филмите, които разглеждат периода. За документални произведения говоря, не за художествена интерпретация.

Не е стаден инстинкт със сигурност - поне не и до етапа на формиране на "стадото".

А иначе - хипотези да искаш. Лично аз винаги предпочитам икономическите теории,
въпреки че на пръв поглед са прости и дори леко грубиянски.

Амаранта написа: Не е стаден инстинкт със сигурност - поне не и до етапа на формиране на "стадото".

А иначе - хипотези да искаш. Лично аз винаги предпочитам икономическите теории,
въпреки че на пръв поглед са прости и дори леко грубиянски.

В икономическите теории имат не малко истина.
Колкото и да ми е неприятно да го призная. Точно щото звучат грубиянски.

Амаранта написа:

windcolours написа:

Но и при най-добро желание не мога да постигна единомислие с Хитлер

...

Разсъждаваш така, защото гледаш от друга позиция, от друго време. Днес вероятно и той не би постигнал единомислие със себе си от тогава. Трудно е да се каже как би разсъждавала ако беше германка през 35-та, да речем.

мислиш ли, че ако живеех тогава бих се съгласила да бъдат изтребвани милиони невинни майки, дечица, старци, бащи....
и през Средновековието да живеех - пак нямаше да го направя.

Амаранта написа:

windcolours написа:

Но и при най-добро желание не мога да постигна единомислие с Хитлер

...

Разсъждаваш така, защото гледаш от друга позиция, от друго време. Днес вероятно и той не би постигнал единомислие със себе си от тогава. Трудно е да се каже как би разсъждавала ако беше германка през 35-та, да речем.

Ами можем да се попитаме, как разсъждавахме ние в края на 80те, когато вървеше "Възродителния процес". Не слагам знак на равенство между двата режима, двете ситуации. Но има и допирни точки.

vyara написа:
Бе защо го приемаш лично това с въпроса!

Заради това

vyara написа:Ако това е въпрос към мен, първо да те питам защо мислиш, че не могат, щом толкова силно го искат и двете страни?

vyara написа:Не можеш да постигнеш единомислие с Хитлер, защото той не иска. Помислих, че говориш за случай, когато и двете страни имат голямо желание за единомислие.

за Хитлер- след като толкова хора са тръгнали след него-значи че е положил усилия за да постигне единомислие с тях

за Хитлер- след като толкова хора са тръгнали след него-значи че е положил усилия за да постигне единомислие с тях

опасявам се че ако България бъде докарана до това до което Германия през края на 20-те /не че не е и то няколко пъти/ и се появи някой дето не само да засвири на тънката струна на българите, но и сам по себе си да е водач - поне 95 процента от българите ще тръгнат след него. тука ни спасява само липсата на истински лидери. за оперетъчните не говоря.

windcolours написа: за Хитлер- след като толкова хора са тръгнали след него-значи че е положил усилия за да постигне единомислие с тях

Имал е силна пропагандна машина.
И благоприятна политическа обстановка.
И други неща са спомогнали, но са много и най-различни.

pocti_bezobidna написа: Ами можем да се попитаме, как разсъждавахме ние в края на 80те, когато вървеше "Възродителния процес". Не слагам знак на равенство между двата режима, двете ситуации. Но има и допирни точки.

На мене лично ми е интересно как сте разсъждавали по време на възродителния процес. На половината членове от моето семейство се наложи да сменят имената си.
Но аз съм била дете по онова време и изобщо не разбирах какво се случва...Помня само, че един професор по балканистика, Бакладжъ /Бакладжиев/беше фамилията му, плачеше като дете, защото бяха го принудили от еди къде си да напусне страната... От това загуби само България. Защото Турция веднага му даде място в престижен университет, където работеше до края на живота си и бе признат из цяла Европа.
Това е само пример. Нещо, на което аз съм станала свидетел.

Извинявам се за спама по темата