таз песен ли завършваше с:Kent написа: И пусть говорят, да, пусть говорят,
Но нет, никто не гибнет зря!
Так лучше уж, чем от водки и от простуд,
Другие придут, сменив уют,
На риск и непомерный труд,
Пройдут тобой не пройденный маршрут.
е, имаш още как да се развиваш... в градацията имаше и "луд за бесене"windcolours написа: Иначе, както знаеш, и аз съм луда за връзване
ай стига беwindcolours написа:http://www.youtube.com/watch?v=7Hjs1bmx320
то едното не изключва другото... дори май са взаимообвързани...Мнемозина написа:
Да му се не види... сега пък сме спамъри.
А пияници и извратеняци сме ли още или не сме?
Лат, виж ся,latrevw написа:вие сте луди бе. животът е точно толкова хубав и на 80, колкото и на 30-40.windcolours написа:аз пък предпочитам да умра в съня си някъде на 70г Чиста работаpocti_bezobidna написа:
Май предпочитам подхлъзането пред вегетирането между 80 и 95.Ох, рано сабахлем за смърт заговорихме...Я да сменим темата
уинди, га станеш на 70, ще те питам пак дали искаш да умреш в съня си
точно, виж как хубаво си го казала. няма да се катериш, но ще имаш спомените, внуците, които да запалиш и хиляди други неща, които няма смисъл да изброяваме. естествено ще си имаме болежките и никак няма да е приятно, но душата, надявам се, няма да ни боли, и пак ще й се летиwindcolours написа: Лат, виж ся,
на 80 години има неща дето не моеш да правиш. Планините започват да се отдалечават от теб. Има 70 годишни баби и дядовци, дето ни отвяват като пършинги по пътеките високо горе, но 80 годишни не съм видяла...Артритът не е най-добрия приятел на пещерняка да речем.
Е, вярно, че започваш да се радваш на други неща и по друг начин да цениш нещата около себе си /внуците на нашите внуци примерно:lol:/
И започваш да цениш спомените. Един мой далечен чичо, когато беше на 82, ми разказваше за приключенията си в планината. Цял живот е бил планински спасител и запален скиор, нито веднъж не е ползвал лифт. Заобиколен от пожълтяли снимки на туристи и планински върхове, със съвсем бистро съзнание, той се връщаше в спомените си 60 години назад. Заричаше се че същата зима ще се пусне за пореден път със ски. Но не му беше писано. Все пак никога няма да забравя блясъка в очите му докато говореше за своята планина-Рила, като за най-обичана жена.
едно ме притеснява....отсега паметта ми изневерява...на 80 дали ще си спомням, че едно време съм ходила по баири:lol:latrevw написа: точно, виж как хубаво си го казала. няма да се катериш, но ще имаш спомените, внуците, които да запалиш и хиляди други неща, които няма смисъл да изброяваме. естествено ще си имаме болежките и никак няма да е приятно, но душата, надявам се, няма да ни боли, и пак ще й се лети
windcolours написа:едно ме притеснява....отсега паметта ми изневерява...на 80 дали ще си спомням, че едно време съм ходила по баири:lol:latrevw написа: точно, виж как хубаво си го казала. няма да се катериш, но ще имаш спомените, внуците, които да запалиш и хиляди други неща, които няма смисъл да изброяваме. естествено ще си имаме болежките и никак няма да е приятно, но душата, надявам се, няма да ни боли, и пак ще й се лети
Успокоението е, че твоята памет поне някога ти е била вярна, макар и по ено време ту вярна, ту невярна... Пъ други страдаме от малки, невръстни пеленачета едни такива.windcolours написа:...отсега паметта ми изневерява...на 80 дали ще си спомням...
е не точно като теб, не съм се запалил по въжетатаwindcolours написа:Какъв такъв?Ozzie написа:@windcolours
случвало се е няколко пъти да се прибера потрошен в къщи (не точно от такива изпълнения като на Дан), майка ми ще ме погледне, ще въздъхне...
ама си ме знае, че съм такъв :)
Къде са ти спирачките на задното колело?Ozzie написа:...тук съм на едно от последните ходения - към връх Богдан...
