Страница 3 от 3

Re: Обещаното.

Публикувано на: 24.03.08, 09:19
от esti
Мнемозина написа:
Ей на, сега ще те обез...щетя. :grin:

Поначало шаманството в някои отношения прилича на патология и е наистина трудно да се определи границата. Шаманите действително са (били) хора с по-различни способности.

Това, което мен ме притеснява, идва от там, че един истински шаман няма да тръгне да разтръбява това, което знае, на всеки срещнат, нито ще го публикува в книга, нито ще го каже цялото и така, както е, на някой друг извън този, който ще му стане наследник.
Така или иначе това "тайно знание" идва до нас изкривено, дори изопачено - и затова трябва много да се внимава. Но съм някак сигурна, че го има.
Кастанеда е особен случай, пак да кажа. :lol:
И на мен нещо такова ми витае из акъла. :lol:
Чувала съм за онези, дето баят - против уроки, уплах и т.н.
Та техните заклинания не се давали наготово, а който е решил да им става наследник трябвало да си ги "открадне".

А иначе и аз мисля, че го има, но то не е нещо по-различно от многото философии и психологии, които показват някакви варианти за справяне с живота, само че забулени в мистичност за по-голям ефект.
Сега и аз ще кажа: Всичко е едно, само формата е различна.:lol:

Re: Обещаното.

Публикувано на: 24.03.08, 09:33
от Dark Angel
esti написа: Чувала съм за онези, дето баят - против уроки, уплах и т.н.
Та техните заклинания не се давали наготово, а който е решил да им става наследник трябвало да си ги "открадне".
всяко едно специално умение има "цена"
дали "плащаш" или "крадеш" е все тая

Публикувано на: 24.03.08, 21:13
от І
Страх ме е единствено от луди и от фанатици. С останалите, поне до скоро мислех, че можеш да се разбереш.
Останалото...си е "нещата от живота".

Публикувано на: 25.03.08, 09:20
от Quid
света е създаден за лудите
:blum:

Публикувано на: 25.03.08, 09:29
от Звенения
Quid написа:света е създаден за лудите
:blum:
лудите са...за да поддържат света. :shy:

Публикувано на: 25.03.08, 15:06
от ELBI
Quid написа:света е създаден за лудите
:blum:
тц. просто те се открояват с различието си... те се помнят... ала просто си завършват в лудостта си