...или 16 +
Преди 16+ години, малко преди сватбата попитах Ирена...
–А, ще се венчаем ли?
-Не - каза. Категорично.
И понеже този акт изисква консенсус, оттеглих предложението. И не реагирах никак. Не ми стана тъпо, нито подозрително понеже гледах напред през ...1998.
Нормално е, реших. И моментално забравих.
Годините се изнизаха бързо, като на Пламен - Хитлера осигурителното въже на тура „Трите сливи” над Разделна навремето. И... един ден /преди две-три години/ жена ми ме пита.
- А, by the way валидно ли е още предложението да се венчаем? Аз тогава не исках, сега съм съгласна...
- Ми добре – рекох. Естествено отново без грам колебание.
...и затърсихме трескаво - място. Църква, манастир някъде из България. За кръстници някак си не помислихме... Тея, които бяха на сватбата, са далече един от друг, нито са женени, нито нищо, не са и били. Основните действащи лица щяхме да бъдем аз, Ирена, Радослав и Йоана.
Като първа стъпка, веднага по презумпция бяха единодушно изключени катедралите в големите градове. Там се практикува основно - битово християнство, а и не ми просеше сърцето да строша 300 BGN и кусур за да си платя индулгенцията и благоразположението на Бог и /питомците на Светия синод/ към нашето Семейство.
Та така...
Обикаляхме... обикаляхме. Все на някой нещо не му харесва от фигурантите. На мене Църквиците, на Ирена – свещениците и обноските им. Изморихме се хахахахаха.... почти - да обикаляме.
Една майска вечер на връщане от Сакар и Родопи ни отведе при Пепа Калинова от с . Орехово. С Наско Калинов и Пепи имахме много близки и приятелски отношения от 2002 след случайно пренощуване в къщата им за гости. Връщали сме се много пъти там, адаптирали сме маршрути само за да се видим. Наско беше неординарен човек. Самоук – етнограф, художник, поет и философ. Много се имахме. После той почина. Кротко и в съня -си 2012, май че.
Та докато седяхме около Пепиния пататник въпросната вечер, ми щукна да я питам не ще ли да ни стане кръстница. Мястото е хубаво, имаме приятели тук. А гробищата където е погребан чичо Наско са досами селската църква.
И нещата се завъртяха на висока скорост. От началото на април като се видяхме с Пепа та до края на май, когато уговорихме венчавката ни, се случиха множество битови неприятности. Едно, второ, трето. Ние преодолеем това, стане онова... имах чувството, че нещо иска да ни попречи - да се откажем един вид. Хахахахаха аде ама друг път...
И това нещо умира от жлъчен яд, че все пак ще се венчаем...
Малко мистериозно звучи, но това изпитвах като тръгнахме към Орехово с разболелия се, предния ден, Радко с 40 градуса по Целзий телесна температура и увяхнал като припикано мушкато.
Пътят към Родопи сега беше по-хард от небезизвестния филм „Пътят към София”. Постоянно спирах. Радо като не спеше все искаше да ака или да драйфа. Ако ли пък не искаше - беше в ужасно настроение.
Веселиново - първа спирка. Май за скраб ги карат...
До към Чирпан единствената ми утеха беше – докато вървим напред и ще вървим нещо някъде си изяжда рогите от яд...
Малко преди Пловдив на малкото му светна и посетихме един от нашите интересни обекти. Спряхме за малко. Много харно място със запазен самолет – курдисан като паметник един самолет.
"МиГ-23 (на руски: Микоян и Гуревич МиГ-23, название на НАТО: Flogger) е съветски изтребител от трето поколение. Той е първият съветски изтребител, използващ ракети от клас „въздух-въздух“ със средна далечина на действие, поразяващи цели отвъд пределите на визуалното откриване. Производството му започва през 1970 г. и приключва в средата на 80-те години с над 5000 произведени екземпляра. Изтеглен е от експлоатация в Русия и повечето държави от бившия Варшавски договор, но остава в експлоатация в много държави от Третия свят.
Тази тръба е покрита с каска щото много лошаво мирише от нея / това е на близката бензиностанция/.
Ранния привечер най-сетне пуснахме котва в Орехово. На синчето отдеве му беше блеснал погледа, но сега пак увяхна.
„Утре ще се ходи до аптеката” си рекох най-накрая, нахранихме го с каквото пое, сложихме го да спи и се отдаохме на лакърдии.
Сутринта екипирани с по-прилични дрехи отидохме пеша до църквата. Първом посетихме чичо Наско на гробищата. Поседяхме, помълчахме. Оглеждах се, гробове много – стари, нови, поддържани, зарязани... и хората са различни, които лежат в тях – бедни, богати, умни, по-прости, гении, идиоти, сякакви. Сички лежат обаче като войници, в равни редове и на равна дълбочина. Е, така свършва всичко... поне за земния свят.
За пръв път се венчаем, така че ритуалът беше интересен и свещеникът досатъчно любезен в началото да обясни как и какво се прави. Аз му виках поп Ставри, щото ми заприлича на един авер от Варна.
Понеже нямахме гости, то всички действащи лица бяха ангажирани с нещо. Радко правеше снимки. Почти на края на церемонията пробута фотоапаратчето на кака си и след деликатно извинение, пребледня и изчезна от църквата в посока близките храсти. Ирена този момент замислено отпиваше от венчалното вино. Не се страхувахме, такъв ни е момента явно. После всички се върнахме в Къщата.
С Пепито и Ирена в ранния следобяд се почерпихме с по една супа в Хвойна, хем и купих лекарства за малкия страдалец.
Хвойна.
Привечер най-после почнах да го лекувам по медицинскому.
И на сутринта нищо му нямаше.
Денят 23 май беше заплануван за гео-ден в околностите на Бачково. Хем имахме сметки с обекта Х, точно до манастира. На място – яростно, мълниеносно и много дискретно го разкулачихме пред погледа на хиляда мъгъла. Мъгълите са особен род същества, не като хората - постоянно гледат тъпо и се забавляват с всевъзможни простотии /ПростотиЙ/.
Вече към 11 бяхме на пътеката по посока Клувията. Небето се цупеше и се усмихваше, Радко беше гладен като вълк и вече дразнеше кака, аз преливах от кеф.
Някъде към Аязмото взе, че заваля. Кой се страхува от божия дъждец – както казва един герой на Карл Май /Сам Хокинс/. Кратък отдих, снимки покрай дървото /акран на Шарл Д̛Артанян/ и отново нагоре.
Сетне пак имаше параклис, първо го подминахме за да шарим из храсталаците. Като намериме кутията, Радо хептен се беше оправил, щото изяде някаква бисквитка в малко пакетче, оставена там като предмет за размяна....
После отдолу зашумяха гласове и побързахме да се направим на нормални.
Пътят вече ни водеше по посока х. Марциганица / и към прословутата кофа/. По едно време съвсем заздрача небето и почна да пръска. Пътеката се заизкачва по скални хлъзгави прагчета и ситуацията се иронизира леко извретеняшки, но ....мисълта за кофата ни теглеше нагоре като магнит. Скоро пътеката свърши, ние я изоставихме де.
КОФООООООООООООООООООО
Намери я Йоана. Такава радост в дъжда няма...
Мокри, с кални ръце бъркаме вътре, прехвърляме разни неща. Остана ми молекула разум да локализирам най-важната част мълниеносно де...
После снимки, поздравелнеия. Чак не забелязахме, че дъждът се е усилил...
На връщане се подхлъзнах на един камък. В стремежа си да не съборя Радко, задрасках с ръце и крака по скалите. За миг усетих как раменната ми кост излазя от ставата си, за щастие под напрежение.
...После капсулата я напъна и я върна обратно. Остана съвсем лека болка, и страха де, че ако останех с една ръка на гъза на географията – венчавката щеше да стане наистина незабравим спомен за всичките четирима...
Пътят наобратно вече беше съвсем весел.
На Клувията дори спря да вали. Малко преди ресторанта от храстите изскочи един овчар или козар. А може и говедар да беше. Погледа му гореше, нямаше едно око, а с дъха си можеше да се запали Райхстага пак. Измуча нещо и ни връчи четери пръчки бамбук...
Едно водопадче над ресторанта.
На битака на бачковския децата дълго обикаляха и страстно се пазаряха за разни дребни нещица. Накрая купиха едно нещенце двамата заедно май.
После поехме към Косово.
Първия кеш беше лесноват. То и втория, и мястото беше прекрасно.
Воденицата е като машина на времето...
Вътре.
Не си отивай татко - part 2 ...хахахахахаа............................
Разходиме се до центъра после с Ирена. Радко остана в колата да търси между седалките разни изпадали трохи и обелки от салам понеже беше вече устрашително гладен. Йоана я мързеше да ходи.
...там има и по хубави къщи, просто пак заваля.
Върнахме се в Орехово малко преди да се стъмни. Бяхме много доволни. Рамото ме болеше само като кихна или като пръдна.
Цитата е от този сайт - http://www.geocaching.com/guide/default.aspx
Следва...
