24 май

[Мнемозина]

Рано е още, да.

Обаче ви знам как утре всички ще изчезнете и няма да мога да ви поздравя, а този празник много го обичам. Може би най-много.

И преди известно време един друг човек, представете си, написал точно защо го обичам.

Кестенов цвят

На днешния ден няма как да избягаме от патетиката. На днешния ден всички ние - всеки българин - сме едно дете, едно малко дете, хванало се за ръка за майка си и баща си; в свежото майско утро то върви към мощната просвета под благия поглед на Светите братя, които му сочат пътя. Напред.
Но не само за майка си и баща си се е хванало детето. Около него крачат баба му и дядо му, родът му, на-родът му върви напред, към светлите бъднини, към сияйните висоти, към Възвисението, към Оттатъшното. Няма "сега" - има само минало и надежда.
Прости ме, Господи!
Мисля, че това е единственият ден, в който българинът се отдава на себе си, нищо че не е ден за себепознание, нищо че е ден само за порив, за изхвърляне на скрити копнежи, за изтласкване към Необятното и Красиво непостижимото.
В този ден всеки от нас има спомен за игривото и хаотично прииждане на учениците, за пръснатите отначало тук-там тръбни звуци и блъскане на барабани, за припряните учители, след малко всичко ще влезе в строй, оркестрите ще гръмнат, ще гърмят - народе възродени и шпалира на гражданството от двете страни на улицата към центъра.
Под цъфналите кестени.
Очарователна безсмислица, ще рече някой, който е гледал българския 24 май през последните стотина години.
Възможно е.
Ала българинът успя - въпреки комплексите си и неверието в себе си, въпреки превратностите на съдбата - да намери своя Празник, своя Ден, за да излива в него своята надежда и печал.
И печал.
На този ден не мога да не си спомня за баба Райна, която, от прозореца на апартамента срещу училището, гледа училищния двор, там пробват радиоуредбата и "тъй солунските двама братя" излиза с дрезгаво пращене, после високоговорителят изплюва "...дедй, О минало..."; баба Райна се е облакътила, досущ Дебеляновата майка, и внимателно гледа през стъклото лудуването на хлапетията и когато учителките криво-ляво успяват да стегнат блока на училището и блокът, нехайно тътрейки крак, но все пак предизвикателно и любопитно тръгва с "лявото рамо" да излиза от двора (тук сме през 90-те, няма училищна музика, само свирката на учителката по физкултура се чува), тя започва да плаче. Плаче тихо, плаче кротко, не зная за какво плаче - за трийсет и петте години като учителка, през които грижите, тревогите, предателствата, превратностите, глупостите се стопяват на всеки 24 май и хлапетата те отрупват с цветя. Може би плаче за своята си ученическа манифестация, за своите надежди, несбъднати и неживяни. Така и не разбрах защо баба Райна плаче всяка година на 24 май. А и тя не ми каза.
Кой може да каже защо на българина му се стяга гърлото, когато чуе "Върви, народе, възродени"?
И рапърът сигурно - и той се чуди какво му става при тази песенчица.
Мисля си за онези в чужбина, за внука на бабата Райна, вперил се в компютъра или в каквото там - сигурен съм, че и той - и те - се ослушват: ще дойде ли отнейде познатият напев?
Усмихнати гледат кестенов цвят.

Христо Буцев

[vyara]

Мерси, че го сподели. И аз най-много от всички български празници харесвам този.

[majemela4ka]

Благодаря ти!

[4avdar4e]

Останах без дъх

Море от цветя, балони, шум от настройващ се фанфарен оркестър, кордели и празнични дрехи, много бутаница, смях и малко сълзи понякога... "Летим към тебе като птици, и всеки ден и всеки час... ", хъм как ли беше по-нататък химнът на нашто даскало??? .."..огрява нашите зеници любов към руския език"



Благодаря, Мнемо! Честит да ни е този ден на буквичките и на грамотността, на миналото и на бъдещето

[Житената Питка]

И преди известно време един друг човек, представете си, написал точно защо го обичам.

Хайде напиши защо ТИ го харесваш, с ТВОИ думи, м?!

[Мнемозина]

И преди известно време един друг човек, представете си, написал точно защо го обичам.

Хайде напиши защо ТИ го харесваш, с ТВОИ думи, м?!

Ммммм... ако искаш, мога и снимка да пусна?

Заяждаш се сега, а аз не искам по такъв повод да ти отговарям в същия дух.

Въпросът за цитирането и смисъла от него сме го бистрили тук неведнъж. Това, че съм показала нещо, написано от друг не значи, че нямам какво да кажа. Значи само, че съм искала да споделя точно това нещо, написано от друг. С вас.

А защо го харесвам... може и да разбереш, ако четеш не само написаното до теб персонално.
Честит празник - предварително.

[esti]

За съжаление сегашните деца са лишени от тази емоция.
Не разбирам, какво толкова пречеха манифестациите на тази пуста демокрация, че ги премахнаха.
Е.....сега има някакви бледи подобия, ама не е, като преди.
Помня, че малките от 1-3 клас пееха "С росни китки и цветя...", а от 4-ти нагоре пееха "Върви народе..."
Боже с какво нетърпение чаках да дойде времето, когато и аз ще мина по главната с "Върви народе възродени" - да бъда голяма.
И цветя, цветя...

[Мнемозина]

Останах без дъх

Море от цветя, балони, шум от настройващ се фанфарен оркестър, кордели и празнични дрехи, много бутаница, смях и малко сълзи понякога... "Летим към тебе като птици, и всеки ден и всеки час... ", хъм как ли беше по-нататък химнът на нашто даскало??? .."..огрява нашите зеници любов към руския език"



Благодаря, Мнемо! Честит да ни е този ден на буквичките и на грамотността, на миналото и на бъдещето

... и чувството за очакване. Усещането, че стоиш на прага на нещо безкрайно и че винаги, винаги можеш да откриеш нещо ново и непознато там. Радостта, че то те очаква и само трябва да протегнеш... очи и уши.
И удивлението, че точно това чувство те сполита, когато би трябвало да си доволен от приключването на нещо...

И аз благодаря, Чаве, и на теб, и на Вяра, и на Мъжемелачка.
Буквичките, Думичките, Смисълът...
Миналото, бъдещето... а днешният ден?

[Мнемозина]

За съжаление сегашните деца са лишени от тази емоция.
Не разбирам, какво толкова пречеха манифестациите на тази пуста демокрация, че ги премахнаха.
Е.....сега има някакви бледи подобия, ама не е, като преди.
Помня, че малките от 1-3 клас пееха "С росни китки и цветя...", а от 4-ти нагоре пееха "Върви народе..."
Боже с какво нетърпение чаках да дойде времето, когато и аз ще мина по главната с "Върви народе възродени" - да бъда голяма.
И цветя, цветя...

А лентите "Отличник"? М? Все наопаки си ги закачахме за манифестацията...

[esti]

А лентите "Отличник"? М? Все наопаки си ги закачахме за манифестацията...

Аз не помня в нашето училище да е имало такава практика.
Или не сме имали отличници....
Обаче аз винаги бях много развълнувана и с чувството, че огромна отговорност лежи на крехките ми детски плещи, защото нали височка си растях, та винаги бях на първата редица. А понякога бях и първа на първата редица и всички трябваше да се равняват по мен.
Леле, каква отговорност беше това. Много внимавах да не се разсейвам и отплесвам настрани, за да не изкривя строя.
Явно тези години оказаха важна роля в строевата ми подготовка, защото след това на военното пак ме сложиха в отбора по НВО (начално военно обучение - май така се казваше). Маршируване, стрелби, дисциплина...
Но 24-ти май си беше и си остава истински Празник.

[Житената Питка]

Заяждаш се сега, а аз не искам по такъв повод да ти отговарям в същия дух.

Не се заяждам, просто цитатите уморяват. Безлично е. Губи се смисъла на community-то защото всичко се превръща в "Вижте какво намерих в Интернет" - това подхожда на клуб 10-15 .

Честит и на теб предварително!

П.П. Много ми е готино днес, идат 4 дни почивкааааааааааааааааааа!

[Амаранта]

П.П. Много ми е готино днес, идат 4 дни почивкааааааааааааааааааа!

Не се напочивахте, бре!


24-ти май - хубав празник, само носталгията ми идва в повечко.

[Звенения]

Честит и предварително!

Обаче, ако се направи кратка представителна извадка (на грамотността на ЛИШЕНИТЕ от чувство за празник) поколения... Май вече стават две, правопишещи (или неправо...)

Май им е "по-густо"("на далавера", "на оферта"), че днес е премиерата на Карибски пирати ІІІ, отколкото, че утре е празник на умението да се изразиш, за да бъдеш приет, разбран, чут, запомнен...

Без наздраве.

[Мнемозина]

Заяждаш се сега, а аз не искам по такъв повод да ти отговарям в същия дух.

Не се заяждам, просто цитатите уморяват. Безлично е. Губи се смисъла на community-то защото всичко се превръща в "Вижте какво намерих в Интернет" - това подхожда на клуб 10-15 .

Това - ясно.
Липсва ми твоят личен пример обаче.

[Мнемозина]

Честит и предварително!

Обаче, ако се направи кратка представителна извадка (на грамотността на ЛИШЕНИТЕ от чувство за празник) поколения... Май вече стават две, правопишещи (или неправо...)

Май им е "по-густо"("на далавера", "на оферта"), че днес е премиерата на Карибски пирати ІІІ, отколкото, че утре е празник на умението да се изразиш, за да бъдеш приет, разбран, чут, запомнен...

Без наздраве.

Да, оказва се, не е сигурно, че този празник е и на бъдещето.
Дано грешим.
Аз поне май не съм в състояние да предам на децата си своите усещания за този празник.

[Амаранта]

Аз поне май не съм в състояние да предам на децата си своите усещания за този празник.

Това ще се разбере след години. Сега е още рано.

[Мнемозина]

Аз не помня в нашето училище да е имало такава практика.
Или не сме имали отличници....
Обаче аз винаги бях много развълнувана и с чувството, че огромна отговорност лежи на крехките ми детски плещи, защото нали височка си растях, та винаги бях на първата редица. А понякога бях и първа на първата редица и всички трябваше да се равняват по мен.
Леле, каква отговорност беше това. Много внимавах да не се разсейвам и отплесвам настрани, за да не изкривя строя.
Явно тези години оказаха важна роля в строевата ми подготовка, защото след това на военното пак ме сложиха в отбора по НВО (начално военно обучение - май така се казваше). Маршируване, стрелби, дисциплина...
Но 24-ти май си беше и си остава истински Празник.

Може да е била някаква градска измишльотина с лентите.

Обаче май навсякъде на този ден абитуриентите вадеха химикалите и започваха да си пишат един на друг пожелания и да се подписват по белите си ризи. Дали си ги пазят?
Още една... хубава традиция имаше при нас: след манифестацията цялото училище (без учителите, естествено) отивахме на едно определено място и присъствахме на церемонията по предаването на Бутилката, Цигарата и Презерватива на следващите абитуриенти. Това беше много строг ритуал...

[Звенения]

Аз поне май не съм в състояние да предам на децата си своите усещания за този празник.

Не е нужно!
На мен ми е през отделителя, дали е празник или не е.
Ако има празнуващи е празник!
Ако е празник - е национален!
Ако е национален, е неработен!
Ако е неработен - София остава по-празна, по-чиста, по-дишаема...
Обичам националните празници.
НЕ празнувам празници!
Празник е всеки миг от живота, ако го искаш...

[Мнемозина]

Аз поне май не съм в състояние да предам на децата си своите усещания за този празник.

Не е нужно!
На мен ми е през отделителя, дали е празник или не е.
Ако има празнуващи е празник!
Ако е празник - е национален!
Ако е национален, е неработен!
Ако е неработен - София остава по-празна, по-чиста, по-дишаема...
Обичам националните празници.
НЕ празнувам празници!
Празник е всеки миг от живота, ако го искаш...

Празникът или си е вътре в теб, или го няма там.

И е точно все едно дали този ден е неработен и София е празна или не.

[Звенения]

... или го няма там.

Гастроентеролог ли трябва да го установи тва, или е достатъчно да глътна дигитален апарат и да изчакам кадрите по пътя?

[Житената Питка]

Липсва ми твоят личен пример обаче.

Бреййй! Кога ме видя да изказвам лично мнение използвайки цитат? :eek:

Хванах теееееее!

Иначе за тоя празник не искам да говоря мноо, оттрамбовал съм се по манифестации.
Ужким беше пожелание а като не отидеш и те шибат

[esti]

Още една... хубава традиция имаше при нас: след манифестацията цялото училище (без учителите, естествено) отивахме на едно определено място и присъствахме на церемонията по предаването на Бутилката, Цигарата и Презерватива на следващите абитуриенти. Това беше много строг ритуал...

Егати, мноо разтропани сте били бе.
Ние бяхме по-скромни и залюхани:blum: - след манифестацията всички отивахме до морето и си правихме първата баня. Понякога и с дрехите.
По традиция на 1-ви май валеше, а на 24-ти винаги беше слънчево и топло.

[Мнемозина]

... или го няма там.

Гастроентеролог ли трябва да го установи тва, или е достатъчно да глътна дигитален апарат и да изчакам кадрите по пътя?

Като го мислиш толкова анатомично... Не знам. Ние жените за своите вътрешни празници се консултираме с гинеколози най-вече.

А с настройките на дигиталната техника по пътя как ще се справиш?

[Мнемозина]

Липсва ми твоят личен пример обаче.

Бреййй! Кога ме видя да изказвам лично мнение използвайки цитат? :eek:

Хванах теееееее!

Не си.
Ставаше дума за изказване на лично мнение изобщо. Ако държиш да бъдеш чукча-писател, бъди наистина.
Между другото, снимките също са вид цитат. От природата.

[Мнемозина]

Егати, мноо разтропани сте били бе.
Ние бяхме по-скромни и залюхани:blum: - след манифестацията всички отивахме до морето и си правихме първата баня. Понякога и с дрехите.
По традиция на 1-ви май валеше, а на 24-ти винаги беше слънчево и топло.

А, а?
Да не повярваш чак...
А като завършваше випускът преди нас, имаше и минута мълчание за падналите в борбата - поне четирима от тях бяха изключени за лошо поведение.

[4avdar4e]

А, а?
Да не повярваш чак...
А като завършваше випускът преди нас, имаше и минута мълчание за падналите в борбата - поне четирима от тях бяха изключени за лошо поведение.

И тва ми било елитно училище, пфууу :rotfl24:
В нашто нямаше такива работи - татковци разни всичко покриваха, няма да се излагаме пред света, я

[Звенения]

Като го мислиш толкова анатомично... Не знам. Ние жените за своите вътрешни празници се консултираме с гинеколози най-вече.

Пациент при гинеколог...
-Докторе, там нещо ме боли!
-Тук ли?
-Не, докторе, по навътре...
-Тук ли?
-Не, докторе, още по навътре...
-Хъммм...А тук?
-Не, докторе, на ли ви казах, по навътре...
Доктора се изправя, сваля ръкавиците, ми е се...
- Госпожо, отидете при колегата в кабинет УНГ! Имате възпалени сливици.
Тъ, ако е вярно, че празника е в душата, а душата се спотайва в(около) сърцето, Е ли гинеколога правилната персона за манипулация на празнични проверки и настроения?

А с настройките на дигиталната техника по пътя как ще се справиш?

ЩЕ СЕ хипнотизирам, за да е по-розово (което леко ме съмнява с по 40 къса цигари) и ще използвам тантрическото ДЗЕН-Дистанционно!

[Мнемозина]

А, а?
Да не повярваш чак...
А като завършваше випускът преди нас, имаше и минута мълчание за падналите в борбата - поне четирима от тях бяха изключени за лошо поведение.

И тва ми било елитно училище, пфууу :rotfl24:
В нашто нямаше такива работи - татковци разни всичко покриваха, няма да се излагаме пред света, я

Ти сега недей така, че ми идва на ум мрачната мисъл как от нас е тръгнала разрухата...

[Мнемозина]

Тъ, ако е вярно, че празника е в душата, а душата се спотайва в(около) сърцето, Е ли гинеколога правилната персона за манипулация на празнични проверки и настроения?

Ама и гастроентеролога не върши работа.
Ще трябва да търсиш някой сърцевед тогава.

ЩЕ СЕ хипнотизирам, за да е по-розово (което леко ме съмнява с по 40 къса цигари) и ще използвам тантрическото ДЗЕН-Дистанционно!

[Звенения]

мрачната мисъл как от нас е тръгнала разрухата...

ТЦЪ! Преди нас! Още с появата на парната машина!

[4avdar4e]

Ти сега недей така, че ми идва на ум мрачната мисъл как от нас е тръгнала разрухата...

Разрухата на културата ли? Тъй де, да направим връщане към основната тема


В нашто шуле 2/3 от децата бяха "елитарни", просто нямаше начин да има изключвания и наказания, щото после трябваше да се обясняват даскалите я по ЦК на БКП, я на ДКМС А магариите си ги имаше, естествено.

П.П. На класната ни пътя за автобуса минаваше през пушкома. Милата, години наред заобикаляше по-отдалечко, сакън да не види, че някой пуши. Пък аз не пушех, и бях пълна отличничка, и носех очила, и пеех в хора. За руски песни, трети глас

[Мнемозина]

Ти сега недей така, че ми идва на ум мрачната мисъл как от нас е тръгнала разрухата...

Разрухата на културата ли? Тъй де, да направим връщане към основната тема


В нашто шуле 2/3 от децата бяха "елитарни", просто нямаше начин да има изключвания и наказания, щото после трябваше да се обясняват даскалите я по ЦК на БКП, я на ДКМС А магариите си ги имаше, естествено.

П.П. На класната ни пътя за автобуса минаваше през пушкома. Милата, години наред заобикаляше по-отдалечко, сакън да не види, че някой пуши. Пък аз не пушех, и бях пълна отличничка, и носех очила, и пеех в хора. За руски песни, трети глас

Не бе, на държавата.

При нас имаше и от едните, и от другите. От едните като че ли все пак по-малко. Падналите, естествено, бяха от вторите.

И аз не пушех. Сега наваксвам...

[ELBI]

Заяждаш се сега, а аз не искам по такъв повод да ти отговарям в същия дух.

Не се заяждам, просто цитатите уморяват. Безлично е. Губи се смисъла на community-то защото всичко се превръща в "Вижте какво намерих в Интернет" - това подхожда на клуб 10-15 .

Честит и на теб предварително!

П.П. Много ми е готино днес, идат 4 дни почивкааааааааааааааааааа!

Имат право и двете ви мнения. Понякога прочиташ нещо, което си искал ти да кажеш, а онзи-другият го е казал страхотно ... защо да не споделиш твоето усещане копнато и пейстнато от другаде? Пестим време? И усилия.

Съвсем е вярно, че като добавиш нещо от себе си става по-истинско. Пък и дългите неща все се разминават някъде с твоето вътрешно, истинско мнение.

такива ми ти работи.

[esti]

Имат право и двете ви мнения.

Но Питката има право само принципно - не и с конкретния пример. А още по-малко с конкретния човек.

[ELBI]

Имат право и двете ви мнения.

Но Питката има право само принципно - не и с конкретния пример. А още по-малко с конкретния човек.

Да съм казал нещо различно?

[Мнемозина]

Имат право и двете ви мнения.

Но Питката има право само принципно - не и с конкретния пример. А още по-малко с конкретния човек.

Напротив.
Питката може би има право с конкретния пример.
Но не и принципно.

Мен цитатите не ме уморяват. Нито линковете. Нито снимките.
С него очевидно имаме различни виждания за общуването тук. В което не виждам нищо лошо всъщност. Но трябва ли да се налага нечий модел?

[Звенения]

Но трябва ли да се налага нечий модел?

ДА!
Фупроз на чезст!

МОЯТ

[Житената Питка]

Но трябва ли да се налага нечий модел?

Я се отпуснете бе! Релакс!
Какво съм бил казал, какво съм бил мислел, прав ли съм бил...

Аз 'ку искам да ти налагам нещо ще използвам админ панела

Малиййййййййййййййййййййййййййййййй, колко ми е кеф - четворка

[Звенения]

Мен цитатите не ме уморяват. Нито линковете. Нито снимките.

Направо не виждам смесъл да се борим да пускаме отново 3 и 4 реактори!
ТИШНИ даваш енергия!

[Мнемозина]

Но трябва ли да се налага нечий модел?

Я се отпуснете бе! Релакс!
Какво съм бил казал, какво съм бил мислел, прав ли съм бил...

Аз 'ку искам да ти налагам нещо ще използвам админ панела

Малиййййййййййййййййййййййййййййййй, колко ми е кеф - четворка

Абсолютно съм отпусната и релаксирам предпразнично.
Ми важно е какво си казал, това е личното ти мнение, нас ни вълнува... Админ си все пак!