Една история за куче и циганин

[АВе]

Бях на квартира в "Малашевци". Държах малка къща с огромен двор под наем.
В събота сутрин пусках пералнята два или три пъти, в зависимост от това трябва ли да се пере спалното бельо или не. В това време си четях някоя книжка или "големия" "24 часа" и му решавах кръстословицата.

Първо перях дънковите си дрехи всяка седмица - панталони, ризи, фанелки в любимия нам цвят - син, за да съм сигурен, че ще изсъхнат.
После перях всичко останало - спално и др. бельо, завивки, възглавници, покривки, салфетки... Но не всяка седмица имаше ІІІ пералня.
Знаеш как е.

Та... нэкъф сиганин си харесал нещо си от моя простор на двора. Първа пералня - дънкови дрехи. Разбил сиганинът вратата на двора и тръгнал да си взима от простора. Ама не знае, че имам Анси.

Анси е великолепно животно - немска овчарка със шест поколения предци-медалисти. Медалисти в немското овчарстване, разбира се.
Освен това е възпитана в полицейска школа за кучета. 3 степени на дресиране. Пълна полицейска програма. Усещаше "дрОгарите" от около 30 м и ми подаваше особени "скимтящи" сигнали. Освен това тя е първото ми куче с чувство за хумор.

Да се върнем на кражбата от простора...
Четя си аз вестника и чувам, че на двора става нещо - сигнали от Анси и нечленоразделна почти човешка реч.
Излезнах и кво да видя!
Тя загащила нэкъф сиганин пред вратата и го държи за д-то. Той е разбил вратата на двора, за да крадне. Не я е видял, защото тя е била в задния двор на къщата. Тя го е атакувала без предупреждение. Специална част от обучението и. Отхапала му част от гъза, барабар с панталона.
Скапаното лай.. циганско не могло и да излезне през вратата, която току-що е разбило.
Накарах Анси да го заведе в ъгъла на двора. Тя разбираше само команди на немски. И да го държи прав и без право да помръдне в продължение на още 2 перални време. Тя седна на задните си крака с лице към него на ок. метър и половина и не го изпускаше от поглед. Пералнята ми беше стара "Перла". Това прави 3 часа минимум.
Смръдливият крадлив пор с предполагаема принадлежност към човешкия род не може да помръдне. Анси не му позволява да си избърше носа или дори да си пипне отхапаната част от гъза! А той хремав. На простирането на следващата пералня сополът му беше стигнал до гръкляна.

Излизам аз и почвам да простирам ІІ пералня... Той ме моли да го пусна. Само се опита да си раздвижи ръката в нещо като молитвен жест. Анси настръхна, заръмжа и си оголи зъбите, както и си изнесе корпуса напред. Циганското лайно се насра от зор. Да не говорим, че вече се беше напикало.

След третата пералня го изхвърлих от двора. Естествено, с ритник в макар и нахапания му задник. И си отидох в офиса да бачкам.

Същата вечер отидох в "елитното" циганско заведение в квартала и обясних на "бабата" - местният шеф на циганите, как стои ситуацията с движимата частна собственост и степените на дресировка на кучетата.

Тогава, а сигурно и сега, имаше две заведения за цигани. За богати и за бедни, както и заведения, в които циганите ползват масата пред вратата, на двора, независимо от показанията на термометъра по Целзий.

Като отидох в кръчмата на "богатите" цигани в квартала, първо попитах барманчето кой е главния. Почерпих го едно, от каквото пиеше. Той пиеше "Паспорт". Не афиширам "почерпката", сядам си и си поръчвам.

Идва той и ме пита за к'во го черпя. Аз си седя на масата, чета си книжката и си лоча бирата в очакване на ястието си. Той стои прав, аз съм седнал. Обясних му. Че този негов съплеменник е имал късмета да съм си вкъщи, докато се е опитвал да ме обира. Ако ме е нямало, е щял да бъде мъртъв.

И той ме черпи. Каза, че разбирал проблема ми. Изпрати сина на съдържателя до съседната мутренска механа и ми поднесе стек от "Гролш". Много добре изстуден. Защото не съм повикал полиция и не съм пребил крадеца, явно. Всеки път, като се наложеше полиция да идва служебно, а не да пие в кръчмите "за бели", им счерняше живота на циганите в квартала.

На следващата вечер като се прибрах от работа, заварих същия дребен и сополив пор пред вратата. Чакаше ме с каса "Каменица". Бабата му казал, че трябва да се "откупи".

После нямах проблеми. Поне с циганите в този квартал.

[АВе]

Анси беше великолепно куче!
Много умна. Мисля, че разбираше към 300 думи. Командите и бяха към сто (грубо преброяване, домързя ме да ги запиша всичките, за да мога да ги преброя точно).
Изключително красива, призьорка на всички състезания, на които се е явила. Дресьорът и я водеше. Много се радваше на купите и призовете, все едно, че е негово кучето. Аз ги държах при себе си седмица-две, а после му ги давах на него.
Мъжът на любимата ми братовчедка я дресира. Той е, според мен, най-добрият дресьор в България към момента. Вложи изключително много труд, любов и целия си талант и професионализъм в нея.
Анси му беше, както той казва, "витрината" като професионалист. Като ходеше да се договаря за обучение на ново куче, я взимаше със себе си - за демонстрация. Срещу такса от едно светло пиво. Ха-ха! Ега ти наема...

Направих и колиба от алуминиеви листа - отвън, пълнеж на стените от стиропор, а отвътре - полутвърди изолационни плоскости, някакви пенопласти бяха, не им помня името. Но тя не искаше да си спи в колибата. Спеше ми пред вратата. През зимата - в антрето. Изключително добра по характер, любвеобилна като малко детенце, но все пак се държеше като дама. Като усети, че нещо сме се посдърпали с жена ми, тогава все още мое гадже, се навираше при този от нас, който е по-ядосан или напрегнат и започваше да си "проси" ласки. И ти, щеш не щеш, погалиш я, гушнеш я и ти мине ядът. Случвало се е и да ми хване маншета на ръкава със зъби и да ми сложи дланта върху коляното на любимата. Подканя ни: "Хайде, де! Сдобрете се!"

В събота и неделя не искаше да ме пуска на работа. Криеше ми една от обувките, за да си остана вкъщи. Толкова тъжно гледаше като излизах от двора, че жал да ти стане.

После се появи и още едно куче, Жожо Рижавият пират. Но той е друга история.

Имах и две норвежки горски котки, наследство от хазаите. Разкошни красавици. Като застудееше, спяха и двете на кълбо, притиснати в корема на Анси.
По-голямата, Сузи, влизаше при изгрев слънце през прозореца, носейки едно по едно котенцата си, те още малки и слепи. Оставяше ми ги напъхани под завивката и си изчезваше на лов. А аз си спя. Събуждам се и установявам, че леглото ми е пренаселено с топли мънички пухкави мрънкалничета.

Като се загуби някое от малките котета по двора или отиде в съседен двор и не мога да го намеря, пращах Анси и тя след малко ми го носеше, нежно захапала го за вратлето.

Хубаво ми беше в тази къща. Три прекрасно преживени години.

[Dark Angel]

ммм, супер 8)

какво хубаво ми стана като прочетох

ПП / аз имах много приятелки циганки, ама рано се изпожениха, вече са баби

[Stranniche]

Чак сега ти прочетох писанията - не зная как са ми се изплъзнали преди. Разкошни са !!!

Трябва да издадеш книга!!! Да включиш в нея и онова за катафалката, и другите истории.

Съвсем сериозно ти казвам!!!

[АВе]

Чак сега ти прочетох писанията - не зная как са ми се изплъзнали преди. Разкошни са !!!

Трябва да издадеш книга!!! Да включиш в нея и онова за катафалката, и другите истории.

Съвсем сериозно ти казвам!!!

Благодаря, но не стават за публикуване. Не са в нито един от приетите литературни "формати" за разказване на такива историйки.

[frisky lioness]

После нямах проблеми. Поне с циганите в този квартал.

Прекрасно. И аз чак сега прочетох написаното. Много е хубаво. Просълзи ме...

Какво стана с кучето? Защо пишеш за нея в минало време?

[АВе]

Прекрасно. И аз чак сега прочетох написаното. Много е хубаво. Просълзи ме...
Какво стана с кучето? Защо пишеш за нея в минало време?

Нея вече я няма. Умря по средата на това лято.

Чичо ми и стринка ми, втори майка и баща за мен, заминаха да живеят на село - по-евтино е и далеч по-спокойно. Те са пенсионери с неголеми пенсии.

След като два пъти им обраха къщата, а чичо ми го пребили двама, които хванал, че му източват виното от бъчвата в бараката, им подарих Анси. Тя много обичаше чичо ми. То, кой ли не го обича. Той е изключително добър човек. Анси го прие за стопанин без проблеми. Още повече, разчитайки на изключителния и интелект, я "командировах". Поставих и задача да ги пази, защото те са важни за мен. Тя изпълняваше задачата си с чест и доста нахапани задници на нарушители на частната собственост на чичо ми. Включително и на едно местно младо крадливо говеденце палеца, защото замахнал към нея. Сега е с инвалидна степен, щото е без палец на дясната ръка.

Преди година и половина-две Анси се зарази с някакъв вирус (не му помня името) и ослепя, а това лято почина. По врачанските села няма кадърни ветеринари за кучета. Тамошният местен ветеринар беше спец по крави и овце и никакви други животински видове не го интересуваха. Тъжно, но факт.

Докарах я в София в старата вет. лечебница, но ми казаха, че е положението е неспасяемо.
Нейсе, като ходя на гости по приятели и виждам децата и, дресирани от същия човек, все едно виждам нея. И те имат някаква "наследствена любов" към мен, май. Така де, аз съм ги израждал и съм ги гледал в "пеленачеството" им.

[frisky lioness]

Прекрасно. И аз чак сега прочетох написаното. Много е хубаво. Просълзи ме...
Какво стана с кучето? Защо пишеш за нея в минало време?

Нея вече я няма. Умря по средата на това лято.

.

Стана ми много болно Прекрасни животни са. Така предани, както човек никога не би могъл да бъде.....

[АВе]

После нямах проблеми. Поне с циганите в този квартал.

Прекрасно. И аз чак сега прочетох написаното. Много е хубаво. Просълзи ме...

Какво стана с кучето? Защо пишеш за нея в минало време?

Получи ли си книгата вече?

[frisky lioness]

Получи ли си книгата вече?

Не още.

[АВе]

Стана ми много болно Прекрасни животни са. Така предани, както човек никога не би могъл да бъде.....

Да, тя беше и с някаква емпатия*. Все едно имаше радар в главата. Аз като съм радостен, и тя се "смее" и лудува, аз като съм тъжен или подтиснат нещо, нея все едно валяк я е сгазил. И се завираше до мен, "лепваше" се. Да си тъгуваме заедно.

Усещаше ме много отдалеч, че си идвам. Прескачаше оградата и ме посрещаше на улицата на почти километър от къщата. Независимо от това дали се прибирам веднага след работа или по късна доба след ходене по кръчми. Ходеше с мен почти навсякъде в квартала. С глава, "залепена" до лявото ми коляно. За нея не си и купих повод. Беше перфектно дресирана. Единственото куче с право да влиза в механата, която ползвах вместо стол. И допускаше до мен (периметър с радиус от метър-метър и половина) само хора, които тя е одобрила. Нито веднъж не сбърка в преценката си.

Е-е-ей, след Анси вече не мога да имам куче. Никое не може да я надмине, никое не може да я замени.
Любоффф... Кво да се прави!

________________
* Съчувствие, съпреживяване. Като телепатията, но не става дума за мисли, а за чувства. Усещане за емоционалното състояние на другия.

[Мнемозина]

Е-е-ей, след Анси вече не мога да имам куче. Никое не може да я надмине, никое не може да я замени.
Любоффф... Кво да се прави!

________________

Огледай се за внучета - нейни.
И аз си мечтая за такова куче-мечта.

[АВе]

Е-е-ей, след Анси вече не мога да имам куче. Никое не може да я надмине, никое не може да я замени.
Любоффф... Кво да се прави!

________________

Огледай се за внучета - нейни.
И аз си мечтая за такова куче-мечта.

Тази седмица така и така ще идват на гости братовчедка ми и мъжът и - великолепният дресьор. Ще го питам за кученце за теб. Внуците на Анси не струват. Собствениците на децата и развалиха породата. Съсипаха разкошната кръвна линия. Глупаци!

Но може да ти вземем пак нейно наследниче от полицейската школа. Там пазят много добре кръвта и. Че и я подобряват дори.

[Мнемозина]

Е-е-ей, след Анси вече не мога да имам куче. Никое не може да я надмине, никое не може да я замени.
Любоффф... Кво да се прави!

________________

Огледай се за внучета - нейни.
И аз си мечтая за такова куче-мечта.

Тази седмица така и така ще идват на гости братовчедка ми и мъжът и - великолепният дресьор. Ще го питам за кученце за теб. Внуците на Анси не струват. Собствениците на децата и развалиха породата. Съсипаха разкошната кръвна линия. Глупаци!

Но може да ти вземем пак нейно наследниче от полицейската школа. Там пазят много добре кръвта и. Че и я подобряват дори.

Ох, много ти благодаря, но не питай за кученце за мен. За тебе имах предвид да се огледаш.
Такова животно иска двор и въздух, а не кутия, затрупана с книги и листчета.
Някои мечти си остават просто мечти.

[АВе]

Ох, много ти благодаря, но не питай за кученце за мен. За тебе имах предвид да се огледаш.
Такова животно иска двор и въздух, а не кутия, затрупана с книги и листчета.
Някои мечти си остават просто мечти.

Не-е-е. Аз си казах - след Анси вече не мога да имам куче. А и аз живея в панелна кутийка, претрупана с книги, химикалки, запалки и пепелници.

Като си направим къща с жената, може и да се замисля за ново куче.

[frisky lioness]

Но може да ти вземем пак нейно наследниче от полицейската школа. Там пазят много добре кръвта и. Че и я подобряват дори.

Сигурно са много скъпи

[АВе]

Но може да ти вземем пак нейно наследниче от полицейската школа. Там пазят много добре кръвта и. Че и я подобряват дори.

Сигурно са много скъпи

Да. Но имаш ли връзки, избраното от теб куче се "бракува" и го взимаш на тънка цена.
Това вече не е и нужно. Краси дресьора си гледа две кучки от същата кръвна линия в къщата. И им води "любовници" от полиц. кучешка школа. ПРодава малките кученца на съвсем приемливи цени. С първични имунизации, родословни дървета и всякви др. глезотии.

[Stranniche]

Чак сега ти прочетох писанията - не зная как са ми се изплъзнали преди. Разкошни са !!!

Трябва да издадеш книга!!! Да включиш в нея и онова за катафалката, и другите истории.

Съвсем сериозно ти казвам!!!

Благодаря, но не стават за публикуване. Не са в нито един от приетите литературни "формати" за разказване на такива историйки.

Ще се намери "формат" - туй да е дертът. Засега ги има двете най-важни неща - интересни истории и сладкодумен разказвач . Ти само събирай писанията си - формата идва после.

[АВе]

Стана ми много болно Прекрасни животни са. Така предани, както човек никога не би могъл да бъде.....

Да, тя беше и с някаква емпатия*. Все едно имаше радар в главата. Аз като съм радостен, и тя се "смее" и лудува, аз като съм тъжен или подтиснат нещо, нея все едно валяк я е сгазил. И се завираше до мен, "лепваше" се. Да си тъгуваме заедно.

Усещаше ме много отдалеч, че си идвам. Прескачаше оградата и ме посрещаше на улицата на почти километър от къщата. Независимо от това дали се прибирам веднага след работа или по късна доба след ходене по кръчми. Ходеше с мен почти навсякъде в квартала. С глава, "залепена" до лявото ми коляно. За нея не си и купих повод. Беше перфектно дресирана. Единственото куче с право да влиза в механата, която ползвах вместо стол. И допускаше до мен (периметър с радиус от метър-метър и половина) само хора, които тя е одобрила. Нито веднъж не сбърка в преценката си.

Е-е-ей, след Анси вече не мога да имам куче. Никое не може да я надмине, никое не може да я замени.
Любоффф... Кво да се прави!

________________
* Съчувствие, съпреживяване. Като телепатията, но не става дума за мисли, а за чувства. Усещане за емоционалното състояние на другия.

А-а-а, да! Анси беше начетена кучка. Интелитент от най-ранна възраст! Започна том по том още в ранния си предпубертет да "чете" Дикенс. После го повръщаше. Разбирам я. И аз не обичам Дикенс.
Може би трябваше да и подбера по-лесни автори за началото на литературното и "обучение"...