Еротизмът
Публикувано на: 28.04.07, 13:43
Бих искала да споделя с вас няколко мисли около последната книга, в която надникнах. "Еротизмът"- Франческо Алберони, Издателство "Колибри"2005.
Анонсът на авторът е следният:"Еросът е революционна сила, макар че се ограничава до две личности." "Не съществува любовна страст, без рушене на забрани".
Предполагам, че и други от вас са я чели. Онова,което искам да кажа е, че усещанията винаги са различни. Първо ще ви представя нещата, които ме впечатлиха силно, а моите собствени размисли, малко по-късно:)
"1. Какво е подтиквало до вчера човек, който има съпруг/а, деца, да търси друга връзка, при положение,че това е носело голям риск? Прелюбодеянието е било смъртен грях или направо е било наказвано със смърт. До ерата на сулфонамидите и антибиотиците сифилисът и гонореята са били смъртоносни. Днес-СПИН.Защо въпреки тези толкова големи рискове, хората търсят еротични срещи? Какво ги подтиква да рискуват толкова много. Представяме си, че в основата има някаква сериозна причина, някаква голяма неудовлетвореност от брака или партньора или някаква страстна и дълбока любов. Не е вярно. Не лудата или голяма любов, не отчаянието кара хората да действат. Става въпрос за по-малка причина, по-слабо удоволствие., за нещо,което бихме определеили като незначително. Именно това ирационално упорство, тази неясна причина, този мистериозен стимул, са привлекли Фройд до такава степен, че да го накара да постави сексуалността в основата на всичко, защото му се е струвала най-трудна за обуздаване, за управляване, за окончателно укротяване сила. Не защото има най-възвисшена мотивация, а защото няма такава.Имено изплъзването й, я прави неукротима. И все пак Фройд не е улучил. Сексуалността при животните е предвидима, ежедневна сила. Само при човека, след като е станала еротизъм, се превръща в обезпокояваща мощ, която предизвиква опасността. Единствено при човека се превръща в крайност, защото се подхранва от неизчерпаема фантазия.
Това, което ни характеризира като човешки същевства, е постоянният ни стремеж да надминаваме себе си. Сексуалността не е причината за неспокойната човешка природа. Сексуалността е само теренът, на който се проявява това трансцедентално безпокойтво. Безпокойтсвото на еротизма е безпокойството на познанието. Истината е винаги това, което не се е знаело, което не е било казано, необичайното, нетипичното и затова най-личното, нашето, единствено наше.Истината е винаги наше, дълбоко лично откритие. Истината е лична.Ето защо, не можем да приемем онова,което казват другите от слабост. За да достигнем до истината трябва все да устояваме. За да достигнем до истината, има винаги един момент, в който трябва да отхвърлим онова,което ни се казва. За да разпознаем чуждата истина, трябва сами да я асимилираме и разпознаем през собствения си опит. Другото е очевидно, вече казано, вече познато от всички Това е особено вярно в областта на чувствата, на еротизма, на любовта, на волята. Но ако истината е лична, ако волята е лична, ако разкриването е като да се разпознае аромат сред хиляди други, най-силният еротизъм също трябва да има тясна връзка с човека. Мнозина смятат, че кулминацията на еротизма е в постигането на много оргазми с множество партньори. Това е заблуда. Защото сто души са по-малко конкретни, по-малко живи, по-малко истински от различните превъплащения на един и същи човек."
Сега, на това място аз бих казала-Ех...
Анонсът на авторът е следният:"Еросът е революционна сила, макар че се ограничава до две личности." "Не съществува любовна страст, без рушене на забрани".
Предполагам, че и други от вас са я чели. Онова,което искам да кажа е, че усещанията винаги са различни. Първо ще ви представя нещата, които ме впечатлиха силно, а моите собствени размисли, малко по-късно:)
"1. Какво е подтиквало до вчера човек, който има съпруг/а, деца, да търси друга връзка, при положение,че това е носело голям риск? Прелюбодеянието е било смъртен грях или направо е било наказвано със смърт. До ерата на сулфонамидите и антибиотиците сифилисът и гонореята са били смъртоносни. Днес-СПИН.Защо въпреки тези толкова големи рискове, хората търсят еротични срещи? Какво ги подтиква да рискуват толкова много. Представяме си, че в основата има някаква сериозна причина, някаква голяма неудовлетвореност от брака или партньора или някаква страстна и дълбока любов. Не е вярно. Не лудата или голяма любов, не отчаянието кара хората да действат. Става въпрос за по-малка причина, по-слабо удоволствие., за нещо,което бихме определеили като незначително. Именно това ирационално упорство, тази неясна причина, този мистериозен стимул, са привлекли Фройд до такава степен, че да го накара да постави сексуалността в основата на всичко, защото му се е струвала най-трудна за обуздаване, за управляване, за окончателно укротяване сила. Не защото има най-възвисшена мотивация, а защото няма такава.Имено изплъзването й, я прави неукротима. И все пак Фройд не е улучил. Сексуалността при животните е предвидима, ежедневна сила. Само при човека, след като е станала еротизъм, се превръща в обезпокояваща мощ, която предизвиква опасността. Единствено при човека се превръща в крайност, защото се подхранва от неизчерпаема фантазия.
Това, което ни характеризира като човешки същевства, е постоянният ни стремеж да надминаваме себе си. Сексуалността не е причината за неспокойната човешка природа. Сексуалността е само теренът, на който се проявява това трансцедентално безпокойтво. Безпокойтсвото на еротизма е безпокойството на познанието. Истината е винаги това, което не се е знаело, което не е било казано, необичайното, нетипичното и затова най-личното, нашето, единствено наше.Истината е винаги наше, дълбоко лично откритие. Истината е лична.Ето защо, не можем да приемем онова,което казват другите от слабост. За да достигнем до истината трябва все да устояваме. За да достигнем до истината, има винаги един момент, в който трябва да отхвърлим онова,което ни се казва. За да разпознаем чуждата истина, трябва сами да я асимилираме и разпознаем през собствения си опит. Другото е очевидно, вече казано, вече познато от всички Това е особено вярно в областта на чувствата, на еротизма, на любовта, на волята. Но ако истината е лична, ако волята е лична, ако разкриването е като да се разпознае аромат сред хиляди други, най-силният еротизъм също трябва да има тясна връзка с човека. Мнозина смятат, че кулминацията на еротизма е в постигането на много оргазми с множество партньори. Това е заблуда. Защото сто души са по-малко конкретни, по-малко живи, по-малко истински от различните превъплащения на един и същи човек."
Сега, на това място аз бих казала-Ех...
Аз по древна традиция противопостявам Ерос на Танатос, т.е. живота на смъртта. Еротизъм може да се открие във всичко (виж пеперудите на Питкиния и Кент). Пример, който съм давала: за мен най-еротичната картина, която съм виждала (уви, не на живо) е тази
