Понякога (има периоди, когато е по-често, но има периоди, когато забравяме този въпрос) се питаме “Кои сме?”. И най-често не изниква отговор, като от пускани по форумите анкети. Вчера зърнах този въпрос и без хич да се замислям казах...и сега, като гледам какво съм казал – що пък да го не споделя?
Ние сме тези, които усещаме че сме – тези – добрите, тези които знаем да сме искрени, да обичаме, да сме усмихнати. Бъркам ли? О, да - понякога не сме. Понякога сме такива, каквито не искаме да бъдем, такива, каквито не харесваме в околните. Прокрадват се малки (или по-големи) дяволчета и ни обладават, влизат под кожата ни и действат. И не сме баш ние. Не рядко ни е криво за това, но повечето пъти се оправдаваме. А когато не се оправдаем и знаем, че не сме били прави - просто работим (ако не е събота или неделя или официален празник на душата) да не допускаме това дяволче пак в нас. То пък не рядко ни измамва и идва под друг образ и картина. Щях да кажа “дявол да го вземе”, но пък дали дявол може да вземе дяволче – освен ако е от детската градина след работно време? И пак...сме посетени, но нелегално в началото. Обаче ми се струва, че с времето намаляме достъпа на дяволчетата до минимум (освен ако не сме самовлюбени – да-няма как да не сме, но да е влюбеност на третата година - и все да твърдим, че не грешим или сме вечно прави). Дяволчетата се ядосват, поради ограничения достъп. Ние пък ставаме много повече тези, които сме наистина. Демек – повече стъпваме на своите 2 крака, на които може да разчиташ, а не на ръбче или на хлъзгаво. Като си на два крака може да си изправиш главата и да виждаш хубавото и слънчевото, да се наслаждаваш на красивото цвете, даже някои от листенцата му да са поувяхнали... не казваш "я да го хвърлим веднага", а затананикваш валса на красивия букет. Като не се поклащаш може да се вгледаш в кристално синята вода на морето, усмихвайки се на Посейдон, който за мъничко се е намръщил, но се заразява от усмивката ти. А може и да вдигнеш глава с широко отворени очи към колесницата на Хелиос, която ни посипва със златен слънчев прашец, но не губиш време да го събираш, навеждайки се, а се изпълваш с радост от гледката на фона на безкрайното небе.
Ние сме си тези, които усещаме, че сме. Когато обичаме и когато сме щастливи. Когато сме добри – даже за себе си.
Кои сме ние?
Кои сме ние?
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Значи като сме добри, сме ние, а когато сме лоши е друг (дяволът), така ли? 
Ами тогава, когато сме добри, можем да кажем, че това е Бог? Или не? Не ни изнася да не сме. 
Ние не сме ние. Ние сме гените, които друг ни е дал, надстройките, които обществото и обстоятелствата ни надгражда. Едничка свободната воля да направим този или онзи избор изглежда наша, но и дали и тогава друг не говори вместо нас. Дали, ако има предопределеност, изобщо съществува избор?
Не знам кои сме наистина и има ли ни.
:blum:
Не знам дали дяволчетата се увеличават или намаляват, но знам (поне при мен е така), че все по-малко чувствам собствената си индивидуалност и специалност и все по-често усещам сливането и взаимодействието на това, което наричам аз с всичко останало... Но това е по-скоро намиране, отколкото изгубване. И по-скоро завръщане, отколкото пътуване нанякъде.
Ами тогава, когато сме добри, можем да кажем, че това е Бог? Или не? Не ни изнася да не сме. Ние не сме ние. Ние сме гените, които друг ни е дал, надстройките, които обществото и обстоятелствата ни надгражда. Едничка свободната воля да направим този или онзи избор изглежда наша, но и дали и тогава друг не говори вместо нас. Дали, ако има предопределеност, изобщо съществува избор?
Не знам кои сме наистина и има ли ни.
:blum:Не знам дали дяволчетата се увеличават или намаляват, но знам (поне при мен е така), че все по-малко чувствам собствената си индивидуалност и специалност и все по-често усещам сливането и взаимодействието на това, което наричам аз с всичко останало... Но това е по-скоро намиране, отколкото изгубване. И по-скоро завръщане, отколкото пътуване нанякъде.
Права си, че "не ни изнася", когато сме лоши. А сме понякога. Обаче вътрешно в тебе не си лош - вътрешно не искаш да нараниш този или онзи, не искаш да има някой нещастен, не искаш друг да се почуства засегнат от тебе. Нали?vyara написа:Значи като сме добри, сме ние, а когато сме лоши е друг (дяволът), така ли?
Ние не сме ние. Ние сме гените, които друг ни е дал, надстройките, които обществото и обстоятелствата ни надгражда. Едничка свободната воля да направим този или онзи избор изглежда наша, но и дали и тогава друг не говори вместо нас. Дали, ако има предопределеност, изобщо съществува избор?
Не знам кои сме наистина и има ли ни.
Не знам дали дяволчетата се увеличават или намаляват, но знам (поне при мен е така), че все по-малко чувствам собствената си индивидуалност и специалност и все по-често усещам сливането и взаимодействието на това, което наричам аз с всичко останало... Но това е по-скоро намиране, отколкото изгубване. И по-скоро завръщане, отколкото пътуване нанякъде.
Аз пък с годините все повече се чувствам себе си. Като по-млад имах разни "модели" на подражание - било от улицата, било от книгите, било от филмите... То си е една боза от подражания. Но сякаш реших и усетих колко е хубаво и истинско, а и лесно в някои оношения - да "подражаваш" (демек -да няма нужда да подражаваш) на себе си. За което е добре да се видиш.
Такива ми ти работи.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Re: Кои сме ние?
уау...
Какво искаш да кажеш, Елби? Ние сме само когато сме напълно и наистина. Търсим цялостта си цял живот. Търсим се и когато сме се намерили в основните неща. Заплитаме се с по-малки или по-големи дяволчета дори когато сме разбрали, че сме първо добри, после че можем да сме още по-добри. и Бели. И нежни и красиви. Защото се събираме напълно. Дишаме когато обичаме. Споделяме когато творим. Не знам дали става по-лесно или по-трудно с годините, ще се въздържа по това. Но определено когато сме пуснали или оставили дяволче, мъничко, в нишичка, в малкото ъгълче зад скрина в коридора, можем да намерим оправдание, че ще плаши таласъмите ... И все пак когато сме повече себе си в добротата привличаме същото. Него го има. То просто не си намира мястото на дяволско сборище. Защото то също е чисто и истинско.
Или те повторих или нищо не казах
но четейки те си мислех само за съхраняване на себе си/тебе ти в светлината на "Тайната" - този страхотен филм / с благодарности на Фриски/.
ПП
Докато го напиша и темата мръдналаааааааааа както винаги.
ППП
"Във Вселената има достатъчно за всички"
Какво искаш да кажеш, Елби? Ние сме само когато сме напълно и наистина. Търсим цялостта си цял живот. Търсим се и когато сме се намерили в основните неща. Заплитаме се с по-малки или по-големи дяволчета дори когато сме разбрали, че сме първо добри, после че можем да сме още по-добри. и Бели. И нежни и красиви. Защото се събираме напълно. Дишаме когато обичаме. Споделяме когато творим. Не знам дали става по-лесно или по-трудно с годините, ще се въздържа по това. Но определено когато сме пуснали или оставили дяволче, мъничко, в нишичка, в малкото ъгълче зад скрина в коридора, можем да намерим оправдание, че ще плаши таласъмите ... И все пак когато сме повече себе си в добротата привличаме същото. Него го има. То просто не си намира мястото на дяволско сборище. Защото то също е чисто и истинско.
Или те повторих или нищо не казах
но четейки те си мислех само за съхраняване на себе си/тебе ти в светлината на "Тайната" - този страхотен филм / с благодарности на Фриски/.ПП
Докато го напиша и темата мръдналаааааааааа
както винаги.ППП
"Във Вселената има достатъчно за всички"
caliostro написа:какво искате да кажете ?
а?
ти какво правиш тука?!
свършиха кинтите за почивка или те изритаха щото не почиваш активно
добре дошъл
за пари си говорим
Последно промяна от Semiramis на 15.08.07, 12:03, променено общо 1 път.
Re: Кои сме ние?
Mда... нещо такова исках да кажа. Гот е като те разбират и ... мислят готино.Semiramis написа:уау...
Какво искаш да кажеш, Елби? Ние сме само когато сме напълно и наистина. Търсим цялостта си цял живот. Търсим се и когато сме се намерили в основните неща. Заплитаме се с по-малки или по-големи дяволчета дори когато сме разбрали, че сме първо добри, после че можем да сме още по-добри. и Бели. И нежни и красиви. Защото се събираме напълно. Дишаме когато обичаме. Споделяме когато творим. Не знам дали става по-лесно или по-трудно с годините, ще се въздържа по това. Но определено когато сме пуснали или оставили дяволче, мъничко, в нишичка, в малкото ъгълче зад скрина в коридора, можем да намерим оправдание, че ще плаши таласъмите ... И все пак когато сме повече себе си в добротата привличаме същото. Него го има. То просто не си намира мястото на дяволско сборище. Защото то също е чисто и истинско.
Или те повторих или нищо не казах
ПП
Докато го напиша и темата мръдналаааааааааа
ППП
"Във Вселената има достатъчно за всички"
Не съм гледал Тайната, но ще го сторя.
Всъщност не бях планирал или мислил кой знае колко по това, дето го бях написал. Просто ми дойде. СтраОтно си ме усетила. Ерго - и ти мислиш подобно? Или си просто много умна
Щото мислиш иначе, но си разбрала същността и си я доразвила.Примерно.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Да бе - номерът е да не стоиш и да гледаш как те се бият4avdar4e написа:Аз на децата, като бяха малки, им разказвах как на едното ни рамо е седнало дяволчето, на другото - ангелчето. И те са в постоянна битка кой да дръпне по-силно ушето:-)
Вечната хармония на двата полюса, кво да правиш...
Може би.Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Re: Кои сме ние?
ELBI написа:Mда... нещо такова исках да кажа. Гот е като те разбират и ... мислят готино.Semiramis написа:уау...
Какво искаш да кажеш, Елби? Ние сме само когато сме напълно и наистина. Търсим цялостта си цял живот. Търсим се и когато сме се намерили в основните неща. Заплитаме се с по-малки или по-големи дяволчета дори когато сме разбрали, че сме първо добри, после че можем да сме още по-добри. и Бели. И нежни и красиви. Защото се събираме напълно. Дишаме когато обичаме. Споделяме когато творим. Не знам дали става по-лесно или по-трудно с годините, ще се въздържа по това. Но определено когато сме пуснали или оставили дяволче, мъничко, в нишичка, в малкото ъгълче зад скрина в коридора, можем да намерим оправдание, че ще плаши таласъмите ... И все пак когато сме повече себе си в добротата привличаме същото. Него го има. То просто не си намира мястото на дяволско сборище. Защото то също е чисто и истинско.
Или те повторих или нищо не казах
ПП
Докато го напиша и темата мръдналаааааааааа
ППП
"Във Вселената има достатъчно за всички"
Не съм гледал Тайната, но ще го сторя.
Всъщност не бях планирал или мислил кой знае колко по това, дето го бях написал. Просто ми дойде. СтраОтно си ме усетила. Ерго - и ти мислиш подобно? Или си просто много умна
Примерно.
о, това което съм написала го мисля така, както съм го написала. Не знам какво се разбира от него, обаче акцентът е на Да бъдем себе си по начин, по който сме най-добрите. Щото можем винаги да бъдем половинки, четвъртинки и степени на себе си. ..или нули докато сме добри за всички. което е само част от въпроса.
хехе..избива ме на пропаганда - Обичайте се и бъдете добри. След като бъдете себе си. ..хехе..понеже понякога се балтая в мисли аз аз ли съм когато знам, че мога да съм още по-аз.
Сега ако се разминем някъде да знаеш, че ако не те разбера аз страотно, то тук винаги има разбиращи. Не мога да се меря с Рем примерно
понеже пиша по-хард
филмът си струва.Re: Кои сме ние?
Това, че понякога мислим като някой друг, или като "някаква пропаганда" или по "шаблонен" начин, не значи, че сме част от шаблона или правим пропаганда.Semiramis написа:...Да бъдем себе си по начин, по който сме най-добрите. Щото можем винаги да бъдем половинки, четвъртинки и степени на себе си. ..или нули докато сме добри за всички. което е само част от въпроса.
хехе..избива ме на пропаганда - Обичайте се и бъдете добри. След като бъдете себе си. ..хехе..понеже понякога се балтая в мисли аз аз ли съм когато знам, че мога да съм още по-аз.
.....
Хубаво е, когато не сме само и единствено в шаблона или да дрънкаме заучени фрази. Според мен де.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
caliostro написа:всички до един сме в шаблона независимо от виртуалните светове които си изграждаме или не
може и на бас да се хванеме на възрзано за това
шаблоните не са един и два, та затова е шарено.
твоят прототип - ясно като бял ден - чичо скрудж. моят, обаче, галената дъщеря от "примък-отмък" и така нататък...
just perfect
няма сми.caliostro написа:всички до един сме в шаблона независимо от виртуалните светове които си изграждаме или не
може и на бас да се хванеме на възрзано за това
полагате различни значения на шаблон.
ма ако ви се спори..
пък твоя шаблон е отделен въпрос. нито сме уникални, нито единствени, нито имаме избор, нито пък изход и т.н..
в коя тема си показал снимки ти, че не мога да изчета всичко?
приемаме и кални такива..
кажи "две добри думи" за как изкара ..каквото там
caliostro написа:за кой филм става дума?
много лош въпрос. сега за да ти отговоря трябва да правя сто застраховки, че виждам и минусите на филма и че няма нищо, което да не знаеш в него. аз имам само едно ново нещо от този филм, даже по-малко, може би е думичка, косъмче ... систематика, ако щеш..и ми харесва. поражда мисли. отново.
The Secret"
имаше го в колибката.
шаблоните са том и джериbead_ написа:caliostro написа:всички до един сме в шаблона независимо от виртуалните светове които си изграждаме или не
може и на бас да се хванеме на възрзано за това
шаблоните не са един и два, та затова е шарено.
твоят прототип - ясно като бял ден - чичо скрудж. моят, обаче, галената дъщеря от "примък-отмък" и така нататък...
Кат` почнахте да са уважавате.. и са присетих един вицesti написа:Аз пък те уважавам за това че винаги знаеш цената.caliostro написа:е за това мнение те уважавам мнооооesti написа:Абе на кой му пука кои сме
нещата ако са още по хард /4.0 версия/ още по добре ще е
Четете скоро в съответната рубрика
Последно промяна от Gaspode на 15.08.07, 13:34, променено общо 1 път.
Страхотна тема, друже!
Казвал ли съм ти го и друг път. Това, че имаме духовен хмммм не е дисонанс определено, но и резонанс не звучи много на място. Но все едно, сигурен съм, че ме разбра.
Кои сме ние. Ние сме тези, които сме. Въпросът е кои можем да бъдем? Кои искаме да бъдем? Кои обичаме да бъдем? Въпросът е не толкова в осъзнаването на доброто и лошото в теб, колкото до желанието, силата, умението да поемеш неуловимото здраво в ръцете си - собственото си аз. Да се опиташ поне да не допускаш негативните ти компоненти да те обладават по-често отколкото позитивните. Да се научиш да бъдеш себе си и да се научиш, че този себе си е доброто, което можеш да дариш, усмивките, които можеш да посееш, смеха, който можеш да пожънеш и радостта и щастието, които можеш да изпечеш като пита хляб в пещта на мислите, думите, делата и страстите си. Въпреки всички бури, наводнения, суши и други бедствия, които се стоварват върху ти по твоя или нечия друга вина или пък просто защото Съдбата има перверзно чувство за хумор. Да бъдеш себе си означава не да си безукорно добър или безкрайно лош, а по-скоро да се научиш да губиш. Себе си. И да се научиш да ставаш. Себе си. Същият и не съвсем. Но преди всичко, лично за мен, да бъдеш себе си е да бъдеш доброто в теб, винаги и колкото можеш. И да си даваш сметка, че не си идеален, но това да не те спира да опитваш. Отново и отново. И отново. До прехода. Или каквото там ни чака.
Кои сме ние. Ние сме тези, които сме. Въпросът е кои можем да бъдем? Кои искаме да бъдем? Кои обичаме да бъдем? Въпросът е не толкова в осъзнаването на доброто и лошото в теб, колкото до желанието, силата, умението да поемеш неуловимото здраво в ръцете си - собственото си аз. Да се опиташ поне да не допускаш негативните ти компоненти да те обладават по-често отколкото позитивните. Да се научиш да бъдеш себе си и да се научиш, че този себе си е доброто, което можеш да дариш, усмивките, които можеш да посееш, смеха, който можеш да пожънеш и радостта и щастието, които можеш да изпечеш като пита хляб в пещта на мислите, думите, делата и страстите си. Въпреки всички бури, наводнения, суши и други бедствия, които се стоварват върху ти по твоя или нечия друга вина или пък просто защото Съдбата има перверзно чувство за хумор. Да бъдеш себе си означава не да си безукорно добър или безкрайно лош, а по-скоро да се научиш да губиш. Себе си. И да се научиш да ставаш. Себе си. Същият и не съвсем. Но преди всичко, лично за мен, да бъдеш себе си е да бъдеш доброто в теб, винаги и колкото можеш. И да си даваш сметка, че не си идеален, но това да не те спира да опитваш. Отново и отново. И отново. До прехода. Или каквото там ни чака.
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Кои сме ние?
Тва е тема като на ЕЛБИ и никой друг.ELBI написа:Понякога (има периоди, когато е по-често, но има периоди, когато забравяме този въпрос) се питаме “Кои сме?”. И най-често не изниква отговор, като от пускани по форумите анкети. Вчера зърнах този въпрос и без хич да се замислям казах...и сега, като гледам какво съм казал – що пък да го не споделя?
Ние сме тези, които усещаме че сме – тези – добрите, тези които знаем да сме искрени, да обичаме, да сме усмихнати. Бъркам ли? О, да - понякога не сме. Понякога сме такива, каквито не искаме да бъдем, такива, каквито не харесваме в околните. Прокрадват се малки (или по-големи) дяволчета и ни обладават, влизат под кожата ни и действат. И не сме баш ние. Не рядко ни е криво за това, но повечето пъти се оправдаваме. А когато не се оправдаем и знаем, че не сме били прави - просто работим (ако не е събота или неделя или официален празник на душата) да не допускаме това дяволче пак в нас. То пък не рядко ни измамва и идва под друг образ и картина. Щях да кажа “дявол да го вземе”, но пък дали дявол може да вземе дяволче – освен ако е от детската градина след работно време? И пак...сме посетени, но нелегално в началото. Обаче ми се струва, че с времето намаляме достъпа на дяволчетата до минимум (освен ако не сме самовлюбени – да-няма как да не сме, но да е влюбеност на третата година - и все да твърдим, че не грешим или сме вечно прави). Дяволчетата се ядосват, поради ограничения достъп. Ние пък ставаме много повече тези, които сме наистина. Демек – повече стъпваме на своите 2 крака, на които може да разчиташ, а не на ръбче или на хлъзгаво. Като си на два крака може да си изправиш главата и да виждаш хубавото и слънчевото, да се наслаждаваш на красивото цвете, даже някои от листенцата му да са поувяхнали... не казваш "я да го хвърлим веднага", а затананикваш валса на красивия букет. Като не се поклащаш може да се вгледаш в кристално синята вода на морето, усмихвайки се на Посейдон, който за мъничко се е намръщил, но се заразява от усмивката ти. А може и да вдигнеш глава с широко отворени очи към колесницата на Хелиос, която ни посипва със златен слънчев прашец, но не губиш време да го събираш, навеждайки се, а се изпълваш с радост от гледката на фона на безкрайното небе.
Ние сме си тези, които усещаме, че сме. Когато обичаме и когато сме щастливи. Когато сме добри – даже за себе си.
.............................
Тука имаше двайсе реда мисли за това че тия въпроси трябва да си ги задаваме често и дрън- дрън - ясно бе, сфанахме всичко вече, казал го е ЕЛБИ, кво го мъдриш, егати.
.............................
"slowtraveler" е ник който видях наскоро. Понеже беше в автомобилен клуб, реших че е закачка или анонс за безопасно шофиране После прочетох в дневник http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=367958 Бавното пътуване – Като че ли на всички им омръзна хаотичния живот ден за ден, а на почивка- юруш, дискотеки, забележителности, снимки, филми, плаж, малко сън и сначале. И искат да забавят, да се замислят, да усещат повече и да постигат по- малко. Такива ти ти работи
За мене ако си говорим кой съм, в момента се чувствам тъп, като гьон! Не е много ясно как съм в биснеса, като може да ме измами и най- тъпото лайно. Една надежда ни крепи! Може да поумнея.
Бе, ЕЛБИ, наш колко пъти си трия мненията по твойте теми, не знам що така. Тва тука също нищо не казАх, ма понеже ме търпите та - воала
Re: Страхотна тема, друже!
Remmivs написа:....., а по-скоро да се научиш да губиш. Себе си. И да се научиш да ставаш. Себе си. Същият и не съвсем. .
не е ли малко циклично:shocked:
Re: Страхотна тема, друже!
Не. Не е малко. Повечко е. Но това е пътя ни. Спирала. Важното е да е насочена нагоре поне.ppi написа:не е ли малко циклично:shocked:
PS
Първият път прочетох цинично. Защо ли се чудя?
Re: Страхотна тема, друже!
на мен на диагноза ми намирисва това губене- търсене- намиране, за туй питахRemmivs написа:Не. Не е малко. Повечко е. Но това е пътя ни. Спирала. Важното е да е насочена нагоре поне.ppi написа:не е ли малко циклично:shocked:
PS
Първият път прочетох цинично. Защо ли се чудя?
пп пък аз съм си цинична от малка
Re: Страхотна тема, друже!
Да диагнозата е homo sapiens sapiensppi написа: на мен на диагноза ми намирисва това губене- търсене- намиране, за туй питах
пп пък аз съм си цинична от малка
Повтаря се сапиенс щото е сериозно заболяването...