Глад, бой и стригане!

[esti]

Зачетох се в една другофорумна тема за домашното насилие.
Има голяма разлика в реакциите на "жертвите" ако насилието е извън дома и упражнено от непознат/а и това вътре в дома и от съпруга/та.
Домашното насилие май се радва на повече разбиране и оневиняване.
А насилието си е насилие в крайна сметка, но явно има значение и кой е насилника.
Дали брака обезличава хората?

[doktorka]

[Дали брака обезличава хората?[/quote]

Не.

Освен ,ако не питаш конкретно за "смяната" на лицевочелюстните характеристики на потърпевшия....

[Ън]

[Дали брака обезличава хората?

Не.

Освен ,ако не питаш конкретно за "смяната" на лицевочелюстните характеристики на потърпевшия....

Аз не разбирам никое насилие.

Обаче да дам един пример:
Караме стаж по ЛЧХ и ни водят в клиниката една църна мангалка, бременна в осмия месец. Някъде към 24-25 годишна, в пета или шеста бременност, вече не помня...
Любимият я шутирал в простата кратуна и и счупил мандибулата...
Рецидив- за трети път...
Ей тъй, кеф му е кат се нафирка да шутира жена си в главата...
Ама мангалката вместо да иде веднага на хирург, си натискала парцалите и се праила на героиня... И така двайстина дена, докато не цъфнала кат тиква и не напраила един хууууубав остеомиелит...
Карат я при нас, асистента я инцизира... една чаена чаша гной изтече- как не е умряла, не знам (сори за по- гнусливите, ама...)
Циганката квичи като на умряло (то си им е традиция некаква- колкото по- силно квичиш, толкова по- ербап си значи)
Асистента и извади полвината зъби от въпросната страна и нали трябва после да я шинира и оооо- проблем! Всичкото зъбе в един конгломерат сключени от зъбен камък. Зъби и зъбен камък в едно- монолит. Няма откъде да се прокарат теловете за шината... Бати и мърлящината... За миризмите да не ви обяснявам...
И после асистента ни вика:
Мамицата и да *** мангалска, ние я спасяваме, а утре "любимият" и пак ще и счупи челюста...

Тва е реална история.
Или както казват хората- всеки си носи и си заслужава кръста.
Щото в тоя живот и малко кураж да имаш се иска. Децата и семейството са само оправдание, за да не се махнеш от насилника. Нищо не би трябвало да задържа жертвата при насилника. И нищо не би могло. Дори ще е по- добре за всички. И най- вече за децата.

[jazz]

Нищо не би трябвало да задържа жертвата при насилника. И нищо не би могло.

ами ако на 'жертвата' и харесва?

[doktorka]

Нищо не би трябвало да задържа жертвата при насилника. И нищо не би могло.

off topic
Змею,
аватарът ти е фърст!

[doktorka]

Щото в тоя живот и малко кураж да имаш се иска. Децата и семейството са само оправдание, за да не се махнеш от насилника. Нищо не би трябвало да задържа жертвата при насилника. И нищо не би могло. Дори ще е по- добре за всички. И най- вече за децата.[/quote]

не е само при циганите.
страшното е скритият ( че е "срамно!" пред хората) непрекъснат тормоз и бой.
който съществува...

моето мнение е досущ като твоето.
МОЖЕШ...ако искаш и ако имаш поддръжка някаква социална.
в Бг няма.
тук има места,където една жена без работа и с деца може да потърси подслон и да и се намери работа и да и се помогне да се гледат децата и т.н.
и има законодателство,което ще подгони "побойника"...
Змею,
не е до харесване..,а е до идиотската идея,че точно ти пък можеш да помогнеш на "заблудената овца"...мъжът или жената които са "побойници"..
едно чувство на ...и аз не знам какво....


сложна работа.
извод:
могат да те обезличат,ако позволиш.

та тъй

п.с. Змею,дойдохме си на думата.Пак отпочнахме за секс..;)

[jazz]

аха, сексът е пропуснат в заглавието

имаше едно семейство в което имаше пиянски изпълнения всяка вечер.
разправяха, че жената я чукали и гости на любезният домакин.
един ден тя се провеси от ентия етаж и стоя така около час-два. полиция,пожарна - всички екстри. на другият ден, пак с него под ръка и цалуфки и се обичаха.
аз това само мога да го определя, като любоф

уффф, стига с тия сериозни теми

[Quid]

змея е казал каквото трябва
не трябва да се пречи на хората да се обичат както намерят за добре

[snowprincess]

аха, сексът е пропуснат в заглавието

имаше едно семейство в което имаше пиянски изпълнения всяка вечер.
разправяха, че жената я чукали и гости на любезният домакин.
един ден тя се провеси от ентия етаж и стоя така около час-два. полиция,пожарна - всички екстри. на другият ден, пак с него под ръка и цалуфки и се обичаха.
аз това само мога да го определя, като любоф

уффф, стига с тия сериозни теми

не е любов, а страх, ниско самочувствие и липса на подкрепа от близки хора, според мен

[Remmivs]

змея е казал каквото трябва
не трябва да се пречи на хората да се обичат както намерят за добре

Хайде и аз да добавя, че това което двамата (или повечето според зависи) правят по взаимно съгласие не е, и никога не е било, извращение...

А, ако ще говорим сериозно, домашното насилие ме отвращава не по-малко от уличното. Дори повече, всъщност.

[4avdar4e]

не е любов, а страх, ниско самочувствие и липса на подкрепа от близки хора, според мен

Психолозите казват, че има и друго: жертвите се чувстват виновни, в много от случаите си мислят, че сами са си го повикали...
Темата е много тежка и разнолика, и разнопосочна... И далеч не засяга само ниските слоеве в обществото. Уви...

[ELBI]

....Дали брака обезличава хората?

Ами до известна степен (освен ако не е много дълбоко осъзнато и се знаят опасностите от това...) - да. Когато се бракуват, след време хората го взимат за даденост и ... нещо вечно и ... от там повечето/всичките проблеми.

[bead_]

Домашното насилие май се радва на повече разбиране и оневиняване.

предполагам говориш за физическо насилие. преди време искрено съчувствах на жертвите му. след това започнах да им се гневя, да не ги разбирам - обвинявах ги в пасивност и малодушие. в последствие гледах на цялата ситуация като доказателство колко е жилав човека, колко може да изтърпи. сега имам крайно мнение /но не и окончателно/ - въпрос на избор е. техен избор.

ps говоря за насилие съпруг-съпруга.

[snowprincess]

не е любов, а страх, ниско самочувствие и липса на подкрепа от близки хора, според мен

Психолозите казват, че има и друго: жертвите се чувстват виновни, в много от случаите си мислят, че сами са си го повикали...
Темата е много тежка и разнолика, и разнопосочна... И далеч не засяга само ниските слоеве в обществото. Уви...

знам, имам приятелка (не ми се пише в минало време, но спрях да се виждам с нея), която е подложена (сина и също) на постоянен физически и психически тормоз от съпруга и

имаше си гадже, с което ходеха 1-2г. и той скъса с нея
за месец си хвана този идиот и се омъжи за него, на пук (на кого ли?)
как ли не и приказвахме да не прави глупости

прави няколко опита да се разведе, но и родителите и се страхуват от него
предложих и да му счупят няколко кокълчета, но тя не се съгласи

смятай щом майка му казва: "да пий, да пукне, да се отървем" що за изрод е

[annonymus]

не е любов, а страх, ниско самочувствие и липса на подкрепа от близки хора, според мен

Психолозите казват, че има и друго: жертвите се чувстват виновни, в много от случаите си мислят, че сами са си го повикали...
Темата е много тежка и разнолика, и разнопосочна... И далеч не засяга само ниските слоеве в обществото. Уви...

Работила съм с такива жени, чуството за вина, което им се насажда е само едната страна на проблема. Много е трудно да се "изведе" такъв човек от средата на насилие. Освен всичко той се чуства и предаден, безпомощен и неуверен в себе си.
Това за слоевете е абсолютно вярно.

[esti]

....Дали брака обезличава хората?

Ами до известна степен (освен ако не е много дълбоко осъзнато и се знаят опасностите от това...) - да. Когато се бракуват, след време хората го взимат за даденост и ... нещо вечно и ... от там повечето/всичките проблеми.

А ако не се приема за даденост и нещо вечно, не е ли точно това, което води до някакви напъни вечно да се вторачваме в него и да правим какви ли не акробатики, за да го задържаме, освежаваме и пр. Тези напъни не водят ли до такива компромиси, които понякога докарват до загуба на самоуважение. В името на брака. В името на някакви големи идеали, да се обезличават хората?

[vyara]

А ако не се приема за даденост и нещо вечно, не е ли точно това, което води до някакви напъни вечно да се вторачваме в него и да правим какви ли не акробатики, за да го задържаме, освежаваме и пр. Тези напъни не водят ли до такива компромиси, които понякога докарват до загуба на самоуважение. В името на брака. В името на някакви големи идеали, да се обезличават хората?

Хм, това си е отделна тема. Защо я свърза с темата за насилието. Смяташ ли, че това е вид психологическо самонасилване?

[esti]

Домашното насилие май се радва на повече разбиране и оневиняване.

предполагам говориш за физическо насилие. преди време искрено съчувствах на жертвите му. след това започнах да им се гневя, да не ги разбирам - обвинявах ги в пасивност и малодушие. в последствие гледах на цялата ситуация като доказателство колко е жилав човека, колко може да изтърпи. сега имам крайно мнение /но не и окончателно/ - въпрос на избор е. техен избор.

ps говоря за насилие съпруг-съпруга.

Да, за физическо насилие говоря, макар за мен домашното насилие да е по-широко понятие, което не включва само бой.
Мислих си, кое ги кара да правят точно този избор. Къде е корена на всичко това - в самия човек ли е заложено (да стане търпелива жертва) или брака има някаква деформираща роля за личността.

[snowprincess]

А ако не се приема за даденост и нещо вечно, не е ли точно това, което води до някакви напъни вечно да се вторачваме в него и да правим какви ли не акробатики, за да го задържаме, освежаваме и пр. Тези напъни не водят ли до такива компромиси, които понякога докарват до загуба на самоуважение. В името на брака. В името на някакви големи идеали, да се обезличават хората?

ести, два въпроса ли има в темата - за брака и за насилието в семейството

това, че се научаваш да правиш компромиси не е ранозначно на обезличаване и липса на самоуважение, ако не се усвои този урок - няма нито връзка, нито брак

[snowprincess]

Да, за физическо насилие говоря, макар за мен домашното насилие да е по-широко понятие, което не включва само бой.
Мислих си, кое ги кара да правят точно този избор. Къде е корена на всичко това - в самия човек ли е заложено (да стане търпелива жертва) или брака има някаква деформираща роля за личността.

до човека е, до темперамент и характер

[esti]

А ако не се приема за даденост и нещо вечно, не е ли точно това, което води до някакви напъни вечно да се вторачваме в него и да правим какви ли не акробатики, за да го задържаме, освежаваме и пр. Тези напъни не водят ли до такива компромиси, които понякога докарват до загуба на самоуважение. В името на брака. В името на някакви големи идеали, да се обезличават хората?

Хм, това си е отделна тема. Защо я свърза с темата за насилието. Смяташ ли, че това е вид психологическо самонасилване?

Свързах я с темата за насилието, защото от такава тема ми се завъртяха в главата тези въпроси. Освен това домашното насилие или по-точно търпимостта на която се радва е доста фрапиращ пример за това, колко и какво може да се понесе в името на брака.

[vyara]

Къде е корена на всичко това - в самия човек ли е заложено (да стане търпелива жертва) или брака има някаква деформираща роля за личността.

Ами сигурно е свързано с илюзиите и надеждите човешки, от които ние всички боледуваме, че човека ще се промени и ще бъде такъв, какъвто сме го познавали в добрите моменти.
Ако те набие на първата среща, много ясно, че няма да повториш (освен ако не си сбъркана нещо). Но после, когато човека си "покаже рогата", а то обикновено става след като сте се обвързали с брак, деца, имущество, жертвите са неуверени да си търсят правата. А и да ви кажа полицията и съдът не им се занимава с "битови" насилници - смятат че това е повече личен, отколкото обществен проблем. Такова е моето впечатление.

[Remmivs]

Наистина са два въпросите.

Бракът, както и друг път е ставало дума, е тръгнал с една цел и се е превърнал в нещо друго. Бракът не е в съгласие с нашите инстинкти и хормони. Но пък над тях имаме кортекс. или поне би трябвало да имаме.

Всъщност, същото важи и за насилието де. Кортексът му е майката.

[esti]

А ако не се приема за даденост и нещо вечно, не е ли точно това, което води до някакви напъни вечно да се вторачваме в него и да правим какви ли не акробатики, за да го задържаме, освежаваме и пр. Тези напъни не водят ли до такива компромиси, които понякога докарват до загуба на самоуважение. В името на брака. В името на някакви големи идеали, да се обезличават хората?

ести, два въпроса ли има в темата - за брака и за насилието в семейството

това, че се научаваш да правиш компромиси не е ранозначно на обезличаване и липса на самоуважение, ако не се усвои този урок - няма нито връзка, нито брак

Всъщност въпросите са много в тази тема, но аз се замислих за ролята на брака във всичко това.
Винаги единия от двамата партньори е доминантен и съответно това води до повече компромиси от страна на другия. Ей, това се чудя - стават ли навик компромисите до степен в която се губи личността.
Не съм против компромисите, моля да не ме разбирате погрешно. Не може без тях. Опитвам се само да си представя дозата, мярката....границата на компромисите и кой фактор влияе върху размиването на тази граница.

[Remmivs]

Всъщност въпросите са много в тази тема, но аз се замислих за ролята на брака във всичко това.
Винаги единия от двамата партньори е доминантен и съответно това води до повече компромиси от страна на другия. Ей, това се чудя - стават ли навик компромисите до степен в която се губи личността.
Не съм против компромисите, моля да не ме разбирате погрешно. Не може без тях. Опитвам се само да си представя дозата, мярката....границата на компромисите и кой фактор влияе върху размиването на тази граница.

Хехехехе, първа производна, ех? Компромис с компромисите бива ли или не? А компромис с компромисите на компромисите? Въртележка...

[vyara]

Винаги единия от двамата партньори е доминантен и съответно това води до повече компромиси от страна на другия.

Може и по-доминиращият да прави повече компромиси, не се знае. Тези неща не могат да се измерят.

Ей, това се чудя - стават ли навик компромисите до степен в която се губи личността.

Да, според мен.

[esti]

Къде е корена на всичко това - в самия човек ли е заложено (да стане търпелива жертва) или брака има някаква деформираща роля за личността.

Ами сигурно е свързано с илюзиите и надеждите човешки, от които ние всички боледуваме, че човека ще се промени и ще бъде такъв, какъвто сме го познавали в добрите моменти.
Ако те набие на първата среща, много ясно, че няма да повториш (освен ако не си сбъркана нещо). Но после, когато човека си "покаже рогата", а то обикновено става след като сте се обвързали с брак, деца, имущество, жертвите са неуверени да си търсят правата. А и да ви кажа полицията и съдът не им се занимава с "битови" насилници - смятат че това е повече личен, отколкото обществен проблем. Такова е моето впечатление.

Значи надеждата за промяна, обвързаността с деца и имущество води до търпимост към насилието?

[vyara]

Значи надеждата за промяна, обвързаността с деца и имущество води до търпимост към насилието?

Може би. Така си го обяснявам аз. Може и от страх да е. Във всеки случай не е от любов.

[ELBI]

....Дали брака обезличава хората?

Ами до известна степен (освен ако не е много дълбоко осъзнато и се знаят опасностите от това...) - да. Когато се бракуват, след време хората го взимат за даденост и ... нещо вечно и ... от там повечето/всичките проблеми.

А ако не се приема за даденост и нещо вечно, не е ли точно това, което води до някакви напъни вечно да се вторачваме в него и да правим какви ли не акробатики, за да го задържаме, освежаваме и пр. Тези напъни не водят ли до такива компромиси, които понякога докарват до загуба на самоуважение. В името на брака. В името на някакви големи идеали, да се обезличават хората?

Ами по принцип е вярно, че (не знам дали чете подобната тема за любовта в Нешънъл Джиографик) любовта попрестава и наистина трябват акробатики и освежаване. Компромиси - да - има, но е до личността е (т.е. видовете компромиси) да не загуби самоуважението си. И е не толкова в името на брака пер се, колкото в името на човека до тебе, който вече ти е приятел, на когото може да разчиташ, с когото времето е доказало, че макар и различни, имате и много сходни и ценни неща. Не мисля, че като правиш компромиси се обезличаваш. Не рядко компромисите са и вид израстване, вид превъзмогване на себе си, на егото ти. Освен ако не си съвършен(а). Каквито май не рядко се мислим че сме. Т.е. .... разбра ме, надявам се.

[snowprincess]

компромис не се прави, когато не се чувстваш удобно с решението за компромиса
това няма да е компромис, а пълно примирение с решението на някой друг
компромисът е вземане на твое самостоятелно решение
след като двамата се изслушат взаимно и приемат, че няма нищо лошо в това всеки да си има мнение по въпроса, намира се най-удобния и за двамата вариант

[annonymus]

Къде е корена на всичко това - в самия човек ли е заложено (да стане търпелива жертва) или брака има някаква деформираща роля за личността.

Ами сигурно е свързано с илюзиите и надеждите човешки, от които ние всички боледуваме, че човека ще се промени и ще бъде такъв, какъвто сме го познавали в добрите моменти.
Ако те набие на първата среща, много ясно, че няма да повториш (освен ако не си сбъркана нещо). Но после, когато човека си "покаже рогата", а то обикновено става след като сте се обвързали с брак, деца, имущество, жертвите са неуверени да си търсят правата. А и да ви кажа полицията и съдът не им се занимава с "битови" насилници - смятат че това е повече личен, отколкото обществен проблем. Такова е моето впечатление.

Значи надеждата за промяна, обвързаността с деца и имущество води до търпимост към насилието?

Надеждата за промяна е до време. После идва примирението Децата, имуществото и т.н. също имат роля, но тя не е толкова водеща. Не е нужно да има брак, за да се стигне до такава ситуация. Не е нужно да има и деца. От хората зависи най-вече.

[Green Light]

Зачетох се в една другофорумна тема за домашното насилие.
Има голяма разлика в реакциите на "жертвите" ако насилието е извън дома и упражнено от непознат/а и това вътре в дома и от съпруга/та.
Домашното насилие май се радва на повече разбиране и оневиняване.
А насилието си е насилие в крайна сметка, но явно има значение и кой е насилника.
Дали брака обезличава хората?

Преди празниците четох в дира тема за симптомите, по които може да се разпознае насилника. Не запомних в кой клуб беше, може и ти за нея да говориш, не знам. Интересно как ли се е развил разговора. Всъшност лъжа, не ми е интересно, сигурно са започнали да се карат по повод и без повод. Все едно, искам да дам два отговора на твоят постинг. Първия е това, че като прочетох какво е държанието на насилника, как започва, как се обяснява, как бие самара та да се сеща магарето, и ести, ме побиха тръпки. Ами няма начин, според мен, едно умно, уравновесено момиче да се усети, че е попаднало на такъв, докато не се озове дълбоко, дълбоко в лайната. Просто не може да стане нормална свалка ако мадамата се вглежда и съмнява във всяка дума и жест. Изглежда тва е поредния случай в който съдбата ни казва нямате думата, аз решавам. Още по страшно ми стана, като осъзнах, че насилника не разбира, че е такъв. Говедото наистина мисли, че друг начин няма за да покаже безмерната си любов, така че няма начин той да се осъзнае. Ако да речем спре да пие, просто ще бие жена си трезвен. Единствения начин да се оправи работата, така както аз разбирам нещата е да се вземе един тъп кухненски нож и да се отреже главата на копелето.

Вторият ми отговор е че брака обезличава хората. Дава им нова самоличност, верно може да е много по- красива. Но старото им "аз" се пречка и е като слон в стъкларски магазин в семейният живот.

[4avdar4e]

след като двамата се изслушат взаимно и приемат, че няма нищо лошо в това всеки да си има мнение по въпроса, намира се най-удобния и за двамата вариант

Пак ще дам любимия си пример с пастата за зъби След опити за говорене, мрънкяне и други, просто почнах да купувам две пасти. Всеки да си я мачка откъдето си иска. Само да има мир и любов. Идеалният компромис!:winkw:

П.П. Аз, прелитайки, нещо се загубих в темата, та затуй май се хващам за теб, Сноу

[snowprincess]

след като двамата се изслушат взаимно и приемат, че няма нищо лошо в това всеки да си има мнение по въпроса, намира се най-удобния и за двамата вариант

Пак ще дам любимия си пример с пастата за зъби След опити за говорене, мрънкяне и други, просто почнах да купувам две пасти. Всеки да си я мачка откъдето си иска. Само да има мир и любов. Идеалният компромис!:winkw:

П.П. Аз, прелитайки, нещо се загубих в темата, та затуй май се хващам за теб, Сноу

мен нали ме знайш, че съм по приземяването, не по летенето

праилно за пастата
ние пък със завивките, аз спя като пашкул завита, мъж ми изритал на някъде своите - решението всеки със своя и да не закача на другия

[esti]

Вторият ми отговор е че брака обезличава хората. Дава им нова самоличност, верно може да е много по- красива. Но старото им "аз" се пречка и е като слон в стъкларски магазин в семейният живот.

И аз така мисля.

[ELBI]

Вторият ми отговор е че брака обезличава хората. Дава им нова самоличност, верно може да е много по- красива. Но старото им "аз" се пречка и е като слон в стъкларски магазин в семейният живот.

И аз така мисля.

...ако слонът чупи не до там важни/ценни вазички е ОК, но ако потроши някой цветен витраж, без който "аз"-ът престава да съществува...просто търсиш друг стъкларски магазин. С повече пространство за слона и по-добре закрепени витражи. Примерно.

[Remmivs]

...ако слонът чупи не до там важни/ценни вазички е ОК, но ако потроши някой цветен витраж, без който "аз"-ът престава да съществува...просто търсиш друг стъкларски магазин. С повече пространство за слона и по-добре закрепени витражи. Примерно.

Бе то целият живот е един слон и един магазин егати, ми я наздраве!

[esti]

Вторият ми отговор е че брака обезличава хората. Дава им нова самоличност, верно може да е много по- красива. Но старото им "аз" се пречка и е като слон в стъкларски магазин в семейният живот.

И аз така мисля.

...ако слонът чупи не до там важни/ценни вазички е ОК, но ако потроши някой цветен витраж, без който "аз"-ът престава да съществува...просто търсиш друг стъкларски магазин. С повече пространство за слона и по-добре закрепени витражи. Примерно.

Да живеят железарските магазини!:lol:
Или най-добре големи, зелени поляни.
Свобода.

[Remmivs]

Да живеят железарските магазини!:lol:
Или най-добре големи, зелени поляни.
Свобода.

И ексихибиционистите със садистични/фетишистки наклонности!

[esti]

Да живеят железарските магазини!:lol:
Или най-добре големи, зелени поляни.
Свобода.

И ексихибиционистите със садистични/фетишистки наклонности!

Точно така!
Няма чупене, няма стъкларии, няма загуба на 'аз'-ове.