И я разхождам из центъра, докато майка и си свърши малко работа. Дежурен по племенница съм, демек. Тя е на около 4 годинки, едра за възрастта си и много красива.
Намакдоналдсихме се и си купуваме сладоле-е-ед.
- Чичо АВе, ама, сега, като изядох сладоледа и, много студени ми станаха зъбките, и сега, като ми се стоплят, и ме болят сега.
- Виж, Ника, предлагам в бъдеще, като си купуваме сладоледи, аз да изяждам и твоя и така няма да те болят зъбките. Става ли?
- Става! - разсеяно и бодро отвръща тя.
И продължаваме да си се разхождаме в градинката пред Народния.
След няколко крачки тя усеща, че се е навряла в много неизгодна "сделка". Поглежда ме мно-о-ого подозрително и казва:
- Ама това... какво... аз, сега, няма да ям хич сладолед ли, сега?! Никак?
Аха-аха да се разреве, но... оправихме положението със смях и закачки.
Такивамитиработи.
Та, ако някого от вас, клубари, го болят зъбките, като яде сладолед, да ми се обажда. Ще му спестя проблемите - мога да изяждам всякакви сладоледи във всякакви количества.
Колкото повече, толкова повече!
