В последно време все по-често установявам, че най-приятно возене в трамвай (разбирай без досадно клатушкане и без резки спирания и тръгвания) е било, когато трамвая е управляван от жена-ватман. Някак по-меко вози трамвая тогава. Не съм виждал и да затварят вратите под носа на някой тичащ гражданин...
Защо го пиша това, сигурно се питате... Днес се возих в трамвай 22. Ватман беше малко и чаровно момиче. Красавица? Не... Чарът беше в усмивката - просто момичето не спираше да се усмихва... Очаквах, след като е младо и, предполагаемо, неопитно, да преживея едно гадно и тягостно пътуване. Но се излъгах. Нямаше резки спирания, нямаше резки тръгвания. Трамвая се движеше, като лимузина - меко и приятно. Дори, ватманката на три пъти отваря вратите на една от спирките, за да се качат закъснели пътници...
Та... какво се замислих от тази случка:
1. От днес трамвайния транспорт ми става преференциален.
2. Май жените и в тази професия се оказаха по-добри, уви...
3. Започвам да използвам колкото се може по-често трамвайна линия 22... може пак да се случи да пътувам приятно и леко...
П.П. Надявам се, че не съм ви досадил... ама... искаше ми се да го споделя с някого... А с кого другиго, освен с вас???
:blum:
като гледам в някои фемилита каква ревност искри за нищо (нищо по мои виждания, по техни тежко углавно престъпление)
