Публикувано на: 06.03.08, 09:15
Ти ще ми паднеш в ръчичките....Марвин написа:
Това "размахване на пръст" ли е?
А, това?
![]()
Ти ще ми паднеш в ръчичките....Марвин написа:
Това "размахване на пръст" ли е?
А, това?
![]()
[unknown] написа:Ти ще ми паднеш в ръчичките....Марвин написа:
Това "размахване на пръст" ли е?
А, това?
![]()
Ние сме неккво изумително общество, начи: от деЦката градина скочихме право в старческия домesti написа:Менопауза, андропауза и лют пубертет съчетан със старческа деменция в едно.
Напоследък така ми изглежда зочо.
Нищо лично.
И извинявайте ако има нещо.
темперамента не зависи от възрастта, къвто се родиш-такъв умирашesti написа: Вижте сега, в тази тема просто си споделих усещането, което имам в последно време.
И няма място за упреци или размахване на пръст.
Не можеш да се сърдиш на някой, че е остарял примерно или, че се е променил и е заменил предишните си вълненията с някакви други...
Все пак това е нормалния ход на времето.
Що Маркс, бе? Тва е Теренций.Марвин написа:Добре, другарю... Маркс!...[unknown] написа:Нищо човешко не ми е чуждо.
П.П.![]()
Аз обичам мъжете - в този смисъл те обичам.Марвин написа:esti написа:На всички им е позволено да ме обичат.
А къде е споделено и къде не, това е друг въпрос.Това означава, че не ме обичаш ли?
Разбрах... и тако и вако... Нормално за една жена да не е напълно наясно с чувствата си!esti написа:Аз обичам мъжете - в този смисъл те обичам.
Но мъжете, които обичам са много малко на брой - в този смисъл не те обичам.
По-ясно не мога да го кажа.
Важното е, че сме общество.4avdar4e написа:Ние сме неккво изумително общество, начи: от деЦката градина скочихме право в старческия домesti написа:Менопауза, андропауза и лют пубертет съчетан със старческа деменция в едно.
Напоследък така ми изглежда зочо.
Нищо лично.
И извинявайте ако има нещо.:rotfl24:
А какво е?snowprincess написа:
това, което усещаш сега не е остаряването
Както е нормално за едни мъж (слава богу не за всички) да не оценят деликатността на една жена.Марвин написа:Разбрах... и тако и вако... Нормално за една жена да не е напълно наясно с чувствата си!esti написа:Аз обичам мъжете - в този смисъл те обичам.
Но мъжете, които обичам са много малко на брой - в този смисъл не те обичам.
По-ясно не мога да го кажа.
Събрали се всички животни на горската полянка да си говорят. пристигнало и магарето. Още с пристигането си започнало да реве колкото му глас държи. Попитали го: "магаре, млъкни най-накрая! какво си се разревало?", а магарето казало "ами аз ако не си покажа магарията пред всички къде да я покажа?"esti написа: А какво е?
Ти какво усещаш.....ако не е прекалено лично питането.
Колкото и странно да е аз не усещам чак депресарско звучене във форума.snowprincess написа: нормално е да ни тресат депресии ако мечтите ни се виждат нереални и неосъществими
Е не съм съгласна, не сме чак толкова еднопосочни.snowprincess написа:Събрали се всички животни на горската полянка да си говорят. пристигнало и магарето. Още с пристигането си започнало да реве колкото му глас държи. Попитали го: "магаре, млъкни най-накрая! какво си се разревало?", а магарето казало "ами аз ако не си покажа магарията пред всички къде да я покажа?"esti написа: А какво е?
Ти какво усещаш.....ако не е прекалено лично питането.
всъщност, в горния си пост забравих да рекна, че качествата с възрастта се изострят
който е бил лекомислен - съвсем ще улети във въздуха
който е бил пестелив - скъперник ще стане на дърти години
който е нещастен - по- ще става
който е скандалджия, не завиждам на тези около него
...
все още сме в годините когато изпитваме стремеж за самореализация в професия и семейство, но наближава времето (45-50г.), когато трябва да си направим равносметка и критична преоценка на постигнатото
нормално е да ни тресат депресии ако мечтите ни се виждат нереални и неосъществими
аз не казах само негативните, макар че от добър да станеш по-добър е като да станеш светияМнемозина написа:
Е не съм съгласна, не сме чак толкова еднопосочни.
Добрите ни черти няма ли и те да се поизострят? Хората се променят и в добра посока и аз съм го виждала това.
Не ме отчайвай сега...
Е, щом се налага...snowprincess написа:аз не казах само негативните, макар че от добър да станеш по-добър е като да станеш светияМнемозина написа:
Е не съм съгласна, не сме чак толкова еднопосочни.
Добрите ни черти няма ли и те да се поизострят? Хората се променят и в добра посока и аз съм го виждала това.
Не ме отчайвай сега...![]()
Младостта е стейт ъф майнд както се казва на книжовен латински. И аз съм напълно убеден в това. Нищо, че за тялото с пълна сила резонира песента на Мишо Белчев:esti написа:Стъпването на пръсти е друга тема. То е донякъде хубаво и желателно, донякъде не - всеки сам си определя границата.
Но не ми беше за него думата....
Имам усещането, че младостта си отива от този форум.
Не, че е фатално - все пак това е бъдещето на всички.
Аз просто споделих впечатление.
Еййй чшшш, дет вика Грийн, оня ден я пуснах, точно със същия бекграундRemmivs написа: Младостта е стейт ъф майнд както се казва на книжовен латински. И аз съм напълно убеден в това. Нищо, че за тялото с пълна сила резонира песента на Мишо Белчев:
Младостта си отива
Тук ли? Сори, майна! Не съм чел. Знаеш как е напоследък.4avdar4e написа:Еййй чшшш, дет вика Грийн, оня ден я пуснах, точно със същия бекграунд
Така е, но напоследък се стряскам, като говоря с хора на моята възраст, които са станали едни такива сериозни, строги, някак сковани, традиционалисти, а сме израсли заедно, един куп щуротии сме правили. Покрай тях започвам да се чувствам като някакъв инфантил. И се чудя, компанията ли е време да сменя, или трябва вече и аз да ставам сюрьозна...Remmivs написа:Младостта е стейт ъф майнд както се казва на книжовен латински. И аз съм напълно убеден в това. Нищо, че за тялото с пълна сила резонира песента на Мишо Белчев:esti написа:Стъпването на пръсти е друга тема. То е донякъде хубаво и желателно, донякъде не - всеки сам си определя границата.
Но не ми беше за него думата....
Имам усещането, че младостта си отива от този форум.
Не, че е фатално - все пак това е бъдещето на всички.
Аз просто споделих впечатление.
Младостта си отива
Сега можем да бъдем и сериозни, Лейди Амаранта, това е просто. Което не значи, или поне не и за мен, че трябва винаги да сме сериозни. Ние сме едни деца завинаги. Или поне за мен е така.Амаранта написа:Така е, но напоследък се стряскам, като говоря с хора на моята възраст, които са станали едни такива сериозни, строги, някак сковани, традиционалисти, а сме израсли заедно, един куп щуротии сме правили. Покрай тях започвам да се чувстам като някакъв инфантил. И се чудя, компанията ли е време да сменя, или трябва вече и аз да ставам сюрьозна...
И какво, преди това не сме можели да бъдем и сериозни?Remmivs написа:Сега можем да бъдем и сериозни, Лейди Амаранта, това е просто. Което не значи, или поне не и за мен, че трябва винаги да сме сериозни. Ние сме едни деца завинаги. Или поне за мен е така.Амаранта написа:Така е, но напоследък се стряскам, като говоря с хора на моята възраст, които са станали едни такива сериозни, строги, някак сковани, традиционалисти, а сме израсли заедно, един куп щуротии сме правили. Покрай тях започвам да се чувстам като някакъв инфантил. И се чудя, компанията ли е време да сменя, или трябва вече и аз да ставам сюрьозна...
Добре, нека прецизираме думата - сериозни в смисъл на солидни. Преди това не сме можели да бъдем ТОЛКОВА сериозни.Мнемозина написа:И какво, преди това не сме можели да бъдем и сериозни?
Не, не е това.
Просто не бива да има "трябва" в картинката.
Кой когато както се усеща/се е усещал/ще се усеща.
Бе ейRemmivs написа:Тук ли? Сори, майна! Не съм чел. Знаеш как е напоследък.4avdar4e написа:Еййй чшшш, дет вика Грийн, оня ден я пуснах, точно със същия бекграунд
PS
Тази пускала ли си я
http://www.vbox7.com/play:90e7f7f3
А аз на младини много сериозна. Те там някъде май е ключа, защото сега се оказа, че имам неизживяно детство:rotfl24:,Мнемозина написа:И какво, преди това не сме можели да бъдем и сериозни?Remmivs написа:
Сега можем да бъдем и сериозни, Лейди Амаранта, това е просто. Което не значи, или поне не и за мен, че трябва винаги да сме сериозни. Ние сме едни деца завинаги. Или поне за мен е така.
Не, не е това.
Просто не бива да има "трябва" в картинката.
Кой когато както се усеща/се е усещал/ще се усеща.
Ако има някакво правило, то според мен е, че всеки - ама всеки - има чувството за нещо недоизживяно. Каквото и да е изживявал.Амаранта написа: А аз на младини много сериозна. Те там някъде май е ключа, защото сега се оказа, че имам неизживяно детство:rotfl24:,
и може и да не ми стигне времето, да си го изживея.
В този връзка се сетих, че навремето, когато бях на около 20г., веднъж попаднах в една компания на 40-45 годишни. В първия ммомент си помислих "ся кво ще правя с тия пенсии", но после, като видях колко хубаво се веселят, едни такива спокойни, отпуснати и непринудени, реших, че това ще да е най-хубавата възраст. Но явно, това не е правило.
Красотата е в очите на съзерцаващия - и на 20 и на 20х2.Амаранта написа:А аз на младини много сериозна. Те там някъде май е ключа, защото сега се оказа, че имам неизживяно детство:rotfl24:,
и може и да не ми стигне времето, да си го изживея.
В този връзка се сетих, че навремето, когато бях на около 20г., веднъж попаднах в една компания на 40-45 годишни. В първия ммомент си помислих "ся кво ще правя с тия пенсии", но после, като видях колко хубаво се веселят, едни такива спокойни, отпуснати и непринудени, реших, че това ще да е най-хубавата възраст. Но явно, това не е правило.
А аз, какъвто съм разсипник?snowprincess написа: ....който е бил пестелив - скъперник ще стане на дърти години
Нали знаеш, че народа е казал, че дървото се огъва, докато е младо...pocti_bezobidna написа:А аз, какъвто съм разсипник?
Найш как се надявам (все още) да възпитав финансова дисциплина у себе си!
Не ми се получава и т`ва е!
Ама то никой не може да те отчая ако ти не искаш.Мнемозина написа:
Е не съм съгласна, не сме чак толкова еднопосочни.
Добрите ни черти няма ли и те да се поизострят? Хората се променят и в добра посока и аз съм го виждала това.
Не ме отчайвай сега...
Не, не е. Денят в, който престанем да се променяме, да учим нови неща, да познаваме нови усещания, е денят на нашата душевна смърт. Независимо от жизнерадостната ни солидна опаковка. Никога не трябва да се предаваме, никога! Седем пъти падни - осем пъти стани!Марвин написа:Нали знаеш, че народа е казал, че дървото се огъва, докато е младо...
Малко ни е късно вече да си възпитаваме, каквото и да е... за съжаление...
Един от най-светлите и прекрасни хора, които съм познавала, от тези, които винаги гледат с любопитство и с обич, той просто пръскаше светлина наоколо и наистина правеше света и хората около себе си по-добри със самото си отношение към тях - и беше над 70-те.esti написа:Ама то никой не може да те отчая ако ти не искаш.Мнемозина написа:
Е не съм съгласна, не сме чак толкова еднопосочни.
Добрите ни черти няма ли и те да се поизострят? Хората се променят и в добра посока и аз съм го виждала това.
Не ме отчайвай сега...
Обаче позволи ми да не се съглася с твърдението, че хората се променят към добро, когато става дума не за друго, а за остаряване.
Това си е биологична закономерност и няма как да ни се разминат функционалните промени - анатомични, психични...
Когато клетките ни остаряват и се променят, дори умират, няма как това да води до прогрес т.е. да се променяме към добро.
Способностите ни за приспособяване към живота се свеждат до минимум, а това си има и съответните последствия.
Нормално е - остаряването води до смърт т.е. природата се стреми да ни унищожи, а не да ни създаде отново.
Иначе няма да има кръговрат.
Абе знае си работата природата.
esti написа:По принцип е така, но смъртта е еднократен акт. Щом сме живи, значи не сме мъртви, и за нас важат правилата за живите.Мнемозина написа: ....
Обаче позволи ми да не се съглася с твърдението, че хората се променят към добро, когато става дума не за друго, а за остаряване.
Това си е биологична закономерност и няма как да ни се разминат функционалните промени - анатомични, психични...
Когато клетките ни остаряват и се променят, дори умират, няма как това да води до прогрес т.е. да се променяме към добро.
Способностите ни за приспособяване към живота се свеждат до минимум, а това си има и съответните последствия.
Нормално е - остаряването води до смърт т.е. природата се стреми да ни унищожи, а не да ни създаде отново.
Иначе няма да има кръговрат.
Абе знае си работата природата.
Друг е въпроса, че и целия живот може да бъде агония.
Е, много сериозен си днес...Remmivs написа:Не, не е. Денят в, който престанем да се променяме, да учим нови неща, да познаваме нови усещания, е денят на нашата душевна смърт. Независимо от жизнерадостната ни солидна опаковка. Никога не трябва да се предаваме, никога! Седем пъти падни - осем пъти стани!Марвин написа:Нали знаеш, че народа е казал, че дървото се огъва, докато е младо...
Малко ни е късно вече да си възпитаваме, каквото и да е... за съжаление...
Възрастта не е фиксирана.Мнемозина написа:
Един от най-светлите и прекрасни хора, които съм познавала, от тези, които винаги гледат с любопитство и с обич, той просто пръскаше светлина наоколо и наистина правеше света и хората около себе си по-добри със самото си отношение към тях - и беше над 70-те.
Клетките ни, веществата в нас се рециклират на има няма няколко години (мога да проверя точно колко ако някой се интересува или пък докторите ще ни помогнат), различните органи се рециклират с различен период но като цяло много малко са атомите, които остават постоянно в нас. И атомите не остаряват. Та парадокса на Арго е в пълна сила и за нас. А пък и вторият фазов преход (ако раждането е първия) може и да е към по-добро. Може.esti написа:Ама то никой не може да те отчая ако ти не искаш.
Обаче позволи ми да не се съглася с твърдението, че хората се променят към добро, когато става дума не за друго, а за остаряване.
Това си е биологична закономерност и няма как да ни се разминат функционалните промени - анатомични, психични...
Когато клетките ни остаряват и се променят, дори умират, няма как това да води до прогрес т.е. да се променяме към добро.
Способностите ни за приспособяване към живота се свеждат до минимум, а това си има и съответните последствия.
Нормално е - остаряването води до смърт т.е. природата се стреми да ни унищожи, а не да ни създаде отново.
Иначе няма да има кръговрат.
Абе знае си работата природата.
Важат правилата на природата.Амаранта написа:
По принцип е така, но смъртта е еднократен акт. Щом сме живи, значи не сме мъртви, и за нас важат правилата за живите.
Друг е въпроса, че и целия живот може да бъде агония.
Мога да бъда и такъв.pocti_bezobidna написа:Е, много сериозен си днес...
Е как остряваме тогава?Remmivs написа: Клетките ни, веществата в нас се рециклират на има няма няколко години (мога да проверя точно колко ако някой се интересува или пък докторите ще ни помогнат), различните органи се рециклират с различен период но като цяло много малко са атомите, които остават постоянно в нас. И атомите не остаряват. Та парадокса на Арго е в пълна сила и за нас. А пък и вторият фазов преход (ако раждането е първия) може и да е към по-добро. Може.
Ама защо?Remmivs написа:Мога да бъда и такъв.pocti_bezobidna написа:Е, много сериозен си днес...