3o4o.net

52-3 дни вече

Такива ми ти работи, Зочо.

и краят не се вижда:(

Такива ми ти работи, Зочо.

Tuk е умряло. Идвай си в дира. Раздвижихме го. А и Леоса сви сармите на админа и онзи се скри.
За сега в стария клчкарник. После и другаде.

А днес е ден 290-ти.

Не съм на себе си, откакто започна тази война. Преобърна ми представите за много неща и хора. Има и таква, с които прекратих отношенията си завинаги.

Амаранта написа:А днес е ден 290-ти.

Не съм на себе си, откакто започна тази война. Преобърна ми представите за много неща и хора. Има и таква, с които прекратих отношенията си завинаги.

Защо? Войни е имало е и ще има, докато има мъже и тестостерон. Защо трябва да броим нашите си дни, определени за нашето си щастие, по това летоброене?

Fairy of the Flowers написа:

Амаранта написа:А днес е ден 290-ти.

Не съм на себе си, откакто започна тази война. Преобърна ми представите за много неща и хора. Има и таква, с които прекратих отношенията си завинаги.

Защо? Войни е имало е и ще има, докато има мъже и тестостерон. Защо трябва да броим нашите си дни, определени за нашето си щастие, по това летоброене?

Точно заради себеусещането. За да се усещам емоционален и ангажиран човек, което за мен е основно качество на интелигентността. Сантиментален дори ако щеш. Когато някой ден вляза напълно в ролята на вечно знаещият по силата на опита си дърт циник, тогава ще започне ново мое летоброене - като поредния нещастник.

Green Light написа:

Fairy of the Flowers написа:

Амаранта написа:А днес е ден 290-ти.

Не съм на себе си, откакто започна тази война. Преобърна ми представите за много неща и хора. Има и таква, с които прекратих отношенията си завинаги.

Защо? Войни е имало е и ще има, докато има мъже и тестостерон. Защо трябва да броим нашите си дни, определени за нашето си щастие, по това летоброене?

Точно заради себеусещането. За да се усещам емоционален и ангажиран човек, което за мен е основно качество на интелигентността. Сантиментален дори ако щеш. Когато някой ден вляза напълно в ролята на вечно знаещият по силата на опита си дърт циник, тогава ще започне ново мое летоброене - като поредния нещастник.

Грийн, на младите не им пука. Те се сгодяват, купуват апартаменти, вземат ипотеки, раждат деца, правят планове за завладяването на света... и това е нормално. Не им дреме ни от карантина, ни от коронавирус, ни от война. Спомни си нас какви бяхме. Това е признакът на младостта, според мен. Непреодолимата сила на живота, на хормоните, на продължаването на живота, на реализирането на себе си. Моите деца са на 26 и 22. Тях гледам и техните приятели. И се старая да съм като тях. Да не утежнявам живота с много размишления. Лекотата е качество на младостта. Така искам да се усещам. Ако ме разбираш. Усложняването на живота и размишляването е дърто, според мен. Съдейки по забележките, които ми правят, когато изпадам в такива настроения. :)

Fairy of the Flowers написа:И се старая да съм като тях. :)

Мне! Не мога да се старая да съм като младите, младите трябва да се стараят да са като мен!

И по принцип - всички.

Green Light написа:

Fairy of the Flowers написа:

Амаранта написа:А днес е ден 290-ти.

Не съм на себе си, откакто започна тази война. Преобърна ми представите за много неща и хора. Има и таква, с които прекратих отношенията си завинаги.

Защо? Войни е имало е и ще има, докато има мъже и тестостерон. Защо трябва да броим нашите си дни, определени за нашето си щастие, по това летоброене?

Точно заради себеусещането. За да се усещам емоционален и ангажиран човек, което за мен е основно качество на интелигентността. Сантиментален дори ако щеш. Когато някой ден вляза напълно в ролята на вечно знаещият по силата на опита си дърт циник, тогава ще започне ново мое летоброене - като поредния нещастник.

Честно казано, трудно ми е да си представя какви гадости трябва да е преживал един човек (изтърпял или причинил на друг),
за да стане толкова безчувствен към човешкото страдание, издевателствата и разрухата. Това е защитна реакция, няма как да е друго... Може би просто някои сме имали късмета да доживеем до тази възраст с отворени сърца.