Въпрос към семейните...

[annonymus]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
И да се обиди ако откажете да споделите това лично порстранство с него?:twisted:

[Nejimaki-dori]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
И да се обиди ако откажете да споделите това лично порстранство с него?:twisted:

Не, не го намирам за нормално. Всеки си има право на лично пространство и никой не може да му се набърква там. Това се опитвам да науча и децата. Малко е трудно, като се има в предвид колко са любопитни, но полека, лека...

[Аnhela]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
И да се обиди ако откажете да споделите това лично порстранство с него?:twisted:

Не го намирам за нормално, днес паролата от електронната поща, утре- на кредитната ми карта! Но още по-ненормално е аз да не му знам паролите, демек да не ми ги е дал доброволно

[Kent]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
Мойте пароли Жената ги знае, щото съм и ги казал...да влиза да отговаря от мое име като ма мързи , нейните не ги знам и не ме интересуват особенно

[4avdar4e]

При нас всички пощи, входове по разни клубови е т.н. са с една и съща обща парола, значеща и за двама ни. Той знае по-добре от мен и кода за дебитната карта. За мен това е напълно нормално.

[графинята]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
И да се обиди ако откажете да споделите това лично порстранство с него?:twisted:

Понеже съпругът ми е доста ангажиран , смята че седенето пред компа е тъпотия / ако не е свързано с работа /.
Не се интересува от чатове , форуми , имеили и всичко такова . Така че няма да ми иска нищо , но аз бих му дала де . Синът ми който е почти на 17 г. , ми знае кодовете , паролите и никовете навсякъде . Къде пиша , какво пиша и така... няма скрито -покрито .
Всички карти , дебитни , кредитни се знаят на всички , даже направихме и на синът ми .
Ако ми ги поиска и не му ги дам ще се ядоса определено. Въпроса е защо ти ги иска? Може да се съмнява в нещо ...

[почти безобидна]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
И да се обиди ако откажете да споделите това лично порстранство с него?:twisted:

Не, не го намирам за нормално. Всеки си има право на лично пространство и никой не може да му се набърква там. Това се опитвам да науча и децата. Малко е трудно, като се има в предвид колко са любопитни, но полека, лека...

Децата са друго. В смисъл - те са малки, "бягството" на родителя в някакво си негово лично местенце може да ги нарани. За разумни хора говоря. Или поне такива, дето ги мислех за разумни.
Весело стана

[ELBI]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
И да се обиди ако откажете да споделите това лично порстранство с него?:twisted:

Псолютно ненормално. Всеки си има лично пространство (това включва и поща, кю, т.н.) и никой не може да иска такова нещо от другия. Все едно да ти отваря и писмата, които идват до теб и т.н.

Ако се обижда - има много странни разбирания за живота. Но си има такива хора.

[Мнемозина]

При нас също всичко се знае.

Освен рецептите за манджите, които са моя тайна.
Също и кое къде стои из къщата (защото всичко се движи обикновено) - също е мое неотменно "право" да знам.

[Nejimaki-dori]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
И да се обиди ако откажете да споделите това лично порстранство с него?:twisted:

Не, не го намирам за нормално. Всеки си има право на лично пространство и никой не може да му се набърква там. Това се опитвам да науча и децата. Малко е трудно, като се има в предвид колко са любопитни, но полека, лека...

Децата са друго. В смисъл - те са малки, "бягството" на родителя в някакво си негово лично местенце може да ги нарани. За разумни хора говоря. Или поне такива, дето ги мислех за разумни.
Весело стана

Не си ме разбрала - децата ги уча, за да може като порастнат да не искат паролите от пощите на жените си. Наистина стана весело. Ми то е все едно да ти бъркат в чантата, не че ще намерят нещо, ама не си е никак приятно.
Иначе паролите за картите, ги знаем и двамата, той бюджета е обща работа.

[4avdar4e]

Също и кое къде стои из къщата (защото всичко се движи обикновено) - също е мое неотменно "право" да знам.

А как се спряваш с мъжките чорапи?? За мен това е най-голямата тайна на света: винаги има по някой, дето братчето му е в неизвестност След време изниква от там, където е вникнало (ех, тия розови понита )

[Мнемозина]

Също и кое къде стои из къщата (защото всичко се движи обикновено) - също е мое неотменно "право" да знам.

А как се спряваш с мъжките чорапи?? За мен това е най-голямата тайна на света: винаги има по някой, дето братчето му е в неизвестност След време изниква от там, където е вникнало (ех, тия розови понита )

Изобщо не се справям. А откакто краката на сина ми се доближиха по размер до мъжките, съвсем зазля положението.
Някъде из нета имаше едни ергенски мечти и една от тях беше за чорапи, които се стремят един към други и препълзяват цялата къща, за да са заедно.
И не разбрах защо това го пишат като ергенска мечта.
Имаше и друго правило: от пералнята вадиш винаги нечетен брой чорапи.

[Nejimaki-dori]

Изобщо не се справям. А откакто краката на сина ми се доближиха по размер до мъжките, съвсем зазля положението.
Някъде из нета имаше едни ергенски мечти и една от тях беше за чорапи, които се стремят един към други и препълзяват цялата къща, за да са заедно.
И не разбрах защо това го пишат като ергенска мечта.
Имаше и друго правило: от пералнята вадиш винаги нечетен брой чорапи.

Понеже и при мен положението с размерите на краците на големите мъже стои по същия начин, аз реших въпроса по следния начин - на единия чорапите са в сиво-черната гама, а на другия в синята. Само не знам малкия като порастне към коя гама да го причисля.

[Пенчо Заека]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
И да се обиди ако откажете да споделите това лично порстранство с него?:twisted:

Да

[Dark Angel]

знаем си паролите на пощите - често пътувам и редовно моля съпруга или сина да проверят нещо

от друга страна никой от нас не вдига мобилния на другарчето, освен изрична заръка

и месечните ни разходи са от обща сметка /за уджас на сина, който все се страхува, че аз ще проявя неразумност и ще харча - така видял в един филм

ПП/ и да допълня - както си ги знаем разните там пароли и кодове сме много внимателни с навлизането в лично пространство. така де, разумни хора сме т.е. няма да влезна/влезне целенасочено и да отарям/отваря писмо след писмо, ще отворя/отвори и ще му/ми съобщя само за конкретното нещо

ППП/ всъщност си трябва дипломация. така де, ако се дебнем вземем да се хванем

[почти безобидна]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
И да се обиди ако откажете да споделите това лично порстранство с него?:twisted:

Не, не го намирам за нормално. Всеки си има право на лично пространство и никой не може да му се набърква там. Това се опитвам да науча и децата. Малко е трудно, като се има в предвид колко са любопитни, но полека, лека...

Децата са друго. В смисъл - те са малки, "бягството" на родителя в някакво си негово лично местенце може да ги нарани. За разумни хора говоря. Или поне такива, дето ги мислех за разумни.
Весело стана

Не си ме разбрала - децата ги уча, за да може като порастнат да не искат паролите от пощите на жените си. Наистина стана весело. Ми то е все едно да ти бъркат в чантата, не че ще намерят нещо, ама не си е никак приятно.
Иначе паролите за картите, ги знаем и двамата, той бюджета е обща работа.

За бюджета съм съгласна. Много си права с чантата - и на всичкото отгоре да се твърди, че това е "нормално" видиш ли - да ти наднича в пощата!

[Piqndurnik]

Знаем си паролите. Жена ми ползва една и съща, която аз я измислих преди много време. На нея също и се е налагало да види нещо в моята поща, а паролата ми там не е нещо, което се забравя. Обаче, без изрично съгласие, не си ровим по пощите.

[4avdar4e]

Децата са друго. В смисъл - те са малки, "бягството" на родителя в някакво си негово лично местенце може да ги нарани. За разумни хора говоря. Или поне такива, дето ги мислех за разумни.
Весело стана

Напротив, децата твърдо и категорично трябва да знаят, че родителите имат лично пространство и време, в които те не са включени!!!

[annonymus]

Само да уточня, щото тъй или иначе без саскане здраво няма да се мине,
че става въпрос за не особено продължителна връзка, без деца.
Мога да приема, че някой споделя с партньора си тези пароли, но смятам, че лед като съм казала "не",
това трябва да се уважава. На мен дори не ми е минавало през ум да искам неговите!
Ооо, по дяволите!!!:mad:

[Dark Angel]

Само да уточня, щото тъй или иначе без саскане здраво няма да се мине,
че става въпрос за не особено продължителна връзка, без деца.
Мога да приема, че някой споделя с партньора си тези пароли, но смятам, че лед като съм казала "не",
това трябва да се уважава. На мен дори не ми е минавало през ум да искам неговите!
Ооо, по дяволите!!!:mad:

"не" си е "не" - толкоз.
не му ги даваш
ако ще да се пени, нерви и напада

[Remmivs]

е въпроса. Защо някой би поискал такова нещо? Личното пространство си е лично, независимо под каква форма.

От друга страна аз знам всичко. Просто специфика на раздаването. Или съдба и предопределение заедно с професия. Какво да сторя... Освен, че никога не отварям нито на жената, нито на детето.

Кредитните/дебитните карти си знаем, разбира се. Макар, че това е едно чисто нарушаване на закона. И какво излиза, да ти знае пина на картата е забранено от закон, а някой иска да ти знае паролата на пощата...

[4avdar4e]

Освен, че никога не отварям нито на жената, нито на детето.

Ама чакай сега, това е друго. И аз нямам работа в пощата на мъж ми, или в другите средства за комуникация. Чий да диря там?!? Обаче си знаем паролите. Пък аз по мойте пощи получавам само служебни мейлове или най-много съобщение за лична бележка Скукаааа

[Piqndurnik]

Само да уточня, щото тъй или иначе без саскане здраво няма да се мине,
че става въпрос за не особено продължителна връзка, без деца.
Мога да приема, че някой споделя с партньора си тези пароли, но смятам, че лед като съм казала "не",
това трябва да се уважава. На мен дори не ми е минавало през ум да искам неговите!
Ооо, по дяволите!!!:mad:

На твое място бих се замислил сериозно за такава връзка...

[vyara]

Само да уточня, щото тъй или иначе без саскане здраво няма да се мине,
че става въпрос за не особено продължителна връзка, без деца.
Мога да приема, че някой споделя с партньора си тези пароли, но смятам, че лед като съм казала "не",
това трябва да се уважава. На мен дори не ми е минавало през ум да искам неговите!
Ооо, по дяволите!!!:mad:

Няма значение каква е връзката, нито пък има ли деца.
Ето как аз гледам на нещата. За мен е ненормално някой да ми иска пароли за лична поща поради простата причина, че на мен самата никога не би ми хрумнало да поискам такава от някой друг. Мъжа ми ми е споменавал каква е неговата парола, защото той си пише една и съща навсякъде, но никога не бих му я ползвала. Даже на домашния ни компютър всеки си има отделен потребител с отделни настройки и никой не се бърка в работите на другия. Ако седна при включен негов потребител (мързи ме примерно да превключвам на моя), дори не му гледам какви прозорци е отворил в момента. Това просто не ме интересува, какво остава пък за пароли.
Няма никакво право да ти се обижда, Почти безобидна.

[почти безобидна]

Само да уточня, щото тъй или иначе без саскане здраво няма да се мине,
че става въпрос за не особено продължителна връзка, без деца.
Мога да приема, че някой споделя с партньора си тези пароли, но смятам, че лед като съм казала "не",
това трябва да се уважава. На мен дори не ми е минавало през ум да искам неговите!
Ооо, по дяволите!!!:mad:

На твое място бих се замислил сериозно за такава връзка...

Много си прав, да знаеш!

[ELBI]

Само да уточня, щото тъй или иначе без саскане здраво няма да се мине,
че става въпрос за не особено продължителна връзка, без деца.
Мога да приема, че някой споделя с партньора си тези пароли, но смятам, че лед като съм казала "не",
това трябва да се уважава. На мен дори не ми е минавало през ум да искам неговите!
Ооо, по дяволите!!!:mad:

На твое място бих се замислил сериозно за такава връзка...

Много си прав, да знаеш!

Твърдо Да зад Пияндурника, твърдо Да зад тебе...

Ама от друга страна да не се бъркам...все пак поиска мнение...

[кукуриго-кудкудяк]

Не само че не го намирам за нормално, а го чувствам като издевателство.
Ужасно неприятно ми е да се бъркат в моите неща, да слухтят и четат домашните или близките неща, които не съм намерила за нужно да споделям с тях. Усещането, че нямам никъде лично пространство и възможност да кажа истинските си мисли е смазващо. (Недобронамерените няма какво да споменавам - те са ясни).
Но тъй като по някакъв начин моите думи или забавления са проблем за семейството, а и като се има предвид, че липсва анонимнист, а от там и искреност,общуването става безсмислено и предпочитам да се визуализирам в нета възможно най-рядко.

[Dark Angel]

Не само че не го намирам за нормално, а го чувствам като издевателство.
Ужасно неприятно ми е да се бъркат в моите неща, да слухтят и четат домашните или близките неща, които не съм намерила за нужно да споделям с тях. Усещането, че нямам никъде лично пространство и възможност да кажа истинските си мисли е смазващо. (Недобронамерените няма какво да споменавам - те са ясни).
Но тъй като по някакъв начин моите думи или забавления са проблем за семейството, а и като се има предвид, че липсва анонимнист, а от там и искреност,общуването става безсмислено и предпочитам да се визуализирам в нета възможно най-рядко.

тц, тц, тц - Пертелота-Шантиклер

аз може ли да задам един въпрос?
м?
та ми е интересно какво значи нечии забавления, мисли, същност /с една дума/ да са проблем за семейството

ПП/ а защо не кажеш истинските си мисли? толкова ли са страшни, че не смееш?

ППП/ Сорри, ама ме загриза любопитство

[Гост]

Не само че не го намирам за нормално, а го чувствам като издевателство.
Ужасно неприятно ми е да се бъркат в моите неща, да слухтят и четат домашните или близките неща, които не съм намерила за нужно да споделям с тях. Усещането, че нямам никъде лично пространство и възможност да кажа истинските си мисли е смазващо. (Недобронамерените няма какво да споменавам - те са ясни).
Но тъй като по някакъв начин моите думи или забавления са проблем за семейството, а и като се има предвид, че липсва анонимнист, а от там и искреност,общуването става безсмислено и предпочитам да се визуализирам в нета възможно най-рядко.

тц, тц, тц - Пертелота-Шантиклер

аз може ли да задам един въпрос?
м?
та ми е интересно какво значи нечии забавления, мисли, същност с една дума да са проблем за семейството

амчи тъй
главата на фамилията ги намира за обидни, не му харесва нетската ми визия и се чувства наранен и злепоставен, а от там до семейния скандал е една крачка:)))
няма смисъл от таквази война, на везните едното тежи много повече от другото

[4avdar4e]

тц, тц, тц - Пертелота-Шантиклер

аз може ли да задам един въпрос?
м?
та ми е интересно какво значи нечии забавления, мисли, същност /с една дума/ да са проблем за семейството

ПП/ а защо не кажеш истинските си мисли? толкова ли са страшни, че не смееш?

ППП/ Сорри, ама ме загриза любопитство

Уважаема, мога ли да доразширя въпроса Ви??
Е ли това семейство в такъв случай??? Или просто някакви съквартиранти?????? (аре, и аз като Доктора да прекаля с въпросителните )

[Гост]

Не само че не го намирам за нормално, а го чувствам като издевателство.
Ужасно неприятно ми е да се бъркат в моите неща, да слухтят и четат домашните или близките неща, които не съм намерила за нужно да споделям с тях. Усещането, че нямам никъде лично пространство и възможност да кажа истинските си мисли е смазващо. (Недобронамерените няма какво да споменавам - те са ясни).
Но тъй като по някакъв начин моите думи или забавления са проблем за семейството, а и като се има предвид, че липсва анонимнист, а от там и искреност,общуването става безсмислено и предпочитам да се визуализирам в нета възможно най-рядко.

тц, тц, тц - Пертелота-Шантиклер

аз може ли да задам един въпрос?
м?
та ми е интересно какво значи нечии забавления, мисли, същност /с една дума/ да са проблем за семейството

ПП/ а защо не кажеш истинските си мисли? толкова ли са страшни, че не смееш?

ППП/ Сорри, ама ме загриза любопитство

хахахах ами то това е проблема де - че съм си казвала истинските мисли на много хора

[vyara]

Не само че не го намирам за нормално, а го чувствам като издевателство.
Ужасно неприятно ми е да се бъркат в моите неща, да слухтят и четат домашните или близките неща, които не съм намерила за нужно да споделям с тях. Усещането, че нямам никъде лично пространство и възможност да кажа истинските си мисли е смазващо. (Недобронамерените няма какво да споменавам - те са ясни).
Но тъй като по някакъв начин моите думи или забавления са проблем за семейството, а и като се има предвид, че липсва анонимнист, а от там и искреност,общуването става безсмислено и предпочитам да се визуализирам в нета възможно най-рядко.

тц, тц, тц - Пертелота-Шантиклер

аз може ли да задам един въпрос?
м?
та ми е интересно какво значи нечии забавления, мисли, същност с една дума да са проблем за семейството

амчи тъй
главата на фамилията ги намира за обидни, не му харесва нетската ми визия и се чувства наранен и злепоставен, а от там до семейния скандал е една крачка:)))
няма смисъл от таквази война, на везните едното тежи много повече от другото

Ти май имаш регистрация тук, но в момента пишеш като гост, или...?
А той защо се интересува от нетската ти визия, той живее с реалната ти визия и реалното ти отношение към него - това трябва да го вълнува, опитай да му обясниш. Тук всеки може да се прави на шут и на каквото си иска и да излага само и единствено себе си.

[Dark Angel]

амчи тъй
главата на фамилията ги намира за обидни, не му харесва нетската ми визия и се чувства наранен и злепоставен, а от там до семейния скандал е една крачка:)))
няма смисъл от таквази война, на везните едното тежи много повече от другото

а до каква степен нетската ти визия се разминава с действителната ти същност?

по мое мнение, т.нар. "нетска визия" е една част от теб. или?
тц, тц, тц.....интересна тема

ако си представя, че човешкото същество има множество страни, нещо като супер сложна и многостенна фигура, то различните наблюдатели ще имат различни възприятия и съответно ще стават грешки....

[Звенения]

...
хахахах ами то това е проблема де - че съм си казвала истинските мисли на много хора

Доколкото съм запознат, гилдията е доста свита като състав!

[Dark Angel]

хахахах ами то това е проблема де - че съм си казвала истинските мисли на много хора

кое му е проблемното?

[Гост]

...
хахахах ами то това е проблема де - че съм си казвала истинските мисли на много хора

Доколкото съм запознат, гилдията е доста свита като състав!

прав си за "гилдията", но що още народ с неясни мотиви се навърта бедна ти е фантазията

[frisky lioness]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
И да се обиди ако откажете да споделите това лично порстранство с него?:twisted:

Мисля че е нормално. В смисъл нормално да се знаят, а не да се искат. Ако ми поискат парола, ще я кажа, ама и тук опираме до това защо, по какъв повод, с какъв тон ти е поискана тази парола....Онзи ден мъж ми вика "Без да искам ти открих паролата на пощата" аз казавам "И кво?" Много пъти съм му казвала, че почти навсякъде имам една и съща парола. Аз такива неща не мога да помня. Ще ми се налага да си ги записвам, затова "име", "парола" еднакви на почечето места....Ами например на дебитната ми карта той ми знае паролата-аз НЕ. Трябва да си я припомням:-):winkw:

Всичко е въпрос на доверие:-)

Не мисля, че по този начин хората губят индивидуалност:-):winkw:

[І]

Да бе.. ей ся ще и кажа на моята... и пароли и мейли..

[anhela]

Да бе.. ей ся ще и кажа на моята... и пароли и мейли..

А на мен ще ги кажеш ли?

[Niya]

... и тези с дългогодишни партньорства - намирате ли за нормално
съпругът/съпругата или партньора да ви поиска паролата на личната ви поща?
И да се обиди ако откажете да споделите това лично порстранство с него?:twisted:

Доброзорно и без бой. Знаем си паролите и други работи си знаем , но никога не четем или влизаме в " Чуждата поща ". Така е и с телефоните и другите, да ги наречем " съвременни средства за комуникация". Да си призная, не ми е минавало през ум да го правя. Все едно я няма. И не знам дали ще е обидно, ако не я получиш. Всичко опира до Доверие.