Пътища към щастието

[Dark Angel]

Сноу, седя и си мисля по темата и сега ти погледнах подписа

толкова е просто

Основните елементи на щастието са: нещо да правиш, нещо да обичаш и нещо, за което да се надяваш.

[І]

Мдааа....
Просто препотвърждение, че "Данък обществено мнение" е единственият доброволен данък.

[vyara]

Мдааа....
Просто препотвърждение, че "Данък обществено мнение" е единственият доброволен данък.

Искаш да кажеш "данък мнения на психолози"?
Щото общественото мнение аз го чух.

[Мнемозина]

Мдааа....
Просто препотвърждение, че "Данък обществено мнение" е единственият доброволен данък.

Искаш да кажеш "данък мнения на психолози"?
Щото общественото мнение аз го чух.

Не се ядосвай.

Психологията е малко дразнеща наука по принцип.
Даже не мога да го обясня точно, но... нормално човек не обича да го вкарват в някакви правила, той иска да се чувства уникален. Всяко страдание си е само негово, моля, ако обичате.

Аз, между другото, също предпочитам да гледам "между" графите някак.

[vyara]

Не се ядосвай.

Психологията е малко дразнеща наука по принцип.
Даже не мога да го обясня точно, но... нормално човек не обича да го вкарват в някакви правила, той иска да се чувства уникален. Всяко страдание си е само негово, моля, ако обичате.

Аз, между другото, също предпочитам да гледам "между" графите някак.

Човек може да се промени само ако не си мисли подобни работи, но карай...
Защо пък да се ядосвам наистина. Тъжно ми стана, защото го пуснах, за да може някой да се замисли и това да му помогне... Но хората искат само хубави неща да чуват за себе си. Като чуват неприятни, не им вярват.

[Дядо Капинчо]

... нормално човек не обича да го вкарват в някакви правила, той иска да се чувства уникален. Всяко страдание си е само негово, моля, ако обичате.

Псулютно си права! Половината от времето при сеансите ми с Мадлен употребявах да и доказвам, че да, аз съм в стандартна депресия, ама съм по различен от останалите и нейните общи методи са неприложими за мен.

[Дядо Капинчо]

Защо пък да се ядосвам наистина. Тъжно ми стана, защото го пуснах, за да може някой да се замисли и това да му помогне... Но хората искат само хубави неща да чуват за себе си. Като чуват неприятни, не им вярват.

Сега ще ти призная нещо. Не прочетох нещата от линковете. Само скролирах единия линк. Вече не обичам да чета такива неща. Яд ме е на мене си. За последните години толкова ме анализираха и се самоанализирах, че знам прекрасно какви са ми проблемите, но не намирам в себе си желание и сили да се променя.
Не че това те интересува де, ама аз да си кажа.

[Мнемозина]

Не се ядосвай.

Психологията е малко дразнеща наука по принцип.
Даже не мога да го обясня точно, но... нормално човек не обича да го вкарват в някакви правила, той иска да се чувства уникален. Всяко страдание си е само негово, моля, ако обичате.

Аз, между другото, също предпочитам да гледам "между" графите някак.

Човек може да се промени само ако не си мисли подобни работи, но карай...
Защо пък да се ядосвам наистина. Тъжно ми стана, защото го пуснах, за да може някой да се замисли и това да му помогне... Но хората искат само хубави неща да чуват за себе си. Като чуват неприятни, не им вярват.

Казваш го така, сякаш хората искат да се променят.
Аз лично в момента тъкмо съм претърпяла една промяна и... може ли да изчакам до следващата?
Ако някой наистина е имал нужда в момента от нещо такова, не е задължително да си го казва пред всички.

[Мнемозина]

Защо пък да се ядосвам наистина. Тъжно ми стана, защото го пуснах, за да може някой да се замисли и това да му помогне... Но хората искат само хубави неща да чуват за себе си. Като чуват неприятни, не им вярват.

Сега ще ти призная нещо. Не прочетох нещата от линковете. Само скролирах единия линк. Вече не обичам да чета такива неща. Яд ме е на мене си. За последните години толкова ме анализираха и се самоанализирах, че знам прекрасно какви са ми проблемите, но не намирам в себе си желание и сили да се променя.
Не че това те интересува де, ама аз да си кажа.

Имам една приятелка, която страшно обича да дълбае в разни психотерапевтични техники. Влече я, но тя има и природно предразположение.

Обаче много пъти съм се усещала: отивам при нея, споделям някакъв проблем, тя почва подсъзнателно, спонтанно да ме терапевтира и да ми обяснява - и аз се ядосвам.
Някак си ми е обидно, уж съм й приятелка, пък тя е почнала да ме слага по редичките и колонките.

[І]

Не се ядосвай.

Тъжно ми стана, защото го пуснах, за да може някой да се замисли и това да му помогне...

Хей.
Ето видя ли...уж само хубавото, пък грешно четеш.
За "данъка обществено...или другия" .. мислата ми е проста и ясна
За да бъдеш себе си просто трябва да си себе си, без да се пънеш да слагаш "маските" за пред другите.
То тогава и /почти/ всичко е наред с разбирането. Ако разбираш природата...и тя те разбира.
А думите ми са само извод от прочетеното...нито го отричат, нито го поощряват.
Просто ...хората не искат да разберат, че всичко е в тях самите. Което и ми потвърждава написаното в статията.

[latrevw]

Но хората искат само хубави неща да чуват за себе си. Като чуват неприятни, не им вярват.

неее, това абсолютно не е вярно, т.е. хората наистина обичаме да чуваме хубави неща за себе си, но не затова не ми хареса... прекалено прости ми се виждат рамките, които тази жена е определила, всичко е толкова различно и комплексно за всеки по отделно, а и са изкарани едни такива "стандартни" лоши неща и как те после ни предопределят живота. ми не го вярвам, звучи ми ги като "лоши родители - лоши деца", може би просто аз от друга страна гледам нещата.

пътят към щастието за мен е подписа на Сноу и вътрешното спокойствие.

[Дядо Капинчо]

Просто ...хората не искат да разберат, че всичко е в тях самите.

Бе някои разбираме, но това не означава, че правим усилие да се променим. Не промяна за другите. Промяна за себе си.
Един пример. Аз не можех да казвам "Не". Увъртах, мъчех се да лъжа, което само влошаваше нещата. Преди години прочетох "Изкуството да бъдеш егоист" на Йозеф Киршнер (препоръчвам ви я) и се научих да казвам "Не". Без емоция, без оправдания, без чувство за вина. Това обаче беше само един от проблемите ми, които изискват промяна в мисленето и поведението. За огромната част от тях не намерих сили за промяна.

[vyara]

пътят към щастието за мен е подписа на Сноу и вътрешното спокойствие.

Така беше кръстена статията, не подхожда това заглавие. Както и думата "маска" не е много на място. Но както и да е. Може би само аз виждам травми у себе си. Правя неща, които не са моята същност. Какво е да бъдеш себе си? Просто ей така. Аз не знам.

[Дядо Капинчо]

пътят към щастието за мен е подписа на Сноу и вътрешното спокойствие.

Да подписа на Сноу е квинтесенция (виж кви думички знам), ама от три неща, двете при мен липсват - не ми се прави почти нищо, т.е. не изпитвам желание и удоволствие от правенето и не се надявам на нищо, т.е. ще ми се да ме подминат бедите и да ми се случват само хубави неща, но не се надявам на нищо конкретно. Колкото до обичта, обичам само семейството си и повечето животни. Е, как да се чувствам щастлив?

[І]

Бе някои разбираме, но това не означава, че правим усилие да се променим.

Затова казвам, че всичко е вътре у нас си. И въпросите и отговорите.

[latrevw]

Може би само аз виждам травми у себе си. Правя неща, които не са моята същност. Какво е да бъдеш себе си? Просто ей така. Аз не знам.

всички имаме травми някакви, с времето свикваме да живеем с тях, да ги превъзмогнем, да намерим своя уют. налага ни се на всички да правим неща, които не са ни по сърце, но това няма нищо общо с маските за мен.

аз напоследък се чувствам точно "просто ей така", да чукам на дърво. но това пък не значи, че не се съобразявам с хилядите условности, които са ми налагани ежедневно.

какво е това, което правиш и те натъжава толкова?

[І]

Може би само аз виждам травми у себе си.

Аз определено не виждам такива у теб. И не знам защо се вторачваш нанякъде си..
Ето почерпи се с нещо вкусно, да ти мине.

[Дядо Капинчо]

Може би само аз виждам травми у себе си. Правя неща, които не са моята същност. Какво е да бъдеш себе си? Просто ей така. Аз не знам.

Не си само ти. И аз съм травмиран - от родителите си. "Това не е прилично!" се е набило в костния ми мозък. Личността в пълна зависимст от и в услуга на обществото. Пълно и безусловно благоприличие. "Какво ще кажат хората!" Точно затова съм толкова циничен - маска, компенсиране. Иначе съм безумно сантиментален и нежен по природа.

[latrevw]

Да подписа на Сноу е квинтесенция (виж кви думички знам), ама от три неща, двете при мен липсват - не ми се прави почти нищо, т.е. не изпитвам желание и удоволствие от правенето и не се надявам на нищо, т.е. ще ми се да ме подминат бедите и да ми се случват само хубави неща, но не се надявам на нищо конкретно. Колкото до обичта, обичам само семейството си и повечето животни. Е, как да се чувствам щастлив?

ето тези ти мнения трудно ги разбирам, аз съм в някаква еуфория явно, въпреки че реално погледнато ежедневието ми е еднообразно и въпреки това се чувствам сякаш сега се събуждам, сякаш за първи път виждам света, има хиляди неща, които ми се правят, обичам много хора и наистина ги обичам, а да не говорим на колко неща се надявам - на първо място в бъдещото на децата си; е как да не се чувствам щастлива?

[vyara]

какво е това, което правиш и те натъжава толкова?

Всъщност не ме натъжава това, което правя. Напоследък ми е дяволски тъжно. От неразбирането. От излишното според мен неразбиране. Опитах се да кажа с тази тема, че за да бъде някой някакъв, дори лош, има причини и те най-често са му натрапени. Може и да не са в онези точно рамки и редички, това исках да кажа. И.. това да помогне за разбирането на другите, на всеки един. Но всички се хванаха за думите, както обикновено става.

[І]

Опитах се да кажа с тази тема, че за да бъде някой някакъв, дори лош, има причини и те най-често са му натрапени.

Ами естествено. Какво според теб са зодиите....
Характера на току що появилото се същество се оформя доста набързо от характерните за сезона миризми, звуци, цветове, температура....
Агресивната пролет, срещу студената и "тиха" зима..

Примерно.

[Дядо Капинчо]

ето тези ти мнения трудно ги разбирам, аз съм в някаква еуфория явно, въпреки че реално погледнато ежедневието ми е еднообразно и въпреки това се чувствам сякаш сега се събуждам, сякаш за първи път виждам света, има хиляди неща, които ми се правят, обичам много хора и наистина ги обичам, а да не говорим на колко неща се надявам - на първо място в бъдещото на децата си; е как да не се чувствам щастлива?

В случая ти си нормалната. Така трябва да бъде. Но при мен нещо се счупило или изчерпало или бог знае какво и виждам само черното и сивото. Децата ми са страшно добри. Не защото са мои. Но в това аз виждам само проблем - ще ги тъпчат другите. Синът е особено интелигентен - пак проблем - ще го мачка простотията. Страхувам се за тях, тревожа се. Не мога да се зарадвам.

Не ти пожелавам да ме разбереш. Това би означавало да си станала като мен.

[latrevw]

какво е това, което правиш и те натъжава толкова?

Всъщност не ме натъжава това, което правя. Напоследък ми е дяволски тъжно. От неразбирането. От излишното според мен неразбиране. Опитах се да кажа с тази тема, че за да бъде някой някакъв, дори лош, има причини и те най-често са му натрапени. Може и да не са в онези точно рамки и редички, това исках да кажа. И.. това да помогне за разбирането на другите, на всеки един. Но всички се хванаха за думите, както обикновено става.

чакай сега това е съвсем друго нещо.

аз да кажа за себе си - влизам в клуба, но едновременно с това правя и друго, не чета особено задълбочено, дала си линк, прочитам го и казвам какво мисля за линка, а не за това какво ти си искала да ми кажеш с него, ако чета всичко вероятно бих те разбрала

а и това, което казваш за причините - ами не можем да се извиняваме винаги с това, което ни е натрапено, в един момент трябва да имаме разум и сила да си поемем отговорността; иначе аз мога цял живот да извинявам комплексите си с това, което майки е сторила или не е сторила за мен.

[І]

Страхувам се за тях, тревожа се. Не мога да се зарадвам.

Която и книжка да прочетеш на тази тема /квантова физика примерно / ще се сетиш за една стара поговорка.
"Каквото повикало- такова се и обадило. Що викаш злите духове, а?

И други подобни мъдрости мога да ти припомня...
"Дано да не ти се случва товма, което мислят родителите ти"
"Дано да ти се случи това, за което ти завиждат съседите"
и т.н.

Мисълта е яко оръжие. Ама...може и да не го знаеш.
Защо обучението на децата до една възраст е само ИГРА? Помисли малко над това.

[Дядо Капинчо]

"Каквото повикало- такова се и обадило. Що викаш злите духове, а?

Аз затова се старая да не мисля за бъдещето. Каквото дойда - такова.

[latrevw]

Не ти пожелавам да ме разбереш. Това би означавало да си станала като мен.

на мен ми звучи като да си се предал, да си предал себе си...

не ти ли се иска да си до сина си, след простотията да седне и да си поговори с теб

не трябва така да вадиш само лошото, сам се вкарваш в дупка, всичко при теб изглежда толкова хубаво, но ти си недоволен, искаш да стане нещо лошо, на мен като ми е хубаво и съм благодарна, моля се да не урочасам нещата, страх ме е, но благодаря наум

случвали са ми се много неприятни неща, затова сега се наслаждавам и благодаря

[Мнемозина]

какво е това, което правиш и те натъжава толкова?

Всъщност не ме натъжава това, което правя. Напоследък ми е дяволски тъжно. От неразбирането. От излишното според мен неразбиране. Опитах се да кажа с тази тема, че за да бъде някой някакъв, дори лош, има причини и те най-често са му натрапени. Може и да не са в онези точно рамки и редички, това исках да кажа. И.. това да помогне за разбирането на другите, на всеки един. Но всички се хванаха за думите, както обикновено става.

Мислех си, че искаш нещо друго да кажеш, но така и не ми остана време да свържа какво би могло да бъде.

Просто статията - или книгата - не е обърната към разбирането на другите май, а към някакво собствено "поправяне" и това ни подведе. Мен поне.

[Дядо Капинчо]

случвали са ми се много неприятни неща, затова сега се наслаждавам и благодаря

Аз би трябвало всеки ден да паля свещ за благополучието, в което обективно се намирам в момента. Но аз не мога да се почувствам добре. Чувствам се добре единствено там в "къпинака", но и там не ме напуска мисълта, че това е само за кратко и пак трябва да се потопя в помията и да повлека хомота на ежедневието.
Ако можех да го преодолея, нямаше да съм в деперсия, нали.

[vyara]

Мислех си, че искаш нещо друго да кажеш, но така и не ми остана време да свържа какво би могло да бъде.

Просто статията - или книгата - не е обърната към разбирането на другите май, а към някакво собствено "поправяне" и това ни подведе. Мен поне.

Ами аз го казах в първия си пост - че ми е помогнало да разбера другите и да не ги съдя толкова. Разбира се, помогнало ми е и себе си да разбера, но не и да се поправя.

[І]

Мислех си, че искаш нещо друго да кажеш, но така и не ми остана време да свържа какво би могло да бъде.

А аз не можах да свържа статията с НЕЯ /зВяра/.. щото когато съм я виждал, нищо такова от описаното в нея не мервах.
То от там и недоразумението сигурно.. Ма щом тя казва.

[І]

помогнало ми е и себе си да разбера, но не и да се поправя.

"Поправиш"?! От кое бе сУънце мое ненагледно?!

[vyara]

ами не можем да се извиняваме винаги с това, което ни е натрапено, в един момент трябва да имаме разум и сила да си поемем отговорността; иначе аз мога цял живот да извинявам комплексите си с това, което майки е сторила или не е сторила за мен.

Да. Помага да оправдаем другите, не себе си. Защото тях не можем да променим. Можем само себе си.

[І]

Да. Помага да оправдаем другите, не себе си. Защото тях не можем да променим. Можем само себе си.

Значи съм те срещнал вече променена ..или "поправена" както ти се изрази

[latrevw]

Аз би трябвало всеки ден да паля свещ за благополучието, в което обективно се намирам в момента. Но аз не мога да се почувствам добре. Чувствам се добре единствено там в "къпинака", но и там не ме напуска мисълта, че това е само за кратко и пак трябва да се потопя в помията и да повлека хомота на ежедневието.
Ако можех да го преодолея, нямаше да съм в деперсия, нали.

добре, кажи ми какво искаш, да се преместиш в капинака, да не се налага да лижеш и мажеш (това е образно), за да изкараш пари и да построиш къщата?

едва ли някой от нас не иска да намери начин, да отиде на хубаво за него място и само да се наслаждава

ами не може, няма как, така е устроен живота, не може да си правим каквото си искаме, за съжаление

затова решението за мен е - да си намериш работа, която да ти харесва (що-годе), да помилваш вечер любим човек, да се огледаш в очите на детето и при всяка възможност да бягаш в своя си къпинак. много банално звучи, но пък лъжа ли е

[esti]

Психологията е малко дразнеща наука по принцип.

Много готина наука си е даже.
Проблемацията идва от това, че доста масово всеки се опитва да я "захапе" и да се прави на разбирач - като с футбола и политиката.

[І]

ами не може, няма как, така е устроен живота, не може да си правим каквото си искаме, за съжаление

Кеф/Антикеф

1/36 - това е нормалното разпределение по Гаус.
Останалото е ...флуктоации и лична амбиция клоняща от ляво или отдясно към средностатистическата отправна точка. Колкото повече...толкова повече. "Искам" е най-вредната дума.

[latrevw]

Да. Помага да оправдаем другите, не себе си. Защото тях не можем да променим. Можем само себе си.

да, май зацепих донякъде, съгласна съм, аз сега се уча да не съдя другите, поне да не задълбавам

но не ги и оправдавам, просто си мисля, че всеки си има своите причини, но едновременно с това и реших, че отявлената простотия няма пък да я оправдавам, може би съм много зла, но наскоро докато слушах една жена и си мислех: "ами пък като е толкова проста, заслужава това, което й се случва", не става дума за нещо лошо...

[Дядо Капинчо]

добре, кажи ми какво искаш, да се преместиш в капинака, да не се налага да лижеш и мажеш (това е образно), за да изкараш пари и да построиш къщата?

едва ли някой от нас не иска да намери начин, да отиде на хубаво за него място и само да се наслаждава

ами не може, няма как, така е устроен живота, не може да си правим каквото си искаме, за съжаление

затова решението за мен е - да си намериш работа, която да ти харесва (що-годе), да помилваш вечер любим човек, да се огледаш в очите на детето и при всяка възможност да бягаш в своя си къпинак. много банално звучи, но пък лъжа ли е

Знам, че си права, но аз съм си аз. Това, което е достатъчно за другите, не е достатъчно за мен. Една пролет, преди години едно приятелско семейство взе от нас пари на заем, защото не им стигаха за живеене. Безсрочно. Докато се оправят. През юни, без да са ни върнали парите, отидоха на море. Ние имахме пари, но не достатъчно, за да си отпуснем душата и не отидохме на море. Ей това е голямата разлика между мен и нормалните хора. Аз искам ако е гарга, задължително да е рошава.

[latrevw]

"Искам" е най-вредната дума.

даааа, много ми е приятно да те чета тази вечер, истинско удоволствие

за мен ти си прекрасен пример тук в клуба затова как болката, проблемите, не те забиват, как успяваш да се справиш, всичко ти мина през главата, споделял си част от нещата тук, но успя някак естествено и без излишни драми да запазиш себе си

[vyara]

"Искам" е най-вредната дума.

И аз това им разправям на моите деца, ама кой да ме чуе. Забранила съм изречения с "искам".