Капинчо написа:
Правилно си ме схванал Реме. Използвах глутница, не като синоним на злоба, както го изтълкува (предполагам) Марвин, а като синоним на сдружаване срещу външното тяло. И двата пъти когато си отидох не беше заради Дарки, с която бяха спречкванията ми, а заради дружния вой, надаван мигновено срещу мен като външен, осмелил се да се сджавка с привилигирована вълчица. Знам, че сега много хора, ще се хванат за думите, които употребявам (вълчица, привилигирована), но мисля, че ти ще ме разбереш. ...........
лелееее, хубаво че мъж ми си легна докато стигна до 2-рата страница
направо съм шах и мат и не знам още какво
тук няма привилегировани и непривилигеровани
за мен това е едно общество в което като цяло хората се уважават, като оазис сред клубовете през които съм минавала мимоходом и съм се отвращавала
пишещите са много различни, често имат противоположни мнения, но се уважават. разбираш ли? може да се трепеш до смърт с някой и като го има уважението утре може да седнеш с него на една маса. това е важно.
ти искаш всички да те харесват, ама всички. съвсем всички
и да има бурни аплаузи
е не става, може и да има хора харесвани от всички някъде по света, но аз още не съм ги срещнала
тук няма привилегии
а специално за мен - леле в каква грешка си

аз съм се чепкала здраво с ....чакай че трябва да си направя списък, да не пропусна
"воят" нададен срещу теб (каква ирония на съдбата) беше от хора които не ме любят особено и с които сме в крехки дипломатически отношения. екстремно крехки бих казала.....
това да говориш такива неща е направо смешно
какви привилегии, какви глутници......
думите които ползваш са смешни и малко как да кажа...параноя ми се привижда
като се появих в 3о4о бях "външна", много "външна" - и какво?
всеки е бил "външен", нали знаеш "От малката, първата стъпка започва и най-дългия път
това място аз си го харесвам много, липсва ми като нямам време да чета, направо ме хваща ...абсистенция вероятно
да ти кажа честно, влагам толкова много усилия в ежедневните "битки", че време и сили не ми остават да се чепкам тук
последните месеци съм се "раздвоила" работно и всяка прашинка подкрепа ми помага, всякакви такива приказки за глутници ме дразнят защото не са истина
направо се вбесявам честно казано
щастлива съм, че мъж ми няма да изчете всичките тия "теми" с които се а напълнил клуба, иначе сериозно би се усъмнил в психическото ми здраве

щото напоследък си е чист мазохизъм тук
не спирам да влизам защото ако всички които харесваме това място изчезнем, то няма да остане нищо .....
остани си със здраве и не се натискай да бъдеш харесван от всички