Има една странна порода човешки същества,

[Мнемозина]

които успехът изпълва не с нормалното усещане за удовлетворение и щастие, а напротив, ги кара да се чувстват изпълнени с несигурност и чувство за застой, стагнация. Там, където останалите виждат източник на себеутвърждение и удоволствие, те откриват единствено повод за раздразнение и търсене на начини да се измъкнат от примката на определеността. Липсата на успех е нормалното жизнено състояние за тези хора, просто защото това е единственият модус, в който те се чувстват при себе си, което ще рече „на пътя“. Защото липсата на успех им дава единственото нещо, от което те имат нужда – търсенето, чувството за движение и развитие, които по собственото им усещане „успехът“ им отнема. Нещата са сравнително прости – за този тип хора няма щастие в покоя и, бидейки осъдени на вечно трептене, те се виждат принудени да търсят щастието в онова, което им е дадено: движението, пътя, търсенето. В известен смисъл това вече не е живот-път. Това просто е живот НА пътя…

Написано е от Златко Енев.

Понеже напоследък, бивайки в някакъв (пу, пу) уж може да се брои като успешен период в живота ми, никак не мога да го усетя като статичен, ама никак. Та се замислих... хем е прав, хем всъщност е по-сложно.

[WALL-E]

ще спиш ли цял живот върху омачканите си лаврови венци?
в един момент ще почнат да гният или да те убиват, щото са изсъхнали и станали твърде твърди за спане

от там ти иде чуденката, колко време можеш върху венеца да изкараш удобно
еле ако чувстваш потенциал за новия

Как Вечным огнем, сверкает днем
Вершина изумрудным льдом,
Которую ты так и не покорил.
.....
Весь мир на ладони - ты счастлив и нем
И только немного завидуешь тем,
Другим, - у которых вершина еще впереди.

[сър Айвънхоу]

които успехът изпълва не с нормалното усещане за удовлетворение и щастие, а напротив, ги кара да се чувстват изпълнени с несигурност и чувство за застой, стагнация. Там, където останалите виждат източник на себеутвърждение и удоволствие, те откриват единствено повод за раздразнение и търсене на начини да се измъкнат от примката на определеността. Липсата на успех е нормалното жизнено състояние за тези хора, просто защото това е единственият модус, в който те се чувстват при себе си, което ще рече „на пътя“. Защото липсата на успех им дава единственото нещо, от което те имат нужда – търсенето, чувството за движение и развитие, които по собственото им усещане „успехът“ им отнема. Нещата са сравнително прости – за този тип хора няма щастие в покоя и, бидейки осъдени на вечно трептене, те се виждат принудени да търсят щастието в онова, което им е дадено: движението, пътя, търсенето. В известен смисъл това вече не е живот-път. Това просто е живот НА пътя…

Написано е от Златко Енев.

Понеже напоследък, бивайки в някакъв (пу, пу) уж може да се брои като успешен период в живота ми, никак не мога да го усетя като статичен, ама никак. Та се замислих... хем е прав, хем всъщност е по-сложно.

аз бях женен едно време за такова нещо...

[Мнемозина]

ще спиш ли цял живот върху омачканите си лаврови венци?
в един момент ще почнат да гният или да те убиват, щото са изсъхнали и станали твърде твърди за спане

от там ти иде чуденката, колко време можеш върху венеца да изкараш удобно
еле ако чувстваш потенциал за новия

Как Вечным огнем, сверкает днем
Вершина изумрудным льдом,
Которую ты так и не покорил.
.....
Весь мир на ладони - ты счастлив и нем
И только немного завидуешь тем,
Другим, - у которых вершина еще впереди.

Казва се "да спиш на стари лаРВи".

В моя случай не става дума за лаври, а за някакви по-нормални неща. Затова ми е и още по-чудно, де.

[Амаранта]

които успехът изпълва не с нормалното усещане за удовлетворение и щастие, а напротив, ги кара да се чувстват изпълнени с несигурност и чувство за застой, стагнация. Там, където останалите виждат източник на себеутвърждение и удоволствие, те откриват единствено повод за раздразнение и търсене на начини да се измъкнат от примката на определеността. Липсата на успех е нормалното жизнено състояние за тези хора, просто защото това е единственият модус, в който те се чувстват при себе си, което ще рече „на пътя“. Защото липсата на успех им дава единственото нещо, от което те имат нужда – търсенето, чувството за движение и развитие, които по собственото им усещане „успехът“ им отнема. Нещата са сравнително прости – за този тип хора няма щастие в покоя и, бидейки осъдени на вечно трептене, те се виждат принудени да търсят щастието в онова, което им е дадено: движението, пътя, търсенето. В известен смисъл това вече не е живот-път. Това просто е живот НА пътя…

Написано е от Златко Енев.

Понеже напоследък, бивайки в някакъв (пу, пу) уж може да се брои като успешен период в живота ми, никак не мога да го усетя като статичен, ама никак. Та се замислих... хем е прав, хем всъщност е по-сложно.

Според мен, по този въпрос има две гледни точки - едната е, да гледаш на успеха, като на крайна цел...уффф, как да го кажа, не точно крайна цел, ами нещо такова, като сватбата в края на приказките - дето 3 дни яли пили и се веселили и вече всичко е уредено, и повече няма какво...мисля, че точно така го разбира и автора на въпросния цитат.

Другата е, да гледаш на успеха само като на индикатор, който показва дали насочваш усилията си в правилната посока (или, дали си на верния път) - това е едно такова по-съвременно виждане, по-адекватно на днешната динамика. В наши дни, ако спреш, си аут, независимо от успехите преди това.

[WALL-E]

В наши дни, ако спреш, си аут, независимо от успехите преди това.

асъл

[ELBI]

които успехът изпълва не с нормалното усещане за удовлетворение и щастие, а напротив, ги кара да се чувстват изпълнени с несигурност и чувство за застой, стагнация. Там, където останалите виждат източник на себеутвърждение и удоволствие, те откриват единствено повод за раздразнение и търсене на начини да се измъкнат от примката на определеността. Липсата на успех е нормалното жизнено състояние за тези хора, просто защото това е единственият модус, в който те се чувстват при себе си, което ще рече „на пътя“. Защото липсата на успех им дава единственото нещо, от което те имат нужда – търсенето, чувството за движение и развитие, които по собственото им усещане „успехът“ им отнема. Нещата са сравнително прости – за този тип хора няма щастие в покоя и, бидейки осъдени на вечно трептене, те се виждат принудени да търсят щастието в онова, което им е дадено: движението, пътя, търсенето. В известен смисъл това вече не е живот-път. Това просто е живот НА пътя…

Написано е от Златко Енев.

Понеже напоследък, бивайки в някакъв (пу, пу) уж може да се брои като успешен период в живота ми, никак не мога да го усетя като статичен, ама никак. Та се замислих... хем е прав, хем всъщност е по-сложно.

Доста обърканости виждам и в г-н Енев - за какво е точно прав? За целта на живота? За смисъла му? Има теза, но никак не е убедителен. Звучи като лична битка някаква. Не твърдя, че нещо е еди как си или обратното. Просто е наистина по-сложно :)

[Мнемозина]

Доста обърканости виждам и в г-н Енев - за какво е точно прав? За целта на живота? За смисъла му? Има теза, но никак не е убедителен. Звучи като лична битка някаква. Не твърдя, че нещо е еди как си или обратното. Просто е наистина по-сложно :)

Ако го прочетеш пак, ще видиш, че има и за какво да е прав - прав е от гледна точка на уеснафяването.

[shshtt]

живот-път или живот НА пътя…


е ма много мразя като почнеш такива неща да питаш!
два дена и се кьоря на тази тема!
не знам какво питаш и не знам какво мисля

живот -път би трябвало да живот от А до Б и оттам В,Г и т.н. кой докъдето го докара, т.е. живот с цел

а живот на пътя нещо противоположно, т.е. въртиш се безцелно само вятър да има, щото това ти е дома, безпътието

ъъ, какво питаш?
за успеха? Безспорния ли?
не знам, нещата все са хлъзгави при мен и затова може би ми трябва вятъра да ги занули и пак да е ясно и твърдо

[vyara]

Аз пък да ви кажа честно не знам какво точно мога да нарека успех. Нещата, които ме радват не са моя заслуга. Останалото е въпрос на цел и труд - какъв е проблема?! Ей ти целта, трудиш се, постигаш. Просто е. Но не е достатъчно. Именно радостта се явява някакъв критерий.
Има хора мощни, могъщи, имащи, можещи, но безрадостни. И обратното, божии птички, които са все усмихнати и спокойни, родени така, да могат, да умеят да живеят.

Не знам от какво ще си аут, ако спреш. От матрицата? От месомелачката? Много важно, голям праз. Нали ако си седнеш на д-то и се потрудиш, пак ще се метнеш на въртележката. Ако това искаш, стига да искаш.

Най-важното е в тоя живот да знаеш какво искаш. А повечето хора не знаем. Не знаем, бе. Нали сте гледали оня велик филм на Тарковски или книгата сте чели поне. Хората търсят, цял живот търсят, нещотърсачи са, неспокойни едни такива. Но не знаят какво искат, не знаят къде да го търсят.
Изумителни сме!

[ELBI]

Доста обърканости виждам и в г-н Енев - за какво е точно прав? За целта на живота? За смисъла му? Има теза, но никак не е убедителен. Звучи като лична битка някаква. Не твърдя, че нещо е еди как си или обратното. Просто е наистина по-сложно :)

Ако го прочетеш пак, ще видиш, че има и за какво да е прав - прав е от гледна точка на уеснафяването.

при сериозно търсене и замисляне - явно може да се намери и за какво е прав :) Като превключа на темата, която посочи - имаш теза :)

[Мнемозина]

живот-път или живот НА пътя…


е ма много мразя като почнеш такива неща да питаш!
два дена и се кьоря на тази тема!
не знам какво питаш и не знам какво мисля

живот -път би трябвало да живот от А до Б и оттам В,Г и т.н. кой докъдето го докара, т.е. живот с цел

а живот на пътя нещо противоположно, т.е. въртиш се безцелно само вятър да има, щото това ти е дома, безпътието

ъъ, какво питаш?
за успеха? Безспорния ли?
не знам, нещата все са хлъзгави при мен и затова може би ми трябва вятъра да ги занули и пак да е ясно и твърдо

И аз така като тебе - не знам какво питам.
Звучи объркано мисълта, да, точно защото не е казано конкретно кое е "успех" и кое е "път".
Но пък и така ти дава повече възможности за чудене. И за спорене съответно.

[Мнемозина]

Аз пък да ви кажа честно не знам какво точно мога да нарека успех. Нещата, които ме радват не са моя заслуга. Останалото е въпрос на цел и труд - какъв е проблема?! Ей ти целта, трудиш се, постигаш. Просто е. Но не е достатъчно. Именно радостта се явява някакъв критерий.
Има хора мощни, могъщи, имащи, можещи, но безрадостни. И обратното, божии птички, които са все усмихнати и спокойни, родени така, да могат, да умеят да живеят.

Не знам от какво ще си аут, ако спреш. От матрицата? От месомелачката? Много важно, голям праз. Нали ако си седнеш на д-то и се потрудиш, пак ще се метнеш на въртележката. Ако това искаш, стига да искаш.

Най-важното е в тоя живот да знаеш какво искаш. А повечето хора не знаем. Не знаем, бе. Нали сте гледали оня велик филм на Тарковски или книгата сте чели поне. Хората търсят, цял живот търсят, нещотърсачи са, неспокойни едни такива. Но не знаят какво искат, не знаят къде да го търсят.
Изумителни сме!

Да, и аз това щях да питам, но се отнесох - от какво ще си аут? И май това е основният въпрос. Защото аз и в момента се чувствам аут от много неща, Ако и да съм на въртележката с пълна сила.

Обаче за нас не си права. Аз много добре знам какво искам, но съм неспокойна, защото знам, че е непостижимо.
Искам времето ми да тече по два начина, а не по един, например. Обаче едновременно.

[Мнемозина]

при сериозно търсене и замисляне - явно може да се намери и за какво е прав :) Като превключа на темата, която посочи - имаш теза :)

Мерси, мерси.
И антитеза даже.

[Амаранта]

Аз пък да ви кажа честно не знам какво точно мога да нарека успех. Нещата, които ме радват не са моя заслуга. Останалото е въпрос на цел и труд - какъв е проблема?! Ей ти целта, трудиш се, постигаш. Просто е. Но не е достатъчно. Именно радостта се явява някакъв критерий.
Има хора мощни, могъщи, имащи, можещи, но безрадостни. И обратното, божии птички, които са все усмихнати и спокойни, родени така, да могат, да умеят да живеят.

Не знам от какво ще си аут, ако спреш. От матрицата? От месомелачката? Много важно, голям праз. Нали ако си седнеш на д-то и се потрудиш, пак ще се метнеш на въртележката. Ако това искаш, стига да искаш.

Най-важното е в тоя живот да знаеш какво искаш. А повечето хора не знаем. Не знаем, бе. Нали сте гледали оня велик филм на Тарковски или книгата сте чели поне. Хората търсят, цял живот търсят, нещотърсачи са, неспокойни едни такива. Но не знаят какво искат, не знаят къде да го търсят.
Изумителни сме!

За успеха - да, цел, труд, постоянство и радост, но и това не е достатъчно - трябва да има и обществено признание, иначе не се признава Е, да, всеки би могъл да е добре със себе си, нали, и да е щастлив, независимо от обстоятелствата, но то е друго.

А какво е да си "аут", понеже аз го написах - да се обясня - ми това е: ако искаш да си успешен, трябва да си такъв от сутрин до вечер, даже и през нощта, при всяко вдишване и издишване...щом спреш за малко, просто спираш - не че е лошо де, но понеже в темата въпросът беше поставен някакси така, че успехът е нещо окончателно, и затова хората, които са търсещи, го избягват - според мен, нищо такова не ги застрашава, даже напротив.

А за това, че хората не знаели какво искат и затова били неспокойни - не разбирам какво имаш предвид. По мои наблюдения е точно обратното - прекалено спокойни, примирени и конформистки настроени ми изглеждат повечето, много рядко срещам някой, който наистина си задава въпроси и търси нещо.

[ELBI]

при сериозно търсене и замисляне - явно може да се намери и за какво е прав :) Като превключа на темата, която посочи - имаш теза :)

Мерси, мерси.
И антитеза даже.

може да пръкне и контратеза, за да не се превърне в мегатеза. А по същество - виновен е съдията, защото не е свирил 4 дузпи на ЦСКА!

[Мнемозина]

при сериозно търсене и замисляне - явно може да се намери и за какво е прав :) Като превключа на темата, която посочи - имаш теза :)

Мерси, мерси.
И антитеза даже.

може да пръкне и контратеза, за да не се превърне в мегатеза. А по същество - виновен е съдията, защото не е свирил 4 дузпи на ЦСКА!

Синтеза, синтеза е важен... накрая.
Когато става все едно дали дузпите са за ЦСКА или за Левски, важното е да има дузпи.

[ELBI]

Мерси, мерси.
И антитеза даже.

може да пръкне и контратеза, за да не се превърне в мегатеза. А по същество - виновен е съдията, защото не е свирил 4 дузпи на ЦСКА!

Синтеза, синтеза е важен... накрая.

за мнозина син...сити до края :)