Nuke написа:
Нек'ф полуфабрикат са картофките, аз само такива харесвам. Целите картофи ги тача единствено на картофена салата или в манджа тип гювеч. Майонезата вкъщи винаги е домашна, не помня кога за последно съм купувал. Относно самия бифтек, не ми хареса, осо буко на телешко варено става далеч по-вкусно, сочно и крехко. Да си кажа правичката, бих предпочел свински вратни пържоли на фурна, с или без кокал. Хем 2 дена мариноване и след печене на скарата станаха мидиум реър, и пак подметка. Подправката "Гулаш" – вери найс.
Иначе тази, пардон, миналата година, малко след Коледа реших да пробвам свински крачета, били деликатес... Няма по-отвратителен деликатес от това, чесно. И досега си стоят в хладилника на холодец, и май тия дни ще го давам на кучето... Отврат.
като каза "телешко варено" ..

Имах си един приятел навремето, много сладък пич, хубав, начетен, музикант. Голяма душа.
Сприятелихме се и доста години бяхме приятели, той по курорти, насам-натам, ама като минаваше през София винаги ми се обаждаше.
Той беше от някъде... не помня от къде, не беше софиянец, спомням си, щото вечно говореше за софиянци и не-софиянци.
Та, обажда ми се той, бил по София, и ако искам, да пием кафе. Пък аз нещо не бях на кеф, че беше януари и студено, и му викам "пък, ела в нас".
Майка ми ми казва "то е вече почти обяд, сипи му на момчето да яде, има телешко варено" и отиде нейде по работа (аз още живеех с родителите си по него време).
Но ние отскоро се познавахме, и той до този момент не беше идвал вкъщи. Та, лафим си нещо, става един часа на обяд, и аз го питам "гладен ли си, има телешко варено?" и на него му светнаха очичките, обаче ми вика "а, не, не, аз след малко ще си ходя".
Абе викам "не на мене тия" - ставам и отварям тенджерата (винаги съм се чувствала като агент от противовзривна бригада, докато боравя с тия тенджери под налягане) - вътре вода, ама до горе, и една голяма мръвка, плува на дъното... А, и някакви почти цели картофи и на едро нарязани моркови плуват в тенджерата също, свободен стил..
Викам си "тая мойта майка, така и не се научи да готви, на 50 години стана" ..
Викам му "ей сега ще ти сложа да хапнеш".
Вадя мръвката на дъската, отрязвам една трета от нея и му я пльосвам на една чиния. Иска ли да му направя салата набързо? Не искал.
И ми вика "ама, душичка, може ли да ми сипеш малко от водата?" (аз на млади години ни агнешко ядях, ни телешко варено, и представа си нямах това как се сервира).
Викам му "добре", и си викам на акъла "тоя какъв е селянин, водата на телешкото ще яде" .. ама си мълча.
И си викам "ся ако не ми поиска хляб, да не ми викат "Куки"... И той - а ще може ли една филийка хляб???
Забравила я бях тази история, колко се смяхме с него през годините после.. как му дадох телешко варено без вареното...

Не знам всъщност с него какво се случва, загубихме се..
Та.. телешкото е много капризно, трябва си автоклав за него, иначе почти винаги седи леко жилаво.
Аз нямам, за да не сменям дограми и боядисвам кухни, щото каквато съм панта и готвя "по усет" (освен с подправката Гулаш и разни други неща, дето изискват време)..
Сега намерих един десерт - аз много обичам шоколад. Друго не, обаче шоколад и шоколадови мусчета.
Обожавам и шоколадово суфле, и това е. От десертите този ми е любимия.
Сега открих един много приятен десерт - пълномаслено кисело мляко, колкото по-процентно, толкова по-добре, в една чаша, от тия, големите на 2/3 пълна, сипваш чия на богато, аз слагам към лъжица и половина, бъркаш, две малки лъжички мед, пак бъркаш, едно кафе, малко, еспресо, бъркаш, още малко мляко, при нужда, ако стане много рядко от кафето, отгоре запечатваш с един пръст само кисело мляко и най-отгоре поръсваш с какао.
Ама не Нескуик, какао.
Трябва да седи 3-4 часа в хладилник, аз издържам най-много два - уникално вкусно нещо е, а няма почти никакви калории.. мога да омета цялата чаша за една вечер, честно.
Опитай, ако не ядеш сладолед. Това е по-хубаво, и е малко калорично.
Друг път ще ти дам рецепта за диетично брауни.
п.п. готовите картофки за фурна и на мен са ми много любими.