За свободата сам да избереш

[vyara]

тази сутрин не помня по какъв повод (слушах сутрешно блокове преди това, та не знам) ми се заформи една идея в главата. Че за да избереш доброто, трябва задължително да си оставен свободен да го направиш. Без натиск отвън, без влияния и манипулации, без готови клишета, трябва да си оставен абсолютно свободен и когато избереш, наистина това ще е твое, наистина ще е добро. Ако си притиснат от нещо, каквото и да е то, не можеш да избереш със сърцето си, никога. Дори да постъпваш добре, дори да правиш нещата както трябва, ако преди това не ти е била дадена свободата да бъдеш и лош и добър, не можеш да го избереш истински. Работата е там - даваме ли си сметка колко сме свободни всъщност. Когато си мислим, че нещо се налага, когато си мислим, че сме принудени от обстоятелства, притиснати и т.н., ние пак сме свободни. Господ така е постъпил с нас - дал ни е избор и е казал вижте го и САМИ решете. И оттогава ние се чувстваме длъжни и притиснати сами да изберем. Шегувам се. Хората не могат да понесат много от последиците на един свободен избор. Но преди да не могат да го понесат, още повече не могат да се почувстват истински господари на решенията си.

Тъй като рядко пускам теми, ще използвам повода да споделя и една любима приказка за Буда. Тя всъщност също е за това - за избора на сърцето, който привидно се различава от правилния клиширан избор, но който в крайна сметка е истинското добро.


"В търсене на Буда"

Буда бродил по света и се срещал с онези, които сами се наричали негови ученици, за да им говори за истината.
Хората, които му вярвали, се стичали по пътя със стотици да го чуят, да го пипнат, да го зърнат може би само веднъж в живота си.
Четирима монаси, които научили, че Буда ще отиде в град Ваали, натоварили багажа си на мулета и тръгнали на път, който щели да извървят за няколко седмици, ако всичко бъде наред.
Единият от тях не познавал добре пътя за Ваали и следвал другите.
След три дни път ги застигнала страшна буря. Монасите побързали да влязат в едно село, където се подслонили, докато бурята отмине.
Но последният не стигнал до селото и трябвало да дири подслон в дома на един овчар. Овчарят му дал постеля, храна и подслон да прекара нощта.
На сутринта, когато монахът се приготвил да тръгне, отишъл да се сбогува с овчаря. Като наближил кошарата, видял, че овцете са се разпръснали от бурята и стопанинът се мъчел да ги събере.
Монахът си помислил, че братята му сигурно са напуснали вече селото и ако не тръгне веднага, ще се отдалечи много от тях. Но не можел да продължи по пътя си и да зареже овчаря в беда. Затова решил да остане с него, докато не съберат животните.
Така минали три дни, след което поел на път, бързайки да настигне братята.
Следвал стъпките на другите и спрял в някаква ферма да се запаси с вода.
Една жена му показала къде е кладенецът и се извинила, че не може да му помогне, защото трябва да събира реколтата си... Докато монахът поял мулетата и пълнел меховете с вода, жената му разправила, че след смъртта на мъжа й на нея и на дечицата й им било много трудно да прибират цялата реколта, преди да се е похабила.
Монахът разбрал, че жената няма да успее да събере реколтата навреме, но знаел и че ако остане, ще загуби следите на братята и няма да стигне във Ваали, за да види Буда.
„Ще го видя по-късно”, помислил си той, защото знаел, че Буда ще остане няколко седмици във Ваали.
Прибирането на реколтата траяло три седмици и щом свършил работата, монахът поел отново на път.
По пътя научил, че Буда не е вече във Ваали, а е тръгнал за едно село по на север.
Монахът сменил посоката и се отправил към това село.
Можел да стигне навреме, макар и само за да го зърне, но по пътя трябвало да помогне на едни старци, мъж и жена, да не ги отнесе реката, защото ако не бил той, ги чакала сигурна смърт. Щом старците се съвзели, тръгнал отново на път, знаейки, че и Буда продължава по пътя си...
Цели двайсет години следвал монахът пътя на Буда... Винаги когато бил съвсем близо, се случвало нещо, което го забавяло. Все се явявал някой, който имал нужда от помощта му, и без да иска, пречел на монаха да стигне навреме.
Накрая той научил, че Буда е решил да отиде да умре в родния си град.
- Този път – рекъл си – имам последна възможност. Ако не искам да умра, без да съм видял Буда, не трябва да се отклонявам от пътя. Сега най-важното е да видя Буда преди да умре. После ще имам време да помагам на другите.
И с последното си муле и малкото си запаси тръгнал отново на път.
В навечерието на пристигането си в града едва не се препънал в един ранен елен, легнал насред пътя. Помогнал му, дал му да пие вода и намазал раните му с прясна кал. Еленът едва дишал и отварял муцуна, защото не му достигал въздух.
„Някой трябва да остане при него – помислил си монахът – та аз да продължа пътя си”.
Но не виждал никого.
Настанил много внимателно животното до една скала, оставил му вода и храна до муцуната и се приготвил да тръгне.
Но едва направил две крачки – и почувствал, че не може да се появи пред Буда, след като дълбоко в сърцето си знае, че е оставил сам един беззащитен смъртник...
Тъй че разтоварил мулето и останал да се грижи за животното. Цяла нощ бдял над него сякаш се грижел за собствения си син. Давал му да пие вода и сменял кърпите на челото му.
На зазоряване еленът се оправил.
Монахът се надигнал, отишъл да седне по-встрани и заплакал, защото накрая бил пропуснал и последната възможност.
- Никога вече няма да те видя – рекъл на глас.
- Стига си ме търсил – чул Монахът и се обърнал и видял как еленът се изпълва със светлина и придобива окръглените форми на Буда.
- Щеше да ме изгубиш, ако ме беше оставил да умра тази нощ, за да отидеш да ме видиш в града... А колкото до смъртта ми, не се бой: Буда не може да умре, докато има хора като теб, способни да следват пътя му с години и да се жертват заради другите. Това е Буда. Той е в теб.

[annonymus]

Хората не могат да понесат много от последиците на един свободен избор.

Изборът е отговорност. Именно да си готов да понесеш последиците от него. За съжаление при най-банални ежедневни поводи хората не са готови да поемат последиците от избора си. Особено, ако е бил грешен.
Хареса ми приказката, сетих се за Стайнбек и колко важен е превода "Ти ще" или "Ти можеш".

дълга тема е това, за избора.

[vyara]

Хареса ми приказката, сетих се за Стайнбек и колко важен е превода "Ти ще" или "Ти можеш".

"На изток от рая" ми е любимата книга.
Защо да е дълга темата? Дълги са теми, по които може да има две мнения. Ако човек чувства, че може да поема отговорността от постъпките си, той се чувства и свободен да решава. Като не може, почва с оправданията и темата става дълга.

[windcolours]

Че за да избереш доброто, трябва задължително да си оставен свободен да го направиш. Без натиск отвън, без влияния и манипулации, без готови клишета, трябва да си оставен абсолютно свободен и когато избереш, наистина това ще е твое, наистина ще е добро. Ако си притиснат от нещо, каквото и да е то, не можеш да избереш със сърцето си, никога.

Мисля, чв с всичко е така. Не само с правенето на добро. Истински са само тези решения и действия, които са продиктувани от вътрешния ни глас и воля.
Съветите на другите, помощта, предложена ни от някой са единствено въпрос на "приемане".

[annonymus]

Хареса ми приказката, сетих се за Стайнбек и колко важен е превода "Ти ще" или "Ти можеш".

"На изток от рая" ми е любимата книга.
Защо да е дълга темата? Дълги са теми, по които може да има две мнения. Ако човек чувства, че може да поема отговорността от постъпките си, той се чувства и свободен да решава. Като не може, почва с оправданията и темата става дълга.

Да де, ама веднага се почва - зависи от избора, който трябва да направиш, каква отговорност ще поемеш, кого ще засегне постъпката ти и т.н. и т.н. Нещата рядко са черни и бели.

От друга страна, ти пишеш за Буда, аз се сещам за Стайнбек, а сега в допълнение се сещам, че може би не съвсем случайно именно Ли отдели години от живота си, за да открие верния превод. И ако ти кажеш още нещо, на мен вероятно ще ми щукне нещо трето и отече работния процес. Въпреки, че страшно обичам да си губя времето в такива приказки - хем ми е приятно, хем е интересно. Ама шефа не спи, бди какво правя аз и какво съм се разтракала по клавиатурата

[vyara]

Ама шефа не спи, бди какво правя аз и какво съм се разтракала по клавиатурата

Аха, в този смисъл дълги е кофти. Бе разбрахме се с тебе, няма да ти преча на работата.

Сега с Уинди да се разберем по един въпрос - а правенето на зло може ли да е, защото човек има избор, т.е. правенето на зло да е плод на свободната воля на човек или човек е "принуден" от обстоятелства? Тоз въпрос да изясня и приключвам.

[annonymus]

Ама шефа не спи, бди какво правя аз и какво съм се разтракала по клавиатурата

Аха, в този смисъл дълги е кофти. Бе разбрахме се с тебе, няма да ти преча на работата.

Сега с Уинди да се разберем по един въпрос - а правенето на зло може ли да е, защото човек има избор, т.е. правенето на зло да е плод на свободната воля на човек или човек е "принуден" от обстоятелства? Тоз въпрос да изясня и приключвам.

Бррр! Може и да се наложи да правиш "зло" принуден от обстоятелствата. Ако ог парвиш с ясно съзнание какво вършиш и трябва ад действаш против собствените си морални принципи, предполагам после бай ще има да се мъчиш. Дано инкой не попада в такива ситуации...

Айде, отивам да поработя...

[windcolours]

Ама шефа не спи, бди какво правя аз и какво съм се разтракала по клавиатурата

Аха, в този смисъл дълги е кофти. Бе разбрахме се с тебе, няма да ти преча на работата.

Сега с Уинди да се разберем по един въпрос - а правенето на зло може ли да е, защото човек има избор, т.е. правенето на зло да е плод на свободната воля на човек или човек е "принуден" от обстоятелства? Тоз въпрос да изясня и приключвам.

Ако трябва да нахраниш двете си деца, а нямаш с какво/военно време например/, ти ще откраднеш.

злото доказано ли е? С факти примерно? Или е плод на субективна оценка?

[annonymus]

Ама шефа не спи, бди какво правя аз и какво съм се разтракала по клавиатурата

Аха, в този смисъл дълги е кофти. Бе разбрахме се с тебе, няма да ти преча на работата.

Сега с Уинди да се разберем по един въпрос - а правенето на зло може ли да е, защото човек има избор, т.е. правенето на зло да е плод на свободната воля на човек или човек е "принуден" от обстоятелства? Тоз въпрос да изясня и приключвам.

Ако трябва да нахраниш двете си деца, а нямаш с какво/военно време например/, ти ще откраднеш.

злото доказано ли е? С факти примерно? Или е плод на субективна оценка?

казах ли, че е дълго?
Сега се почва - кое е зло, кога е зло, субективно ли е или обективно, кой го определя като такова, а защо, а с какво право точно еди кой си ще задава стандарта, ама Х верно, сбърка, но имаше страшно добри намерения - ми то край няма

[windcolours]

казах ли, че е дълго?
Сега се почва - кое е зло, кога е зло, субективно ли е или обективно, кой го определя като такова, а защо, а с какво право точно еди кой си ще задава стандарта, ама Х верно, сбърка, но имаше страшно добри намерения - ми то край няма

права си....ако ми бъде зададена дефиниция на конкретно зло - щото дори смъртните грехове са 10, ще дам и по-конкретен отговор. щото нали въпроси изясняваме тука

[vyara]

Ако трябва да нахраниш двете си деца, а нямаш с какво/военно време например/, ти ще откраднеш.

злото доказано ли е? С факти примерно? Или е плод на субективна оценка?

Ами аз какво казвам - човек трябва да е свободен, за да твори добро. Т.е. трябва да има избор. Ако няма избор, не може да твори добро.

[windcolours]

Ако трябва да нахраниш двете си деца, а нямаш с какво/военно време например/, ти ще откраднеш.

злото доказано ли е? С факти примерно? Или е плод на субективна оценка?

Ами аз какво казвам - човек трябва да е свободен, за да твори добро. Т.е. трябва да има избор. Ако няма избор, не може да твори добро.

стоиш на кръстовище. Минават коли във всички посоки. До тебе слепец. Иска да пресече, ама светофара е без звукова сигнализация. Имаш избор- да му помогнеш или не. Избираш да му помогнеш, не защото някой го иска от теб. А защото на тебе ти се е приискало да го направиш /оставяме настрана възпитание и морални норми/
Всъщност...изобщо замисляш ли се, че в това е избор пред теб? аз не. вътрешна потребност

[Амаранта]

Ако човек не е свободен,
не може да твори ни добро, ни зло, ни нищо. Не-свободният човек е животно, всъщност.

Горе-долу за това се разказва в онази скалъпена история с изгонването от райската градина. Щом си свободен и имаш избор,
не можеш вече да си невинна животинка в рая. Пък дали това е добро или зло, можем само да гадаем.

Ти, например, винаги си твърдяла че животните са по-съвършени от хората. Но в какво би се състояло тяхното съвършенство, ако нямаше осъзнати хора за съпоставка и преценка?

[vyara]

Ако трябва да нахраниш двете си деца, а нямаш с какво/военно време например/, ти ще откраднеш.

злото доказано ли е? С факти примерно? Или е плод на субективна оценка?

Ами аз какво казвам - човек трябва да е свободен, за да твори добро. Т.е. трябва да има избор. Ако няма избор, не може да твори добро.

стоиш на кръстовище. Минават коли във всички посоки. До тебе слепец. Иска да пресече, ама светофара е без звукова сигнализация. Имаш избор- да му помогнеш или не. Избираш да му помогнеш, не защото някой го иска от теб. А защото на тебе ти се е приискало да го направиш /оставяме настрана възпотание и морални норми/
Всъщност...изобщо замисляш ли се, че в това е избор пред теб? аз не.

Това няма нищо общо - това дали се замисляш. Както казах на мен това тази сутрин ми щукна. Очевидно аз не се замислям, не вярвам и някой друг да се наблюдава за всеки свой избор. Но това няма нищо общо с темата. Както няма нищо общо кое е добро и зло. Въпросът е - трябва ли човек да е свободен и да има избор, за да твори добро или може да го прави насила и притиснат от обстоятелства, чуждо мнение, нагласи и т.н.

[windcolours]

Това няма нищо общо - това дали се замисляш. Както казах на мен това тази сутрин ми щукна. Очевидно аз не се замислям, не вярвам и някой друг да се наблюдава за всеки свой избор. Но това няма нищо общо с темата. Както няма нищо общо кое е добро и зло. Въпросът е - трябва ли човек да е свободен и да има избор, за да твори добро или може да го прави насила и притиснат от обстоятелства, чуждо мнение, нагласи и т.н.

понякога да, понякога-не. Не е задължително. А може би винаги е избор, но не го съзнаваме. И решаваме, че действаме под влиянието на импулс в името на вътрешна потребност

пък може и да не схващам въпроса ти...извинявай:shy:

[vyara]

Ако човек не е свободен,
не може да твори ни добро, ни зло, ни нищо. Не-свободният човек е животно, всъщност.

Горе-долу за това се разказва в онази скалъпена история с изгонването от райската градина. Щом си свободен и имаш избор,
не можеш вече да си невинна животинка в рая. Пък дали това е добро или зло, можем само да гадаем.

Ти, например, винаги си твърдяла че животните са по-съвършени от хората. Но в какво би се състояло тяхното съвършенство, ако нямаше осъзнати хора за съпоставка и преценка?

По първа точка - ако човек е несвободен, защо да не може да твори зло?! Той е част от един омагьосан кръг тогава и отвръща на злото със зло, защото няма сили или възможност да избере друго.

По т. 2 - за рая не беше ли проблем познанието, а не свободата? Те са имали избор да ядат от всичко и са имали избор да изберат и грешното дърво, като предварително са знаели, че това е грешно. Но историята наистина е скалъпена. Интересно е, че тяхното познание набляга най-вече на това, че били голи. Как пък не разбраха някой по-съществен отговор на нещо!

По т. 3 - не съм твърдяла, че животните са по-съвършени във всички отношения. Животните са по-съвършени с инстинктите си и с умението си да живеят в хармония с Вселената. Един кон или куче винаги ще усети коя е чистата и отровната вода, сложена пред него, ти няма да я разпознаеш. Но на нас ни е дадено нещо друго - избор и възможност да творим добро, което не е провокирано от нищо, освен от собствената ни воля. Всичко друго е по течението и в хармония, само ние сме щръкнали с този избор и съзнание над хармонията.

[Kent]

злото и доброто са ибахти
абстрактните понятия
лъжата и истната също
разликата между едното и другото
преследва човека от както е слезъл от клона
плащаме си един вид:lol:
за да имаме опозиция на палеца
п.п. а свободен... несвободен
секи си решава къф е:-)

[Амаранта]

По първа точка - ако човек е несвободен, защо да не може да твори зло?! Той е част от един омагьосан кръг тогава и отвръща на злото със зло, защото няма сили или възможност да избере друго.

По т. 2 - за рая не беше ли проблем познанието, а не свободата? Те са имали избор да ядат от всичко и са имали избор да изберат и грешното дърво, като предварително са знаели, че това е грешно. Но историята наистина е скалъпена. Интересно е, че тяхното познание набляга най-вече на това, че били голи. Как пък не разбраха някой по-съществен отговор на нещо!

По т. 3 - не съм твърдяла, че животните са по-съвършени във всички отношения. Животните са по-съвършени с инстинктите си и с умението си да живеят в хармония с Вселената. Един кон или куче винаги ще усети коя е чистата и отровната вода, сложена пред него, ти няма да я разпознаеш. Но на нас ни е дадено нещо друго - избор и възможност да творим добро, което не е провокирано от нищо, освен от собствената ни воля. Всичко друго е по течението и в хармония, само ние сме щръкнали с този избор и съзнание над хармонията.

Така - подред:

- свобода = избор. Добро и зло са понятия, свързани изключително с хората и тяхното съществуване.
Ако нямаш избор, ти просто не си творец, а правиш това, което "трябва". В този случай автоматично да приемаме, че това "трябва" е определено от друг, и оценката и присъдата са за него. Друг е въпроса, че това е чисто теоретична постановка - всеки има право да избира, макар и да не разполага с безкрайност от възможности.

- е там е работата - ако нямаш право на избор, не ти трябва познание, а право на избор без познание си е направо страшно нещо. Нали ти казвам - тия, дет са съчинявали Библията нямат акъл.

- последното - акцента ми беше върху факта, че не може да има преценка без да си "от другата страна". Ако бяхме като животните, изобщо нямаше да ни вълнуват тез неща. И друго - конят може и да е в състояние да различи водата, но не знае какво е направил и не би могъл да направи друг "избор". А ние имаме свободата, дори да знаем, че водата е отровна, пак да пием от нея.

[annonymus]

злото и доброто са ибахти
абстрактните понятия
лъжата и истната също
разликата между едното и другото
преследва човека от както е слезъл от клона
плащаме си един вид:lol:
за да имаме опозиция на палеца
п.п. а свободен... несвободен
секи си решава къф е:-)

Плащаме си кое?
объркАх се. Не мога да водя такива дискусии в нета - много хора говорят, не винаги е ясно кой какво точно има предвид, докато се изясни - минали три дена и темата от избора отишла в някаква съвсем друга посока.
Абстрактно, било. Ми абстрактно е - според как ни отърва в случая.

[Kent]

Плащаме си кое?
объркАх се. Не мога да водя такива дискусии в нета - много хора говорят, не винаги е ясно кой какво точно има предвид, докато се изясни - минали три дена и темата от избора отишла в някаква съвсем друга посока.
Абстрактно, било. Ми абстрактно е - според как ни отърва в случая.

да не е като на живо
ти що не доде в това..как беше
при ники:-)

[annonymus]

Плащаме си кое?
объркАх се. Не мога да водя такива дискусии в нета - много хора говорят, не винаги е ясно кой какво точно има предвид, докато се изясни - минали три дена и темата от избора отишла в някаква съвсем друга посока.
Абстрактно, било. Ми абстрактно е - според как ни отърва в случая.

да не е като на живо
ти що не доде в това..как беше
при ники:-)

Щото бачках до 9.
после ме наваля.
после отидох на гости.
и стана късно.

[holi_day]

Той е в теб.

това е близко до моето разбиране за религия

мерси, Верче.

[Мнемозина]

тази сутрин не помня по какъв повод (слушах сутрешно блокове преди това, та не знам) ми се заформи една идея в главата. Че за да избереш доброто, трябва задължително да си оставен свободен да го направиш. Без натиск отвън, без влияния и манипулации, без готови клишета, трябва да си оставен абсолютно свободен и когато избереш, наистина това ще е твое, наистина ще е добро. Ако си притиснат от нещо, каквото и да е то, не можеш да избереш със сърцето си, никога. Дори да постъпваш добре, дори да правиш нещата както трябва, ако преди това не ти е била дадена свободата да бъдеш и лош и добър, не можеш да го избереш истински. Работата е там - даваме ли си сметка колко сме свободни всъщност. Когато си мислим, че нещо се налага, когато си мислим, че сме принудени от обстоятелства, притиснати и т.н., ние пак сме свободни. Господ така е постъпил с нас - дал ни е избор и е казал вижте го и САМИ решете. И оттогава ние се чувстваме длъжни и притиснати сами да изберем. Шегувам се. Хората не могат да понесат много от последиците на един свободен избор. Но преди да не могат да го понесат, още повече не могат да се почувстват истински господари на решенията си.

Тъй като рядко пускам теми, ще използвам повода да споделя и една любима приказка за Буда. Тя всъщност също е за това - за избора на сърцето, който привидно се различава от правилния клиширан избор, но който в крайна сметка е истинското добро.

А кой и как определя дали това, което сърцето ти е избрало, е добро?

Идеята за доброто също може да бъде клише, натиск и така нататък.
Или иначе казано - нямаш никаква гаранция какво избираш, когато си напълно свободен в избора си.
Още по-иначе казано - да обвързваш свободния избор с оценката "добро-лошо" е някакъв вид оксиморон.
Защото идеята за добро е това, което ограничава избора.

Може и да ти го е писал някой вече, не съм изчела цялата тема, и Буда съм си оставила за после.

П.П. И никога не си напълно свободен, освен в мечтите си - понякога.
П.П.П. И за избора съм на особено мнение, да не се повтарям И в това.

[Мнемозина]

"В търсене на Буда"

Благодаря!

Но този монах не е имал свободен избор. Трябвало е да следва себе си през цялото време...

[Амаранта]

"В търсене на Буда"

Благодаря!

Но този монах не е имал свободен избор. Трябвало е да следва себе си през цялото време...

Е, нали точно това е направил...?!

Другата възможност е, да не разбирам какво имаш предвид.

[Мнемозина]

Но този монах не е имал свободен избор. Трябвало е да следва себе си през цялото време...

Е, нали точно това е направил...?!

Другата възможност е, да не разбирам какво имаш предвид.

Ами това според мен не е точно избор, а необходимост, непреодолимост и прочие неща в тази посока.
Не знам ти какво си разбрала, че имам предвид.

[Амаранта]

Ами това според мен не е точно избор, а необходимост, непреодолимост и прочие неща в тази посока.
...

Имаш предвид, че не е взимал решенията, претегляйки разумни аргументи?
Това ли е според теб изборът - да решаваш логически задачи?

[Мнемозина]

Ами това според мен не е точно избор, а необходимост, непреодолимост и прочие неща в тази посока.
...

Имаш предвид, че не е взимал решенията, претегляйки разумни аргументи?
Това ли е според теб изборът - да решаваш логически задачи?

Не, не логически.
Изборът е свързан с други задачи. И точно затова мисля, че много често го нямаме.

Разбира се, не говоря за домати и кашкавал, предполагам, че това е ясно.

[maggot]

Нещо добро за едни, обикновено е лошо за други. Така че "доброто и злото" като понятия са една доста разтеглива материя и тема по която никога няма да се намери валиден за всички ни отговор.
А човек е свободен, когато е доволен от живота си и от пътя по който е поел. Поне аз така го разбирам.

[Житената Питка]

Нещо добро за едни, обикновено е лошо за други. Така че "доброто и злото" като понятия са една доста разтеглива материя и тема по която никога няма да се намери валиден за всички ни отговор.
А човек е свободен, когато е доволен от живота си и от пътя по който е поел. Поне аз така го разбирам.

Без да пречи на околните обаче, иначе аз му викам "свободия".

[Амаранта]

Ами това според мен не е точно избор, а необходимост, непреодолимост и прочие неща в тази посока.
...

Имаш предвид, че не е взимал решенията, претегляйки разумни аргументи?
Това ли е според теб изборът - да решаваш логически задачи?

Не, не логически.
Изборът е свързан с други задачи. И точно затова мисля, че много често го нямаме.

Разбира се, не говоря за домати и кашкавал, предполагам, че това е ясно.

Аха, разбрах. Грешиш.

[Амаранта]

...
А човек е свободен, когато е доволен от живота си и от пътя по който е поел. Поне аз така го разбирам.

Значи, ако човек е доволен, има свободата да избере и друг начин на живот,
а ако не е доволен - няма свободата да променя нищо в която и да е посока?

Ако нямахме възможност да избираме, защо тогава ще се чувстваме зле или добре от нещо? Мисля, че природата, или господ, или квото е там не допуска излишни неща. В този смисъл, способността за преценка би била излишна...хъм?

[maggot]

Значи, ако човек е доволен, има свободата да избере и друг начин на живот,
а ако не е доволен - няма свободата да променя нищо в която и да е посока?

Ако нямахме възможност да избираме, защо тогава ще се чувстваме зле или добре от нещо? Мисля, че природата, или господ, или квото е там не допуска излишни неща. В този смисъл, способността за преценка би била излишна...хъм?

Ще отговоря със собствения ти подпис:
"Логическите грешки имат голямо практическо приложение -
позволяват на хората да имат удобни възгледи по всички въпроси."

[Амаранта]

Значи, ако човек е доволен, има свободата да избере и друг начин на живот,
а ако не е доволен - няма свободата да променя нищо в която и да е посока?

Ако нямахме възможност да избираме, защо тогава ще се чувстваме зле или добре от нещо? Мисля, че природата, или господ, или квото е там не допуска излишни неща. В този смисъл, способността за преценка би била излишна...хъм?

Ще отговоря със собствения ти подпис:
"Логическите грешки имат голямо практическо приложение -
позволяват на хората да имат удобни възгледи по всички въпроси."

Е, това в подписа ми е по-скоро закачка,
според мен логиката далеч не изчерпва всички възможности, защото са и необходими някакви изходни факти, които рядко са налице. И слава богу, не е необходимо нещо да е логически издържано, за да е вярно. Затова разполагаме и с доста други "инструменти" за достигане до истината - чувства, интуиция и т.н. А и много често въпросът не опира до това, да прокараме една логическа схема открай-докарй, а да постигнем баланс между няколко взаимно-отричащи се тенденции. Темата е дълга. И ако сложа всички разсъждения в тази посока в подписа си, едва ли някой ще го прочете.

[vyara]

А кой и как определя дали това, което сърцето ти е избрало, е добро?

Идеята за доброто също може да бъде клише, натиск и така нататък.
Или иначе казано - нямаш никаква гаранция какво избираш, когато си напълно свободен в избора си.
Още по-иначе казано - да обвързваш свободния избор с оценката "добро-лошо" е някакъв вид оксиморон.
Защото идеята за добро е това, което ограничава избора.

Може и да ти го е писал някой вече, не съм изчела цялата тема, и Буда съм си оставила за после.

П.П. И никога не си напълно свободен, освен в мечтите си - понякога.
П.П.П. И за избора съм на особено мнение, да не се повтарям И в това.

Кой решава кое е добро ли? У всеки у нас има един безпогрешен съдник и той много добре знае, колкото и да си кривим душата и да се въртим и сучем, така че да не си виждаме задницата. Той си е закодиран дълбоко в нас, не можеш да му избягаш.
Свободен трябва да си от цветните призми на личните си емоции, породени от чужди мнения, нагласи, очаквания, клишета и т.н.

Свободен в мечтите си! Че хората дори мечтаят клиширано. Питай ги за какво мечтаят и ще видиш, че е едно и също. Много харесвам "Сталкер" за това - завеждаш хората на тайното място и им казваш - ще ти се сбъдне мечтата, но само ако е съкровена и наистина е мечта и те са готови да го удушат, защото нямат съкровено, имат си клишета и на всичкото отгоре не им вярват. Мечти-клишета.

[vyara]

Благодаря!

Но този монах не е имал свободен избор. Трябвало е да следва себе си през цялото време...

Когато си с чисто сърце, пътят е един и истината винаги е една. Няма оправдания и философии, в този смисъл наистина няма избор. Едно е правилното решение за всяка ситуация, ако избираш "доброто". Ха кажи ми сега, че няма добро.

Сега по-сериозно. Този монах е избрал свободно нещо извън доброто праведно клише. Защото клишето е наложеното. Дори да си примерен, ако си примерен защото така трябва, то не е добро. Ако правиш същото, но въпреки външни очаквания, тогава е добро. Как да го обясня. Добро е преодолявайки, а не нищонеправейки. Как мислиш?

[windcolours]

Кой решава кое е добро ли? У всеки у нас има един безпогрешен съдник и той много добре знае, колкото и да си кривим душата и да се въртим и сучем, така че да не си виждаме задницата. Той си е закодиран дълбоко в нас, не можеш да му избягаш.
Свободен трябва да си от цветните призми на личните си емоции, породени от чужди мнения, нагласи, очаквания, клишета и т.н.

Дали Хитлер е притежавал този "безпогрешен съдник"? Ами ако човек има някакави нарушения на неврологично ниво, които изкривяват оценката на въпросния "съдник" ??
Мисля, че този безпогрешен съдник обикновено се "възпитава" именно от преобладаващите в обществото нагласи и чужди мнения. Да вземем за пример хора, които по една или друга причина са израснали като диви същества в гората, без пряк досег с други себеподобни. При тях, както и при представителите на животинските видове, преобладават инстинктите. И единствено на това ниско ниво, те градят своята ценностна система. Но ако попаднат в обителта на развитото общество, как ли ще изглежда в нашите очи техният вътрешен съдник и тяхното поведение?

[windcolours]

Когато си с чисто сърце, пътят е един и истината винаги е една. Няма оправдания и философии, в този смисъл наистина няма избор. Едно е правилното решение за всяка ситуация, ако избираш "доброто". Ха кажи ми сега, че няма добро.

Хубаво де,
ама си представи, че двама души са убедени, че сърцата им са чисти. Но двамата виждат една и съща ситуация по различен начин. И истините се оказват две.... Кое е "доброто" в случая?
Следвайки твоето твърдение излиза, че винаги, когато възникват спорове, единият не следва "доброто"...

[vyara]

Дали Хитлер е притежавал този "безпогрешен съдник"? Ами ако човек има някакави нарушения на неврологично ниво, които изкривяват оценката на въпросния "съдник" ??
Мисля, че този безпогрешен съдник обикновено се "възпитава" именно от преобладаващите в обществото нагласи и чужди мнения. Да вземем за пример хора, които по една или друга причина са израснали като диви същества в гората, без пряк досег с други себеподобни. При тях, както и при представителите на животинските видове, преобладават инстинктите. И единствено на това ниско ниво, те градят своята ценностна система. Но ако попаднат в обителта на развитото общество, как ли ще изглежда в нашите очи техният вътрешен съдник и тяхното поведение?

Според мен го е притежавал, както и всеки друг (сигурно има разни мозъчни и телесни заболявания, когато човек е повреден и не е на себе си). Всеки го има. Но не всеки го избира. Точно там е работата - хората нямат сили да изберат доброто, защото са слаби, стремят се към неща, в които такъв избор би им попречил и т.н., т.е. те не се чувстват свободни, не могат да отхвърлят филма, в който сами се вкарват с всеки свой (но чужд външен) избор.
Всичко е една надсторйка, да. Но хората не искат да се разделят с нея, защото питат - а какво ще остане от мене тогава?! (почти като поета питат ) и си знаят много добре - ми нищо няма да остане, мой човек. Хвърли си например произхода, семейното възпитание и ценности, уроците в училище, уроците на улицата, дипломата си хвърли, колата, парцалите и вещите и ще останеш един гол безличен охлюв. Колко са готови да се сблъскат с тази си същност? Цял живот си я градят и трупат и затрупват нещо друго, ама чак вече са забравили какво беше то.

[vyara]

Хубаво де,
ама си представи, че двама души са убедени, че сърцата им са чисти. Но двамата виждат една и съща ситуация по различен начин. И истините се оказват две.... Кое е "доброто" в случая?
Следвайки твоето твърдение излиза, че винаги, когато възникват спорове, единият не следва "доброто"...

Ами да, така излиза. То може да е неволно или неинформирано неследване на доброто. Законът оневинява ли, когато го нарушиш без да си го познавал? Не оневинява, само смекчава присъдата ти.