Крум Страшни публикувано в "Bad ass of the week"

[Green Light]

http://www.badassoftheweek.com/index.cg ... 0565025268
Авторът на статията е Бен Томсън от Филаделфия.
Източниците са 8, само два от които български.
Преводът е на Nuke Dukem от 40-50. Страхотен превод. Много ми хареса.

Воала:

Мисля, че в днешно време повечето от вас биха се съгласили, че едно от най-яките и страховити неща, с които всеки корав средновековен владетел би се гордял, е отрязването главата на победения противник, и изработването на бокал от черепа на последния. Прабългарският владетел Хан Крум, е един от малкото корави типове, които в същност са извършили този брутален и шеметен подвид – ужасяващо грандиозна гавра с труп, още по-достойна за внимание поради факта, че Крум подлага на това възхитително наказание не просто някой произволен дрисльо със скиптър от овчарска гега, а самият всемогъщ Византийски Император, и то само дни след като императора е плячкосал златото в столицата на Хана (и неговата пиячка).

Син на прабългарски владетел и майка-славянка, Крум застава на върха на властта в Източна Европа във времена, в които политическото превъзходство е пряко следствие от това да си кораво и хладнокръвно копеле. Свиреп и яростен войн, непобедим в битка, и забавен горе-долу колкото последния сезон на Шоуто на Слави, този пичага е бил толкова суров и безпощаден, че бива запомнен в историята като Крум Страшни, Крум Ужасни, Крум Страховити, и Крум "каквато друга дума за 'лош' се сетиш"... В общи линии, ако е синоним за "хладнокръвно копеле", значи би станало за епитет на българския Хан.

Благодарение на собствената си страховитост и безкомпромисното унищожение на всеки, който е дръзнал да му се изрепчи, през 803 година Крум бива провъзгласен за Хан на Българите. Той веднага се заема да смаже всеки, изпречил се по пътя му към създаването на една от най-могъщите и обширни империи в Източна Европа през средните векове. Начело на необуздана армия от конници, посветени в изтънченото изкуство на воюването в степи и обирането до шушка на всеки имал нещаститето да бъде срещнат от тях, Крум повежда своите воини – основно прабългари, славяни, тракийци и погърчени македонци – отвъд Карпатите, оттатък река Дунав, и по протежение на Трансилвания, Тракия и Македония. Страховит в ръкопашния бой, Крум язди начело на своята армия, събирайки черепите на посечените от него царе в собствена колекция.

След като разбива няколко варварски племена във вулкан от кръв и карантии, създавайки в процеса могъща империя, простираща се от Будапещ до Украйна, Крум Страшни насочва своите конници на Юг към земите на Византия, размазва византийска армия от наемници близо до река Струма, и през 809 обсажда традиционно приеманият за столица на Тракия град Сердика (Средец, днешна София). Разбира се, като един истински конник, подобно на Атила, Крум не разполага с кой знае какви обсадни машини – би могъл да обгради града и да го подложи на глад, но няма възможността да щурмува директно стените, и да сее смърт и разрушение на воля. Ето защо, Крум Страшни предлага на добрите хора от София сделка: "Ако вие, пичаги, се предадете, ще ви пожалим и ще ви пуснем да си ходите живи и здрави."

Византийците приели. В момента в който отворили вратите, Крум избил всичките 6000 защитници, и опожарил града до основи.

Това може да изглежда леко жестоко, но в крайна сметка Крум Страшни е кораво копеле, и не случайно името му е като това на бога на Конан Варварина. Достатъчно е само да погледнем върху строгите-като-самият-Ад закони, които тоя джигит наложил по земите си – кражбата се наказвала със счупване и на двата глезена на крадеца. Отказването помощ на просяк водило до отнемане на всичко което притежаваш... Да се научиш какво е да нямаш! Клеветничеството и това, което в днешно време би се възприело като Интернет тролене, се наказвало със смърт! Тоя човек изобщо не се будалкал, и през повечето време хората слушали. Единственото, с което имали проблеми, било Крумовата забрана на алкохола в империята, и неговият декрет винарите да изкоренят всяка лоза в лозята си. Това бил единственият закон, който народът си позволявал да нарушава, най-вече 'щото к'ъв по дяволите варварски пълководец не обича пиячката?!

Да се върнем на ситуацията за Византийците...

В минали години, преди да започне цялата тая работа с плячкосването на съседа, гърците и българите имали доста колебливи взаимоотношения, редуващи уважение и омраза. Българите били в общи линии племе здравеняци, на чиито услуги византийците винаги можели да разчитат (срещу подобаващо заплащане), когато имали нужда да направят някого на пастет – бесните и озверели български конници на няколко пъти вече били помогнали за насилственото детрониране на този и онзи гръцки император, и били участвали в отбиването на тази и онази турска инвазия, та през по-голямата част от времето, стига гърка да извадил злато, българинът бил от същия отбор.

Това било чудно и прочее, обаче на византийският император Никифор хич не му допадала идеята за строго-организирана тайфа от мотивирани главорези, сплотени под командуването на могъщ и корав владетел, който не обичал нищо повече от това да се окъпе в кръвта на посечените си врагове; ето защо, Император Ники решил, че е необходимо да си стане от задника, и да направи нещо по въпроса...

Никифор събрал голяма войска от византийски воини и чуждестранни наемници, след което нахълтал в земите на Хан Крум, победил българския предводител на собствения му терен (Крум не очаквал пълномащабна инвазия от византийците, и бил отбой след като осъзнал, че броят на войниците с които разполагал за да се защити, бил далеч под необходимият), и накрая нахлул със своята шайка от ликуващи запалянковци – току-що били забили нож в гърба на българите – в столицата на Крум Страшни.

Византийците не били учтиви. Градът бил опожарен, гражданите извлечени на улицата и заклани, а личния палат на Крум – оглозган "до кокал", с всичките му съкровища натоварени на керван (като любопитен факт, когато византийците намерили избата на Крум, я открили заредена до тавана с някои от най-редките и скъпи вина в света... вероятно ханът не е бил толкова консервативен относно въздържанието си, колкото му се е искало да вярват другите).

Обаче, Крум изобщо не възнамерявал да остави визинтантициите да се измъкнат под носа му като пръдня из гащи. Той мъдро се оттеглил под заплахата на съкрушителната византийска армия, но вместо да търти да бяга, българският Хан се изтеглил в дълбоката провинция, където събрал всички – мъже, жени и животни – който не били сакати, да се присъединят към неговото дело, и да научат византийските шушумиги какво се случва с палячовците, дръзнали да посегнат на корав тип, известен с името Страшни. Крум сформирал огромна армия (съставена основно от селяни), бързо-бързо обградил тромавия керван на Никифор, и заложил капан на византийците в дефилето, което свързвало земите на България и Византия.

Както си пътувал с кервана, доволен от победата си и възхитен от отмъкнатите богатсва (и от вкусовите качества на любимите вина на Хана), Император Никифор внезапно чул виковете на съгледвачите си – и входа и изхода на стръмното дефиле в което се намирали, били барикадирани... Ханът им бил устроил клопка! В този момент, със свиреп боен вик, българите започнали да извират от хълмовете, удряйки разпръснатите редици на Императора от всички страни с нечувана ярост, бързо превръщайки битката в поголовна и кървава сеч.

Никифор паднал убит в битката, с което станал един от малкото Римски императори загинали в бой. Мъртвият император, разпознат по пурпурните си ботуши, бил завлечен в шатрата на хана, където Крум Страшни, без да губи никакво време, отрязал Никифоровата кратуна и я набучил на копие. Ханът запазил трофея за известно време, и в края на краищата го изтърбушил от плътта и органите, посребрил го, и го превърнал в бокал (сигурно си е казал: "Как ти се струва сега виното ми, задник?!").


От този момент нататък, всеки път когато византийските дипломати идвали за преговори, Крум Страшни ги принуждавал да пият вино от черепа на техния мъртъв император.

Зетът на императора, Михаил Рагабе, се отървал от клането като храбро се метнал на коня си... и си плюл на петите! След като преплувал няколко реки, Михаил в крайна сметка успял да стигне до Цариград, където скоро след това бил коронясан за император (родният син на Никифор, Ставри, също преживял битката, но бил хакнат в главата по време на боя, което го оставило парализиран от кръста надолу, така че не бил от най-добрите кандидати за престола). Новият император, Император Михаил, вече усетил хладното желязо на Крумовия меч, незабавно започнал да проси за мир.

Крум му отвърнал, че би се съгласил, но само ако Михаил му предостави една банда отстъпнически задници, които да екзекутира публично по най-бруталния и ужасяващ начин, за назидание на всеки потенциален изменник.

Михаил обаче, не бил особено сигурен дали да изпълни Крумовата повеля, в отговор на което Крум си казал – "ОК, майната ти тогава!" – и внезапно нахлул със своите воини в земите на Византия. Войските му помели всяка съпротива около Черноморието, плячкосвайки и ограбвайки всеки по-богат град в околността, и поробвайки местното население. Крум Страшни, който по това време вече разполагал с примитвни обсадни машини (един арабин, на когото осигурил поданство, го просветлил в тънкото изкуство на употребата на катапулта), започнал да удря все по-големи и по-големи градове, отмъквайки съкровища, плячка и жени със себе си.

Михаил се втурнал да воюва с Хана, и бил победен по толкова унизителен начин, че съвсем скоро се наложило да подаде оставка като император, след което се оттеглил в монашество. Наследникът на Михаил, Император Лъв V, също се опитал да се бие с българите, но и неговият задник бил сритан, почти толкова силно. Крум стигнал до там, че обсадил самия Цариград, но не успял да го завземе, защото нямал флотилия или достатъчно голям катапулт, така че се ограничил до плячкосване на покрайнините.

Крум Страшни починал през 814 от мозъчен кръвоизлив, който получил спонтанно, както изглежда докато бил потънал в мисли относно това, колко яко било, че бил победил трима византийски императора в битка. Наследниците на Крум в крайна сметка сключили примирие с византийците, а Първата Българска Империя щяла да просъществува още 200 години след Страшни, преди в крайна сметка да се разпадне през 1014.

[maggot]

И статията е много яка, но и превода определено си го бива!
/Само "й"-то слагано под път и над път ме дразни, ама айде, струва си да се изчете./