Та темата на днешното разказче е "Една седмица в Аланя"
В началото бе Полетът
На летището в Анталия ни посрещна страшна жега, добра организация, едно малко автобусче за трансфера до Аланя и една синеока усмихната рускоговоряща девойка - българоговорящите им били кът и те по съвместителство...
Първите палми - снимани от автобуса
Двучасовото пътуване мина неочаквано бързо, девойчето ни разказа туй-онуй за Анталия, Турция, Аланя и, разбира се, за турисктическата програма на тяхната фирма. При спирането на една бензиностанция за кратка почивка последва първото не особено приятно откритие - хората явно не правеха разлика между долари и евро - цените бяха 1:1. Ние, естествено, носехме евро след като от туристическата ни агенция тук ни бяха уверили неколкократно, че може да се ползват и двете свободно... може би аз неправилно съм разбрал тяхното "все едно е" на въпроса долари или евро е по-добре да се носят... Както и да е де. Пристигнахме в хотела
Първа нощ
...и първа сутрин
Между тези двете снимки ни бе поднесена още една неприятна изненада - обещаните нормални легла за всеки от нас и достатъчно голяма стая най-вероятно са били преместени спешно в друг хотел... Отново пропуска е на туристическата агенция, щото аз няколко пъти изрично питах дали настаняването е съобразено с това, че сме четирима... ако бяха казали как стоят нещата щяхме просто да вземем две двойни стаи почти на същата цена... Но като махнем лошите неща остават само хубавите, както винаги
Морето, развълнувано от нашето внимание...
пързалките в хотела...
Като цяло нещана бяха ОК. Верно, 5-тата звезда на хотела е била видяна от някой пиян астроном, предполагам... и разбирането им за ол инклузим леееко се разминаваше с нашето... но нищо драстично
Единия от дните направихме разходка из градчето + яхта
Качиха ни чааак до крепостта на върха... където чух и (почти) видях цикади... или поне това, което е останало от тях...
Гледката от високото определено си струваше... но моето МПБ (Малко Природно Бедствие) заспа по време на изкачването и не успях много много да се разходя... не, че имах нещо против де, така имах повод да остана в автобуса на климактериум вместо да маам потури на 42 градуса навън
Все пак няколко фотоса има... на първата е плажа на Клеопатка - не и харесал, разби`йш ли, местния пясък, та и докарали 40 кораба египетски такъв... и в момента това е най-хубавия плаж в района - 10км дълга плажна ивица
Разходката продължи с похапване в една ужасно долнопробно изглеждаща закусвалня, където ни отнесоха организирано с автобусите и където храната бе учудващо добра, и завърши с посещение на една случайно открита по време на изкопни работи дупка, която турците титуловаха "пещера" и събираха яко пари за вход
И така, броените дни отминаха прекалено бързо и съвсем скоро бяхме отново на път за летището...
На летището някои успяха дори да се повозят на влакче докато чакаха да ги повози самолета
За обратния път, мисля, няма какво да разказвам - полетяхме малко.. пристигнахме... дори си взехме два сака от багажното... и така... Твърде кратко, твърде бързо, твърде отдавна... но пък с тенденция да се повтори
За довиждане си снимах ето този самолет, щото не е ясно още колко време ще ги има по летищата...
ПП. Не стреляйте по афффтора - той толкова си може
ППП. И за фотографа важи горното...
:-):-):-)супер
:shy:
Та морето ще го поотложим, тамън Дуданчо ще се поокипити:winkw:
:rotfl24::rotfl24:
!!! 