Въпрос към семейните...

[bead_]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
И да се обиди ако откажете да споделите това лично порстранство с него?:twisted:

хъм... че то така като е тръгнало ... да му пиша репорти кой ми е звънял по телефона, да му чета смс-ите си, да му услужвам с дамски превръзки...

Ами аз си мислих, мислих - са ако сме 10 години заедно що-годе, някак нали, би могло да се приеме...
що-годе, викам. Ама като нема и 10 седмици? ми после ще се почне - кой се обади, защо, за какво си говорехте... И докато се усетиш... Шубе ме е мен от такива неща, сори...

е, дългогодишната връзка откога означава, че човека, който е с теб, може да те тормози?! да не би да има в законодателството ни някаква възможност след десет години партньорът да придобива ексклузивни права върху личната ти кореспонденция?! братовчеде лари, не ставай смешен:blum:

[snowprincess]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
И да се обиди ако откажете да споделите това лично порстранство с него?:twisted:

не се сърди, дай му време да преодолее чувството си за ревност
при мен всичко се отваря без да е нужно да пиша всеки път парола, в icq-то дори хисторито ми стои, ако иска може да чете, но не го прави, на компа вкъщи само аз и децата сядаме

[І]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
И да се обиди ако откажете да споделите това лично порстранство с него?:twisted:

не се сърди, дай му време да преодолее чувството си за ревност
при мен всичко се отваря без да е нужно да пиша всеки път парола, в icq-то дори хисторито ми стои, ако иска може да чете, но не го прави, на компа вкъщи само аз и децата сядаме

Тъй е...ама дно е ТИ да му позволиш, друго е да ти го ПОИСКАТ. При това с фасони...

[snowprincess]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
И да се обиди ако откажете да споделите това лично порстранство с него?:twisted:

не се сърди, дай му време да преодолее чувството си за ревност
при мен всичко се отваря без да е нужно да пиша всеки път парола, в icq-то дори хисторито ми стои, ако иска може да чете, но не го прави, на компа вкъщи само аз и децата сядаме

Тъй е...ама дно е ТИ да му позволиш, друго е да ти го ПОИСКАТ. При това с фасони...

казвам само, че всеки от нас е бил ревнуван и е ревнувал, кога с повод, кога без повод... те са от скоро заедно и ще мине време докато се опознаят и започнат да си имат доверие или приемат, че по-добре е "да не се следят, за да не се хванат"

[frisky lioness]

Ами аз си мислих, мислих - са ако сме 10 години заедно що-годе, някак нали, би могло да се приеме...
що-годе, викам. Ама като нема и 10 седмици? ми после ще се почне - кой се обади, защо, за какво си говорехте... И докато се усетиш... Шубе ме е мен от такива неща, сори...

10 седмици:blink::shocked: Да беше почнала с това

Нещо като 9 седмици и половина, ама в по-лош вариант....

Този човек не се ли чувства унизен от това, което прави/иска? Не изпитва ли срам?

[Fairy of the Flowers]

Тия работи с "личното" време и пространство не ги разбирам. Много по казармено-затворнически ми звучат. Е, за какво се събират хората в семейства тогава, да издигат стени, да маркират територии....Все едно да дойде щерката и да поиска да и помогна нещо, а аз да и кажа да дойде след половин час, защото в момента ми е "личното време":roll: или пък да гръмна тъщата щото се опитва да ми навлезе в "личното пространство" ....

Де да знам, точна рецепта няма, но в началото всеки си има своите малки тайни и предпочитания, с течение на времето и опознаването, постепено различията се размиват и всичко става общо. Не е редно да ти иска каквото и да било(дори и обеците), но пък и ти би трябвало по някъкв начин да му покажеш, че не вършиш нищо скрито и нередно...

Доверието е в основата на всичко - там където се появи съмнението, любовта започва да агонизира.

Тц, абсолютно не съм съгласна пък аз с това сливане и преливане, което описваш. Хората не се събират, за да се превърнат заедно в нещо друго и да се загубят. Всяко ровене в нещата ми приемам като драстично посегателство и направо да не си ми насреща. И именно за доверието става дума. Или проверката висша форма на доверие??

[Green Light]

И аз мисля, че не е нормално да ти иска паролите. Освен това на твоя човек няма хич да му се оправи настроението дори и да му дадеш всичките си пароли, мейли и вечер да си отваряш чантата на влизане. Приятеля ти има проблем с доверието. Като му покажеш всичко той шси каже бе тя са защо ми ги показва тия работа, ако няма някоя тайна поща, ник, чат рум, колеги, срещи, хотелски стаи. Ооубаче са слушай батко си фнимателно и ме гледай в очите като ти говоря, понеже рядко ставам сериозен и съвети няма да ме чуеш да давам, пък сега съм сериозен и шти дам един съвет: това че той има проблем с доверието към тебе не означава, че трябва да го гледаш като прокажен. Тва е се едно си е изкълчил крака. Боли го, ти не можеш да му помогнеш, но поне не му стъпвай на глезена. Иначе казано нищо не ти пречи да не подскачаш, като попарена на тая тема. Отстоявай си независимостта, тя е важно нещо, но не ескалирай прОблема, ако си харесваш момчето. Тва мисля аз.

При нас с Бейби: тя знае всичките ми никове, и пощи но практикува здравословно съмнение, аз от нейните хабер си нямам и и имам пълно доверие

[Dark Angel]

Тия работи с "личното" време и пространство не ги разбирам. Много по казармено-затворнически ми звучат. Е, за какво се събират хората в семейства тогава, да издигат стени, да маркират територии....Все едно да дойде щерката и да поиска да и помогна нещо, а аз да и кажа да дойде след половин час, защото в момента ми е "личното време":roll: или пък да гръмна тъщата щото се опитва да ми навлезе в "личното пространство" ....

Де да знам, точна рецепта няма, но в началото всеки си има своите малки тайни и предпочитания, с течение на времето и опознаването, постепено различията се размиват и всичко става общо. Не е редно да ти иска каквото и да било(дори и обеците), но пък и ти би трябвало по някъкв начин да му покажеш, че не вършиш нищо скрито и нередно...

Доверието е в основата на всичко - там където се появи съмнението, любовта започва да агонизира.

Тц, абсолютно не съм съгласна пък аз с това сливане и преливане, което описваш. Хората не се събират, за да се превърнат заедно в нещо друго и да се загубят. Всяко ровене в нещата ми приемам като драстично посегателство и направо да не си ми насреща. И именно за доверието става дума. Или проверката висша форма на доверие??

е аз да те питам ти дето си АБСОЛЮТНО несъгласна

като преминеш с един човек през огън и вода /било приятел, било партньор/, като сте изяли чувала със сол заедно, личното пространство остава малко, едно мънинко такова,.....

като хората се опознаят и си вярват съвсем не значи, че те са са сляли и обезличили - напротив, погледни и от другата страна.

по мое мнение щастието не е самотно занимание

[Глас в пустиня]

Хората не се събират, за да се превърнат заедно в нещо друго и да се загубят.

Еми да, мноо си права! За какво да еволюират, като тряя да има як индивидуализъм, предбрачен договор, мотамо описано, разпределение на времето, права и задължения, апорни вноски за семейното гнЯздо, спане в различни легла и стай, веднъж или два пъти секс по задължение и тежко му който не го спази...немедлено ще бъде осъден....
Мерсим, мойте виждания са по-скромни, единственото което искам е, да остарея с моето момиче.

[Глас в пустиня]

по мое мнение щастието не е самотно занимание

[Jean Moore]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
И да се обиди ако откажете да споделите това лично порстранство с него?:twisted:

хъм... че то така като е тръгнало ... да му пиша репорти кой ми е звънял по телефона, да му чета смс-ите си, да му услужвам с дамски превръзки...

Ами аз си мислих, мислих - са ако сме 10 години заедно що-годе, някак нали, би могло да се приеме...
що-годе, викам. Ама като нема и 10 седмици? ми после ще се почне - кой се обади, защо, за какво си говорехте... И докато се усетиш... Шубе ме е мен от такива неща, сори...

E, сега всичко е ясно.
Просто той не е сигурен в чувствата ти. Ревнува, чувства се несигурен, а бе...съвсем нормално е за това време. Т.е. нормално е да се чувства така, още не се познавате добре. А също така се чувства в началото на една връзка. Все си мился, кво ли прави, къде ходи, мисли ли за мен, харесва ли ме достатъчно, особено ако съм хлътнала много.
Но не е нормално да иска такива неща и трябва категорично да се отказва достъп до личнито пространство. Да му е ясно още от сега.
За да го успокоиш, му покажи че си го обичаш и че е важен за теб, така няма да се пита постоянно: "А, бе тя обича ли ме или е смен само заради секса, парите или общественото положение?"
Пращай му от време на време разни SMS - и, така че да почувства, че мислиш за него.
Ако все още искаш да продължиш тази връзка естествено.
Извини ме, ако тона е много назидателен, отскоро съм тук.
:eek:

[Niya]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
И да се обиди ако откажете да споделите това лично порстранство с него?:twisted:

хъм... че то така като е тръгнало ... да му пиша репорти кой ми е звънял по телефона, да му чета смс-ите си, да му услужвам с дамски превръзки...

Ами аз си мислих, мислих - са ако сме 10 години заедно що-годе, някак нали, би могло да се приеме...
що-годе, викам. Ама като нема и 10 седмици? ми после ще се почне - кой се обади, защо, за какво си говорехте... И докато се усетиш... Шубе ме е мен от такива неща, сори...

Още вчера исках да ти кажа, но не успях. Възможно ли е човекът да се страхува от това, че може да те загуби, несигурност се усеща в подобни действия. Точно, защото сте в началото. Нещо го е предизвикало. Само предполагам, знам ли, не ми се иска да го обвиняваме, най-вече, защото не го познавам. Пък за после, хич не го мисли, никога не можеш да бъдеш сигурна. Та, всичко ще са само догатки. Важно е ти какво изпитваш към този човек.

[Fairy of the Flowers]

Хората не се събират, за да се превърнат заедно в нещо друго и да се загубят.

Именно щото хората се променят. И ако така са я карали, а в един момент вземат да се поразминават става страшно - или единия се чувства прецакан или на другия му става тясно. Или, не дай боже, единия се загуби...Или кой знае... Така с малко лично пространство е здравословно.

[Fairy of the Flowers]

АБСОЛЮТНО

АБСОЛЮТНО!!!!
Доверие и лично пространство не са противоположни понятия. Напротив. Иначе за всичко си права. И за това, че личното пространство едно мъничко остава. Ама си държа на него, а също и на това на партньора. Щото той като Боев малко по-така, и май дори не го оценява, а по-скоро възприема като отчужденост. Абе хора всякакви, свят шарен...АБСОЛЮТНО! Хехех . Нарочно го написах в предишния пост.

[Dark Angel]

АБСОЛЮТНО

АБСОЛЮТНО!!!!
Доверие и лично пространство не са противоположни понятия. Напротив. Иначе за всичко си права. И за това, че личното пространство едно мъничко остава. Ама си държа на него, а също и на това на партньора. Щото той като Боев малко по-така, и май дори не го оценява, а по-скоро възприема като отчужденост. Абе хора всякакви, свят шарен...АБСОЛЮТНО! Хехех . Нарочно го написах в предишния пост.

след разяснението ти всичко ми стана АБСОЛЮТНО ясно

без майтап - тъй е, трябва да има нещо дето си ТИ /АЗ съответно/ с други хора, място, дейност

иначе е малко като да си на един крак

[Semiramis]

Ами аз си мислих, мислих - са ако сме 10 години заедно що-годе, някак нали, би могло да се приеме...
що-годе, викам. Ама като нема и 10 седмици? ми после ще се почне - кой се обади, защо, за какво си говорехте... И докато се усетиш... Шубе ме е мен от такива неща, сори...

10 седмици:blink::shocked: Да беше почнала с това

я! крушка си имала опашка....
какво значи нормално ли е - ако ти е нормално да изкараш 10 години с него и го държиш натъмно кой ти звъни ....
не на теб, Фриски ..хехе..
принципно
вчера се говореше как това НЕ било поведение на НОРМАЛЕН човек
днес някакси стигнахме до това, че просто се ориентира човека...
всяко начало изисква много търпение и много напасване, зависи как е започнало всичко
току виж се окажеш семейна в един момент, историята познава и такива случаи на десетата седмица...
С годините всеки от нас си носи негативни спомени/преживявания и все по-бързо се научава да пита по точки един вид - ти би ли ми позволила това, до къде е границата, ще ми въртиш ли номерата на предната, която имаше в пощата еди-какво-си...
А по въпроса с обвързването - хм...разликата между обвързване и обсебване е от тук до небето. Второто го допускаме самите ние.
И между другото ако до десетата година заедно не ти е искал паролите няма и да ги поиска ...

[vyara]

Ами аз си мислих, мислих - са ако сме 10 години заедно що-годе, някак нали, би могло да се приеме...
що-годе, викам. Ама като нема и 10 седмици? ми после ще се почне - кой се обади, защо, за какво си говорехте... И докато се усетиш... Шубе ме е мен от такива неща, сори...

10 седмици:blink::shocked: Да беше почнала с това

я! крушка си имала опашка....
какво значи нормално ли е - ако ти е нормално да изкараш 10 години с него и го държиш натъмно кой ти звъни ....
не на теб, Фриски ..хехе..
принципно
вчера се говореше как това НЕ било поведение на НОРМАЛЕН човек
днес някакси стигнахме до това, че просто се ориентира човека...
всяко начало изисква много търпение и много напасване, зависи как е започнало всичко
току виж се окажеш семейна в един момент, историята познава и такива случаи на десетата седмица...
С годините всеки от нас си носи негативни спомени/преживявания и все по-бързо се научава да пита по точки един вид - ти би ли ми позволила това, до къде е границата, ще ми въртиш ли номерата на предната, която имаше в пощата еди-какво-си...
А по въпроса с обвързването - хм...разликата между обвързване и обсебване е от тук до небето. Второто го допускаме самите ние.
И между другото ако до десетата година заедно не ти е искал паролите няма и да ги поиска ...

Така е. И както Грийн каза не е основание да късаш с някой. Но все пак си остава странно сам да искаш нещо подобно. В интимния свят на другия не се нахлува ей-така. Човек сам трябва да се разкрие. Доверието и любовта са дар. Доверие и любов се заслужават, те не се искат, още по-малко пък с изнудване...

(горното не е към теб, Семирамис, просто се хванах за последното мнение, понеже ми хареса )

[Remmivs]

абсолютно

доверие и уважение се гради и заслужава трудно, а се губи с едно искане на пароли

примерно

[Semiramis]

абсолютно

доверие и уважение се гради и заслужава трудно, а се губи с едно искане на пароли

примерно

относително е и това ..хехе..
жените си падаме по демонстрации на ревност, но ...само когато ни оттърва
не е редно да се лъжем и за това

[ELBI]

...всяко начало изисква много търпение и много напасване, ...

Псолютно (щот абсолютното е абсолютно недопустимо!!!)

зависи как е започнало всичко ...

Всичкото почти навсякъде и почти винаги почва много сладко, позитивно, розово, бурно (понякога или малко по-нататък), в изпълнение на 10-те мечтани Свои блянове...

С годините всеки от нас си носи негативни спомени/преживявания и все по-бързо се научава да пита по точки един вид - ти би ли ми позволила това, до къде е границата, ще ми въртиш ли номерата на предната, която имаше в пощата еди-какво-си... ...

Точно. В "точките един вид" е времето. С времето отмяташ едни точки, с други се бориш, трети тебе те преборват... А когато има преден (след първия случай - винаги има), рядко попадаш на същият случай (щот бягаш от него/нея като дявол от тамян и този мирис ти е така добре познат), но пък други, различни случаи се оказват бол... В такива случаи все се сещам за оня филм с Лиз Хърли, дето тя бе дявол и купи душата (за 10 желания май беше) на един много влюбен младеж и ...

А по въпроса с обвързването - хм...разликата между обвързване и обсебване е от тук до небето. Второто го допускаме самите ние...

Отново - ПСОЛЮТНО е така. GMTA !!!

[Remmivs]

относително е и това ..хехе..
жените си падаме по демонстрации на ревност, но ...само когато ни оттърва
не е редно да се лъжем и за това

уфффффф

женска му работа

[ELBI]

относително е и това ..хехе..
жените си падаме по демонстрации на ревност, но ...само когато ни оттърва
не е редно да се лъжем и за това

уфффффф

женска му работа

Ама си я знаем и знаем, че в графата "Женска им работа".

За другите полета на графата хич и не говорим сега

Такива ми ти работи.

[4avdar4e]

относително е и това ..хехе..
жените си падаме по демонстрации на ревност, но ...само когато ни оттърва
не е редно да се лъжем и за това

Бе ти недей така, аз по си падам по демонстрации на любов и загриженост. Ревност, пфу

П.П. Аз колкото съм ревнива, така старателно се опитвам да го прикривам, само тия пусти издайнически сънища... Но никога не бих си позволила надничане и проверки!

[vyara]

относително е и това ..хехе..
жените си падаме по демонстрации на ревност, но ...само когато ни оттърва
не е редно да се лъжем и за това

уфффффф

женска му работа

Аз пък не си падам по демонстрации на каквото и да било. Ако нещо го гложди - да пита. Аз също съм питала, но напоследък вече не разпитвам но той сам започна да ме уведомява за личните си работи (тук е мястото да вметна, че му имам пълно доверие и все още не ми е давал повод да си го оттегля:-))

[annonymus]

Аз начи, взех да се чуствам като некоя порта , щото пуснАх поста в пристъп на ярост, а я каква стана тя - дълга и широка... Две минути да си бях дала за поемане на въздух и хич нямаше и да питам...
Вече съм се парила от такива изрази на "страх да не те загубя" - беше се стигнало до това да ми се прави забележка за дрехите дали не са много "предизвикателни", въпроси що ти даваше телефона заето еди-кога си и т.н. тогава ел. пощите не бяха масови, но пък тефтера с телефони - тоя кой е, а оня кой е, а защо имаш телефон на преподавател и си ебало майката общо взето...
Та така...

[esti]

относително е и това ..хехе..
жените си падаме по демонстрации на ревност, но ...само когато ни оттърва
не е редно да се лъжем и за това

Бе ти недей така, аз по си падам по демонстрации на любов и загриженост. Ревност, пфу

П.П. Аз колкото съм ревнива, така старателно се опитвам да го прикривам, само тия пусти издайнически сънища... Но никога не бих си позволила надничане и проверки!

Айде и аз да кажа АБСОЛЮТНО!
Ако има нещо по-лошо от ревността, то това е нейната изява.
Всеки, може да си ревнува, колкото си иска, без задължително другия да разбира за това. Допусне ли човек ревността му да излезе наяве, става страшно. Понякога ми се струва, че ревнивците, като че ли чувстват някакви специални права "аз понеже много ревнувам и това ме изяжда, тормози и много страдам, затова трябва да ме понасяте и разбирате"

[Dark Angel]

Аз начи, взех да се чуствам като некоя порта , щото пуснАх поста в пристъп на ярост, а я каква стана тя - дълга и широка... Две минути да си бях дала за поемане на въздух и хич нямаше и да питам...
Вече съм се парила от такива изрази на "страх да не те загубя" - беше се стигнало до това да ми се прави забележка за дрехите дали не са много "предизвикателни", въпроси що ти даваше телефона заето еди-кога си и т.н. тогава ел. пощите не бяха масови, но пък тефтера с телефони - тоя кой е, а оня кой е, а защо имаш телефон на преподавател и си ебало майката общо взето... Та така...

аз понеже съм ти кака, та да ти дам малко акъл :lol:
броя до 20, 30, че и до 50 ако се наложи

това

страх да не те загубя" - беше се стигнало до това да ми се прави забележка за дрехите дали не са много "предизвикателни", въпроси що ти даваше телефона заето еди-кога си и т.н. тогава ел. пощите не бяха масови, но пък тефтера с телефони - тоя кой е, а оня кой е, а защо имаш телефон на преподавател и си ебало майката общо взето...

аз съм го изживявала на много пъти едни минало свършени времена и направо ми се идваше да крещя. Да не говорим, че съвсме целенасочено казвах на фемилито да казва, че ме няма като ме търси съответното лице по телефона или съм при приятелки. Мен са ме причаквали, викали са ми що ми е прозрачна полата на силна слънчева светлина, преследвали са ме до другия край на България, абе уджас, уджас и безумие - и развих спешъл инстинкт, направо по погледите ги познавам вече Видя ли едно "пламъче" бЕгам на далеч


нда.....такива ми ти работи

[annonymus]

броя до 20, 30, че и до 50 ако се наложи

Права си:-)
И аз все си повтарям, че пръво трябва да мисля, после да говоря, ама не винаги успявам...