3o4o.net

esti написа:

Мнемозина написа:Човек умира и се ражда поне няколко пъти през живота си.

Това котките го правят. Ние сме друг вид.

Ахам. Големи. Говорещи. Много.

esti написа:

Мнемозина написа:Човек умира и се ражда поне няколко пъти през живота си.

Това котките го правят. Ние сме друг вид.

Усойници?

Мнемозина написа:

esti написа:

Мнемозина написа:Човек умира и се ражда поне няколко пъти през живота си.

Това котките го правят. Ние сме друг вид.

Усойници?

Говориш с мнителна Дева моме!
Отиде ми деня сега да мисля, дали аджеба не ме кълвеш нещо с това с изказване...

МЪЖжжж написа:сълзите по кожата на бузите понякога.

Заради солта в сълзите ли...заради чувствителната кожа ли. Гадно щипят.

Първата Коледа, която сигурно ще изкарам далеч от децата си. Може би и първият си рожден ден откакто са се появили.. без тях. Първият постен тиквеник, който ще направя за приятели...не за жена си за да почерпи колежките... Все някое нещо следва да е първо. Някога..

Глътни и продължавай.. казармен принцип.

"Това с децата.. измислихме го за да ти е по-гадно ..за да почувстваш по-добре самотата..."

С кого го измислихте бе?! А ТЯХ питахте ли ги?! А последните 7 години мен питахте ли ме бре...
Кои сте вие...?! "Отровните родители" ли?

Липсват ми осезаемо и без "вас" дето го измислихте... Ефекта е постигнат. Да влезе убития.

Сина...който стана Мъж. Надявам се заради себе си, не толкова заради мен.. До 4 годишната си възраст заспиваше хванал ръката ми /спях от страната на детското креватче/.
Дъщерята...която си е малка принцеска.. /Дано не се разочарова от липсата на истински принцове/.


Големия "проблем" било, че много ме обичала. Е това явно е проблем... Обичането винаги е било проблем.

20 Години. Баси търпението... Това ли заслужих?!

Кофти книги четохме като бяхме малки... за чест, достойнство и т.н. А пропускахме себе си...
Е, сега Азис и "ченгелийницата" заедно с "мутробарока" белким покажат какво е истинският живот и реалните ценности.
Нас...кучета ни яли. Нали ще почувстваме самотата...
Друго си е Субаро 4х4...
А аз остарях. И се изморих.

Късаш ми сърцето! Чета темата, много неща са ти казани.
Аз искам да ти разкажа една история, не за успокоение - на чужд гръб...
За самотата.
Моят развод беше през септември 02. Октомври и ноември - докато се настроя, още се уча на новия начин на живот, едно-друго... И декември-изненада! Изкарах празниците не само сама, щото правата за детенце - мои, ами и затворена в изолатор на инфекциозна болница. 20 дни в една стая абсолютно сама. И няма кой да ме погледне. Приятелите - бяха общи, т.е останах без тях. Роднини - няма. Няма кой да дойде да пита жива ли съм, умряла ли съм. Бившия взе детенце, понеже все пак знаеше, че наистина никой няма около мен. Полудях. 20 дни гледаш през един прозорец и виждаш как вали върху едно поле. Нова Година - чуваш фойерверки, дори не ги виждаш.

Мина това. Айде сега, Семира, 6 месеца в болнични вкъщи. Поне детенце си беше при мен. И телевизор, и книги. Но адски зле физически. Нито мога да отида да си напазарувам, нито да си изхвърля боклука, сещай се. Ни комп, ни жив човек. Тогава една колежка започна да идва да ме види. И, слава Богу, идваше всеки ден след работа да види от какво имам нужда. Щото винаги се дават гадости точно колкото да не превъртиш.
Да дам анализа, щото си падам много да анализирам по 120 стр нещо:
това цялото беше, хубаво да си помисля наистина ли исках развод. наистина ли сама искам. ами уюта. ами човека, който да ти държе ръката когато си наистина зле? малко от малко поне, колкото да не си сам. къде са ти силите да продължиш. За 6 месеца така - вярвай ми, търпят развитие отговорите. Или намираш точка на равновесие, вътрешна, или - обратно.
искам да кажа, че ще мине. Ще минат "проверките". После пак е самотно, но е малко по-добре. Оня Горе сега си прави експерименти, трябва да го минаваш метър.
Децата ти са страхотни, няма да си прекъснеш контакта - убедена съм.

***

esti написа:

Мнемозина написа:

esti написа:

Мнемозина написа:Човек умира и се ражда поне няколко пъти през живота си.

Това котките го правят. Ние сме друг вид.

Усойници?

Говориш с мнителна Дева моме!
Отиде ми деня сега да мисля, дали аджеба не ме кълвеш нещо с това с изказване...

Баш пък мен ли намери да заподозреш?
Виж сега, с това кълване към кокошки клонят нещата, така че по-добре котки, м?

Semiramis написа: Аз искам да ти разкажа една история, не за успокоение - на чужд гръб...
За самотата.

Много странно, историята ти вместо да ме натъжи, ми донесе една такава топлинка.. Не, не защото е на чужд гръб, а защото у теб няма никакво озлобление, само философско примирение, разказваш "случката" с доброта ... Явно много уроци си научила

Мнемозина написа:Баш пък мен ли намери да заподозреш?
Виж сега, с това кълване към кокошки клонят нещата, така че по-добре котки, м?

Абе котки, кокошки, змии, зелени еуглени...нямам претенции.
Все гадини сме.

4avdar4e написа:

Semiramis написа: Аз искам да ти разкажа една история, не за успокоение - на чужд гръб...
За самотата.

Много странно, историята ти вместо да ме натъжи, ми донесе една такава топлинка.. Не, не защото е на чужд гръб, а защото у теб няма никакво озлобление, само философско примирение, разказваш "случката" с доброта ... Явно много уроци си научила

това е идеята.
Но историята си има продължение. До тука сме 2002. За празниците през следващата - мъж. Всичко му наред, ама няма го онва "щрак". Иначе интелигентен, сериозен, с детенце супер се разбират, улегнал, ама ...

Как ще го наричаме по-надолу ... ... пак "проверка" на "себе-си-като-самия-себе-си".
Искаш ли някой колкото да не си сам? Щото си е гот да правиш коледна вечеря за някой, няма защо да се лъжем. Пък и да не ти се слепва устата от мълчане по цели дни.

Спираш тука или продължаваш. Зависи дали го наричаш "шанс" или "изпитание", хехе..щото всичко е едно.


Това пък което следва после е да ти се "даде" някой, с когото да искаш да бъдеш, обаче да е "зает" по празниците. Да ама без него по-добре ли ще ти е?
Оставаш така или продължаваш напред.
И т.н. И т.н.....

систематика и опростяванете
но тръгнал ли си веднъж...
стигаш до където ти стигат силите
и е толкова е прост животът, като се замислиш.

МЪЖжжж написа:сълзите по кожата на бузите понякога.

Заради солта в сълзите ли...заради чувствителната кожа ли. Гадно щипят.

Първата Коледа, която сигурно ще изкарам далеч от децата си. Може би и първият си рожден ден откакто са се появили.. без тях. Първият постен тиквеник, който ще направя за приятели...не за жена си за да почерпи колежките... Все някое нещо следва да е първо. Някога..

Глътни и продължавай.. казармен принцип.

"Това с децата.. измислихме го за да ти е по-гадно ..за да почувстваш по-добре самотата..."

С кого го измислихте бе?! А ТЯХ питахте ли ги?! А последните 7 години мен питахте ли ме бре...
Кои сте вие...?! "Отровните родители" ли?

Липсват ми осезаемо и без "вас" дето го измислихте... Ефекта е постигнат. Да влезе убития.

Сина...който стана Мъж. Надявам се заради себе си, не толкова заради мен.. До 4 годишната си възраст заспиваше хванал ръката ми /спях от страната на детското креватче/.


Дъщерята...която си е малка принцеска.. /Дано не се разочарова от липсата на истински принцове/.


Големия "проблем" било, че много ме обичала. Е това явно е проблем... Обичането винаги е било проблем.

20 Години. Баси търпението... Това ли заслужих?!

Кофти книги четохме като бяхме малки... за чест, достойнство и т.н. А пропускахме себе си...
Е, сега Азис и "ченгелийницата" заедно с "мутробарока" белким покажат какво е истинският живот и реалните ценности.
Нас...кучета ни яли. Нали ще почувстваме самотата...
Друго си е Субаро 4х4...
А аз остарях. И се изморих.

Не знам какво да кажа. Освен може би това на графа: Тва са твойте карти, брато! Такива ти ги дават, играй! Не може да си нито стар, нито уморен.
Не мога да разбера защо жена ти постъпва така.

Semiramis написа: За празниците през следващата - мъж. Всичко му наред, ама няма го онва "щрак". Иначе интелигентен, сериозен, с детенце супер се разбират, улегнал, ама ...

онва "щрак", скъпа ми госпожо, го има, когато го няма онва "иначе"

И т.н. И т.н.....

систематика и опростяванете
но тръгнал ли си веднъж...
стигаш до където ти стигат силите
и е толкова е прост животът, като се замислиш.

[/quote]

абсолютно точно...
животът е прост ,но толкова истински...

толкова невероятно разнолик.

чудно си го написала...както и Мъжжжж-а...

МЪЖжжж написа:...Нали ще почувстваме самотата...
Друго си е Субаро 4х4...
А аз остарях. И се изморих.

Сетих се как на няколко пъти се измарях. В самотата човек усеща и болката, и разочарованието и за жалост - липсата на бъдеще или преспектива. Обаче тях ги има - винаги има следващ път и в много отношения той е по-хубав, повече твой. Като поемеш по него - забравяш за умората и болката. И ги гледаш от ново място. Което е по-хубаво, а ти си се изкачил на по-високо стъпало и си загърбил онази компания, която уж ти е давала някакво присъствие, но всъщност си е било един навик, от който си нямал време да се освободиш.

Скоро пак ще си млад, с усмивка и нови надежди и мечти. Ще видиш! Просто така става.

ELBI написа:

МЪЖжжж написа:...Нали ще почувстваме самотата...
Друго си е Субаро 4х4...
А аз остарях. И се изморих.

Сетих се как на няколко пъти се измарях. В самотата човек усеща и болката, и разочарованието и за жалост - липсата на бъдеще или преспектива. Обаче тях ги има - винаги има следващ път и в много отношения той е по-хубав, повече твой. Като поемеш по него - забравяш за умората и болката. И ги гледаш от ново място. Което е по-хубаво, а ти си се изкачил на по-високо стъпало и си загърбил онази компания, която уж ти е давала някакво присъствие, но всъщност си е било един навик, от който си нямал време да се освободиш.

Скоро пак ще си млад, с усмивка и нови надежди и мечти. Ще видиш! Просто така става.

готино си го казал
става и като наздравица даже:-)

Quid написа:е да
и е малко трудно и дълго за обясняване че една ябълка на колкото и
парчета да се разреже си остава една ябълка:-)

гадно е обаче да се вижда как някои хора се самоунищожават и предават
това аз не искам да виждам
играта се играе до край:-)
коз коз и три бързи пики и накрая една мъненка спата:blum:

ей, супер си

Quid написа:..
става и като наздравица даже:-)

да вдигаме, начи

ELBI написа:

Quid написа:..
става и като наздравица даже:-)

да вдигаме, начи

Вдигайте.
И аз вдигам, ама гълъбите.
Днес ми действате на нервите(не ти и графа персонално - форума, като цяло) и затова отивам на кафе.
Нямам работа и мога да си го позволя.
Аре чао!
Пожелавам ви динамичен, прекрасен и стремителен ден, именно днес и в България!

esti написа:

ELBI написа:

Quid написа:..
става и като наздравица даже:-)

да вдигаме, начи

Вдигайте.
И аз вдигам, ама гълъбите.
...:

а гащите?

Quid написа:

ELBI написа:

latrevw написа:...що бе? не е точно така, по-скоро всеки иска да подкара влака в друга посока, но определено и двамата сме на един влак и се редуваме с посоките, или просто избираме трета.

Както се пее - "влакове тръгват от всички страни."

влакове малко обаче
и е митинг по гарите

баси рекламата на бдж стана:rotfl24:

и е кво стана
ебаси майката

Има тенденция за нарастване на обема на железопътните превози в цяла Европа

в 16:58 кво излиза у фокус

http://www.focus-news.net/?id=n828652

Quid написа:

Quid написа:

ELBI написа:

latrevw написа:...що бе? не е точно така, по-скоро всеки иска да подкара влака в друга посока, но определено и двамата сме на един влак и се редуваме с посоките, или просто избираме трета.

Както се пее - "влакове тръгват от всички страни."

влакове малко обаче
и е митинг по гарите

баси рекламата на бдж стана:rotfl24:

и е кво стана
ебаси майката

Има тенденция за нарастване на обема на железопътните превози в цяла Европа

в 16:58 кво излиза у фокус

http://www.focus-news.net/?id=n828652

да не внасят нещо?
ох...всичко ми е смешно вече...
а и трябва да се смаже и тая тема

Quid написа:...Има тенденция за нарастване на обема на железопътните превози в цяла Европа

в 16:58 кво излиза у фокус

http://www.focus-news.net/?id=n828652

някаква статистика за цици да предложиш?

МЪЖжжж написа: Първата Коледа, която сигурно ще изкарам далеч от децата си. Може би и първият си рожден ден откакто са се появили.. без тях.
...
А аз остарях. И се изморих.

Суънце, съжалявам за преживяването, но за съжаление всеки човек по един или друг начин преминава през тези неща като тръгва да се разделя с половинката, още повече, когато има и дечица. Тогава е още по-силно. Хубавото на цялата работа е, че в един момент омразата към теб, която усещаш, ще отмине и тези, които сега ти отказват, ще разберат, че не са прави. С времето нещата ще се поизгладят и тогава децата застават на първо място, независимо от чувствата, които питае човек при раздялата. Да, трудно е на някои хора да осмислят това още от самото начало, още повече ако се чувстват наранени и прави. Но такъв е живота и ако същите тези хора не искат собствените им деца да ги намразят в един момент, ще им се наложи да ги делят с другия родител. Колкото по-рано това стане ясно, толкова по-добре за всички.

Не знам наистина какво мога да ти кажа в момента, тъй като ми е до болка ясно какво изпитваш, но това е живота, а той си тече и ще видиш, че ако не тази, то следващата Коледа ще сте заедно и нищо няма да може да ви раздели, нито пък някой ще иска. Ако има достатъчно акъл в главата.

Благодаря на всички за рамото. Може би не стана съвсем ясна ситуацията. Все пак...доста емоционален заряд има в темата.
Жена ми не е звяр и си виждам децата... Тя явно си е просто манипулативна и глупава. Не е забранено или постановено с решение на съда. Просто това го били измислили с нейните родители... още преди раздялата. Гадно е като го чуеш от устата на 20 годишния си партньор... без дори да чувства нещо нередно в това. Както и думите... "..Аз не съм дошла да се извинявам. Няма нещо, което да чувствам като вина... но мога ли да се върна?" ?!?! Човека дето нулира резултатите от всичките ми усилия и цялата любов, която съм влагал в граденето на семейното огнище?!
Всъщност аз съм виновен, защото трябваше да сложа някъде из взаимоотношенията ни и доза деспотизъм.

Иначе през седмицата, когато мога си гледам щерката при мен за ден-два. Синът...той е голям и рядко идва...но си говорим по скайпа.
Просто не са всеки ден при мен. И ми липсват. Чувствам се като... "дай ми днес децата назаем..."
Просто си изоках тук сред приятели... Вътрешния си мир.

С тези откъслечни "изоквания" естествено няма как да влезете в ситуацията /щото със сигурност нито аз, нито тя е права/. Кофти е, че освен ние...и децата ни са под ножа. А това ще се отрази някога в бъдещето и на техните взаимоотношения... Затова само изоквам. Не търся съвети. Затова и не споделих онази последна случка, която стана повода /не причината/ да взема това наистина крайно за мен решение. Щеше да ви втресе много лошо.
Всеки сам си ги претегля ситуациите. Дано и тя си претегли нейните... Стига да се дръпне от тез, които и наливаха "акъл" у изрусената глава.. За мое съжаление се върна при тях да живее.

Не знам как е при другите.. но моя опит за жените /жената/ показва, че след тях остава само разруха. И ....трябва да се тръгва от 0-та. Естествено...една птичка пролет не прави, но ако това ми е кармичния урок за този живот.. аз все ще налитам на този същия модел. И след още 20-ина години... ще изокам по същия начин.

МЪЖжжж написа:...

Пекан,
по същото трасе минах преди две години. За твое съжаление има и още, примерно щерка ми зе да вика на един друг човек "Тате", нищо, че не й е, нищо че аз не съм я оставил - бившата е голяма гад и го уреди, има и други такива - ще гълташ.
Изкарах и първата Коледа сам... абе всички шукарии.
Обаче наеш кво?
Минава време, и детето вика "Мамо, аз искам при тате".
Там някъде ти става хубаво щото наистина ти светва, че обича и проблем са различни думи а не просто морфология.
Да знаеш, че всичко си е в твоите ръце. По мое мнени агонията по запазването на единицата не си струва та в този ред на мисли сигурно си взел правилното решение.

Успех!
Ако имаш нужда от нещо - свиркай, с тебе сме!

МЪЖжжж написа:Благодаря на всички за рамото. Може би не стана съвсем ясна ситуацията. Все пак...доста емоционален заряд има в темата.
Жена ми не е звяр и си виждам децата... Тя явно си е просто манипулативна и глупава. Не е забранено или постановено с решение на съда. Просто това го били измислили с нейните родители... още преди раздялата. Гадно е като го чуеш от устата на 20 годишния си партньор... без дори да чувства нещо нередно в това. Както и думите... "..Аз не съм дошла да се извинявам. Няма нещо, което да чувствам като вина... но мога ли да се върна?" ?!?! Човека дето нулира резултатите от всичките ми усилия и цялата любов, която съм влагал в граденето на семейното огнище?!
Всъщност аз съм виновен, защото трябваше да сложа някъде из взаимоотношенията ни и доза деспотизъм.

Иначе през седмицата, когато мога си гледам щерката при мен за ден-два. Синът...той е голям и рядко идва...но си говорим по скайпа.
Просто не са всеки ден при мен. И ми липсват. Чувствам се като... "дай ми днес децата назаем..."
Просто си изоках тук сред приятели... Вътрешния си мир.

С тези откъслечни "изоквания" естествено няма как да влезете в ситуацията /щото със сигурност нито аз, нито тя е права/. Кофти е, че освен ние...и децата ни са под ножа. А това ще се отрази някога в бъдещето и на техните взаимоотношения... Затова само изоквам. Не търся съвети. Затова и не споделих онази последна случка, която стана повода /не причината/ да взема това наистина крайно за мен решение. Щеше да ви втресе много лошо.
Всеки сам си ги претегля ситуациите. Дано и тя си претегли нейните... Стига да се дръпне от тез, които и наливаха "акъл" у изрусената глава.. За мое съжаление се върна при тях да живее.

Не знам как е при другите.. но моя опит за жените /жената/ показва, че след тях остава само разруха. И ....трябва да се тръгва от 0-та. Естествено...една птичка пролет не прави, но ако това ми е кармичния урок за този живот.. аз все ще налитам на този същия модел. И след още 20-ина години... ще изокам по същия начин.

Хей, професионален оптимисте.....

Някой беше казал, че няма нищо по-ценно на този свят от една приятелска прегръдка - простичката, в която не е необходимо някой нещо да казва,... че тя е знака за съпричастие"

Ами ето я от мен -

И един цитат (приблизителен): " В 40 лет жизнь только начинается, это я теперь точно знаю"

Децата.... ти си ги обичай и им го показвай:-)

щях да пиша дълго писмо
ма го изтритрих:(
бъди много деликатен със щерката
сина е голям , ще го преживей
ама със щерката в тинейджърската възраст дребна
бъди мнооооого деликатен
много са тънки тогава момичетата

БоЕВ написа:

Ан-2. Стар, разпърцан, уморен, опушен.. На мен прилича.
И дъртия работохолик въпреки това лети на пределно ниска скорост, на пределно малка височина.
Там където е най-трудно. На високо...всички летят.
Благодаря друже. Нямаше нужда от думи наистина.

TerE написа: " В 40 лет жизнь только начинается, это я теперь точно знаю"

Нека да оставим темата да потъне....

Як - истребитель

МЪЖжжж написа:....

Пич, минал съм по подобен път. Най-важното - децата - обичаш ли ги, с тях ли си, когато имат нужда (а те често имат нужда от родителя - всеки родител им дава по нещо свое и НИКОЙ родител не може да замести другия), макар и болезнено да ти липсват на моменти, ще видиш че ще са повече "твои" и с теб, отколкото преди.

Останалото - след месец-два ще си усмихнат, ще подпитваш кога ще ходим някъде на сбирка на хубаво място, ще докараш новата изгора...като въпросът е дали тя ще пие сливова или не

Бъди спокоен за децата - те ще са с тебе, до тебе, връзката ви ще остане и ще става много здрава. Ала в този момент е едно гадно в стомаха, който сякаш задава милион въпроси и ги реди едни отвратителни ситуации - такива не се сбъдват!

Кент написа:щях да пиша дълго писмо
ма го изтритрих:(
бъди много деликатен със щерката
сина е голям , ще го преживей
ама със щерката в тинейджърската възраст дребна
бъди мнооооого деликатен
много са тънки тогава момичетата

Прав си. Обаче според мен няма какво кой знае да се опитва да бъде - нека си бъде какъвто си е. Просто за всеки родител е малък шок в тази възраст (на децата), че странят от нас в сравнение с годините от преди това. Ала и това минава - той го е видял със сина.