Как си възпитавате децата?

[Mery]

Предполага се, че 3о4о-вците сте на възраст с деца и внуци.
Как се справяте с тинейджърите? С децата като цяло.

Аз си казвам правичка, че не ми беше лесно с трите дечурлига. Особено щото липсваше баща им.
Но и когато го имаше само ги лигавеше. Никаква помощ за възпитание.

Вече израснаха и са пълнолетни, но още са ми в дома и ги мисля когато са навън.

Вие страдате ли от такива притеснения?

[Селянка]

Предполага се, че 3о4о-вците сте на възраст с деца и внуци.
Как се справяте с тинейджърите? С децата като цяло.

Аз си казвам правичка, че не ми беше лесно с трите дечурлига. Особено щото липсваше баща им.
Но и когато го имаше само ги лигавеше. Никаква помощ за възпитание.

Вече израснаха и са пълнолетни, но още са ми в дома и ги мисля когато са навън.

Вие страдате ли от такива притеснения?

Гърки, не ти е било лесно, знам. Дори се питам като си раждала второто и третото, кой е гледам останалите? Моят не пътуваше, но основно аз ги гледах, че и до сега ми викат "генерала", щото трябваше да има лошо ченге)).

Основната ми грешка е, че много до късно оставих децата ми да живеят с мен. Бяха самостоятелни, научени от малки, нооо аз готвех, за чистене помагаха.

Щерката се омъжи, 2 яйца не можеше да изпържи, просто нямаше желание да се учи, не че съм я оставила да не я поканя да се учи. Казваше ми : маме, не ми е интересно, дай каквото има да изчистя, но не и да готвя. Всичко в нейната стая беше под конец, нищо оставено те така случайно. Все викаше, че ще си намери мъж, който може да готви. И се случи. Зетят много обича да готви, но тя пък сега друга песен пее-толко ли пък не мога да направя една мусака И така, вече готви и то много добре. Децата са голям стимул.

синчето го дондурках докъм 35 години, в смисъл живеехме заедно/поотделно, за по няколко дни. Нито му се готви, нито му се чисти. Като го оставих сам, ела да видиш какви виртуозни манджи прави, направи не вярвам, че е той. Смятам, че са го сменили с някой извънземен. Чистенето все още му куца, но сам човек в голям апартамент е трудно.

Финансово и двамата са абсолютно самостоятелни от ученици, едва ли не.

до скоро, да кажа 1 година, ги молех вечер да се чуваме, пишем-имаме общ чат. Ноооо, вероятно от 5-6 месеца реших, да не ги контролирам
Чуваме се/пишем приз 1-2 дена, идват на село през седмица. Кефя, че мога да се гътна вече, защото съм спокойна, че са си поели живота в ръце.

[ПЪТник две]

Предполага се, че 3о4о-вците сте на възраст с деца и внуци.
Как се справяте с тинейджърите? С децата като цяло.

Аз си казвам правичка, че не ми беше лесно с трите дечурлига. Особено щото липсваше баща им.
Но и когато го имаше само ги лигавеше. Никаква помощ за възпитание.

Вече израснаха и са пълнолетни, но още са ми в дома и ги мисля когато са навън.

Вие страдате ли от такива притеснения?

Гърки, не ти е било лесно, знам. Дори се питам като си раждала второто и третото, кой е гледам останалите? Моят не пътуваше, но основно аз ги гледах, че и до сега ми викат "генерала", щото трябваше да има лошо ченге)).

Основната ми грешка е, че много до късно оставих децата ми да живеят с мен. Бяха самостоятелни, научени от малки, нооо аз готвех, за чистене помагаха.

Щерката се омъжи, 2 яйца не можеше да изпържи, просто нямаше желание да се учи, не че съм я оставила да не я поканя да се учи. Казваше ми : маме, не ми е интересно, дай каквото има да изчистя, но не и да готвя. Всичко в нейната стая беше под конец, нищо оставено те така случайно. Все викаше, че ще си намери мъж, който може да готви. И се случи. Зетят много обича да готви, но тя пък сега друга песен пее-толко ли пък не мога да направя една мусака И така, вече готви и то много добре. Децата са голям стимул.

синчето го дондурках докъм 35 години, в смисъл живеехме заедно/поотделно, за по няколко дни. Нито му се готви, нито му се чисти. Като го оставих сам, ела да видиш какви виртуозни манджи прави, направи не вярвам, че е той. Смятам, че са го сменили с някой извънземен. Чистенето все още му куца, но сам човек в голям апартамент е трудно.

Финансово и двамата са абсолютно самостоятелни от ученици, едва ли не.

до скоро, да кажа 1 година, ги молех вечер да се чуваме, пишем-имаме общ чат. Ноооо, вероятно от 5-6 месеца реших, да не ги контролирам
Чуваме се/пишем приз 1-2 дена, идват на село през седмица. Кефя, че мога да се гътна вече, защото съм спокойна, че са си поели живота в ръце.

Вярно, че на сам човек му е трудно, но и му е лесно!

И ние успяхме . Нищо не сме възпитавали, по общото разбиране за възпитание.
Успяхме защото виждаме как децата ни копираха най недоброто от мен и майка си, и се отвратиха от това, и се пазят , и в същото време копираха и най- хубавото от нас, и успешно го прилагат на практика в живота си...

Предадохме им всичко, и най -вече различаване и избор на човешка ценностна система...с примери от живота ни...на всички заедно.
Наричаме така "Възпитание".

[Селянка]

Предполага се, че 3о4о-вците сте на възраст с деца и внуци.
Как се справяте с тинейджърите? С децата като цяло.

Аз си казвам правичка, че не ми беше лесно с трите дечурлига. Особено щото липсваше баща им.
Но и когато го имаше само ги лигавеше. Никаква помощ за възпитание.

Вече израснаха и са пълнолетни, но още са ми в дома и ги мисля когато са навън.

Вие страдате ли от такива притеснения?

Гърки, не ти е било лесно, знам. Дори се питам като си раждала второто и третото, кой е гледам останалите? Моят не пътуваше, но основно аз ги гледах, че и до сега ми викат "генерала", щото трябваше да има лошо ченге)).

Основната ми грешка е, че много до късно оставих децата ми да живеят с мен. Бяха самостоятелни, научени от малки, нооо аз готвех, за чистене помагаха.

Щерката се омъжи, 2 яйца не можеше да изпържи, просто нямаше желание да се учи, не че съм я оставила да не я поканя да се учи. Казваше ми : маме, не ми е интересно, дай каквото има да изчистя, но не и да готвя. Всичко в нейната стая беше под конец, нищо оставено те така случайно. Все викаше, че ще си намери мъж, който може да готви. И се случи. Зетят много обича да готви, но тя пък сега друга песен пее-толко ли пък не мога да направя една мусака И така, вече готви и то много добре. Децата са голям стимул.

синчето го дондурках докъм 35 години, в смисъл живеехме заедно/поотделно, за по няколко дни. Нито му се готви, нито му се чисти. Като го оставих сам, ела да видиш какви виртуозни манджи прави, направи не вярвам, че е той. Смятам, че са го сменили с някой извънземен. Чистенето все още му куца, но сам човек в голям апартамент е трудно.

Финансово и двамата са абсолютно самостоятелни от ученици, едва ли не.

до скоро, да кажа 1 година, ги молех вечер да се чуваме, пишем-имаме общ чат. Ноооо, вероятно от 5-6 месеца реших, да не ги контролирам
Чуваме се/пишем приз 1-2 дена, идват на село през седмица. Кефя, че мога да се гътна вече, защото съм спокойна, че са си поели живота в ръце.

Вярно, че на сам човек му е трудно, но и му е лесно!

И ние успяхме . Нищо не сме възпитавали, по общото разбиране за възпитание.
Успяхме защото виждаме как децата ни копираха най недоброто от мен и майка си, и се отвратиха от това, и се пазят , и в същото време копираха и най- хубавото от нас, и успешно го прилагат на практика в живота си...

Предадохме им всичко, и най -вече различаване и избор на човешка ценностна система...с примери от живота ни...на всички заедно.
Наричаме така "Възпитание".

За съжаление, не всичко, което родителите притежават е за копиране и подражание или за отхвърляне, поне за годините, когато растат. Важен е крайният резултат. самостоятелни личности са, не малка роля играе и средата в училище, детска площадка, дори университет, все още се формират че и цял живот.


Ама коя съм аз, че да споря с теб?
Децата ми са самостоятелни, винаги разчитам на тях.

Вчера, по определен повод, направих характеристика на децата си, ей така, за минута време, така се случи. Смятам, че събрах всичките им минуси, плюсове, разлики в характерите, това, с което се допълват и различават.

[ПЪТник две]

Гърки, не ти е било лесно, знам. Дори се питам като си раждала второто и третото, кой е гледам останалите? Моят не пътуваше, но основно аз ги гледах, че и до сега ми викат "генерала", щото трябваше да има лошо ченге)).

Основната ми грешка е, че много до късно оставих децата ми да живеят с мен. Бяха самостоятелни, научени от малки, нооо аз готвех, за чистене помагаха.

Щерката се омъжи, 2 яйца не можеше да изпържи, просто нямаше желание да се учи, не че съм я оставила да не я поканя да се учи. Казваше ми : маме, не ми е интересно, дай каквото има да изчистя, но не и да готвя. Всичко в нейната стая беше под конец, нищо оставено те така случайно. Все викаше, че ще си намери мъж, който може да готви. И се случи. Зетят много обича да готви, но тя пък сега друга песен пее-толко ли пък не мога да направя една мусака И така, вече готви и то много добре. Децата са голям стимул.

синчето го дондурках докъм 35 години, в смисъл живеехме заедно/поотделно, за по няколко дни. Нито му се готви, нито му се чисти. Като го оставих сам, ела да видиш какви виртуозни манджи прави, направи не вярвам, че е той. Смятам, че са го сменили с някой извънземен. Чистенето все още му куца, но сам човек в голям апартамент е трудно.

Финансово и двамата са абсолютно самостоятелни от ученици, едва ли не.

до скоро, да кажа 1 година, ги молех вечер да се чуваме, пишем-имаме общ чат. Ноооо, вероятно от 5-6 месеца реших, да не ги контролирам
Чуваме се/пишем приз 1-2 дена, идват на село през седмица. Кефя, че мога да се гътна вече, защото съм спокойна, че са си поели живота в ръце.

Вярно, че на сам човек му е трудно, но и му е лесно!

И ние успяхме . Нищо не сме възпитавали, по общото разбиране за възпитание.
Успяхме защото виждаме как децата ни копираха най недоброто от мен и майка си, и се отвратиха от това, и се пазят , и в същото време копираха и най- хубавото от нас, и успешно го прилагат на практика в живота си...

Предадохме им всичко, и най -вече различаване и избор на човешка ценностна система...с примери от живота ни...на всички заедно.
Наричаме така "Възпитание".

За съжаление, не всичко, което родителите притежават е за копиране и подражание или за отхвърляне, поне за годините, когато растат. Важен е крайният резултат. самостоятелни личности са, не малка роля играе и средата в училище, детска площадка, дори университет, все още се формират че и цял живот.


Ама коя съм аз, че да споря с теб?
Децата ми са самостоятелни, винаги разчитам на тях.

Вчера, по определен повод, направих характеристика на децата си, ей така, за минута време, така се случи. Смятам, че събрах всичките им минуси, плюсове, разлики в характерите, това, с което се допълват и различават.

"Важен е крайният резултат."
Кой точно краен резултат, този на родителите или на децата?
Не споря с никого.
Спори щом ти се спори?

[Mery]

Гърки, не ти е било лесно, знам. Дори се питам като си раждала второто и третото, кой е гледам останалите? Моят не пътуваше, но основно аз ги гледах, че и до сега ми викат "генерала", щото трябваше да има лошо ченге)).

Основната ми грешка е, че много до късно оставих децата ми да живеят с мен. Бяха самостоятелни, научени от малки, нооо аз готвех, за чистене помагаха.

Щерката се омъжи, 2 яйца не можеше да изпържи, просто нямаше желание да се учи, не че съм я оставила да не я поканя да се учи. Казваше ми : маме, не ми е интересно, дай каквото има да изчистя, но не и да готвя. Всичко в нейната стая беше под конец, нищо оставено те така случайно. Все викаше, че ще си намери мъж, който може да готви. И се случи. Зетят много обича да готви, но тя пък сега друга песен пее-толко ли пък не мога да направя една мусака И така, вече готви и то много добре. Децата са голям стимул.

синчето го дондурках докъм 35 години, в смисъл живеехме заедно/поотделно, за по няколко дни. Нито му се готви, нито му се чисти. Като го оставих сам, ела да видиш какви виртуозни манджи прави, направи не вярвам, че е той. Смятам, че са го сменили с някой извънземен. Чистенето все още му куца, но сам човек в голям апартамент е трудно.

Финансово и двамата са абсолютно самостоятелни от ученици, едва ли не.

до скоро, да кажа 1 година, ги молех вечер да се чуваме, пишем-имаме общ чат. Ноооо, вероятно от 5-6 месеца реших, да не ги контролирам
Чуваме се/пишем приз 1-2 дена, идват на село през седмица. Кефя, че мога да се гътна вече, защото съм спокойна, че са си поели живота в ръце.

Хриси беше на 10 когато родих Алекс. Помня баща й беше слязал от кораба за раждането. Идват ми на свиждане в болницата, а тя мрънкаше да ходят на плаж.
Две години и половина по-късно като раждах Вики, Христина, вече 12 годишна се грижеше за двегодишния Алекс, а етърва ми (жената на брата на съпруга ми) ме взе от болницата с бебето. Мъжът ми не благоволи да слезе от кораба. Видя третото когато стана на няколко месеца. Не помня колко, но беше доста големичко.

Голямата се омъжи и живее при съпруга си.
Бяхме в прекрасни отношения докато се намеси в отношенията ми с малките относно възпитанието и си позволи да използва неприличен език спрямо мен, съвсем не предизвикано. От 01.09.2025 не си контактуваме.

Малките, колко да са малки - набор 2001 и 2003, ги натирих да ходят на квартира, давах им и да поживеят в апартаментите дето купих в София и Пловдив. В крайна сметка пак дойдоха у дома на село.
Още се възпитаваме и превъзпитаваме. Среден го вкарах в някакъв коловоз. Работи, събира си пари, купува си каквото си иска, има си приятелка, пътуват когато им е възможно.
Малката още учи, но и работи. На първи септември 25-та игра шамарената фабрика защото пак беше залитнала да ходи да живее в София, щото уж там обещавали по-високи заплати. Скарахме се много яко!
София е за балъци и провинциалисти без опит. Казах й първо да си завърши образованието, после ще я спонсорираме за Мастер в държава по нейн избор. Нека си вземе тапиите, после да си бие камшика накъдето иска.

[Mery]

Сега посред нощите малката пали да си купува нещо от бензиностанцията до нас, пък аз се сещам, че колата ми е под 1/4 с гориво и решавам да я запълня до горе и отивам,
Срещаме се там и чакаме докато отворят.
Добре, че изтичах да кажа на идиота да ми зареди 100 октана, щото той беше хванал пушката на 95 и зареждаше! Наля само няколко литра. Навреме го спрях!
Автомобила ми е с двулитров двигател 250 конски сили и не търпи бензин 95.
Малката един път се изгаври когато й го дадох автомобила и зареди с кофти бензин 95 октана започна да тропа и да се гаври. Никога повече!

[Селянка]

Гърки, не ти е било лесно, знам. Дори се питам като си раждала второто и третото, кой е гледам останалите? Моят не пътуваше, но основно аз ги гледах, че и до сега ми викат "генерала", щото трябваше да има лошо ченге)).

Основната ми грешка е, че много до късно оставих децата ми да живеят с мен. Бяха самостоятелни, научени от малки, нооо аз готвех, за чистене помагаха.

Щерката се омъжи, 2 яйца не можеше да изпържи, просто нямаше желание да се учи, не че съм я оставила да не я поканя да се учи. Казваше ми : маме, не ми е интересно, дай каквото има да изчистя, но не и да готвя. Всичко в нейната стая беше под конец, нищо оставено те така случайно. Все викаше, че ще си намери мъж, който може да готви. И се случи. Зетят много обича да готви, но тя пък сега друга песен пее-толко ли пък не мога да направя една мусака И така, вече готви и то много добре. Децата са голям стимул.

синчето го дондурках докъм 35 години, в смисъл живеехме заедно/поотделно, за по няколко дни. Нито му се готви, нито му се чисти. Като го оставих сам, ела да видиш какви виртуозни манджи прави, направи не вярвам, че е той. Смятам, че са го сменили с някой извънземен. Чистенето все още му куца, но сам човек в голям апартамент е трудно.

Финансово и двамата са абсолютно самостоятелни от ученици, едва ли не.

до скоро, да кажа 1 година, ги молех вечер да се чуваме, пишем-имаме общ чат. Ноооо, вероятно от 5-6 месеца реших, да не ги контролирам
Чуваме се/пишем приз 1-2 дена, идват на село през седмица. Кефя, че мога да се гътна вече, защото съм спокойна, че са си поели живота в ръце.

Хриси беше на 10 когато родих Алекс. Помня баща й беше слязал от кораба за раждането. Идват ми на свиждане в болницата, а тя мрънкаше да ходят на плаж.
Две години и половина по-късно като раждах Вики, Христина, вече 12 годишна се грижеше за двегодишния Алекс, а етърва ми (жената на брата на съпруга ми) ме взе от болницата с бебето. Мъжът ми не благоволи да слезе от кораба. Видя третото когато стана на няколко месеца. Не помня колко, но беше доста големичко.

Голямата се омъжи и живее при съпруга си.
Бяхме в прекрасни отношения докато се намеси в отношенията ми с малките относно възпитанието и си позволи да използва неприличен език спрямо мен, съвсем не предизвикано. От 01.09.2025 не си контактуваме.

Малките, колко да са малки - набор 2001 и 2003, ги натирих да ходят на квартира, давах им и да поживеят в апартаментите дето купих в София и Пловдив. В крайна сметка пак дойдоха у дома на село.
Още се възпитаваме и превъзпитаваме. Среден го вкарах в някакъв коловоз. Работи, събира си пари, купува си каквото си иска, има си приятелка, пътуват когато им е възможно.
Малката още учи, но и работи. На първи септември 25-та игра шамарената фабрика защото пак беше залитнала да ходи да живее в София, щото уж там обещавали по-високи заплати. Скарахме се много яко!
София е за балъци и провинциалисти без опит. Казах й първо да си завърши образованието, после ще я спонсорираме за Мастер в държава по нейн избор. Нека си вземе тапиите, после да си бие камшика накъдето иска.

Шамарена фабрика ? Не си сериозна.

[Mery]

Шамарена фабрика ? Не си сериозна.

Съвсем сериозна съм. Бия яко шамари!

[ПЪТник две]

Макаренко

[Mery]

Макаренко

На който не му изнася да се изнася!
1-во правило!

На мен никой нищо не ми даде даром.
Защо аз да давам?
Достатъчно ги осигурих с прекрасен дом и частни училища и екскурзии по целия свят, парички бол до 18-та годишнина.
Сега да се оправят сами!

Ако виждам, че правят глупости, играят шамари!

[Green Light]

Предполага се, че 3о4о-вците сте на възраст с деца и внуци.
Как се справяте с тинейджърите? С децата като цяло.

Аз си казвам правичка, че не ми беше лесно с трите дечурлига. Особено щото липсваше баща им.
Но и когато го имаше само ги лигавеше. Никаква помощ за възпитание.

Вече израснаха и са пълнолетни, но още са ми в дома и ги мисля когато са навън.

Вие страдате ли от такива притеснения?

Малките, колко да са малки - набор 2001 и 2003, ги натирих да ходят на квартира, давах им и да поживеят в апартаментите дето купих в София и Пловдив. В крайна сметка пак дойдоха у дома на село.
Още се възпитаваме и превъзпитаваме. Среден го вкарах в някакъв коловоз. Работи, събира си пари, купува си каквото си иска, има си приятелка, пътуват когато им е възможно.
Малката още учи, но и работи. На първи септември 25-та игра шамарената фабрика защото пак беше залитнала да ходи да живее в София, щото уж там обещавали по-високи заплати. Скарахме се много яко!
София е за балъци и провинциалисти без опит. Казах й първо да си завърши образованието, после ще я спонсорираме за Мастер в държава по нейн избор. Нека си вземе тапиите, после да си бие камшика накъдето иска.

Четох тук съботно неделно.
Честно да си кажа, аз не мисля, че често се среща това което си постигнала и с възпитанието, и с успеха. От много години се познаваме виртуално и от стотиците диалози, едва ли има и на пръстите на едната ръка, когато сме били съгласни един с друг, и за принципни, и за лични въпроси. Но през цялото това време съм чел спомените ти за перипетиите през които си минавала, а сякаш имаше една две, за които споделяше по време на случващото се. Според мен показваш някои забележителни качества! Супер силна воля, никакво отпускане, никога не си затваряш очите, никога по лесната лента, ако има битка ти няма да избягаш. Каквато и да си, не си страхлива или мързелива. Сигурен съм че това е най-голямото и най-силното възпитание което си дала на децата си.
На мен ми е направило впечатление, едва ли съм сам, едва ли и за децата ти това е останало незабелязано.

По втория цитат - това което пишеш не е възпитание, а конфликт. На 25 и на 23 години вече нямаме ход за възпитанието. Това е ставало до към 12-13 години. След това до към 20 не че не се възпитават децата ни, възпитават се но от приятели, улица, медии, среда. Не от нас.
А след 20, по моя опит нещата свършват. Имаме завършени личности.
Конфликти и у дома не липсват. Къде да живеят моите синове или какво да учат аз напълно нямам думата, но понякога се чувствам последна инстанция и не мога да повярвам, че ми противоречат. Аз съм еталонът за мъдър и знаещ и заговарям с категориите "никога" или "винаги"

"Никога не предполагай какво някой мисли за теб!"
"Винаги изкачвай стълби"
"Емигрантският живот не е щастлив живот"

Сигурно се досещаш как ми отговарят и какво произлиза от това...

[Селянка]

Шамарена фабрика ? Не си сериозна.

Съвсем сериозна съм. Бия яко шамари!

Нееее знам. Никога не сме вдигали ръка на дъщеря ни. Синчето... веднъж го нашамарих, още го помни и вика : яко беше, трябваше си (беше бягал от училище и ходил да играе електронни игри, случайно го хванах), бил 12-13 годишен. Не се гордея с това, ноооо, бях бясна.

Ккавото си възпитала до сега, това. Вече трябва да сте приятели да си говорите.

[Green Light]

Шамарена фабрика ? Не си сериозна.

Съвсем сериозна съм. Бия яко шамари!

Нееее знам. Никога не сме вдигали ръка на дъщеря ни. Синчето... веднъж го нашамарих, още го помни и вика : яко беше, трябваше си (беше бягал от училище и ходил да играе електронни игри, случайно го хванах), бил 12-13 годишен. Не се гордея с това, ноооо, бях бясна.

Ккавото си възпитала до сега, това. Вече трябва да сте приятели да си говорите.

Мда, и аз се вчепетлих от шамарите.
Ама викам, я да не коментирам, свят широк хора разни, не е задължително да схвана всичко в тоя жувот...

[Селянка]

Съвсем сериозна съм. Бия яко шамари!

Нееее знам. Никога не сме вдигали ръка на дъщеря ни. Синчето... веднъж го нашамарих, още го помни и вика : яко беше, трябваше си (беше бягал от училище и ходил да играе електронни игри, случайно го хванах), бил 12-13 годишен. Не се гордея с това, ноооо, бях бясна.

Ккавото си възпитала до сега, това. Вече трябва да сте приятели да си говорите.

Мда, и аз се вчепетлих от шамарите.
Ама викам, я да не коментирам, свят широк хора разни, не е задължително да схвана всичко в тоя жувот...

Прав си, то не и за коментиране, но първосигнално реагирах. Боят не е възпитателна мярка, особено на възраст след 13-14. Не се гордея и аз със себе си, като му завъртях един шамар, ама бях бясна. не за друго, а защото предварително го питах дали има неизвинени отстъствия, има ли нещо да ми сподели. Нямал, та така стана.

а пък бой с хора, пълнолетни, хич не го разбирам.

[ПЪТник две]

Нееее знам. Никога не сме вдигали ръка на дъщеря ни. Синчето... веднъж го нашамарих, още го помни и вика : яко беше, трябваше си (беше бягал от училище и ходил да играе електронни игри, случайно го хванах), бил 12-13 годишен. Не се гордея с това, ноооо, бях бясна.

Ккавото си възпитала до сега, това. Вече трябва да сте приятели да си говорите.

Мда, и аз се вчепетлих от шамарите.
Ама викам, я да не коментирам, свят широк хора разни, не е задължително да схвана всичко в тоя жувот...

Прав си, то не и за коментиране, но първосигнално реагирах. Боят не е възпитателна мярка, особено на възраст след 13-14. Не се гордея и аз със себе си, като му завъртях един шамар, ама бях бясна. не за друго, а защото предварително го питах дали има неизвинени отстъствия, има ли нещо да ми сподели. Нямал, та така стана.

а пък бой с хора, пълнолетни, хич не го разбирам.

Ми се струва, че две плесници носят значително по малка вреда от усилията, поученията и подпомагане родителското, пример от практиката: "Учи мама за да не работиш!"..влиянието било от обществеността, ади де...влияние от родителите ли или от обществото?
От мама и тати е... крушата не ражда ябълки....
Оххххх на мама крушата.... е същият фактор за възпитание, под друга форма.

[Mery]

"Никога не предполагай какво някой мисли за теб!"
"Винаги изкачвай стълби"
"Емигрантският живот не е щастлив живот"

Сигурно се досещаш как ми отговарят и какво произлиза от това...

Сигурно пък ти се досещаш колко високо те ценя!
Дори когато си ме псувал не съм те упреквала, а съм търсила причината за тази ти реакция.

Аз наистина съм доста твърда на моменти. Живота така ме изгради да съм малко безчувствена.

Онова за шамарената фабрика. Два пъти съм била малката Викториа.
Единият път като открадна от МОЛ Марково Тепе, току що го бяха отворили.
Някаква приятелка й казала да вземат дрехи, даже не й бяха по мярка!
Извикаха ме. Отидох. Платих всичко. После в къщи хванах пантоф и я бих за всеки лев!
Щото не е лишена от нищо и не е имала нужда да краде!

Второто шамаросване беше на 01.09.25. Колко пъти трябва да се опари, че да не пробва повече?
Пробва се живя в София, видя, че за нищо не става столицата.
Съжалявам! Знам, че повечето живеете там! Не искам да ви обидя!
Пак поиска да отиде там! Грешен избор. Разсърди ми се след като изяде шамарите. Три месеца живя при сестра си и после се върна с подвита опашка.

Сигурно ако ме направят баба може да омекна.
На 16.01 навърших 60 и още нямам внуци въпреки,че имам 3 деца.

[Селянка]

"Никога не предполагай какво някой мисли за теб!"
"Винаги изкачвай стълби"
"Емигрантският живот не е щастлив живот"

Сигурно се досещаш как ми отговарят и какво произлиза от това...

Сигурно пък ти се досещаш колко високо те ценя!
Дори когато си ме псувал не съм те упреквала, а съм търсила причината за тази ти реакция.

Аз наистина съм доста твърда на моменти. Живота така ме изгради да съм малко безчувствена.

Онова за шамарената фабрика. Два пъти съм била малката Викториа.
Единият път като открадна от МОЛ Марково Тепе, току що го бяха отворили.
Някаква приятелка й казала да вземат дрехи, даже не й бяха по мярка!
Извикаха ме. Отидох. Платих всичко. После в къщи хванах пантоф и я бих за всеки лев!
Щото не е лишена от нищо и не е имала нужда да краде!

Второто шамаросване беше на 01.09.25. Колко пъти трябва да се опари, че да не пробва повече?
Пробва се живя в София, видя, че за нищо не става столицата.
Съжалявам! Знам, че повечето живеете там! Не искам да ви обидя!
Пак поиска да отиде там! Грешен избор. Разсърди ми се след като изяде шамарите. Три месеца живя при сестра си и после се върна с подвита опашка.

Сигурно ако ме направят баба може да омекна.
На 16.01 навърших 60 и още нямам внуци въпреки,че имам 3 деца.

Да удариш 20 и кусур годишен човек не мога да си го представя. Разбира се, хората си се тепат в семействата, но това неприемливо. Виж за мола си права, не че с кютек се възпитава, но като е еднократно се помни, остава си за обичка.

Всяко от децата ти има право да се меси във възпитанието на другите две. В случая, на тази възраст, думата възпитание не е уместна, но използвам твоята терминология. непрекъснато си говорим с децата, с едното за другото и обратно. Обсъждаме някакви действия, поведение, взимам съвети. Ако не съм съгласна с нещо за единия, спделям с другия първо, разбиранията им за живота са различни от моите. Те си имат своя език, своите споделяния, съвет се и един с друг.

Не се карай с децата си, говори с тях, а най-вече ги остави да живеят и да се опарят сами. Животът е най-добрият учител, твоите деца са големи хора вече.

Вманиачила си се на тема внуци, често го казваш. Внуците ще дойдат тогава, когато трябва. До тогава трябва да си забравила да командваш парада. Ккавото си могла, направила се, а то не е малко. И зАбрави да даваш акъл как се гледат внуци)))